чл.207,Решение № 36/06.03.2006 г. по НОХД № 27/2006 г със съдия-докладчик полк. С. Александров

В случая няма място за приложението на чл.207 НК. Престъплението по чл.207, ал.1 НК е типично двуактно престъпление, чието изпълнително деяние включва два последователни и функционално свързани акта: действие на вземане на загубена от другиго и намерена от дееца чужда движима вещ и след това едно бездействие, което се изразява в несъобщаване за намерената вещ в срок от една седмица на собственика, на властта или на лицето, което я е загубило. В този случай деецът не свои намерената вещ, при което би осъществил състава на чл.206 НК.

 При чл.207, ал.2 НК чуждата вещ стига до дееца не вследствие на някакво правно действие, а на едно правно събитие – случайно или по погрешка. Вещта попада у дееца случайно, когато нейният предишен владелец изобщо не е желаел да я праща другиму. Тя е пратена от него по невнимание или поради действието на някаква природна сила /напр. животно се отделя от неговото стадо и отива в стадото на дееца или пък при наводнение водата отнася някаква вещ от предишния владелец и я отнася в двора на дееца/. Вещта попада у дееца по погрешка, когато нейният предишен владелец е желаел да я прати другиму, но това не е деецът, а трето лице.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg