чл.370 – 371,Решение № 184/11. 12. 2006 г. по НОХД № 120/2006 г.със съдия-докладчик полк. Д.Фикиин

Съдът задължително допуска предварително изслушване на подсъдимия, ако той е направил искане за това.  

При разглеждането и решаването на делото от първата инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, налагащо отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

            С новия НПК, обнародван ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., в сила от 29 април 2006 г., се въведе института на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция, намерил израз в предварителното изслушване на страните по делото. В чл. 371 НПК са очертани две групи въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните. Първата група касае даденото от страните съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а втората предвижда признаване от страна на подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В конкретния случай подсъдимият е поискал да се възползва от възможността, дадена му с разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 370, ал. 1 НПК, самото решение за изслушване се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. От законовата редакцията на този текст е видно, че съдът няма възможност за преценка, дали да изслуша или не предварително подсъдимия, когато той е направил такова искане. Такава възможност е предвидена впоследствие, когато съдът установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Тогава той може да обяви с определение, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По аргумент на противното се налага извода, че подсъдимият може и да не признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Следователно, съдът задължително допуска предварително изслушване на подсъдимия, ако той е направил искане за това. Безпочвено е възражението на прокурора, че изслушването не се прави автоматично по силата на закона и че след като няма основание да се смята, че подсъдимият със сигурност ще направи самопризнание, съдът следва да откаже да го изслуша предварително. Законът не поставя вземането на такова решение в зависимост от подобни обстоятелства. Още по-малко от такива, каквито решаващият орган в конкретния случай е изтъкнал в мотивите на протоколното си определение, с което не е уважил искането за предварително изслушване на подсъдимия.

От материалите по делото е видно, че такова своевременно е направено от защитата му в съдебно заседание на 28. 06. 2006 г. Вместо да даде възможност на страните за становище и да допусне поисканото предварително изслушване, съдът е оставил без уважение въпросната претенция за разглеждане на делото по съкратената процедура, като се е позовал на обстоятелства, които въобще не са предвидени в закона, поради което същите се явяват правно ирелевантни за направения отказ. Като е постановил впоследствие и осъдителна присъда, основният съд е лишил подсъдимия и от възможността наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55 НК, което изрично е предвидено в чл. 373, ал. 2 НПК. В тази връзка следва да се приеме като неоснователен и доводът на прокурора, че възможността за съкратено съдебно следствие не представлява право на подсъдимия да получи наказание при условията на чл. 55 НК.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg