чл.294,Решение №167/15.12.2005г.по НОХД№160/2005г.със съдия-докладчик полк.В.Димитров

                  Престъплението по чл. 294 НК /лично укривателство/ представлява вторична престъпна дейност. То предполага осъществена вече от другиго престъпна проява. Укриваната проява трябва да бъде конкретно посочена в обвинителния акт като конкретно време на извършване и като деяние свързано с конкретното лице, тъй като тя задължително предхожда укривателството.

                  В обвинителния акт е посочено, че Е. Н. била заподозряна в извършването на престъпения по чл. 195, 198 и 199 НК и затова спрямо нея били прилагани специални разузнавателни средства. За това обстоятелство узнал по повод на службата си подсъдимият и я уведомил да прекрати използването на мобилния си телефон. С присъдата съдът е приел друга фактическа обстановка, а именно: че подсъдимият „я предупредил, че по отношение на нея се използват специални разузнавателни средства от служби на МВР, казал й да не говори по мобилния си телефон, както и да изхвърли батерията и СИМ картата, без да се е споразумял със св. Николова, преди тя да е извършила самото престъпление, като по този начин подсъдимият Г. осуетил наказателното преследване по отношение на св. Н. и съучастниците й, тъй като последните били следени от дълго време, като органите на МВР очаквали всеки момент да ги заловят при извършване на поредното престъпление. Това им намерение останало нереализирано само поради обстоятелството, че подс. Г. предупредил св. Н. да се прибира и да не върши нищо.”/стр. 4 – 5 от мотивите към присъдата/. От изложеното се вижда, че с действията си подсъдимият е предотвратил извършването на планирани престъпления, което е основна задача на органите на МВР съгласно разпоредбата на чл. 7 т. 6 и чл. 60 ал. 1 т. 2 от ЗМВР.           

            Подобна промяна на фактическата обстановка с присъдата, в сравнение с обвинителния акт, е недопустима, тъй като не е законосъобразно подсъдимият от съдържанието на присъдата да разбере в какво деяние е обвинен.

            Посоченото противоречие между обвинителния акт и мотивите към присъдата се дължи на нарушаването на разпоредбата на чл. 235 ал. 2 НПК при изготвянето на обвинителния акт. В обвинителния акт не е конкретизирано повдигнатото обвинение и не е посочена проявната форма на изпълнителното деяние, с която е осъществен съставът на чл. 294, ал. 1 НК - не е посочено в какво се е изразило осуетяването на наказателното преследване и спрямо кои конкретни престъпления.  Поради тази причина съдът е „доразвил” обвинението като е приел, че с поведението си подсъдимият е предотвратил извършването в бъдеще на престъпления и така е попречил за тяхното разкриване. Последната теза е недопустима, още повече, че това не представлява престъпление.

                Престъплението по чл. 294 НК /лично укривателство/ представлява вторична престъпна дейност. То предполага осъществена вече от другиго престъпна проява. При личното укривателство следва да се има предвид и особеността, че отговорността на укривателя може да се осъществи и в самостоятелен процес. Тъй като в последния не може да се реши въпросът за отговорността на укрития, би могло да се окаже впоследствие, че всъщност „укритият” изобщо не е бил престъпник. По настоящето дело са посочени производства, които не са приложени по делото, срещу неизвестен извършител, без да има каквито и да е данни, че към тях има някакво отношение Н. – л. 111 от сл. дело. По тази причина укриваната проява трябва да бъде конкретно посочена в обвинителния акт като конкретно време на извършване и като деяние свързано с конкретното лице, тъй като тя задължително предхожда укривателството. В противен случай може да се говори за съучастничество в извършване на престъплението или друго престъпление – такова по служба, за което говори прокурорът в съдебно заседание или против информацията, представляваща държавна тайна. При постановяването на осъдителна присъда, обаче, съдът няма право да излиза извън рамките на фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт. В тези случаи е процесуално недопустимо с присъдата да се приемат за установени коренно различни факти и правна квалификация, каквото е искането на прокурора в съдебно заседание.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg