чл.313 ал.1,Решение №175/09.11.2005г.по НОХД№175/2005г.със съдия-докладчик полк.В.Димитров

               От обективна страна когато в писмена форма служителят на МВР не обяви част от имуществото си при попълване на декларация по чл. 188 ал. 3 от ЗМВР, то той винаги ще върши престъпление по чл. 313 ал. 1 НК. Престъплението по чл. 313 ал. 1 НК е формално, т.е. при него вредните последици се състоят не в някакво увреждане на обекта на защита, а в простото извършване на предвиденото в закона деяние.

                Задължението за деклариране на имуществото на служителите на МВР произтича директно от закона – чл. 188 ал. 3 от ЗМВР. В закона липсва изискване министърът да утвърди специален образец за декларацията, но е видно, че тя следва да бъде писмена – подписана от декларатора. В закона е посочено по същество и съдържанието й – имуществото на служителя. Следователно от обективна страна когато в писмена форма служителят на МВР не обяви част от имуществото си при попълване на декларация по чл. 201 ал. 3 от ЗМВР, то той винаги ще върши престъпление по чл. 313 ал. 1 НК.

               Неоснователно е възражението за липсата на субективна страна на престъплението, тъй като, според защитата, подсъдимият имал съзнанието, че е продал автомобила си още през октомври месец 2003 г., когато предал владението му на св. Б. Това твърдение е било подробно обсъдено от първоинстанционния съд, неговите съображения се приемат изцяло от въззивната инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Следва изрично да се посочи, че подсъдимият е съставил писмен и нотариално заверен документ /пълномощно/, в който изрично е заявил, че е предоставил на свидетеля „да управлява в страната следното мое МПС”. Така той недвусмислено е демонстрирал, че до сключването на нотариално оформената сделка на 12. 02. 2004 г., е считал автомобила „Ауди” 80 за своя собственост.

                Не е състоятелен и доводът, че не са настъпили вредни последици, а степента на обществената опасност на деянието била толкова малка, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК и да се приеме, че деянието не е престъпно. Престъплението по чл. 313 ал. 1 НК е формално, т.е. при него вредните последици се състоят не в някакво увреждане на обекта на защита, а в простото извършване на предвиденото в закона деяние. Затова, когато е налице потвърждаването на неистина или затаяването й /както е в настоящия случай/ в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта  за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, винаги е налице престъпен резултат. Необосновано е искането за прилагане на чл. 9 ал. 2 НК, тъй като в случая е налице типично затаяване на истината при попълването на декларация за имотното състояние по ЗМВР. Ако се приеме, че това деяние не е престъпление поради малозначителност, то това би обезсмислило смисъла на разпоредбата на чл. 201 ал. 3 от ЗМВР, което е недопустимо.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg