Решение
25-03-2013

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  11

гр. София,  25.03.2013 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание в София на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: полк. Р. ПЕТКОВ

  полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора подп. Иво Петков

разгледа наказателно дело от общ характер № 4 по описа за 2013 г., докладвано от съдията  полк. Р. ПЕТКОВ, образувано по жалби на адв. Н. Д. от САК, защитник на подсъдимия Р. Г. Д. от гр. София и от подсъдимия П. И. И. от гр. София чрез пълномощника си адв. Г. С. Б. от САК против присъда № 314/14.12.2012г. по нохд № 314/2012 г. на Софийския военен съд.

 

С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимите гр.лице Р. Г. Д. и гр.лице П. И. И.  за виновни в това че:

Р. Г. Д.

1. За периода от края на месец декември 2007 година до края на месец юли 2008 година  в град София образувал и ръководил организирана престъпна група, състояща се от него, Н. И. Л., П. И. И. и длъжностно лице  П. Ц. Л. – „старши специалист в сектор набиране на кадри” в С.в.о.и в нея /групата/ участва длъжностно лице, поради което и на основание чл. 321, ал.3, алт. 3, т.1, вр.  ал.1 от НК /редакция към момента на деянието/ и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание в размер на 6 /шест/ години лишаване от свобода, като го е признал за невинен  да е участвал  в организирана престъпна група и  тя /групата/ да е създадена с користна цел и го е оправдал по повдигнатото обвинение в тази му част – ал.2 на чл. 321 от НК и алт. 2-ра, на ал.3, на чл. 321 НК /сегашна редакция/.   

2. При условията на продължавано престъпление за периода от края на месец март 2008 година до края на месец юни 2008 година в град София, в съучастие, като извършител с П. Ц. Л. – „старши специалист в сектор набиране на кадри” в С.в.о.съставил сам и чрез нея общо 35 броя неистински частни документа  - заявления за промяна на участие и прехвърляне на  натрупани суми по индивидуална партида в друг съответен фонд за допълнително, задължително пенсионно осигуряване и ги употребил, за да докаже, че заявителите желаят  да изменят съществуващото правно отношение между тях и досегашното им пенсионно осигурително дружество и да създадат ново правно отношение между тях и пенсионно осигурително дружество „Б.” за допълнително задължително пенсионно осигуряване, поради което и на основание чл. 309, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

3. На 08.01.2008 година в град София, като извършител в съучастие с Н. И. Л. съставил неистински частен документ – договор за осигурително посредничество № 50015000002, сключен между ПОД „Б.” АД и Н. П. Б. и го употребил, за да докаже, че съществува правото на С. Д. Д. да сключва от името и за сметка на ПОД ”Б.” АД договори с трети физически и юридически лица за допълнително пенсионно осигуряване, в съответствие с разпоредбите на КСО, Правилниците за организация и дейност на фондовете, управлявани от дружеството, поради което и на основание чл. 309, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложените наказания на подсъдимия Д., като го е осъдил на най-тежкото от тях – 6 /шест/ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „СТРОГ” режим.

П. И. И.:

1. За периода от края на месец декември 2007 година до края на месец юли 2008 година в град София участвал в организирана престъпна група, състояща се от него, длъжностно  лице  П. Ц. Л. – „старши специалист в сектор набиране на кадри” в Столично военно окръжие, Н. И. Л. и Р. Г. Д., като ръководител на групата, като в нея /групата/ участва длъжностно лице, поради което и на основание чл. 321, ал.3, алт.3-та, т.2, вр. ал.2 от НК  /редакция към момента на деянието/ и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, като го е признал за невинен за това, че групата е създадена с користна цел и го е оправдал по обвинението в тази му част – алт. 2-ра, на ал.3, на чл. 321 НК /сегашна редакция/.

2. На 08.08.2007 година в град София съставил неистински частен документ – договор за осигурително посредничество № 50015000000, сключен между ПОД ”Б.” АД и С. Д. Д. и употребил договора, за да докаже, че съществува правото на Д. да сключва договори за осигурително посредническа дейност с физически и юридически лица по ред и условия определени от дружеството, поради което и на основание чл. 309, ал.1 от НК и чл. 54 от НК  го е осъдил на наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложените наказания на подсъдимия И., като го е осъдил  на най-тежкото от тях – 3 /три/ години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия П. И. за срок от 5 /пет/ години.

Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят в полза на държавата направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева, като всеки един от тях  заплати по 50 /петдесет/ лева.

В жалбата на подс. Р. Г. Д. пред настоящата инстанция се правят доводи за неправилност, необоснованост, и незаконосъобразност, както и че същата е постановена в противоречие  със събрания по делото доказателствен материал. Допуснати са нарушения на материалния закон, които са довели и до съществени процесуални нарушения.

Прави се искане да бъде отменена присъдата на Софийския военен съд и подсъдимият да бъде оправдан за престъплението, в което е обвинен. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, или изменяне на присъдата като наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде в размер около минимума, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

В допълнение към въззивната жалба се сочи, че подс. Д. не е извършил престъпление по чл. 321 от НК.  Съучастниците не формират организирана престъпна група. Спрямо тях не е визирано нито едно престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Д. не е имал изразена лидерска дейност и в тази насока не са събрани никакви данни. Няма доказателства подс. Д. да е получил имотна облага. Евентуалните бъдещи премии с неясни размери не могат да се обосноват като субективен елемент на престъплението. Престъплението  по чл. 321 от НК се извършва с пряк умисъл и въпросната „евентуалност“ на целената имотна облага прави деянието несъставомерно. Не са събрани никакви доказателства за наличието на организирана престъпна група, още по-малко, такава да е била образувана и ръководена от подс. Д.. Показанията на свидетелите Л. и Л. не следва да бъдат кредитирани в частта им по отношение на твърдението, че нотариалните заверки са извършени от Д. и И., тъй като двамата свидетели по това производство са имали друго процесуално качество и благодарение на несъстоятелните им твърдения са получили снизходителни присъди.  Липсват доказателства и за придобиване на имотна облага по отношение на подс. И.. Не е установено и участието на подс. И. в групата. Само безспорно е установено, че св. Л. е извършила престъпление, а именно изготвяне и употреба на неистински частни документи. В диспозитива на присъдата липсва споменаване на престъплението по чл. 212 от НК по какъвто и да било начин. Липсва и такова самостоятелно обвинение за подс. Д.. Обвинението за престъплението по чл. 321 от НК за подс. Д. е неясно, непълно и неточно, което нарушава правото му на защита.

По отношение на престъплението по чл. 309, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл.26, ал.1 от НК - за заявленията. Тези заявления имат декларативен характер и не са документи по смисъла на НК. В тази насока е и съдебната практика. Следва изобщо да се изключи участието на подс. Д. в изготвяне на тези документи, след като не е доказано, че той е участвал в нотариалната заверка на подписите на заявленията.

По отношение на престъплението по чл. 309, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК има пропуснат съществен елемент от фактическия състав на престъплението – употребата на неистински документ. Това не може да се възприеме като фактическа грешка и пропуск и не може да бъде поправено, както е решил да процедира съда. Още повече, че това е част от фактическия състав на престъплението. За това и се касае за съществено процесуално нарушение и правото на защита.

По отношение на документните престъпления не е преценено дали те не са маловажен случай. От съставянето на тези документи не са настъпили обществено опасни последици както и не са събрани доказателства за засегнати нечии права и интереси. Въпросните договори не са оспорвани от лицата, от чието име са положени подписите.

В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържат по изложените в тях съображения.

В жалбата на подс. П. И. И. пред въззивната инстанция се правят доводи за неправилност на първоинстанционния акт поради липса на вредни последици от извършените деяния, както и че е налице несъставомерност на извършеното деяние. Иска се изцяло отмяна на присъдата и постановяване на решение, с което И. да бъде оправдан изцяло.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, като алтернативно се иска намаляване размера на наложеното на подс. И. наказание на една година и изпитателния срок да е 3-годишен.

В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че присъдата правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а жалбите на подсъдимите не следва да бъдат уважени.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Подсъдимите гр.л. Р. Г. Д. и гр.л. П. И. И. се познавали от десетилетия, като курсанти във военното училище в град Ш. и колеги от БА.

Подсъдимият И. се познавал от 1994 година и със свидетелката П.Л., когато той работил в Десето военно окръжие-София, а тя в Столично военно окръжие. Отделно двамата /подс.И. и свид. П.Л./ се срещали и на курс по животозастраховане на обучение в „А. Б. Х.” през 2007 година, когато И. работил там.

През месец юли 2007 година подс. Р. Д. започнал работа в Пенсионно осигурително дружество /ПОД/ „Б.”, като бил на длъжност директор дирекция „Продажби”. Ръководената от него дирекция не била на желаното от свид. А. Ш. – изпълнителен директор на ПОД „Б.” ниво. За да повиши показателите си, като директор подс. Д. се нуждаел от по-голям брой новозаписани лица и лица, които сменят своето пенсионно осигурително дружество и се прехвърлят в ПОД „Б.”. Става въпрос за лица родени след 1960 година с оглед техните партиди с натрупани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/. Ако подс.Д. успеел да привлече по-голям брой такива лица /с натрупаните суми по партидите им/, св. Ш. щял да предложи на акционерите той да получава премии. Привличането на нови клиенти за ДЗПО към ПОД „Б.” се осъществявало чрез мрежа от главни осигурителни посредници и осигурителни посредници, с които подс. Д. работил. Подс.Д. решил да създаде престъпна  група, чрез която да прехвърля  партиди на лица по ДЗПО в други ПОД в ПОД „Б.” без тяхно съгласие – на лицата титуляри на партидите. По този начин щял да подобри показателите на дирекцията, която ръководи, евентуално да получи премии, а на участниците в групата – комисионни, които се изплащали от ПОД ”Б.” АД на главните и осигурителните посредници, които извършвали прехвърлянето на партидите на лицата.

Подс. Д. се срещнал с подс. П. И. и му предложил да участва в организираната престъпна група /ОПГ/, като сключи договор за главен осигурителен посредник към ПОД „Б.”.  Подс. И.  се съгласил, но тъй като  тогава работил на трудов договор към „А. Б. Х”, той предложил фиктивно в договора да фигурира като главен осигурителен посредник майка му – св. С Д. Д /тогава на 73 години/, а не той. На 08.08.2007 година подс. Д. предоставил на подс. И. бланка на договор за осигурително посредничество № 50015000000 между ПОД „Б.” АД и С. Д. Д., като главен осигурителен посредник на дружеството. В договора и декларацията към него  /том І, л.64-67 дос.пр./ подс. И. попълнил личните данни на майка си – имена, адрес, ЕГН, посочил банкова сметка  на  ТБ ”А. Б.”, /по която да се превеждат комисионните/ и се подписал вместо нея, като главен осигурителен посредник. След това договорът бил представен от подс. Д. за подпис на св. А. Ш., който го подписал от името на дружеството. По този начин без да знае св. С. Д. станала главен осигурителен посредник на ПОД „Б.”. Подс. Д. дал указания на подс. И. да намери подходящи лица, които да станат осигурителни посредници и да работят за главния осигурителен посредник св. Д. и които също да се включат в ОПГ с оглед източване на комисионни от ПОД „Б.” за привлечени лица от други пенсионни фондове без тяхно знание и  съгласие.

За да  осигури на майка си /като главен осигурителен посредник/ осигурителни посредници, които да работят за нея, подс. И. през декември 2007 година посетил дома на свид. П.Л., с която се познавал, както бе посочено по-горе в мотивите. Подс. И. предложил на св. П.Л. да се включи в ОПГ, като осигурителен посредник към ПОД „Б.” и й обяснил, че схемата е разработена от него и подс. Р. Д.. Свид. П.Л. запознала подс. И. със съпруга си  - св.Н. Л. /бивш военен от БА/, който също се съгласил да участва в ОПГ. За да не фигурират с имената си по договор за осигурително посредничество, семейство Л.и предложили в договора за осигурително посредничество да се запише като посредник името на майката на П.Л. – Н. П. Б. – тогава на 65 години. В началото на 2008 година подс. И. запознал св. П.Л. и св. Н. Л. с  организатора и ръководителя на ОПГ  подс. Р. Д.. Той им обяснил /на семейство Л./, че за всяко прехвърлено лице с партида по ДЗПО от друг фонд в пенсионния фонд по ДЗПО на ПОД „Б.” АД ще получават по 16 лева и допълнителни бонуси. От своя страна св. П.Л. следвало да попълва бланки заявления и да полага подписи  от името на лица с партиди по ДЗПО в други фондове затова, че желаят да сменят своя пенсионен фонд с пенсионния фонд към ПОД „Б.”, а така също и да попълва  текстовете на договорите, които тези лица сключват с ПОД „Б.” по линия на ДЗПО и ги  подписва от името на лицата без тяхно знание и съгласие.   Съпругът й  св. Н. Л., като участник  в ОПГ, следвало да предава попълнените заявления  и договори на подс. Р. Д. или  на подс. П. И. за завеждане в ПОД „Б.”.

На 08.01.2008 година подс. Д. и  свид. Н. Л. се срещнали, като Р. Д. представил на св. Л. непопълнена бланка на договор за осигурително посредничество №  50015000002. Подс. Д. собственоръчно попълнил в договора имената на св. С. Д. Д., като главен осигурителен посредник и продиктуваните му от св. Н. Л. данни за неговата тъща  - Н. П. Б. като осигурителен посредник, а така също и номер на банкова сметка в СИБАНК, по която да се превеждат комисионните, която сметка била на името на дъщерята на семейство Л. - св. Ц. Л. /военнослужеща от БА/. В графа „за посредника”, т.е. за Н. Б. подпис положил св. Н.  Л., а в графа „за дружеството”, т.е. за св. С. Д. /като главен осигурителен посредник/ подпис положил подс. Р. Д.. По този начин без да знае св. Н.Б.  фиктивно станала осигурителен посредник на св. С. Д. - също фиктивно създадена за главен осигурителен посредник на ПОД „Б.”.

За периода от края на м. март 2008 г. до края на месец юни 2008 г. свидетелката П.Л., използвайки длъжностното си качество – старши специалист сектор „набиране на кадри” в С.в.о.попълнила 35 празни бланки – заявления за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуална партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване с личните данни на тридесет и пет лица /том V в плик на  л.65-100 дос.пр./ – трите имена, ЕГН, адрес и положила подпис вместо тях. Това било направено без тяхно съгласие и знание с цел партидите им  за ДЗПО да бъдат прехвърлени от досегашните им пенсионни дружества в ПОД „Б.”. Бланките на заявленията били предавани на св. П.Л. от подсъдимия Д. или нейния съпруг св. Н. Л., който ги взимал от Д.. След като П.Л. попълнила личните данни на тези лица, до които имала достъп, като длъжностно лице в С.в.о.и положила подписи вместо тях, бланките-заявления за промяна на фонда били предавани от нея или съпруга й на подсъдимия Р. Д. или подсъдимия П. И. На част от заявленията – 17 броя подсъдимият Д. лично попълнил данните на лицата за предишния им пенсионен фонд за ДЗПО. Лицата, на които без тяхно знание и съгласие били съставени заявления за промяна на пенсионния фонд били  М. С. Ц., Д. Г. К., И. Р. Р., Г. К. П., М. Ц. Б., М.Т. Р., Н. Г. А., М. С. К., Ц. Б. С., Н. Б. М., М. Г. Г., М. А. Б., Т. Д. З., Д. М. М., И. Л. И., Р. Д. С., Г. П. Ч., Г. А. Тотев, М. С. М., К. В. Т., Б. Е. Д., Е. С. Б., П. Ц. Д., Е. В. М., Л. Г. Д., В. Г. Л., Н. И. М., Г. Е. И., Г. С. Г., И. Г. Д., А. П. П., Р. В. С., И. К. А., М. П.Б. и Н. Р. Г. – почти всички свидетели по делото. Подсъдимите Д. и И. осигурявали полагането на  гърба на тези 35 заявления неистински нотариални печати и печат-щемпели за удостоверяване на подписи от името на нотариуси В. Я. и Д. Т.. След получаване на съгласия за смяна на фонда от предишния пенсионен фонд на тези 35 лица св. П.Л. попълнила и бланки на договори за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд „Б.” за тези лица. Бланките за договорите /т.V в плик на л. 117-152 дос.пр./ отново й били предадени за попълване от съпруга й или лично от подсъдимия Д.. В тях тя попълнила личните данни на тези 35 лица, до които имала достъп като служител на Столичното военно окръжие и се подписала вместо тях без тяхно знание и съгласие. Бланките на договорите били предадени от св. П.Л. или съпруга й на двамата подсъдими. Договорите били заведени от подс.Д. в ПОД „Б.” и за периода от 16.04.2008 г. до 23.07.2008 г. от дружеството били изплатени комисионни в размер на 560 лв. /по 16 лв. за всяко от тези 35 лица/ по сметката в СИБАНК посочена в договор за осигурително посредничество № 50015000002, а именно на дъщерята на П.и Н. Л. – Ц Л.. Комисионни /макар и в по-малък размер/ били изплатени /след представяне на договорите в ПОД „Б.”/ и на главния осигурителен посредник – св. С Д по сметката й в Търговска банка „А  Б” посочена в договор за осигурително посредничество № 50015000000.

Деянията на членовете на ОПГ били разкрити от органите на МВР, следствието и прокуратурата след подаване на жалби от лица, чийто партиди по ДЗПО били прехвърлени в ПОД „Б.” без тяхно знание и съгласие.

Участниците в ОПГ П.Л. и съпругът й Н. Л. били осъдени чрез споразумение /т.VІІІ, л. от 5 до л.20 дос.пр./ одобрено от Софийския военен съд за извършените престъпления, за които те са се признали за виновни: за П.Л.  – за престъпление по чл. 321, ал.5, вр. ал.3,алт. 2-ра и 4-та, т.2, вр. ал.2 от НК, чл. 309, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26 от НК, чл. 212б, ал.1, т.1, вр. чл. 212, ал.1, вр. чл. 26 от НК, като за престъпленията след групиране й е наложено едно общо наказание в размер на  една  година и шест месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок,

за Н. Л. – за престъпление по чл. 321, ал.3, алт.2-ра и 4-та, т.2, вр. ал.2 от НК, чл. 309, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като за престъпленията след групиране му е наложено едно общо наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода с четири години изпитателен срок.

Получените, като комисионни  560 лева  по сметка на дъщеря й Ц, П.Л. възстановила преди сключване на споразумението /т. ІV, л.22, дос.пр./.

Видно от заключението на първата графическа експертиза /т.VІІ, л.7-16 дос.пр./ е, че ръкописните буквени и цифрени текстове в 36-те изследвани заявления  между „заявление” и „точка първа заявявам, че” на лицевата страна на заявленията са изпълнени и положени от П.Л.. На лицевата страна на 18 броя от заявленията ръкописните буквени текстове между „точка първа заявявам, че” и „наличие на условия …..” са изпълнени и положени от Р. Г. Д.. На гърба на заявленията, където е нотариалната заверка на подписите ръкописните текстове не са положени от П.Л. и другите лица, описани в сравнителни образци.

Видно от заключението на втората графическа експертиза /т.VІІ, л.17-25 дос.пр./ е, че ръкописните буквени и цифрови текстове на лицевата страна  и на гърба в 36-те договора с фонд „Б.”, които са изследвани, са изпълнени и положени от П.Л.. Положените подписи на гърба на договорите след „за дружеството” не са изпълнени и положени от Н Б, а са изпълнени и положени с елементи от почерка на П.Л..

Видно от заключението на третата графическа експертиза /т.VІІ, л.26-36 дос.пр./ е, че положените отпечатъци от щемпел и кръгъл печат на гърба на заявленията – 28 броя и 8 броя на двамата нотариуси Д Т. и В. Я. не са идентични с представените като сравнителен материал. Подписите след нотариус не са положени от Д. Т. и В. Я.. Подписът след „посредник” в договор № 50015000000 от дата 08.08.2007 година не е изпълнен и положен от С. Д. Д., а положеният ръкописен буквен и цифров текст в същия договор е изпълнен и положен от П. И. И.. Положеният подпис след „за посредника” в договор №  50015000002 от дата 08.01.2008 година е изпълнен и положен с елементи от подписа на Н. И. Л.. Положеният ръкописен цифров и буквен текст в същия договор е изпълнен и положен от Р. Г. Д..

Видно от заключението на четвъртата графическа експертиза /т.VІІ, л.37-53 дос.пр./ е, че подписите след „осигурено лице” в заявления, за промяна на участие в пенсионен фонд не са положени от съответните лица титуляри на партидите, а са съставени от елементи изпълнени и положени от П.Л..

Видно от заключението на петата графическа експертиза /т.VІІ, л.54-71 дос.пр./ е, че подписите след „осигурен” в договори за ДЗПО в УПФ „Б.” не са положени от съответните лица титуляри на партидите, а са съставени от елементи изпълнени и положени от П.Л..

Видно от заключението на шестата графическа експертиза /т.VІІ л.78-84 дос.пр./ е, че ръкописните буквени текстове в заявления за промяна на пенсионен фонд между „точка първа заявявам, че” и „поради наличие на условие по чл. 171” в 18 броя от заявленията не са изпълнени и положени от свидетелите по делото служители на НОИ и НАП /от № 41 до № 53 от списъка на лицата за призоваване към ОА/.

Видно от заключението на седмата графическа експертиза /т.VІІ, л.85-90 дос.пр./ е, че подписът за „посредник” в договор за осигурително посредничество № 50015000000 не съдържа елементи от почерка или подписа на лицето П. И. И.. Подписът „за дружеството” в договор за осигурително посредничество № 50015000002 е изпълнен и положен от Р. Г. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът е постановил   осъдителната си присъда за двамата подсъдими.

Военно-апелативният съд в настоящия състав, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са довели до ограничаване правото на подсъдимите на защита и същите са неотстраними във въззивното производство.

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Липсата на основните изисквания от закона за обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

За престъплението по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (л. 16 от обвинителния акт) е пропуснат съществен елемент от обвинението, а именно „употребата на неистински документ“, както и посочването му кога и пред кого е употребен документът. Този пропуск първоинстанционният съд се е опитал да го „поправи“, като в мотивите на присъдата се е обосновал, че се касае за „фактическа грешка“ и това не можело да доведе до признаване на подсъдимия за невинен по това обвинение. Този довод е неправилен и не може да бъде възприет, тъй като в наказателния процес липсва понятието „фактическа грешка“. Още повече, че става въпрос за елемент от състава на престъплението, както и за посочването на време, място и начин на извършване. В тази насока е и ТР № 2/07.10.2002 г. н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

За това и жалбата на подсъдимия Р. Г. Д. се явява основателна, като по този начин е нарушено правото му на защита.

Спрямо подсъдимите с обвинителния акт са повдигнати обвинения по чл. 321, ал. 3, алт. 2 и 4, т. 1 и 2, вр. ал. 2, вр. ал.1, алт. 1 и 2 от НК, чл.  309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.26 ал. 1 от НК и по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК -  за подсъдимия Р. Д. и по чл. 321, ал. 3, алт. 2 и 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, чл. 309, ал. 1 от НК – за подсъдимия П. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 20 НК, за да е налице организирана престъпна група, то същата следва да има за цел да извършва престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години.

В обвинителния акт спрямо подсъдимите липсва такова обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години. Нито в диспозитива на обвинителния акт, нито в диспозитива на постановената присъда се сочи престъплението по чл. 212 от НК. Едва в обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите е споменато това престъпление. Тази „вторична престъпна дейност“ не е индивидуализирана и описана по начин, по който подсъдимите да могат да разберат обвинението и да организират защитата си. Още повече, че за това престъпление по чл. 212 от НК са пропуснати съществени елементи от фактическия състав на престъплението. По същество не е ясно подсъдимите извършили ли са това престъпление или не, защото от обстоятелствената част на обвинителния акт и от мотивите може да се направи извода, че те са извършили такова престъпление или поне са съучастници в такова престъпление „… В случая основното деяние, което е извършено е по чл. 212 от НК – документна измама, тъй като чрез използване на неистински документ – договори за ДЗПО в универсален пенсионен фонд „Б.“ са получени без правно основание от ПОД „Б.“ сума в размер на 560 лева от участниците в ОПГ…“ (л.11 от мотивите на присъдата), а в диспозитива на двата акта липсва този текст от закона и неговите характеристики, което дава основание да се счита, че подсъдимите не са извършили такова престъпление.

Още на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е изяснен и въпросът за извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 212 от НК.

В обвинителния акт е посочено, че участниците в групата имали за цел да извършват  в страната престъпления по чл. 212 от НК – чрез използването на неистински документи (договори за допълнително пенсионно осигуряване в УПФ „Б.“) да получат без правно основание от ПОД „Б.“ АД пари с намерение да ги присвоят. Съдът е доразвил тази идея, като е посочил, че са получили без правно основание сума в размер на 560 лева. Не е изяснен въпросът защо се възприема, че тази сума е получена без правно основание с намерение да се присвои. Същата реално е била изплатена, като „комисионни“, които са били по-късно възстановени.

В тази насока следва да се проведе разследване и да се установи по категоричен начин към настоящия момент договорите (35 броя) на лицата, чиито партиди по ДЗПО са били прехвърлени към ПОД „Б.“ дали все още се водят към същото дружество или към дружествата, към които са били преди използването на тези неистински документи. Тогава следва да се прецени дали се касае за нанесена щета на ПОД „Б.“ или на дружествата, от които по неправомерен начин лицата са били прехвърлени чрез тези договори и дали същите не търпят загуби. По такъв начин ще може да се разбере и точната съставомерност на престъплението по чл. 212 от НК, което се явява и основно престъпление, извършено от организираната престъпна група. Тогава трябва да се прецени дали спрямо подсъдимите не следва да се предявят обвинения за престъпления по чл. 212 НК, като се преценят и съотношенията с предявените обвинения по чл. 309 от НК, които са по-леки и дали не се поглъщат от документната измама.

Констатираните процесуални нарушения са довели до невъзможност на подсъдимите да разберат обвинението в неговата цялост и в съответствие на това да организират ефективно защитата си. Налице е ограничаване на процесуални права и тези нарушения се явяват съществени по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, а също така са неотстраними от настоящата инстанция. Това налага присъдата да бъде отменена и делото върнато на прокурора за ново разглеждане, при което се отстранят допуснатите нарушения.

Предвид изложеното Военно-апелативният съд намира, че присъдата на Софийския военен съд следва да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане на прокурора.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ присъда № 314/14.12.2012 г. по нохд № 314/2012 г. на Софийския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

                                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg