Решение
26-03-2013

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 16

 

гр. София, 26 март 2013 година

 

    В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                       ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                              полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. Момчил Бенчев

разгледа наказателно от общ характер дело № 14 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. Петьо Сл. Петков, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура и жалба от гражданския ищец и частен обвинител гр. л. В. Н. С. от гр. С., срещу присъда № 194 от 15.12.2011 г. по НОХД № 194/2011 г. на Софийския военен съд.

С протестираната и обжалвана присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимите полицейски служители Е. В. М. и С. Н. С. и двамата от РДВР-гр. Б. за НЕВИННИ в това, че:

1. За времето между 12 часа и 13.30 часа на 01. 08. 2005 г., в стая № 406 на четвъртия етаж в сградата на РДВР-гр. Б., в съучастие помежду си като съизвършители, М. в качеството си на длъжностно лице Началник на група „Престъпления по пътищата” при РДВР-гр. Б., Д. в качеството си на длъжностно лице старши инспектор в група „Престъпления по пътищата” при РДВР-гр. Б., като лица от състава на полицията, в качеството им на полицейски органи по повод изпълнение на службата си, причинили на В. Н. С. от град С., средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето неопасно за живота и трайно отслабване на служа на лявото ухо, поради което и на основание чл. 304 от НПК изцяло ги е оправдал по обвинението да са извършили престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

2. За времето между 12 часа и 13.30 часа на 01.08.2005 г., в стая № 406 на четвъртия етаж в сградата на РДВР-гр. Б., в съучастие помежду си като съизвършители, М. в качеството си на длъжностно лице Началник на група „Престъпления по пътищата” при РДВР-гр. Б., Д. в качеството си на длъжностно лице старши инспектор в група „Престъпления по пътищата” при РДВР-гр. Б., извършили противозаконни принудителни действия спрямо В. Н. С. от гр. С., в качеството му на свидетел по досъдебно производство № 548/2005 г. по описа на РПУ-гр. С. (обединено с досъдебно производство № 1533/05 г. по описа на РПУ-гр. Б.), пр. пр. № 1804/2005 г. по описа на Районна прокуратура-гр. С., за да изтръгнат признание и показание, че е извършител на престъпление – кражба на МПС, с оглед на което е било образувано досъдебното производство, поради което на основание чл. 304 от НПК изцяло ги е оправдал по обвинението да са извършили престъплението по чл. 287, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск в размер на 10 000 лева, срещу подсъдимите Е. В. М. и С. Н. С., за обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди на пострадалия граждански ищец и частен обвинител В. Н. С. като неоснователен и недоказан.

Съдът е разпоредил разноските по делото в размер на  714 лева да останат за сметка на държавата.

С решение № 20/30.07.2012 година по н о х д № 12/2012 година състав на Военно-апелативния съд е потвърдил присъда № 194/15.12.2011 година по н о х д № 194/2011 г. на Софийския военен съд.

С решение № 496/06.02.2013 година по  н о х д № 1729/2012 година Върховният касационен съд на Република България III-то наказателно отделение е отменил решение № 20/30.07.2012 година по описа на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 194/15.12.2011 година на Софийския военен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд.

В протеста на прокуратура се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения. На досъдебното производство и на съдебното следствие били събрани безспорни доказателства относно авторството на извършените престъпления. В протеста не се сочат конкретните доказателства, за които прокурорът счита, че подкрепят обвиненията.

В съдебно заседание прокурорът заяви, че поддържа протеста на  Софийската окръжна военна прокуратура.

В бланкетната жалба на гражданския ищец и частен обвинител са отправени същите искания, както и в протеста на прокуратурата. Авторството на извършеното престъпление било доказано.

  Военно-апелативният съд като взе предвид становището на страните и съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното:

На 28.07.2005 година в РПУ-град С. постъпил сигнал от Ю. К., че неизвестен извършител е проникнал в жилището му в град С., откъдето е взел ключовете за лекотоварния му автомобил марка Мерцедес 312 Д с ДК № ..., а по-късно откраднал и моторното превозно средство от мястото, където бил паркиран. Свидетелят лейтенант Т. разпитал пострадалото лице и започнал извършването на всички оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с разкриване на извършителя на деянието. Било образувано бързо полицейско производство под № 548/2005 г. по описа на РПУ-гр. С.. На следващия ден 29.07.2005г. полицейските служители получили оперативна информация, че отнетият автомобил се намира на паркинга на хотел „А. м.” в гр. Б.. Веднага се организирало провеждане на външно наблюдение на автомобила с цел установяване на лицето, което ще се яви да го прибере от паркинга. Междувременно било извършено разпознаване по снимки, при което пазачът на паркинга разпознал лицето, което оставило микробуса, а именно пострадалият свидетел В. С., който работел като шофьор на въпросния микробус. Полицаите предприели мерки да бъде установено местонахождението на В. С. и да бъде доведен в полицията за извършване на необходимите следствени действия по образуваното дознание. Било установено, че на 31.07.2005 година С. заедно със свои близки се намирал в района на Рилския манастир. Свидетелят полицай Т. звънял многократно на мобилния му телефон, но поради липса на сигнал не можел да се свърже с него. Прибирайки се от Рилския манастир и навлизайки в район със сигнал за мобилния си телефон С. разбрал, че е търсен от непознати за него номера. Обадил им се и разбрал от дежурния по РПУ-гр. С., че трябва да се яви в управлението и да търси служителя И. Т.. На същия ден около 20 часа, В. С. заедно с баща си свидетелят Н. С. се явили в РПУ-гр. С.. Лейтенант Т. приел В. С. и започнал да го разпитва къде се е намирал на 27 и 28 юли. После В. С. бил задържан със Заповед за полицейско задържане № 162/31.08.2005 г. за срок от 24 часа, изготвена от главен сержант Г. Б.. На 01.08.2005г. в 10 часа, свидетелят капитан С. М. разпоредил В. С. да бъде освободен. Същият бил записан в книгата като освободен, но му е било казано, че трябва да бъде откаран в град Б. за провеждане на разпознаване с негово участие по образувано дознание. Така В. С. бил отведен от авто-патрул от сектор КАТ-ПП-РДВР-Б. до град К. и от там с друг полицейски автомобил бил откаран в град Б., в сградата на полицията. Там той бил отведен при подсъдимия капитан С. Д. в кабинета му, стая № 406 на 4-ти етаж в сградата на РДВР-гр. Б.. В този кабинет се намирал и подсъдимият подполковник Е. М. – Началник група „Престъпления по пътищата”. Двамата подсъдими започнали да разпитват пострадалия свидетел В. С. дали той е откраднал микробуса, къде го е закарал и кой му е платил за това. През цялото време свидетелят С. отговарял, че нищо не знае за кражбата на микробуса, като им казвал, че от около две години той е бил само шофьор на въпросния микробус. Около 13 часа пострадалият В. С. бил отведен на втория етаж на сградата на полицията в кабинета на полицаите свидетели П. и А.. Те провели разговор с него и му била взета одорологична проба. В един момент пострадалият останал сам в кабинета, където при него влязъл непознат за него полицай. Пострадалият дословно го описва така и заявява за извършеното от него пред тримата полицейски служители, посетили го в дома му и извършили административната проверка по случая: „Висок човек, с бяла риза и черен панталон, 180 см висок, нормално телосложение. Този цивилен полицай ми удари шамар в лявото ухо и веднага се почувствах много зле, ухото ме заболя и започна да пищи”! След това било извършено разпознаване на лица – разпознавания  В. С. и още четири други лица. При това следствено действие В. С. не бил разпознат от разпознаващия като лицето, оставило откраднатия микробус на паркинга на хотел „А. м.”. Тогава подсъдимият капитан Д. разпоредил В. С. да бъде закаран и оставен на автогарата в гр. Б. за да отпътува за гр. С..

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по предявените им обвинения.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

            Изводът на съда, че липсват доказателства за авторството на двамата подсъдими в извършване на деянията, за които са обвинени е законосъобразен. От основно значение за този извод са показанията на пострадалия В. С., които са непоследователни и противоречиви. В съдебното заседание на 29.09.2011 година пред основния съд същият е заявил, че само подсъдимият С. Д. го е ударил в областта на главата, по лявото му ухо. По нататък при разпита е заявил, че освен удара, нанесен му от С. Д. друго не си спомня. На свидетеля е била предявена подадената от него жалба до Софийската военноокръжна прокуратура на л.л. 6 и 7 от том I-ви на досъдебното производство, а също и саморъчното му обяснение на л. 79 от том I – ви на досъдебното производство. Поставяни са му въпроси относно негови твърдения, че в полицейското управление му е нанесен побой от цивилен полицай, около 30 годишен, висок около 180 см, облечен с черен панталон, бяла риза и кожени джапанки. На въпрос този цивилен полицай с черен панталон някой от двамата подсъдими ли е пострадалият С. е отговорил отрицателно. Допълнил е, че тогава може да е говорил несвързани работи, понеже не е знаел къде се намира. Относно саморъчно написаното сведение С. е заявил, че го е писал в С., докато е бил в ареста. Това последното също е невярно, понеже сведението е писано по повод на жалба от С. до директора на Национална служба полиция, а не докато е бил в ареста в С. във връзка със задържането му за отнетия микробус. В тази насока основният съд е допуснал и разпитал като свидетели полицейските служители майор И. И. и С. П. – в съдебното заседание на 15.12.2011 година. Същите са извършили административната проверка по случая във връзка с жалбата на С.. Те установяват обстоятелството, че лично пред тях, в дома си, пострадалият саморъчно е написал сведението си и категорично им е заявил, че автор на деянието е цивилен мъж, около 30 годишен, висок около 180 см, облечен с черен панталон, бяла риза и кожени джапанки и деянието е извършено в полицейското управление.  По нататък в разпита си С. заявява, че сведението е писано от него и всичко, което е писал там било вярно. Поради съществени противоречия между показанията на свидетеля С. пред съда и тези на досъдебното производство, последните са били прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - на л.л. 37 и 38 от том III-ти на досъдебното производство. Това още повече е задълбочило противоречията, доколкото на досъдебното производство С. е твърдял, че не С. Д., а друг полицай, чието име не сочи, го е ударил.  С. Д. след удара го бил заливал по главата с вода от пластмасово шише. При тези изключително съществени противоречия в показанията на пострадалия С. няма как същите да бъдат кредитирани относно обстоятелството, че именно двамата подсъдими са автори на престъпленията, за които са били обвинени. Иначе няма спор, че именно в полицейското управление в Б. и то от полицейски служител на С. е нанесена телесната повреда. Поради многобройни слабости в разследването, неотстраними към настоящия момент, прокуратурата не е могла своевременно да установи истинския извършител на деянието, а го е приписала на Е. М. – по това време началник на група „Престъпления по пътищата“ и на С. Д. – по това време старши инспектор в същата група.  Последният вероятно е привлечен към отговорност, понеже името му е  било написано на плик с документи предназначени за него. Това е причината свидетелят първоначално да твърди едни факти досежно автора на деянието срещу него, а впоследствие да променя показанията си съобразявайки ги с обвинителната теза. Ето защо двамата подсъдими правилно са били оправдани по предявеното им обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

            Относно престъплението по чл. 287 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, същото е несъставомерно от обективна страна. За да е налице този състав на престъпление длъжностното лице при или по повод на службата си трябва да извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем свидетел или вещо лице. Такова качество могат да имат лица по вече образувано наказателно производство.  С. не е бил разпитван от по образувано наказателно производство. Противоречието в обвинението личи и от самия обвинителен акт, в чийто диспозитив е посочено, че по отношение на С. били извършени принудителни действия в качеството му на свидетел, за да може въз основа на показанията му да бъде образувано досъдебно производство. Очевидно е, че по необразувано досъдебно производство пострадалият С. няма как да има процесуалните качества на свидетел, обвиняем или вещо лице. Само това е достатъчно, за да проличи пълната несъстоятелност на това обвинение. Друг е въпросът, че С. никога не е признавал авторство в извършено престъпление, за да може въз основа на подобно признание да се образува наказателно производство. Отделно от изложеното, по-горе са изложени съображения, че подсъдимите не са извършвали противозаконни принудителни действия спрямо С. в сградата на РДВР – Б.. По тази причина те няма как да бъдат извършители и на престъплението по чл. 287 от НК.

            По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            По изложените съображения Военно-апелативният съд остави без уважение протеста на прокуратурата и потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.    

            Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

            Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 194/15.12.2011 г. по нохд № 194/2011 г. по описа на Софийския военен съд.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдвенен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                    

   ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg