чл.313 ал. 1,Решение №192/27.12.2005 г. по НОХД №193/2005г.със съдия-докладчик полк. Петър Г. Петков

                 За да е налице съставът на престъплението по чл. 313 ал. 1 НК е задължително писмената декларация или съобщение, изпратено по електронен път, да са уредени по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет.

 

                 Въпреки притежаваните от него имоти в гр. С., майор К. живеел на свободен наем. За да получава квартирни пари той следвало да се картотекира, като нуждаещ се. Както във всички други поделения, със заповед на командира била създадена комисия, която приемала подаваните от военнослужещите молби-декларации, след което изготвяла списък с предложения до местното поделение на Агенцията за недвижими имоти към МО за картотекиране. Желаещите военнослужещи подавали молба-декларация до комисията по чл. 15 ал. 2 от Наредба № 3 от 19. 08. 1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО.

                Съответно на 27. 10. 2000 г., на 27. 09. 2001 г. на 12. 07. 2002 г., на 19. 10. 2002 г., на 23. 01. 2003 г. и през м. април 2003 г. подсъдимият майор К. попълнил, подписал и представил на комисията молби-декларации, в които не вписал притежаваните от него недвижими имоти, макар в самите бланки в декларациите подробно да се давали указания за това, че следва да се вписват всички притежавани от семейството недвижими имоти, включително и такива намиращи се в строеж, а дори и само притежаването право на строеж, както и имотите прехвърлени от семейството на други лица след 13. 03. 1990 г.

               На 14. 07. 2003 г. подсъдимият майор К. подал и друга декларация до Агенцията за недвижими имоти  - съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 от същата Наредба № 3 от 19. 08. 1998 г., в която отново декларирал, че той и членовете на семейството му не притежават собствено жилище, като този път посочил, че семейството му прехвърлило жилище, но не посочил имота.

………………………………………………………………………………

           Протестът е необоснован.

          По отношение на правната квалификация настоящата инстанция споделя напълно доводите на първоинстанционния съд. За да е налице съставът на престъплението по чл. 313 ал. 1 НК е задължително писмената декларация или съобщение, изпратено по електронен път, да са уредени по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет. В Наказателния кодекс не е предвидена възможността да се прехвърлят компетенции на други органи и лица – в случая министри. Ако посочените в НК органи са искали да въведат наказателна отговорност за подаването на неверни декларации или съобщения, произтичащи от актовете на други лица или институции, то те не са имали пречка да издадат изисквания от Наказателния кодекс нормативен акт, в който да посочат въпросните декларации и съобщения. След като това не е сторено, е невъзможно да се прилага исканото от прокурора ”разширително тълкуване” на закона. По принцип в наказателното право още от древността е недопустимо разширително тълкуване, но в конкретния случай искането в протеста  излиза извън тълкуването на правото и преминава в законотворчество, каквато функция съдилищата нямат. Още по неприемлива е тезата, че жилищната комисия се явява „орган на властта”. В случая се касае за законово дефиниран термин – чл. 93 т. 2 от НК, като е очевидно, че със заповед на длъжностно лице не може една жилищна комисия да се превърне в такъв орган и още повече да упражнява властнически функции.  

          Престъплението по чл. 313 ал. 1 НК е формално и  в този смисъл искането на прокурора в протеста да се коментират материални щети е явно безпредметно и лишено от правни основания. В тази му част, както и относно разсъжденията за престъпление по чл. 212 НК, протестът е напълно несъстоятелен и в разрез с елементарната правна и формална логика.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg