чл.396 ал.1,Становище на общото събрание на съдиите от ВАпС

С Т А Н О В И Щ Е

     НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА СЪДИИТЕ ОТ

    ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД

            ОТНОСНО: Приложението на разпоредбите на чл. 396 и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на НПК.

            С влизането в сила на новия Наказателно-процесуален закон от 29. 04. 2006 г. възникна противоречива практика на военните съдилища и  Военно-апелативния съд в прилагането на разпоредбата на чл. 396 и § 3 НПК по отношение на престъпленията, извършени от служители на МВР – сержанти, офицери и генерали до 01. 05. 2006 г. и държавни служители след тази дата, съобразно промените с влизането в сила на новия ЗМВР. С оглед избягването на противоречива практика и неправилно прилагане на процесуалния закон по отношение подсъдността при разглеждането на такива дела, общото събрание на съдиите от Военно-апелативния съд на основание чл. 75 ал. 1 т. 3 от Закона за съдебната власт съобрази следните обстоятелства и взе съответното решение.

            1. С приемането на НПК, в сила от 29. 04. 2006 г. съществени промени в подсъдността на военните съдилища не са направени. При сравнителен анализ на съдържанието на чл. 388 ал. 1 НПК /отм./ и чл. 396 ал. 1 НПК /нов/ се вижда, че са направени само редакционни поправки по отношение на служителите на МВР. Всички генерали, офицери, сержанти и редовият състав от МВР, които са включени в чл. 388 ал. 1 т. 2 НПК /стар/ са включени и в чл. 396 ал. 1 т. 2 НПК /нов/. Отпадането на изричното упоменаване на МВР в новия текст не променя съдържанието на разпоредбата, тъй като несъмнено Министерството на вътрешните работи е друго министерство по отношение на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили, посочени в т. 1. Тази разпоредба на новия НПК е обхващала упоменатите военизирани служители на МВР само един ден, тъй като на 01. 05. 2006 г. е влязъл в сила новият устройствен закон за това министерство, с който лицата са загубили званията си. Предвид липсата на промяна в подсъдността в новия процесуален закон, всички престъпления, извършени от генерали, офицери и сержанти от МВР до 01. 05. 2006 г. продължават да бъдат подсъдни на военните съдилища и при прилагането на новия НПК, независимо кога са образувани и внесени в съда. До този извод се стига, тъй като подсъдността при извършването на престъпления от тази категория лица се определя от статута им към момента на извършване на престъплението и промените в тяхното положение, настъпили по-късно – уволнение, пенсиониране или девоенизация на лично основание или в резултат на промяна на закона, не влияят на обстоятелството, че делата срещу тях следва да се разгледат от военните съдилища.

            Промяна в подсъдността с новия НПК е налице само по отношение престъпленията, извършени от гражданските лица на служба в МО и МВР. Предишната подсъдност е обхващала както престъпленията при и по повод на службата на гражданските лица, така и тези, извършени в района на местоработата им – чл. 388 ал. 1 т. 5 НПК /отм./. В новия НПК е отпаднал кръгът от престъпления, извършени в района на местоработата от гражданските лица. По отношение на тези деяния има промяна в подсъдността на военните съдилища, която е стеснена само в тези случаи.

               2. При преглед на обхвата на подсъдността на делата на военните съдилища се установява, че промени в нея по отношение на делата срещу генералите, офицерите, сержантите и редовия състав с новия НПК няма и съответно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби няма приложно поле   по отношение на тази категория лица. Посочената разпоредба на § 3 ще се прилага само по отношение на делата за престъпления, извършени от граждански лица на служба в МО и МВР  в района на местоработата, като се има предвид, че деянията в тези случаи не трябва да са при или по повод на службата.

             3. При определяне на подсъдността за деянията на гражданските лица от МО, Българската армия, МВР и другите случаи, посочени в чл. 396 ал. 1 т. 5 НПК преди и след влизането на новия ЗМВР в обстоятелствената част на обвинителните актове следва да е описано конкретно и подробно, че деянията са извършени при или по повод на службата, а не голословно да се използват фрази „по време на службата си извършил следното” и др. подобни. Така съдът ще има възможност да прецени дали делото му е подсъдно и да реши дали да го разглежда или да го изпрати по подсъдност.

           Поради изложеното и на основание чл. 75 ал. 1 т. 3 от Закона за съдебната власт общото събрание на съдиите от Военно-апелативния

                                                      Р  Е  Ш  И :

            Препоръчва при прилагането на НПК да се има предвид следното:

            1. Съгласно чл. 396 ал. 1 т. 2 от новия НПК /в сила от 29. 04. 2006 г./ и новия закон за МВР /в сила от 01. 05. 2006 г./, подсъдността за престъпления извършени от  генерали, офицери и сержанти от МВР до 01. 05. 2006 г. не се променя и те следва да бъдат разглеждани от военните съдилища, независимо кога са образувани и внесени в съдилищата.  Подсъдността на военните съдилища с новия НПК е променена само по отношение на престъпления, извършени в района на местоработата от гражданските лица по чл. 396 ал. 1 т. 5 НПК.

            2. Разпоредбата на § 3 ще се прилага само по отношение на делата за престъпления, извършени от граждански лица на служба в МО и МВР по чл. 396 ал. 1 т. 5 НПК  в района на местоработата, като се има предвид, че деянията в тези случаи не трябва да са при и по повод на службата.

               3. За правилното определяне на подсъдността за деянията на гражданските лица от МО, Българската армия, МВР и другите случаи посочени в чл. 396 ал. 1 т. 5 НПК, в обстоятелствената част на обвинителните актове следва да е описано конкретно и подробно, че деянията са извършени при или по повод на службата.

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД

                            ГЕНЕРАЛ-МАЙОР                                  ПЕНГЕЗОВ

гр. София,

06.03.2007 г.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg