чл. 355 ал. 2,Решение №11/21.01.2008г.по НОХД№182/2007г.със съдия-докладчик полк.Р.Петков

              Първоинстанционният съд няма право да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да наложи по-тежко наказание на подсъдимия, когато делото се върне за повторно гледане на съда. Забраната за  reformation in pejus  в наказателния процес важи както за наказанието, така и за гражданско-правната част на присъдата. След като при първото разглеждане на делото не е предявяван граждански иск (такъв по закон не е бил и допустим), то при повторното разглеждане на делото допускането на граждански иск, разглеждането и уважаването му в съответния размер също е довело до нарушаване правата на подсъдимия.

               Делото пред настоящата инстанция е образувано по жалба на подсъдимия и за него важи правилото на reformation in pejus-  първоинстанционният съд няма право да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да наложи по-тежко наказание на подсъдимия, когато делото се върне за повторно гледане на съда.

                Предвидената в процесуалните правила забрана за утежняване положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото, когато присъдата се отменя по негова жалба, е важно средство за осигуряване действителното осъществяване правото му да обжалва присъдата.

                Едно от основните права на подсъдимия е правото му да обжалва присъдата без да се страхува от утежняване на положението му пред по-горната инстанция. Елиминирането на това право би означавало фактически да се отрече правото на подсъдимия да обжалва присъдата на първоинстанционната инстанция пред опасението му да се влоши положението му. Като е наложил на подсъдимия по-тежко наказание при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд  е допуснал нарушение по чл.336, ал.2 и чл.355, ал.2 НПК. Съгласно тези текстове от закона съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане може да наложи по-тежко наказание само когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния обвинител или частния тъжител поради искане за утежняване положението на подсъдимия. Такъв протест по настоящото дело при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция не е имало. То е било образувано само по жалба на подсъдимия  Л. В. И. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд той не е имал право да наложи по-тежко наказание. В конкретния случай няма никакво значение, че делото е било върнато на досъдебното производство и след това е внесено с обвинителен акт в съда. При допълнителното разследване няма новооткрити обстоятелства или разкриване на нови престъпления, които да налагат изменение на обвинението в по-тежко приложим закон. Няма и новооткрити обстоятелства, които да са довели до отегчаване положението на подсъдимия с оглед неговата лична обществена опасност. Внесен е обвинителен акт, който е идентичен с постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. След като няма новооткрити обстоятелства, които да отегчават положението на подсъдимия или доказателства за по-тежко приложим закон и обвинителният акт е идентичен с предхождащото постановление, то при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е нарушил правата на подсъдимия, като му е наложил по-тежко наказание. 

                Забраната за  reformation in pejus  в наказателния процес важи както за наказанието, така и за гражданско-правната част на присъдата. След като при първото разглеждане на делото не е предявяван граждански иск (такъв по закон не е бил и допустим), то при повторното разглеждане на делото допускането на граждански иск, разглеждането и уважаването му в съответния размер също е довело до нарушаване правата на подсъдимия.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg