чл.379 ал.1 НК,Решение №14/03.10.2006г. по НАХД №14/2006г. със съдия-докладчик полк.Д.Фикиин

             Обект на защита по чл. 379 НК са обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на военнослужещите, както и уставните взаимоотношения, които се създават между тях. Тази защита не е поставена в зависимост от мястото, където е осъществено посегателството. Задължението за спазването на тези взаимоотношения важи за всеки военнослужещ независимо от това, дали се намира в поделението или извън него. Ето защо оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно.

               Несъстоятелно е и другото възражение в жалбата на подсъдимия, че и пострадалата му нанесла телесна повреда по смисъла на чл. 379, ал. 1 НК. Това обстоятелство не е релевантно за съставомерността на самото деяние и за степента на отговорност на военнослужещия. Правният институтът на реторсията може да се приложи единствено при телесни увреждания в хипотезите на чл. 130, ал. 1 и 2 НК.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg