чл.53,Решение №30/10.03.2005г.по НОХД№22/2005г.със съдия-докладчик полк. В.Димитров

                 Щом като законът говори, че отнемането е независимо от наказателната отговорност, това показва, че то не е конфискация по смисъла на НК и че спрямо него, следователно, не се прилагат разпоредбите, които се отнасят до нея - напр. условното осъждане, чл. 45 и др. НК.  Отнемането е една своеобразна принудителна мярка, която се налага с присъдата, но само при наличието на предпоставките, посочени в закона.

                  Възразява се срещу отнемането на мобилния телефон и СИМ карта на подсъдимия. Твърди се, че в чл. 346 НК не било предвидено такова наказание, а в съдебно заседание, че въпросният телефон не бил средство за извършване на престъплението. В жалбата се сочи, че е била  извършена „конфискация”, което не отговаря на истината. Това се дължи на очевидното неразбиране от страна на защитата на подсъдимия на разликата между наказанието „конфискация” и отнемането на вещите, послужили или използуване за извършване на престъплението. Действително в чл. 346 НК не е предвидено наказание „конфискация”. Но първоинстанционният съд е посочил правилно, както в присъдата така и в мотивите към нея /стр. 5 от мотивите/, че основанието за отнемане на тези вещи е чл. 53 ал. 1 б. „а” НК. Съгласно чл. 53, ал. 1, б. "а" НК независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишленото престъпление.  Щом като законът говори, че отнемането е независимо от наказателната отговорност, това показва, че то не е конфискация по смисъла на НК и че спрямо него, следователно, не се прилагат разпоредбите, които се отнасят до нея - напр. условното осъждане, чл. 45 и др. НК.  Отнемането е една своеобразна принудителна мярка, която се налага с присъдата, но само при наличието на предпоставките, посочени в закона.  Първата предпоставка е вещите да принадлежат на виновния.  В настоящия случая отнетите вещи несъмнено принадлежат на подсъдимия Г. Другата съществена предпоставка е те да са били предназначени или да са послужили за извършване на умишлено престъпление. Извършеното от него престъпление е умишлено. Вещите са послужили за извършване на престъплението, когато са използувани като средство или оръдие за неговото осъществяване, т. е. когато чрез тяхната употреба деецът, упражнявайки въздействие върху предмета на престъплението, е постигнал намисления и желан резултат. Има случаи обаче, когато, макар конкретната вещ да не е послужила за непосредствено въздействие върху предмета на престъплението, но е била поставена в такова положение и е била използвана по такъв начин, че ако не е била тя, то и самото престъпление да не е могло да бъде извършено. В настоящия случай с помощта на мобилния телефон подсъдимият е осъществявал връзка със съучастницата си и е координирал задружните им действия по време на извършване на престъплението. По същия мобилен телефон той е осъществявал връзка с неустановените лица, за които е твърдял, че имат отношение към противозаконното отнемане на автомобила. С помощта на това комуникационно средство е осъществил съответната връзка, на базата на която е посочил размера на имотната облага, която е поискал от пострадалия за съдействието за връщане на противозаконно отнетия автомобил. Поради тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че мобилният телефон и СИМ картата към него непосредствено са послужили за извършване на престъплението, тъй като без тях практически то не би могло да се осъществи. Затова правилно съдът е приложил закона като е отнел в полза на държавата СИМ картата и мобилния телефон, собственост на Г., а жалбата като необоснована следва да бъде отхвърлена в тази й част.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg