чл.73 ал.2,Определение №46/02.10.2008г.по ЧНД№68/2008г.със съдия-докладчик полк. В. Димитров

          Определението по чл. 73 ал. 2 НПК  не подлежи на проверка от въззивната инстанция по реда на чл. 341 ал. 2 НПК.

            В жалбата се прави искане да се отмени определението на С. военен съд, което е издадено по реда на чл.73, ал.2 НПК и е уважена молбата за постановяване на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот на жалбоподателя.

           Обжалваното определение по чл. 73 ал. 2 НПК  не подлежи на проверка от въззивната инстанция по реда на чл. 341 ал. 2 НПК. В чл. 73 НПК не е изрично посочено, че това определение подлежи на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. Упоменаването, че обезпечителните мерки се вземат по реда на ГПК не означава, че определението може да се обжалва по този  закон и да се води процедура по ГПК пред наказателните съдилища. В случая посоченият ред касае вида на мерките за обезпечение и тяхното реализиране, но не поражда право на обжалване на акта на първоинстанционния съд по реда на НПК, по който ред в съответствие с чл. 73 ал. 2 НПК е взета обезпечителната мярка в наказателното производство.

            По този начин жалбата не отговаря на изискванията, посочени от закона и въззивният съд не може да извърши проверка на първоинстанционния акт.

            Първоинстанционният съд вместо да констатира това и да върне жалбата на подателя е изпратил делото във Военно-апелативния съд. Отразеното в атакуваното определение, че то подлежи на обжалване не съответства на разпоредбите на НПК и не може да породи права на жалбоподателя.

            С. военен съд  не е изпълнил задълженията си по чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по връщане на жалбата.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg