чл.343,Определение № 38/23.11.2006 г.по ЧНД №67/2006 г. със съдия-докладчик полк. Петьо Сл. Петков

              Невъзприемането на пътно препятствие може да се дължи на обективна невъзможност, както е в настоящия случай или на непредпазливост, когато водачът е бил длъжен да направи това, но е пропуснал нещо от веригата на задълженията си. При наличност на обективна невъзможност за възприемане на препятствието, защото липсва видимост, не е налице виновно и противоправно причиняване на резултата.

               За да отмени прекратителното постановление на прокурора основният съд е приел, че началният момент на възникване на опасност за водача Д. не е бил, когато тя е попаднала в осветената зона, на разстояние 2,80 метра вляво пред него, а в момента, когато е стъпила на платното и е била на 5,6 метра встрани от мястото на удара. Дадени са указания да се изискат и справки за естествената и изкуствената осветеност на мястото на произшествието, както и за извършване на следствен експеримент в тази насока. Изводите на съда за началния момент на опасността за водача са незаконосъобразни. Липсата на осветеност на участъка от пътя, където е станало пътно – транспортното произшествие е безспорно установена както от огледния протокол, така и от показанията на очевидците К., В., Б. и Х. Установено е още от огледния протокол и фотоалбума към него, че пострадалата е била облечена с тъмни дрехи. Тези обстоятелства са били пречка за възприемането и като препятствие на пътя до момента, в който тя е навлязла внезапно в осветената от фаровете на автомобила зона на 2,80 метра встрани от мястото на удара. Невъзприемането на пътно препятствие може да се дължи на обективна невъзможност, както е в настоящия случай или на непредпазливост, когато водачът е бил длъжен да направи това, но е пропуснал нещо от веригата на задълженията си. При наличност на обективна невъзможност за възприемане на препятствието, защото липсва видимост, не е налице виновно и противоправно причиняване на резултата. Установено, е че при скоростта от 50 км/ч, с която Д. е управлявал автомобила той е могъл да спре в зоната на осветеното разстояние от късите светлини на автомобила. Като  се е  движел със скорост, даваща му възможност  да спре до края на осветения  от късите светлини участък от  пътя, той не е допуснал  нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. При дължина на опасната зона от 40 – 41 метра и отстояние на автомобила от мястото на удара 37 метра, при движение на пострадалата с нормален ход, е очевидно, че от техническа гледна точка ударът е бил неизбежен и Д. не е имал техническа възможност да предотврати злополуката. Ето защо изводът на прокурора, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК е законосъобразен. Поради изложеното протестираното определение на С. военен съд следва да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg