Решение
11-02-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 4

София, 11.02.2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.  ПЕТЪР Г. ПЕТКОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                                                        полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ,

разгледа наказателно дело 3 по описа за 2013 година,

докладвано от съдията  полк.  ПЕТЪР Г. ПЕТКОВ,

образувано по жалба от подсъдимия ст. серж. В. Д. С. от военно формирование ХХ-гр. Б., срещу присъда № 13 от 13. 11. 2012 г. по нохд № 233/2012 г. на Сливенския военен съд.

 

С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимия ст. серж. В. Д. С. от в.ф. ХХ-гр. Б. за ВИНОВЕН в това, че:

През периода от 30. 05. 2008 г. до 01. 06. 2011 г., включително във в.ф. ХХ-гр. Б., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински такива, получил без правно основание чуждо движимо имущество, в размер на 4,390 (четири хиляди триста и деветдесет) лева, собственост на Министерството на отбраната с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а от НК го е осъдил на една година и четири месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 (три) години.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на МО сумата от 4,390 лева за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата от 175,60 (сто седемдесет и пет и 0,60) лв. такса върху уважената част от гражданския иск, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В подадената въззивна жалба се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и не отговаря на правилата за неговата индивидуализация. Съдът неоснователно е отказал да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Събрани са достатъчно доказателства по делото, без да се сочи какви, обосноваващи наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, правещо налагането дори на най-лекото предвидено в закона наказание прекомерно тежко. Иска се изменяване на присъдата, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяне наказанието на подсъдимия.

В съдебно заседание  пред настоящата инстанция, подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани - не се явяват.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище за потвърждаване на присъдата, предвид нейната обоснованост и законосъобразност. Жалбата на подсъдимия, прокурорът намира са неоснователна.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 30. 05. 2008 г. ст. серж. С.  представил пред жилищната комисия на в.ф. ХХ-гр. Б. молба-декларация по образец-приложение № 1 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, приета с ПМС № 16/05. 02. 2008 г., в сила от 15. 02. 2008 г. В молба-декларация ст. серж. С.  декларирал, че заедно със семейството си – съпругата му С. Г. С. и двете им непълнолетни деца К. и Г., живее в жилище на свободен наем, находящо се в гр. Б., ж.к. С., бл. ХХ, вх. Х, ет. Х, ап. десен, собственост на гр. лице С. П. Х.. За да удостовери това обстоятелство, С.  представил копие от договор за наем на посоченото жилище за срок от една година, сключен на 30. 05. 2008 г. между него, като наемател и гр. лице С. Х., като наемодател. Посочената в договора наемна цена е в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Въз основа на тези и на останалите, изискуеми от наредбата документи ст. серж. С.  бил картотекиран като нуждаещ се от жилище и включен в списъка на картотекираните военнослужещи към 30. 06. 2008 г., обявен със заповед на Министъра на отбраната. След това първоначално картотекиране, до месец юни 2011 г., включително, ст. серж. С.  при всяко следващо събиране на документи за картотекиране на военнослужещите от формированието, представял необходимите изискуеми молби-декларации и придружаващите ги документи, ведно с копия на договори за наем, като във всички тях отразявал, че заедно със семейството си живее в жилище на свободен наем на посочения по-горе адрес. Въз основа на тези документи обвиняемият е бил включван в обявяваните от Министъра на отбраната списъци на картотекирани военнослужещи, съответно към 30. 11. 2008 г., към 30. 06. 2009 г., към 30. 08. 2009 г., към 30. 11. 2010 г. и към 28. 02. 2011 г. Такова картотекиране на нуждаещите се от жилище военнослужещи било извършвано два пъти годишно, съобразно действащите към съответния период наредби, издадени в тази насока, а именно:

-                 Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, приета с ПМС № 16/05. 02. 2008 г., в сила от 15. 02. 2008 година.

-                 Наредба № Н-17/16. 07. 2009 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от МО, които живеят при условията на свободно договаряне, в сила от 28. 07. 2009 г., издадена от Министерство на отбраната;

-                 Наредба № Н-22/16. 07. 2010 г. за ползван е под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които желаят при условията на свободно договаряне, в сила от 10. 08. 2010 г., издадена от Министерството на отбраната.

Въз основа на обстоятелството, че е картотекиран като нуждаещи се от жилище, по смисъла на посочените по-горе подзаконови нормативни актове и с оглед разпоредбите в тях, регламентиращи получаването на компенсационни суми от картотекираните военнослужещи, живеещи на свободен наем, ст. серж. С.  ежемесечно попълвал и представял пред жилищната комисия на в.ф. ХХ-гр. Б. молба-декларация по образец (приложение № 5 към чл. 57, ал. 1 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, приета с ПМС № 16/05. 02. 2008 г., в сила от 15. 02. 2009 г.), като съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от посочената Наредба към всяка молба-декларация С.  представял копие от сключен договор за наеми  и разписка за платен наем. След измененията на посочена разпоредба (ДВ бр. 81 от 16. 09. 2008 г.) отпаднало изискването да се представят разписки за платен наем и до 01. 06. 2011 г. С.  представял само копие на договор за наем към изискуемите ежемесечно молба-декларация по посочения по-горе образец и съответно заявление-декларация по образец – приложение № 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-22/16. 07. 2010 г.

Във всички подавани от ст. серж. С.  молби-декларации, съответно заявления-декларации за изплащане на компенсационни суми, същия е посочил, че живее в жилище на свободен наем на адрес гр. Б., ж.к. С., бл. ХХ вх. Х, ет. Х, ап. десен, собственост на гр. лице С. П. Х. и представял копия на договори з а наем, сключени между него и Х.. В подаваните от първоначалното му картотекиране до м. януари 2010 г. заявления-декларации подсъдимият посочвал, че в наетото жилище живее заедно със съпругата си С. Г. С. и с двете им непълнолетни деца – К. В. С.  и Г. В. С. Съобразно определените в Приложение № 1 към чл. 2 от Наредба № Н-17/2009 г. размери на компенсационните суми, през визирания период, на обвиняемия ежемесечно били изплащани компенсационни суми за четиричленно семейство в размер на 130 (сто и тридесет) лева. На 15. 11. 2009 г. синът на подсъдимия – К. С.  навършил пълнолетие и съобразно параграф 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-17/2009 г. същият не е следвало да бъде деклариран като член на семейството. Подсъдимият С.  престанал да го декларира едва през м. февруари 2010 г. и оттогава до м. юни 2011 г. на същия били изплащани ежемесечно компенсационни суми за тричленно семейство, а именно в размер на 120 (сто и двадесет) лева.

От приложената по  делото счетоводна справка от в.ф. ХХ-Б. е видно, че през процесния период до 01. 06. 2011 г. ст. серж. В. С.  е получил месечни компенсационни суми общо в размер на 4 390 (четири хиляди триста и деветдесет) лева.

В хода на разследването, в качеството на свидетел е разпитана гр. л. С. П. Х.. В показанията си, дадени пред съдия същата категорично заявява, че не познава лице на име В. Д. С., такова лице никога не е живяло в дома й и никога не е сключвала договор за наем с него, както и че подписите, изпълнени под реквизита „наемодател” в представените й копия на договори за наем и разписки за платен наем не са положени от нея.

По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че   подписите в графата „получил сумата” в представяните от подсъдимия С.  пред жилищната комисия оригинали на разписки за платен наем, не са положени от лицето С. П. Х., както и че подписът под „наемодател” в представяните от С.  фотокопия на договори за наем от 30. 05. 2008 г., 01. 06. 2009 г. и 01. 06. 2010 г., не са изпълнени от това лице. В качеството на свидетел по досъдебното производство е разпитана и бившата съпруга на подсъдимия С.  – гр. л. С. Г. И., която категорично заявява, че никога не е живяла с В. С.  в жилище под наем в гр. Б., както и че през инкриминирания период тя и родените от брака и със С.  деца са живеели в гр. С..

Таза фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия, той е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт при условията на чл.371,т.2 от НПК и производството пред първата инстанция се е развило при съкратено съдебно следствие. За това на основание чл.373, ал.3 вр. чл.372,ал.4 от НПК, правилно решаващият съд, позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства, съдът е направил законосъобразни изводи за правната квалификация на деянието, извършено от подсъдимия, като престъпление по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Жалбата    е неоснователна.

           Доводите в жалбата относно явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, се свеждат до неприлагането на разпоредбата на чл. 55 от НК при неговото определяне.    Твърдението, че на досъдебното производство са събрани доказателства, от които се прави извод за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи неговата отговорност обстоятелства, са голословни. Освен, че конкретни такива не са посочени в жалбата, от материалите по делото, не се установява наличието на доказателства в тази насока.

        При определяне  размера на наложеното наказание, решаващият съд се е съобразил с наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства- чистото съдебно минало и сравнително добрите характеристични данни. При това положение  правилно при условията на чл.54 от НК е определил размера на наказанието - две години лишаване от свобода, което е редуцирал на основание чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а от НК с една трета, на една година и четири месеца. Съображенията на съда, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на  изключителни или многобройни, се споделят напълно от въззивната инстанция.  За това следва да се приеме, че наложеното   наказание по размер съответства на извършеното от него и като такова е справедливо.  

            С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, отлагайки изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, съдът е проявил в достатъчна степен снизходителност и няма място за по-голяма такава.

           При разглеждане на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

           Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяване на присъдата, тя следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13 от 13. 11. 2012 г. по нохд № 233/2012 г. на Сливенския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg