чл.174 ал. 2,Решение № 95/31. 05. 2006 г. по НОХД № 80/2006 г.със съдия-докладчик полк. В. Димитров

          Председателят на съответния военен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател не могат да дават разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на лица, които не са военнослужещи по смисъла на Закона за отбраната и НПК. Получените по този начин доказателства са негодни и не  следва да бъдат обсъждани.

 

         При обсъждането на доказателствения материал първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон. Съгласно чл. 12 ал. 2 от НПК /отм./, който се е прилагал при постановяването на присъдата, чл. 13 ал. 1 НПК/нов/, съдът е следвало да действа по реда и със средствата на НПК. Съгласно чл. 111а ал. 2 от НПК /отм./ чл. 174 ал. 2 НПК /нов/разрешение за използването на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите са дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател. На л. 61 от т. 1 от сл. дело е приложено искане за подслушване на телефона на подп. Х., което е разрешено от председателя на С. военен съд. По това време Х. е бил на служба в МВР и не е бил военнослужещ по смисъла на Закона за отбраната и НПК. Затова при извършването на това действие не е бил спазен реда по НПК и получените по този начин доказателства са негодни и не е следвало да бъдат обсъждани от първоинстанционния съд.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg