чл.12а,ПРИЧИНЯВАНЕ НА ВРЕДИ ПРИ ЗАДЪРЖАНЕ НА ПРЕСТЪПНИК

   ПРИЧИНЯВАНЕ НА ВРЕДИ ПРИ ЗАДЪРЖАНЕ НА ПРЕСТЪПНИК

                  Задържането на престъпник беше уредено в закона с новия чл. 12а НК през 1997 г. сред обстоятелствата, при които деянието не е общест-веноопасно. Идеята на законодателя очевидно е да се създаде въз-можност за бързо реагиране срещу лице, което е извършило престъпление.

                  Текстът на чл. 12а, ал. 1 НК предвижда, че „не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки."

                 В ал. 2 на чл. 12а НК пък се решава въпросът за това кога необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават. Според закона тяхното превишение ще е налице „тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и  обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само при умишлено причиняване на вредата".

                 Така формулиран, текстът на чл. 12а НК може да бъде изяснен само при систематично тълкуване едновременно и на двете алинеи.

                 Преди всичко трябва да се отбележи, че трудно може да се определи правната природа на разглеждания институт. Систематичното място на новата разпоредба навежда на мисълта, че се касае до обстоятелство, при което деянието не е общественоопасно. Но уви, текстът веднага опровергава подобен извод, защото според него „не е общественоопасно причиняването на вреди" при наличието на съответните предпоставки, за разлика от останалите обстоятелства от тази категория, които изрично обявяват, че именно деянието не е общественоопасно.

                     1. Предпоставки за правомерно причиняване на вреди при задържане на престъпник

                         Законът не уточнява какъв вид вреди могат да се причиняват, от което следва, че те могат да бъдат както лични (например телесна повреда), така и имуществени (примерно повреждане на моторно превозно средство).

                     Наред с това обаче трябва да се отбележи, че вреди при задържане на престъпник могат да се причиняват само на лице, извършило престъпление при неговото задържане, т.е. разпоредбата не визира евентуалните увреждания на трети лица. Тези увреждания следва да се преценяват по правилата за крайната необходимост.

             Правомерното причиняване на вреди е възможно само ако е осъществено при кумулативна наличност на всички предпоставки, визирани в чл. 12а НК.

                1.1. На първо място е необходимо вредите да са причинени при задържане на лицето, т.е. в момент, когато са предприети действия по законосъобразно задържане на дадено лице.

                а. Основание за задържането според разглежданата разпоредба е единствено извършено от лицето престъпление преди задържането. Този извод произтича от систематичното тълкуване на двете алинеи на чл. 12а НК. В ал. 2 се използва изразът „лице, извършило престъпление". Използваното тук минало свършено глаголно време не оставя място за съмнение, че това обстоятелство трябва да е доказано с вляз-ла в сила присъда. В противен случай би следвало да се използват други формулировки, като например „лице, по отношение на което има образувано предварително производство за извършено престъпление", „лице, заварено на местопрестъплението", „лице, заподозряно в из-вършване на престъпление" и други подобни.

                   От току-що казаното пък следва, че други основания за задържане, като например ако последното е за установяване самоличността на лицето, не обуславят приложението на чл. 12а НК. Така приложното поле на новия институт се ограничава чувствително, защото той е приложим единствено спрямо лицата, осъдени с влязла в сила присъда за извършени престъпления.

         б. Втората особеност във връзка със задържането е, че то се извършва  с две цели, дадени кумулативно:

          аа. за предаване на органите на властта и

          бб. за предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление.

                 От посоченото законово изискване със задържането да се преследват едновременно тези две цели пък следва, че ако с него се преследва  само една от тях, причиняването на вреди ще бъде общественоопасно, например ако задържането е станало само с цел предаване на лицето на органите на властта. И това е второто ограничаване приложното поле на разглежданото обстоятелство.

                  1.2. Втората предпоставка за приложение на чл. 12а НК е лицето, на което са причинени вреди, да е извършило престъпление при неговото задържане. При тази формулировка логично следва, че причиняването на вредите е реакция срещу престъплението, което лицето върши при неговото задържане.

                 Във връзка с разглежданата предпоставка сме изправени пред неправилно използване на минало свършено глаголно време. Буквалното тълкуване води до извода, че законът позволява вредите да се причинят едва след довършване на престъплението, което лицето извършва по време на задържането. А това е абсурдно, защото означава, че вредите ще бъдат причинени, след като вече няма какво да се защитава. Нещо повече, такова буквално тълкуване би било равнозначно да приемем, че в края на XX в. българският законодател позволява полицейски произвол, което, освен всичко друго, е и противоконституционно. Не остава друго освен да се приеме, че визираните в чл. 12а НК вреди могат да се причиняват само докато лицето, което се задържа, върши престъпление при самото му задържане.

                 Евентуална форма на съпротива от страна на задържаното лице, която няма престъпен характер, като например опит за бягство, не обуславя приложението на чл. 12а НК.

                1.3. В закона се предвиждат и две отрицателни предпоставки, поне са формулирани като такива.

                а. Първата от тях е да не съществува друг законосъобразен начин за задържане на лицето, освен чрез причиняване на вреди.

                б. Второ, при задържането не трябва да бъде допуснато „превишаване на необходимите и законосъобразни мерки".

                аа. Законосъобразни са тези мерки, които са предвидени в действащата нормативна уредба, отнасяща се до задържане на лице, извършило престъпление, т.е. уредените в НПК и в ЗНП. А това означава, че за да бъдат законосъобразни, мерките трябва да са посочени в закона, да се използват от лице, което има право да ги прилага, да са приложени спрямо лице, за което е позволено от закона тяхното използване и това да е станало при условията и по реда, предвидени в посочената нормативна уредба. В такъв случай обаче тяхното използване ще бъде правомерно и следователно няма как да бъдат „превишени". И обратно — т. нар. „превишаване" на мерките ще е налице само ако те не са зако-носъобразни, т.е. ако не отговарят на някое от току-що изброените изисквания. Оказва се, че е налице  юридическа безсмислица.

                       бб. Не е по-добро положението и със следващото изискване, включено в разглежданата предпоставка — да не са „превишени" необходимите за задържането мерки или казано другояче, тези мерки, без които задържането не може да се осъществи. Получава се никому ненужно повторение на първата отрицателна предпоставка, защото, ако мерките са необходими, това означава, че няма друг законосъобразен начин за осъществяване на задържането, освен използване на мерките, които водят до причиняване вреди на задържания.

                     1.4. Субект, който има право да причинява вреди при условията на чл. 12а НК, може да бъде само държавен служител, оправомощен да осъществява задържане и да използва законосъобразно мерки, от ес-тество да причинят известни вреди на задържания, защото нормативната уредба на тези мерки не предвижда те да бъдат прилагани и от граждани.

                     2. Превишаване на мерките за задържане

                    Разпоредбата на чл. 12а, ал. 2 НК предвижда, че мерките по задържане на лице, извършило престъпление, ще бъдат превишени в два случая, а именно: „Необходимите мерки за задържане на лице, извър шило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществена опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда". При това наказателна отговорност „се носи само в случаите на умишлено причинена вреда".

                      а. На първо място трябва да се отбележи, че в ал. 2 на чл. 12а НК се говори вече само за превишаване на „необходимите мерки за задържане", без да се споменава, че те трябва да бъдат и законосъобразни.

                  Тук правният абсурд се изразява в това, че ако се визират само необходими мерки, тази разпоредба няма връзка с първата алинея, където е предвидено да „не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки". А от друга страна, ако приемем, че става дума за същите мерки като по ал. 1, излиза че се визират законосъобразни мерки, които пък въобще не могат да бъдат „превишавани". Освен това разпоредбата на чл. 12а, ал. 2 НК обявява мерките, които се превишават, за необходими. Както беше посочено, необходими са тези мерки на принуда, без които задържането не може да стане. При това положение пак не става ясно как те биха могли да бъдат превишени.

                 б. Първата хипотеза на превишаване на необходимите мерки за задържане според закона ще е налице при „явно несъответствие между характера и степента на обществена опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането". Лицето, на което са причиняват вреди при условията на чл. 12а НК, е извършило едно престъпление, което е основание за неговото задържане и второ престъпление, което то върши при задържането. Престъплението — основание за задържането, е довършено и поради това не може да се съпоставя с обстоятелствата по задържането, които в съвкупност се формират след довършването на това престъпление. Престъплението, което лицето върши по време на задържането пък, е част от обстоятелствата по задържането и би следвало да се съпоставят неговата обществена опасност и останалите обстоятелства, при които става задържането. А такива обстоятелства са времето, мяс-тото, обстановката и използваните мерки за задържане, които единствено са съпоставими с обществената опасност на второто престъпление, защото именно тяхното използване води до причиняване вреди на задържаното лице. Но, както се установи, тези мерки трябва да бъдат законосъобразни и следователно не могат да бъдат превишавани. Освен това според закона те са и необходими, което също води до невъзможност да бъдат превишени. При това положение установяваме поредния абсурд — мерките обективно не могат да бъдат превишени, още по-малко може да се получи явно несъответствие му тях и обществената опасност на извършеното престъпление, ако става дума за законосъобразни и необходими  мерки.

               От току що изложеното следва, че първата хипотеза на „превишаване" на необходимите мерки за задържане няма практическа стойност.

              в. Втората хипотеза на превишаване на необходимите за задържане мерки според разпоредбата на ал. 2 от чл. 12а НК се отнася до случаите, „когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна   вреда". И отново сме изправени пред житейско и правно противоречие: вредата се причинява от използване на дадена мярка за задържане, която хем е необходима, хем води до причиняване на вреда без необходимост, при това — прекомерна. И за пореден път трябва да се напомни, че законосъобразна мярка не може да бъде превишавана и следова¬телно обективно не може да причинява прекомерна вреда без необходимост. И тук се налага изводът, че и втората хипотеза по чл. 12а НК   е неприложима. Споделям мнението на професор Александър Стойнов, че това е най-неясният текст в действащия НК, а може би и в българското наказателно право въобще от неговото създаване с НЗ от 1896 г. Изключително неясната редакция на новата разпоредба на чл. 12а НК я прави трудна за изясняване и същевременно доказва колко важно  законодателят да тълкува своите произведения докато те още са само проект за закон. Впрочем, едно буквално тълкуване на текста на чл. 12а НК води до абсурдни изводи, например до този, че институтът е приложим само когато се причиняват вреди на лице, което извършва престъпление при неговото задържане, като тогава обаче не е ясно на какво основание се задържа това лице. Също така при буквално тълкуване стигаме до абсурдния в края на XX в. извод, че вредите, визирани в тази разпоредба, се причиняват след като задържаният е довършил престъплението, което извършва при неговото задържане.

                 полковник____________________ЦАНЬО АНГЕЛОВ

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg