Решение
27-02-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2

                                  

гр.София, 27 февруари 2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ         

       полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                             

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора    полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 5 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ,

образувано по протест на Варненската военноокръжна прокуратура и жалба от подсъдимия К.Г.К. – бивш военнослужещ във военно формирование ..... – В. срещу присъда № 162/30.11.2012 г. по нохд № 162/2012 г. на Варненския военен съд.

 

          С протестираната и обжалвана присъда Варненският военен съд е признал подсъдимия б. р-к К.Г.К. от военно формирование ..... – В. за виновен в това, че за времето от 27.10.2008 г. до 05.04.2012 г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и на неистински документи, получил без правно основание чуждо движимо имущество за 3500 лева, с намерение да го присвои и на основание чл. 212 ал. 1 пр. 1 и 2, вр. чл. 26 ал. 1 и във вр. с чл. 58а, вр. с чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

          На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК съдът е групирал наказанието, наложено на подсъдимия по настоящата присъда с наказанието три месеца лишаване от свобода и девет месеца лишаване от право да управлява МПС, наложено му с определение от 28.09.2012 г. по нохд № 145/2012 г. на Варненския военен съд, и му е наложил да изтърпи едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и девет месеца лишаване от право да управлява МПС.

          На основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като му е определен четири години изпитателен срок.

          На основание чл. 59 ал. 4 НК е приспаднато времето, през което подсъдимия е бил лишен от правото да управлява МПС, начиная от 15.07.2012 г.

          Подсъдимият е осъден да заплати на военно формирование ..... – В. сумата 3500 лева имуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 80 лева разноски по делото, както и 140 лева държавна такса върху уважения граждански иск.

В протеста на прокуратурата се иска изменяване на присъдата с увеличаване размера на наказанието. Предложението е на подсъдимия да се определи наказание не по-малко от три години, което на основание чл.58а НК да бъде намалено с една трета, което наказание се отложи с подходящ изпитателен срок.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът заяви, че не поддържа протеста на прокурора от Варненската окръжна военна прокуратура. Присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

В жалбата на подсъдимия се иска изменяване на присъдата с намаляване размера на наказанието. Съдът не е отчел в достатъчна степен значението на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което е наложил явно несправедливо по размер наказание.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че:

Още от края на 2005 г. р-к К. бил картотекиран в поделение ..... – В. като нуждаещ се от жилище и получавал квартирни пари, макар и да живеел в дома на майка си в гр. В., ж.к. „..........” бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ....

След влизане в сила от 15.02.2008 г. на „Наредба за отдаване под наем и разпореждане с имоти от ВЖФ на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне” отпаднала възможността военнослужещите да получават квартирни пари, когато живеят в дома на свои близки роднини. Подсъдимият обаче решил да продължи да получава такива и затова се срещнал със свидетелката В., която била приятелка на майка му. На 23.10.2008 г. двамата подписали договор за наем, съгласно който р-к К. щял да живее под наем в дома на свидетелката, находящ се в гр. В., ж.к. „....” бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Няколко дни по-късно В. заминала на постоянна работа в Република Гърция, а подсъдимият въобще не отишъл да живее в нейния апартамент, за който не получил дори ключ. Съответно не заплащал никакъв наем. Въпреки изложеното по-горе, подсъдимият ежемесечно подавал до командира на поделението молби-декларации по образец от цитираната наредба, като в такива съответно по дати – 27.10.2008 г., 01.12.2008 г., 29.12.2008 г., 26.01.2009 г., 27.02.2009 г., 31.03.2009 г., 30.04.2009 г., 21.05.2009 г., 29.06.2009 г., 03.08.2009 г., 02.09.2009 г., 02.10.2009 г., 01.11.2009 г., 01.12.2009 г., 29.12.2009 г., 03.02.2010 г., 04.03.2010 г., 06.04.2010 г. и 03.05.2010 г., в които декларирал невярното обстоятелство, че живее на адреса на свидетелката В.. Подал и 1 бр. молба – декларация (Приложение № 1 към чл. 9 ал. 1 от същата наредба) от 21.05.2009 г., в която отразил същото невярно обстоятелство. Със същото невярно съдържание било и подаденото от него заявление – декларация от 01.11.2009 г. Към изброените по-горе декларации р-к К. приложил и представил неистински документи – разписки за наем с дати съответно от 27.10.2008 г., 01.12.2008 г., 29.12.2008 г., 26.01.2009 г., 27.02.2009 г., 31.03.2009 г., 30.04.2009 г., 21.05.2009 г., 29.06.2009 г., 03.08.2009 г., 02.09.2009 г., 02.10.2009 г., 01.11.2009 г., 01.12.2009 г., 29.12.2009 г., 03.02.2010 г., 04.03.2010 г., 06.04.2010 г. и 03.05.2010 г. В тези разписки подписът не бил положен от лицето, посочено като наемодател.

На базата на описаните по-горе документи с невярно съдържание и неистински такива, със заповед на командира на поделението ежемесечно от финансовата служба били изплащани на подсъдимия по 100 лева.

След завръщането на свидетелката В. в страната р-к К. отоно се срещнал с нея и поискал да бъдат сключени нови договори за наем. Тя обаче категорично отказала. Въпреки това подсъдимият с течение на времето представил в поделението са нестински документи, съответно от дати – 28.05.2010 г. и 27.10.2010 г., които по съществото си представлявали договор за наем със свидетелката В., но подписите под тези договори не били положени от нея. Военнослужещият продължил да подава молби – декларации съответно по дати – 01.06.2010 г., 30.06.2010 г., 30.07.2010 г., 31.08.2010 г., 01.10.2010 г., 28.10.2010 г., 01.12.2010 г., 05.01.2011 г., 01.02.2011 г., 01.03.2011 г., 01.04.2011 г. и 02.05.2011 г., във всяка от които продължил да отразява невярното обстоятелство, че живее на свободен наем в дома на свидетелката В.. Със същото невярно съдържание било и подаденото от него заявление – декларация от 28.10.2010 г. Към тези документи приложил и неистински разписки за наем от дати - 01.06.2010 г., 30.06.2010 г., 30.07.2010 г., 31.08.2010 г., 01.10.2010 г., 28.10.2010 г., 01.12.2010 г., 05.01.2011 г., 01.02.2011 г., 01.03.2011 г., 01.04.2011 г. и 02.05.2011 г., като в тези разписки подписът на наемодателката бил подправен. На базата на тези документи, от финансовата служба на поделението продължавали ежемесечно да му изплащат по 100 лева.

През месец юни 2011 г. р-к К. решил да прекрати неправомерната си дейност и спрял да получава квартирни пари, но само няколко месеца по-късно решил отново да я поднови. Срещнал се със свидетелката Р., която също била приятелка на майка му. Двамата сключили договор за наем с дата 21.10.2011 г., съгласно който подсъдимият щял да живее в жилището на свидетелката, находящо се в гр. В., ж.к. „......”, бл. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ..... Р. обаче, която живеела със съпруга си в гр. Суворово, нито дала ключ на К., нито пък той направил какъвто и да е опит да поиска такъв или да се премести в нейното жилище. Съответно не плащал никакъв наем.

Въпреки това подсъдимият отново се картотекирал като нуждаещ се от жилище и представил в поделението пет броя молби – декларации, съответно от дати – 01.12.2011 г., 03.01.2012 г., 27.01.2012 г., 01.03.2012 г. и 02.04.2012 г., като в тях декларирал невярното обстоятелство, че живее в жилището на Р.. Със същото невярно съдържание било и подаденото от него заявление – декларация с дата от 27.10.2011 г. Към тези документи той прилагал и разписки за наем съответно от 01.12.2011 г., 03.01.2012 г., 27.01.2012 г., 01.03.2012 г. и 02.04.2012 г., които били неистински, тъй като подписите под реквизита „получил сумата” не били положени от Р..

На база на изброените документи със заповед на командира на поделението от финансовата служба на подсъдимия били изплащани месечно по 100 лева.

Така през целия период от 27.10.2008 г. до 05.04.2012 г. на подсъдимия неправомерно била изплатена сума общо от 3500 лева. В действителност изплатената сума възлиза на 3600 лева, тъй като през месец януари 2012 г. на подсъдимия били изплатени компенсации за два месеца, а именно 200 лева, но това не е взето под внимание от обвинението, а съдът не може да отежнява положението на подсъдимия.

Приетите за установени фактически положения се основават на доказателствата, не се оспорват от страните и се възприемат от въззивната инстанция.

При така установената фактическа обстановка деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано в престъпление по чл.212, ал.1, алт.1 и 2, вр.с чл.26, ал.1 НК.

По протеста на Варненската окръжна военна прокуратура и по жалбата на подсъдимия К.Г.К..

В първоинстанционния съд делото е разгледано и решено по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК. Всички страни в процеса, включително и подсъдимият, не оспорват фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. К. е направил пълни самопризнания и е дал съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Никоя от страните по делото не оспорва квалификацията на деянието на подсъдимия в престъпление по чл.212, ал.1, алт.1 и 2, вр.с чл.26, ал.1 НК. Р-к К. за периода от 27.10.2008 г. до 05.04.2012 г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и на неистински документи, да е получил без правно основание чуждо движимо имащество за 3 500 лева, с намерението да ги присвои.

На подсъдимия е наложено наказание  от една година и шест месеца лишаване от свобода, което е определено в рамките на предвидената в закона санкция. Твърденията в протеста и в жалбата, че наказанието е несправедливо занижено, респективно завишено по размер не намират опора в доказателствения материал. При определянето му съдът е взел предвид всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността  обстоятелства и правилно е преценил значението на всяко едно от тях. По тези съображения в съдебно заседание във въззивната инстанция заяви, че не поддържа протеста на Варненската окръжна военна прокуратура относно искането за увеличаване наказанието на подсъдимия. Не са налице основания и за налагане на по-ниско по размер наказание. Процесуалното поведение на подсъдимия, който се е съгласил делото му да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие е взето предвид от  законодателя, който в чл.58а НК е разпоредил наказанието  да се намали с 1/3. Спазвайки закона, съдът е определил на подсъдимия наказание от две години и три месеца лишаване от свобода, което е намалил с 1/3 и в крайна сметка му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Признанието на фактите от страна на подсъдимия е взето предвид от закона, поради което това обстоятелство не може повторно да се  отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство.

По изложените съображения Военно-апелативният съд остави без уважение протеста на прокуратурата и жалбата на подсъдимия, които са неоснователни.

В необжалваната и непротестираната част на присъдата, съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящето престъпление и престъплението по НОХД 145/ 2012 г. на Варненския военен съд са извършени от подсъдимия в реална съвкупност, т.е преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. По правилата на съвкупността, съдът е групирал наказанията по двете присъди като е наложил на подсъдимия по-тежкото от тях - една година и шест месеца лишаване от свобода, към което е присъедил и наказанието девет месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, считано от 15 юли 2012 г. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Съдът е приложил инситута на условното осъждане, като е определил на подсъдимия четири години изпитателен срок.

Както в наказателната част, съдът правилно е приложил закона и в гражданско осъдителната част на присъдата. Присвоените от подсъдимия 3 500 лв. не са върнати на в.ф. ...... В. и по тези съображения съдът е уважил изцяло предявения граждански иск, ведно с законната лихва,считано от 5.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил подсъдмия да заплати на държавата 80 лева разноски по делото и 140 лева държавна такса върху уважения граждански иск.

Поради изложеното по-горе Военно-апелативния съд потвърди обжалваната и протестирана присъда, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Предвид горното и на основание чл.338 НПК Военно-апелативният съд

 

 

         

 Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 162/30.11.2012 г. по нохд № 162/2012 г. на Варненския военен съд.      

РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg