ЗДвП чл.20 ал.2-чл.21 ал.1,Решение 159/2005г.по НОХД131/05г.съдия-докладчик полк.С.Александров

      Съдебната практика е константна, че при движение със скорост над допустимата и която е станала причина за ПТП водачите нарушават само правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а не и това на чл. 20, ал. 2 ЗДвП за движение с несъобразена скорост. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е обща и намира приложение, само когато няма ограничение на скоростта за движение. Едновременното приложение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП е несъвместимо. В случая произшествието е настъпило в населено място и съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил не е следвало да превишава 50 км/ч.

      От заключението на автотехническата експертиза по делото, която експертът поддържа в съдебно заседание и което основният съд е приел се установява, че редник Стойнев е навлязъл в десния завой със скорост не по-малка от 65-70 км/ч., тоест с превишена скорост. Именно поради движението си с тази превишена скорост при условията на мокра пътна настилка той не е могъл да се впише в кривата на завоя, тъй като скоростта е била по-висока от критичната за този завой скорост от 60 км/ч при конкретните пътни условия. От горното следва изводът, че причината за ПТП е навлизането в завоя със скорост над критичната, съчетана с алкохолното повлияване на водача. Ако той е управлявал автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч., то ПТП не би настъпило.

        Ето защо подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан в частта на обвинението да е нарушил правилата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg