Решение
15-02-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1

гр. С.,  15 февруари 2013 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

        Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в гр. С., Съдебна палата, бул. “Витоша” № 2, партерен етаж, зала 4, на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

               ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                     полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                                     

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа административно наказателно дело № 6 по описа за 2012 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура срещу решение № 324/04.12.2012 г. по анд № 324/2012 г. на Софийския военен съд.

                                         

         С обжалваното решение обвиняемата редник А.И.И., от ВФ ..... – В., е призната за невинна в това, че около 00.20 часа на 10.12.2011 година, като лице от състава на денонощния наряд – патрулен на пост № 1, втора смяна, във ВФ .....-С., назначена със Заповед № 390/08.12.2011 година на Командира на ВФ ..... С., умишлено нарушила правилата на патрулната служба и издадените въз основа на тези правила разпореждания, а именно:

- чл. 287, ал. 3, т. 7 от Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и Плана за задълженията на патрулите на пост № 1 по охраната и отбраната на тиловия район на ВФ ..... от 28.10.2011г., утвърден от Командира на ВФ ....., и на основание чл. 304, предл. 4 НПК, вр. с чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК е оправдана по обвинението по чл. 389, ал. 1 НК.

         Недоволна от така постановеното решение е останала Военно-окръжна прокуратура-С., която е подала и настоящия протест. В него се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново осъдително решение по обвинението й по чл. 389, ал. 1 НК с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на съответно на извършеното административно наказание “глоба”.

         В съдебно заседание подаденият протест не се поддържа, тъй като прокурорът счита атакуваното съдебно решение за правилно, обосновано и законосъобразно.

         Подсъдимата счита протеста за неоснователен и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

         След като обсъди доказателствата по делото, прецени доводите на страните и служебно провери атакувания съдебен акт, Военно-апелативният съд намира за установено следното:

         Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че обвиняемата И. постъпила на кадрова военна служба в БА през м.05.2007 г. в поделение ..... – С. на длъжност „Номер на ПУ в огнева команда” в „Охранителна рота”, където служила до 30.06.2012 г. От 01.07.2012 г. била преназначена на служба във военно формирование /ВФ/ ..... – С., кв.В. на длъжност „Охранител в Първо охранително отделение на първи охранителен взвод на охранителна рота”, където служела и до момента. По време на службата си р-к И. се проявявала като добър военнослужещ, с отлична физическа и професионална подготовка. Показвала отлични резултати при изпълнение на функционалните си задължения и своевременно изпълнявала поставените й задачи. Към своите командири и началници винаги се отнасяла с нужното уважение и коректност и се ползвала с уважение сред колегите си. Не била награждавана. Наказвана била един път по дисциплинарен ред с наказание „Мъмрене”, със заповед № 92/12.02.1998 г. на командир ВФ ..... – С.. Омъжена, с дете на три години и половина. Неосъждана.

         Със Заповед № 390/08.12.2011 г. на Командира на ВФ ..... – С. обвиняемата била назначена в денонощния наряд във военното формирование за времето от 09.00 часа на 09.12.2011 г. до 09.00 часа на 10.12.2011 г. като патрул на пост № 1, втора смяна. Със същата заповед за помощник дежурен по ВФ била назначена свидетелката ст.серж. Ц.Д.П., а за патрул на пост № 2, втора смяна - свидетелката р-к М.Й.В.. Съгласно утвърдените от Командира на формированието маршрути за движение на патрулните във ВФ, пост № 1 бил денонощен, трисменен, подвижен. Патрулната служба се осъществявала за времето от 09.00 часа в деня на застъпването до 09.00 часа на следващия ден, като смяната на патрулните се извършвала през два часа. Патрулирането на обвиняемата се осъществявало по два предварително определени маршрута.

        На 09.12.2011 г. длъжностните лица, застъпващи в денонощен наряд, в това число и р-к А.И., били инструктирани от началник щаба на ВФ свидетеля м-р Ю.Б. за носенето на службата. При провеждането на инструктажа м-р Б. обърнал внимание на патрулните да спазват задълженията си, да патрулират по определените им маршрути, като следят районите си и опазват постовете си от проникване. За проведения й инструктаж р-к И. собственоръчно се подписала в Книгата за провеждане на инструктаж на денонощния наряд. Същата застъпила като патрулен на пост № 1, втора смяна, за времето от 23.00 часа на 09.12.2011 г. до 01.00 часа на 10.12.2011 г. и следвало да патрулира по предварително определените за поста маршрути. По същото време като патрулен на пост № 2, втора смяна, застъпила свидетелката р-к М.Й.В..

         Около 00.20 часа на 10.12.2011 г., в нарушение на уставните правила за носене на патрулната служба и утвърдения от командира на военното формирование „План за задълженията на патрулните на пост № 1 по охраната и отбраната на тиловия район на ВФ .....”, редник И. допуснала в района на охранявания от нея пост № 1 и маршрут за патрулиране р-к М.Й.В., която самоволно била напуснала в нарушение на уставните правила охранявания от нея маршрут и пост № 2, и двете заедно започнали да патрулират по маршрута за охрана на пост № 1. По този начин пост № 2 останал без охрана и отбрана. Горното било установено от помощник – дежурния по военно формирование свидетелката ст.серж. Ц.Д.П. по време на извършената от нея проверка на носенето на вътрешната и патрулната служба от патрулните. Около 00.15 часа на 10.12.20011 г. ст.серж.П. се придвижила от дежурната стая, намираща се на КПП № 2 към пост № 2 и преминавайки по маршрута на поста установила, че р-к В. не е в района на маршрута си. Когато достигнала до района на „Канцелария техници”, който се намирал между административната и техническата част на военното формирование, в района на пост № 1, ст.серж. П. видяла обвиняемата  и редник В. да се движат заедно по маршрута на пост № 1 към пускова установка /ПУ/ № 6, който следвало да бъде охраняван от патрулната р-к И.. Ст.серж. П. продължила проверката си следвайки маршрута на пост № 1 и около 00.25 часа, достигайки до ПУ № 5, видяла двете патрулни на могилата срещу установката, която също попадала в района за охрана на пост № 1.

        В 00.40 часа ст.серж. П. се върнала в дежурната стая, където се намирало и патрулното помещение. След приключване на наряда патрулните р-к И. и р-к В. се прибрали в патрулното помещение, за да сдадат смените си на следващите патрулни. Тогава ст.серж. П. направила забележка на р-к В. за допуснатото от нея нарушение на носенето на патрулната служба като я запитала защо е напуснала района и маршрута на поста си и защо се е намирала в района на поста на р-к И.. Р-к В. й отговорила на висок тон, че двете са се движили и обхождали и двата маршрута, понеже р-к И. я е било страх да патрулира сама.

         За случая било докладвано по команден ред и със Заповед № 395/13.12.2011 г. на командир ВФ ..... – С. била разпоредена служебна проверка и назначена комисия за извършването й. С протокол от 15.12.2011 г. комисията предложила на командира на военното формирование на обвиняемата р-к И. и на свидетелката р-к В. да бъдат наложени дисциплинарни наказания „Строго мъмрене” за допуснатите от всяка една от тях нарушения на военната дисциплина при изпълнение на функционалните си задължения като патрулни съответно на пост № 1 и пост № 2. Със заповед № 400/16.12.2011 г. командирът на военното формирование наложил на редник И. дисциплинарно наказание „Строго мъмрене” за това, че не е изпълнявала функционалните си задължения в пълен обем на пост № 1. Заповедта не била обжалвана от обвиняемата.

        Видно от писмо с рег. № 487/3.10.2012 г. и показанията на командира на ВФ ..... – С. подп. Д. Ж., към инкриминирания период военното формирование било категория ІІІ и в него се е извършвала подготовка за ликвидацията му, поради което не представлявало обект с особено важно държавно значение.

         От деянието на обвиняемата не настъпили вредни последици.

         Въз основа на така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд правилно е приел, че макар и формално деянието на обвиняемата да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, неговата обществена опасност е явно незначителна, което изключва престъпния му характер.

                  Посоченото и обсъждано в протеста неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и последващото оневиняване на подсъдимата не се оправдава както от фактическа, така и от правна страна.

                  След извършения анализ на релевантните в конкретния случай фактическите обстоятелства първоинстанционният съд е споделил становището, че в конкретното му проявление деянието на обвиняемата само формално осъществява признаците на състава по чл. 389, ал. 1 НК предвид явната незначителност на обществената му опасност. Този извод на решаващият процесуален орган не противоречи на закона. Същият е и обоснован, тъй като почива на необходимата в случая съвкупна преценка и анализ на всички установени по делото обстоятелства, относими към фактическия състав на престъплението. Обективните особености на деянието на обвиняемата в конкретния случай не изключват, а напротив - предполагат приложното поле на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Неоправдани се явяват съображенията в протеста, че в конкретния случай било налице престъпно своеволие от страна на обвиняемата, която неправомерно и грубо нарушила войнската дисциплина и уставните правила на патрулната служба в резултат не само занижената бдителност, но и на допуснатата липса на охрана по отношение на поста и маршрута. Тези доводи обаче касаят повече допуснатите нарушения от страна на другия военнослужещ – редн. В., неправомерно присъединила се към поста на обвиняемата и оставила без охрана и надзор поверения й маршрут. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че обвиняемата не е напускала района и маршрута на поста си, а след допускането на редн. В., двете заедно продължили патрулирането по маршрута на пост. № 1. От установените по делото факти е видно, че редн. И. нито за миг не е оставила без охрана поста си и включените в маршрута й обекти. С поведението обвиняемата не е застрашила и не е поставила в опасност поверените й за охрана военни обекти.

                  Неоправдани се явяват и изложените в протеста доводи, че съдът не е отчел спецификата и обществената значимост на отношенията, поставени в опасност от действията на обвиняемата и че така възприетата теза в атакуваното решение противоречи и влияе негативно на генералната превенция. Изрично в мотивите си решаващият процесуален орган е изложил съображения, че войсковият район на ВФ .....,  част от който е бил поверен за охрана на редн. И., е от трета категория, не представлява обект от особено важно държавно значение, а напротив – районът бил със затихващи функции и подготвен за ликвидация. По отношение изразеното в протеста възражение досежно генералната превенция настоящият състав намира, че реализирането на конкретната наказателна отговорност на определено лице не следва да се превръща в залог на генералната превенция, която е само една от целите на наказанието.

                  Неоснователни са и възраженията в протеста, че стореното от обвиняемата е типичен пример на недооценяване на последиците от деянието, извършено в обстановка на изпълнение на важна задача в мирно време. Самият съд е изразил съгласие с обстоятелството, че с действията си по неизпълнението на задълженията си във връзка с патрулно-постовата служба редн. И. безспорно е нарушила разпоредбите на УВСВСРБ и безсъмнено деянието й носи признаците на нарушение на уставните правила. От друга страна обаче са били съобразени както обстоятелството, че от нейното деяние не са настъпили каквито и да било обществено опасни последици, така и че нито за момент обвиняемата не е оставила без охрана и надзор патрулирания от нея маршрут и възложените й за охрана обекти. Както беше посочено по-горе тези съображения касаят повече действията на другия военнослужещ редн. В., която действително е била оставила поста си за определен период от време без охрана, но и по отношение на която обвиняемата не имала никакви властнически правомощия.

                  Съобразявайки значението на изложените по-горе обстоятелства и позовавайки се също така на други фактически обстоятелства, свързани с личността на обвиняемата и наложеното й дисциплинарно наказание за това нарушение “Строго мъмрене” още на 16. 12. 2011 г., първоинстанционният съд правилно е приел, че в конкретния случай реално е налице обществена опасност, обективирана в степен, неприсъща на типичните случаи на престъпни посегателства по чл. 389, ал. 1 НК, поради което въззивната инстанция счита, че приложното поле на чл. 9, ал. 2 НК се явява оправдано и правилно.

                  По гореизложените съображения въззивната инстанция намира, че подаденият протест се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а атакуваният съдебен акт потвърден като обоснован и законосъобразен.

         При служебната проверка на решението въззивната инстанция не установи при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.   

         Ето защо и на основание чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд 

                          

                                         Р   Е   Ш   И  :

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 324/ 04.12.2012 г. по нохд № 324/2012 г. на Софийския военен съд.       

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                      ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg