чл.287,Присъда №183/07.11.2005г.по НОХД№171/2005г.със съдия-докладчик полк.Свилен Александров

             Престъплението по чл. 287 НК засяга накърняване правилното събиране на доказателства чрез извършване на противозаконни принудителни действия със специална цел - изтръгване на признания, показания, заключения и информация от посочените в текста лица. То е довършено със самото извършване на противозаконните принудителни действия лично от длъжностното лице или чрез другиго, без да е необходимо да настъпи някакъв резултат. След като е в тази глава на НК, то негов субект може да бъде само такова длъжностно лице, чиято компетентност включва разпитване на обвиняем, свидетел, изслушване заключението на вещо лице, а това са преди всичко органите на досъдебното производство - дознатели, следователи и прокурори, чиято задача е първи да съберат доказателствата по делото. Субект може да бъде и служител на МВР, на който обаче, по конкретно наказателно производство, на основание чл.196 ал. 1 т. 6 НПК са му били възложени от компетентен орган да извърши някое от тези действия, и при извършването на които с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.287 НК. Законът изрично подчертава това с указанието, че се касае до деяние, извършено „при или по повод изпълнение на службата” от длъжностното лице.

                    Оттук следва и изводът, че кап. К. и останалите подсъдими, като са провели „разпити” на уличените М. и О. на територията на ловното стопанство, без да са били компетентни за това и  са извършили спрямо тях описаните противозаконни принудителни действия за да изтръгнат признания, следва да отговарят не по чл.287 НК, а за престъпленията, които  са осъществили по този начин – причиняване при изпълнение на службата си на леките телесни повреди на двамата.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg