чл.286,Решение №11/31.01.2007г.по НОХД№5/2007г.със съдия-докладчик полк.Петьо Сл.Петков

                За да е налице съставът на чл. 286 ал. 1 НК  деецът трябва да набеди някого в престъпление пред надлежен орган на властта, в чиито правомощия влиза образуването на наказателно производство и от друга страна да знае, че набеденият е невинен.

                Развитите в протеста доводи са неоснователни. Фактическите положения, които са от значение в конкретния случай са следните: а) имали ли са двамата подсъдими право да извършат проверка на автомобила на свидетелката Т.; б) извършвала ли е тя таксиметрова дейност към момента на проверката; в) предала ли е тя целенасочено сумата от девет лева на подсъдимите г) до кого са подали сигнал двамата за получените от тях пари и по конкретно, дали това е бил орган, който може да образува наказателно производство, какъвто е надлежният орган на властта, за да бъде съставомерно деянието по чл. 286 от НК и д) дали двамата подсъдими са подали докладната записка до техния началник с информация, че са получили сумата от девет лева, като са знаели, че Т. е невинна.

               Няма спор, че като полицейски служители - лица от състава на автопатрул по опазване на обществения ред, подсъдимите М. и П. са имали право да извършат проверка на автомобила на свидетелката Т. Правилно е прието от основния съд, че същата е извършвала таксиметров превоз без да е имала необходимите за това документи. В подкрепа на този извод са обстоятелствата, че след като са констатирали това обстоятелство те са уведомили оперативния дежурен по РПУ – свидетеля К., който е изпратил на място свидетелите Г. и А. Последните двама са били служители по линия на КАТ и в техните правомощия е било да съставят акт за констатирано нарушение. Ако свидетелката Т. не беше извършвала таксиметров превоз то М. и П. нямаше да ангажират всички тези длъжностни лица, за да установяват нарушението и. Не е било проблем за нея, до идване на служителите по КАТ, тя да свали касовия апарат и да сложи на предното стъкло подвижна табела с надпис „не работи”. Доказателство за тези нейни действия е и фактът, че тя е отказала да предаде за проверка касовия апарат на автомобила. В паметта на апарата се съхраняват данни за датата, времето, изминатото разстояние и цената на извършвания превоз и лесно би могло да се провери, дали към инкриминирания момент в автомобила е имало пътник.

             На следващо място, не се спори по делото, че Т. е предала сумата от девет лева на двамата подсъдими. Житейски е напълно логично те да възприемат това като даване на неследваща им се имотна облага, дори и да нямаше разменени никакви реплики между тях и свидетелката Т. Ето защо е правдоподобно твърдяното от подсъдимите, че свидетелката, при подаване на парите, им е казала репликата „вземете да се почерпите, нямам документите”. От докладната записка, на л. 16 от том І – ви на следственото дело е видно, че тя е адресирана до началника на 07 – мо РПУ – СДВР, който не е орган, който може да образува наказателно производство. Още повече, че самите подсъдими са били длъжни да уведомят началника си по съответния ред за предадените им не по съответния ред пари. При това те са били убедени, че парите им се дават от Т. като подкуп, така че не е имало как да знаят, дали тя е невинна за престъплението активен подкуп по чл. 304 от НК. От значение са и показанията на дознателя Г., на когото преписката е била разпределена, който заявява, че дознание не е било образувано, а той лично е докладвал преписката в С. градска прокуратура за преценка, дали е налице престъпление по чл. 304 от НК. От това следва, че материалите са попаднали в прокуратурата изпратени от дознателя, за да получи той указания как да процедира, а не са били изпратени там от подсъдимите, за да бъде набедена свидетелката Т. в престъпление.

            Предвид изложеното въззивният съд намира, подсъдимите не са извършили престъплението по чл. 286 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК. За да налице този състав деецът трябва да набеди някого в престъпление пред надлежен орган на властта, в чиито правомощия влиза образуването на наказателно производство и от друга страна да знае, че набеденият е невинен. В конкретния случай, тези предпоставки не са налице, тъй като подсъдимите не са сигнализирали прокуратурата или друг орган на досъдебното производство и не са знаели, дали свидетелката Т. е невинна в извършването на престъпление по чл. 304 от НК.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg