чл.320,Определение № 30/21.06.2007 г.по ЧНД №52/2007г.със съдия-докладчик полк.Д.Фикиин

              Ако е налице идентичност на основанието за упражняване правото на жалба и за реда за обжалване на актовете на съда, с които се накърняват правата и законни интереси на страните, няма пречка еднаквата претенция и воля на представителите на една от страните да бъде обединена в колективна жалба.

              Неоснователно първоинстанционният съд е приел подадената пред него жалба от поверениците на пострадалите за процесуално недопустима, като е направил извода, че Наказателно процесуалният кодекс не познава и не допуска “колективната жалба”. Едно такова становище не намира подкрепа както в закона, така и в правната теория и съдебната практика. Ако е налице идентичност на основанието за упражняване правото на жалба и за реда за обжалване на актовете на съда, с които се накърняват правата и законни интереси на страните, няма пречка еднаквата претенция и воля на представителите на една от страните да бъде обединена в колективна жалба. При условие, че същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е подадена в установения за това срок, няма никаква пречка тя да бъде разгледана по същество. Нееднозначното третиране на лицата, имащи права на една от страните в процеса, с въвеждането по тълкувателен път на различен режим на тяхното упражняване, с оглед обстоятелството, заедно или поотделно са упражнили правото си на жалба, няма опора в целите и в основните начала на наказателния процес по чл. 1, ал. 2 НПК и чл. 15, ал. 2 НПК. Този подход е несъобразен с чл. 122 от Конституцията на Република България за правото на гражданите на защита в наказателния процес и с правилото на чл. 13 ЕКЗПЧОС за осигуряване на ефикасни правни средства за защита на гражданите, чиито права и свободи са нарушени.

               Постигането на преследваната цел, а именно защита правата и законните интереси на пострадалия или неговите наследници, които са нарушени от действията на прокурора във връзка с прекратяване на наказателното производство, не следва да се поставя извън общата цел на процеса да се осигури защита на гражданите от престъпни посегателства и на основополагащия принцип да им се предоставят всички процесуални средства, необходими за защитата на правата и законните им интереси. Редът за упражняването им се определя със закон. В него обаче няма забрана страните да упражняват правото си на жалба съвместно. В подкрепа на тази теза е и законовата възможност, предвидена  в разпоредбата на чл. 320, ал. 5 НПК, която дава право на подсъдимият като страна в процеса, на определен етап от неговото развитие, да се присъедини към вече подадената жалба от другите подсъдими. Ето защо лишаването им от основни процесуални права и средства за процесуална защита може да се извърши само и изрично със закон.

                  В конкретния случай е бил налице  идентичен правен интерес за подалите жалба повереници като пълномощници на пострадалите. След като жалбата е отговаряла на законовите изисквания за форма и съдържание и не е изтекъл преклузивният срок, погасяващ правото им на жалба, Пловдивският военен съд е бил длъжен да разгледа същата по същество.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg