Решение
20-04-2012

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 2

гр.С. 20.04.2012 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в С., на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ПЕТЪР Г. ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

   полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

 

при секретар Катя Симова

разгледа наказателно от частен характер дело № 2  по описа за 2012 година, докладвано от съдията докладчик полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по тъжба на частната тъжителка и граждански ищец  С. Н. Й. от гр. Ш.  против присъда № 204 от 21.12.2011 г. по наказателно частен характер дело № 204/2011 г. по описа на Софийския военен съд, с подсъдими подполковник П.М.Н., подполковник Ж.Д.Т. и подполковник П.С.П. от военно формирование– гр. С..

С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимите  подполковник П.М.Н., подполковник Ж.Д.Т. и подполковник П.С.П. за невинни в това, че тримата военнослужещи от военно формирование– гр. С. без да имат необходимата квалификация и компетентност да проверяват и оценяват професионализма на тъжителката  – младши юрисконсулт във в.ф.– С. са съставили писмен документ – протокол, съдържащ много обидни за същата твърдения, като човек и професионалист, в качеството й на длъжностно лице и ги е оправдал изцяло по обвинението по чл. 146, чл.147 вр. чл.148 от НК.

Съдът не е уважил предявения от частната тъжителка и граждански ищец  граждански иск в размер на по 8000 (осем хиляди) лева за всеки един от тримата подсъдими и го е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

В жалбата пред настоящата инстанция се изтъкват доводи за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Сочи се, че е  постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Липсва пълна, всестранна и съответстваща на фактическата обстановка обоснованост.  Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, справедлива, законосъобразна и правилна присъда, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в размер на по 8000 (осем хиляди) лева за всеки един от тримата подсъдими. Изложени са подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбата се поддържа  по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание подсъдимите  подполковник П.М.Н., подполковник Ж.Д.Т. и подполковник П.С.П. оспорват подадената жалба и правят искане присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено:

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Тъжителката  е сключила трудов договор с в.ф. – С. от 01.09.2008 г. до 01.04.2010 г. по реда на чл.114 от КТ, а с в.ф. –Р. Д. е сключила трудов договор на 05.01.2009 г. по реда на чл. 114 КТ.

Военно формирование  - Р. Д. не притежава самостоятелна правосубективност, не е юридическо лице и е в състава на Българската армия с произтичащите права и задължения за изпълнение на всеки един акт /разпореждане/ на Старшата ръководна инстанция — в.ф. - С., за защита интересите на Министерството на отбраната на Република България и националната сигурност.

Проверката на юрк.Й. е била назначена по повод на това, че не депозирала граждански иск по реда на съдопроизводството във връзка с настъпил инцидент с военнослужещ от в.ф. - С, а именно: на 31.07.2008 г. със заповед № 233/30.07.2008 г. на началника на в.ф. – С. ст.серж.А.К.П. е бил командирован в в.ф. - В.Т. за получаване на материални средства със служебен транспорт „УA3 452" с peг. №. По време на пътуването е настъпило пътно транспортно произшествие, вследствие на което служебният автомобил, управляван от ст.серж.А. П. е ударен от навлезлия в лентата за насрещно движение л.а. Мерцедес Е 300 с peг. № и прикачено към него едноосно ремарке с peг. , управляван от Б.Г.С.. След оказана първа помощ, престой и лечение в МБАЛ - гр.В. Т. и ВМА - С. ст.серж.А.К.П. е починал на 14.08.2008 г. Към онзи момент мл.юрисконсулт С.Н. е сключила трудов договор с в.ф. - , като в задълженията й е влизало да го представлява пред съда по повод горепосочения случай и съответно да предяви граждански иск за нанесени имуществени вреди в размер на 537 лв. за в.ф. Това не е сторено от мл.юрк.Н. по образуваното във Великотърновски окръжен съд нохд № 359/2009 г. Задачите й са поставяни от главния юрисконсулт на в.ф. - С. чрез Командира на в.ф. - С. до началника на в.ф. - Р.Д.. По този повод е назначена със заповед № 310/17.06.2011 г. на командира на в.ф. - С. проверка във в.ф. - Р.Д. във връзка с професионалното изпълнение на служебните задължения на мл.юрисконсулт  относно установяване правомерността на предприетите действия по нохд № 359/2009 г. по описа на ВТОС, образувано във връзка с ПТП по вина на Б.Г.С., с което е причинил по непредпазливост смърт на военнослужещ от Министерството на отбраната - в.ф. -  - ст.серж.А.К.П..

Целта на проверката е била да се провери изпълнението на поставените задачи на мл.юрисконсулт Н. и изпълнението на задълженията за защита имуществения интерес на Министерство на отбраната, произтичащи от сключения трудов договор и последващите допълнителни споразумения, длъжностни характеристики с в.ф. - Р. .Д., сключения договор и последващите допълнителни споразумения, длъжностни характеристики с в.ф. - , издаденото пълномощно от Министъра на отбраната на РБългария, нормативно регламентиращите актове Инструкция № И- 6/03.08.2010 г. на Министерство на отбраната „За правната дейност в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната", обн.ДВ, бр.64/17.08.2010 г., Указание № РД-60-2/08.02.2011 г. на Директора на дирекция „Правно нормативна дейност"- МО, относно създаване на организация на процесуалното представителство на Министерството на отбраната и Българската армия пред правораздавателните органи, заповед № 446/20.09.2010 г., заповед № 133/16.02.2011 г., Указание № 219-1559/24.03.2011 г. на Командира на в.ф. - С. - предприетите действия за предявяване на граждански иск за търсене на обезщетение от Министерството на отбраната за: претърпените щети на автомобил „УA3 " с peг. № на стойност 537 лв. След разговор с мл.юрисконсулт  и от събраните доказателства по делото - сключени правомерно трудови договори с поделенията, се установява, че същата не е подала граждански иск, с който да защити интересите на МО по нохд № 359/09 г. на Окръжен съд - В.Търново.

Комисията е излязла с предложение за налагане на мл.юрк.  дисциплинарно наказание.

Тъжителката в частната си тъжба твърди, че тримата подсъдими - военнослужещи от в.ф. - С., без да имат необходимата квалификация и компетентност да проверяват и оценяват професионализма й, са съставили писмен документ, а именно протокола от проверката, който съдържа „МНОГО ОБИДНИ" за нея твърдения.

Мл.юрисконсулт Й. е награждавана нееднократно за постигнатите резултати в полза на МО.

По описания начин не се доказва подсъдимите подп.Ж.Д.Т., подп.П.М.Н. и подп.П.С.П. да са извършили престъпление по чл. 146, чл.147 във вр.чл.148 от НК, поради което същите следва да бъдат признати за невинни. Същите са действали в изпълнение на заповед № 310/17.06.2011 г. на командира на в.ф. - С. - полк.К. С. Те са извършили щателна проверка и са установили факти и обстоятелства, засягащи интересите на МО. В протокола от извършената проверка от 13.07.2011 г. не се установява съществуването на обидни изрази от страна на тримата подсъдими спрямо тъжителката.

Тъжителката твърди, че в т.7 от протокола се цитира, че са й изплатени 4697.32 лв. финансови средства, като се премълчава, че тези финансови средства са изплатени работни заплати по трудов договор. Видно от приложената на л. 12-13 от настоящето дело справка за изплатените финансови средства, изготвена от старши счетоводител Л., безспорен е факта, че това са полагащите й се трудови възнаграждения и няма спор в тази насока.

Що се касае за водената срещу мл.юрк. Й. преписка № В- 281/2010 г. на Военноокръжна прокуратура – В.., относно данни, че тъжителката е получавала трудово възнаграждение от две поделения за един и същи период от време, то същото е приключило с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.07.2010 г., тъй като липсват данни затова и в същото е установено, че мл.юрк. Й. е „имала право да сключва допълнителни трудови договори по реда на Кодекса на труда. Съгласно заповед № ОХ-389/24.06.2004 г. на Министъра на отбраната на РБългария, изпълняваната от Й. длъжност „младши юрисконсулт" е сред длъжностите, определени за заемане от граждански лица по трудово правоотношение в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министьра на отбраната, които се изпълняват на ненормиран работен ден." Единствената сума, която тъжителката Й. е възстановила в касата на в.ф. -Р.Д. в размер на 152.80 лв., тъй като е била командирована вследствие на лично направени доклади във в.ф. 24540 -  и гр.П, за оказване на правна помощ и явяване на дела в полза на под. -  - общо 15 дни. Сумата е била възстановена в под. - Р.Д. с квитанция № 19/14.04.2010 г., тъй като командироването не е било в полза на командироващия - в случая в.ф. -Р.Д.. Тъжителката е описала в частната си жалба, че в т.9 от протокола, се твърди, че полицейското производство е прекратено след възстановената от нея сума от 152.80 лв. Съдът, като се запозна внимателно с протокола от проверката прецени, че в т.9 от същия /л.37 по нчхд № 204/2011 г. на СВС/ членовете на комисията са имали предвид, че след като става ясен факта, че тя е работила по едно и също време в две поделения, то със заповед № 114/01.04.2010 г. на началника на в.ф. -  е прекратил трудовото правоотношение с мл.юрк.Иорданова.

Мл.юрк.Й. заявява в частната си жалба, че по повод невстъпване по нохд № 359/09 г. на ВТОС, в качеството на граждански ищец е по причина - липса на призоваване от страна на съда на МО. Тя твърди, че във връзка със същото нохд е предоставила съдебна практика на ръководството, с оглед вземане на адекватни решения. Съдът счита, че към момента мл.юрк.Й. е била упълномощена от Министъра на отбраната да защитава интересите на военното формирование пред съдебните органи. От обясненията й пред комисията на л.38 от настоящето НЧХД е видно, че нохд № 359/09 г. на ВТОС е приключило със споразумение. Тъжителката, като служител във военното формирование е следвало да предяви отделен граждански иск срещу водача, причинил ПТП. Действително правните последици от споразумението имат силата на влязла в сила присъда, но по отношение на деянието.

Тъжителката Й. в своята тъжба твърди, че констатациите в протокола са субективни - „демонстрация на двоен стандарт по отношение на цивилен служител и бивш военен, те са опит да прикрият бездействието и безхаберието, на главния юрисконсулт о.р.подп.Р. Р., който повече от 15 месеца бездейства по отношение на защитата на материалните интереси на МО..." Същата се чувства засегната от организираната проверка, която приема, като „изключително обидно" обстоятелство. Тя счита, че „това е опит за саморазправа със служител, дръзнал да изрази становище за незаконосъобразно действие от страна на офицер и прикриване на това незаконосъобразно действие!" Видно от материалите по делото е, че към онзи период тъжителката Й. е била назначена с трудов договор, като младши юрисконсулт във в.ф. .-  и същата е следвало да поеме задълженията си като такава.

Безспорен е факта, че тъжителката Й. е безупречен служител в системата на МО, награждавана нееднократно с грамоти за постигнати високи резултати /според нея/ в работата си, но не следва да се омаловажава обстоятелството, че всяка заповед издадена от висшестоящ в йерархията в БА следва да се изпълнява.

Констатираните неизпълнения на конкретни разпореждания, на началниците на военни формирования .-С., -Р.. и . - , описани подробно в протокола от извършената проверка във в.ф. - Р.Д. са факт. Проверката е осъществена от четирима члена - подп.Т., подп.Н., подп.П. и гл.юрк.Р. и е подписан от тях. Тримата офицери от БА и гл.юрк.Р. са изпълнили поставената задача, възложена с писмена заповед от командира на в.ф. .- С., направили са съответни констатации на базата, на които са направили предложение да й бъде наложено дисциплинарно наказание.

По отношение на здравословното състояние на тъжителката Й., съдът счита, че това е от компетенциите на медиците.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил оправдателната си присъда.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира  жалбата на частната тъжителка и граждански ищец Й. за основателна.

Въззивната инстанция, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са довели до ограничаване правата на страните, както и че същите са неотстраними във въззивното производство.

Допуснато е нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК – липса на мотиви. Присъдата по настоящето дело не отговаря на изискванията, посочени в чл. 305 от НПК. Липсват мотиви, от които да се установят какви обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на какви доказателствени материали. Няма изложени съображения и относно взетото решение за постановения съдебен акт. Налице е единствено декларативното твърдение „… че извършеното от подсъдимите не съставлява престъпление…“.

Поради тези причини настоящата инстанция не може да извърши въззивната проверка, тъй като не е ясно как първоинстанционният съд е постановил своята оправдателна присъда. В мотивите на присъдата е налице хаотично смесване на факти от делото и твърдения от жалбата. Не е ясно какво е прието за установено по категоричен начин като фактическа обстановка.

Налице са и допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото.

Видно от протокола на съдебно заседание от 21.12.2011 г., не е спазена разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НПК, като не е уточнен размерът на вредите, за които претендира частната тъжителка. Възприетото от съда „… едно месечно брутно възнаграждение…“ не конкретизира точно какъв е размерът, още повече дали се касае за възнаграждение на частната тъжителка или на подсъдимите, които несъмнено имат различно по размер месечно брутно възнаграждение и към кой момент следва да се изчисли. Това не само затруднява разглеждането на гражданския иск, но го прави неясен и неразбираем. В тази насока при конституирането на частната тъжителка като граждански ищец не е взето становището на подсъдимите относно предявения от нея граждански иск. Първоинстанционният съд изобщо не им е дал думата и не се е съобразил дали те имат някакви възражения. Не е ясно и на какво законово основание при съдебните прения по реда на чл. 291 от НПК е допуснато изменение на гражданския иск, което съдът е приел с определение, като е процедирал отново по същия начин, без да зачита правата на подсъдимите.

Не е спазена разпоредбата на чл.  276, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като в съдебно заседание не е прочетена тъжбата на частния тъжител и предявения граждански иск.

Предвид допуснатите нарушения Военно-апелативният съд намира, че не е необходимо да отговаря конкретно на другите доводи, посочени от жалбата на частната тъжителка. Налице са преюдициални основания за отменяне на присъдата и затова не е необходимо да се подлагат на обсъждане останалите възражения, а същите трябва да се вземат предвид при новото разглеждане.

Предвид изложеното Военно-апелативният съд намира, че присъдата на Софийския военен съд следва да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2,  вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Военно-апелативният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда  № 204 от 21.12.2011 г. по наказателно от частен характер дело № 204/2011 г. по описа на Софийския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg