чл.186 ал.1,Определение № 21/31.08.2005 г.по ЧНД №51/2005 г.със съдия-докладчик полк.Петър Г.Петков

               Възстановяването на срока за обжалване на един съдебен акт може да се допусне от съда само при наличието на причини, без наличието на които страната не би пропуснала този срок. Освен това причината, довела до невъзможността за обжалване в законоустановения срок, следва да е съществувала през целия период от време на този срок и тогава тя може да се приеме за уважителна, какъвто е смисъла на чл.186,ал.1 от НПК.    

               От фактическа страна е прието за установено, че на 27.05.2005 г. състав на С.военен съд по нохд № 264/2005 г. в открито съдебно заседание е постановил осъдителна присъда №264/2005г. по отношение на жалбоподателя по настоящото дело А. Н. С. и още двама посдъдими: Б. А. П. и И. Х. И. Жалбоподателят и неговия защтник адв. В. са участвали при постановяване на съдебния, като  първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.303,ал.4 НПК /отм./,  указвайки им възможността за упражняване на правото  на жалба в петнадесетдневен срок пред Военно-апелативния съд.  В законоустановения срок/ до 13.06.2005г./ жалба срещу горепосочения съдебен акт не е подадена. На 08.07.2005г. в деловодство на С. военен съд е постъпила молба от адв. В. - защитник на подсъдимия А.С. с  искане да се възстанови срока на обжалване. На това основание е образувано  чнд №126/2005г. по описа на С. военен съд, който  на 15.07.2005г. е постановил атакуваното определение.

           За да остави без уважение молбата за възстановяване на срока на обжалване, решаващият съд е приел, че не са налице уважителни причини по см. на чл.166,ал.1 от НПК /отм., нов чл. 186 ал. 1/ за това. Съдът  обосновано е приел, че и трите групи причини, които според  жалбоподателя не са му дали възможност в срок да упражни правото си на обжалване, не могат да се приемат за уважителни. Ангажираността на адв. В. по други дела в провинцията през този период в никакъв случай не го е възпрепятствала до степен, че да не е в състояние да подаде изготвената вече от него на 09.06.2005г. въззивна жалба срещу присъдата/л. 3-4 от чнд №126/05г. на СВС/. Видно от представените епикризи, вкл. и тези пред въззивната инстанция, съпругата на адв. В. е заболяла от лаймска болест-първи стадий, като е престояла в болнично заведение от 05.06. до 10.06.2005г. Естеството на заболяването и времето на стационарно лечение, изключват възможността да се приеме, че това са причини с уважителен характер, поради които е пропуснат срока за обжалване. Последния довод на жалбоподателя, че е разчитал на защитника на другия подсъдим - адв. Й.  да обжалва присъдата и в последствие той да се присъедини към нея, въобще не може да се обсъжда като причина за пропускане на срока, а още повече тя е в противоречие и изключва  първите два довода, съдържащи в жалбата.

            Направените от решаващият съд изводи за липсата на основания за възстановяване на срока за обжалване са обосновани и законосъобразни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

             Възстановяването на срока за обжалване на един съдебен акт може да се допусне от съда само при наличието на причини, без наличието на които страната не би пропуснала този срок. Освен това причината, довела до невъзможноста за обжалване в законоустановения срок, следва да е съществувала през целия период от време на този срок и тогава тя може да се приеме за уважителна, какъвто е смисъла на чл.166,ал.1 от НПК /отм., нов чл. 186 ал. 1 /. В случая, твърдяните от жалбоподателят причини не  са от такъв характер, поради което обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е отказал да възстанови срока за обжалване на присъдата и постановения от него съдебен акт подлежи на потвърждаване.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg