Решение
26-04-2013

Р Е Ш Е Н И Е

 

4

 

гр.София, 26.04.2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

          ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора подп. Н. НАЧЕВ

разгледа административно наказателно дело № 3 по описа за 2013г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по жалба на подсъдимите капитан В. Х. Г. от в.ф. ... – Б., и сержант С. Д. Т. от в. ф. ... – Б., чрез техния защитник адвокат С. К. от АК – Б., срещу решение № 1/14.01.201 Зг. по адм. нак. дело № 87/2012г. по описа на Сливенския военен съд.

 

С решение № 1/14.01.201 Зг. по анд № 87/2012г. състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия кап. В. Х. Г. от в.ф. ... - гр. Б., за виновен в това, че в периода 05.05.2006г. - месец ноември 2009 г., в гр. Б., сам или чрез другиго в част от случаите със сержант С. Д. Т., като съизвършител, съставил неистински частни документи - седем броя договори за наем, седем броя разписки и ги употребил пред жилищната комисия на в. ф. ... - Б., район Б., както и пред неговия командир, за да докаже, че съществува негово или такова на сержант Т. право - военнослужещият да бъде картотекиран като нуждаещ се от жилище и да получава ежемесечно компенсационни суми поради това, че е наемател на свободно договаряне - престъпление по чл. 309 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на сумата от 500 /петстотин/ лева. С посоченото решение съдът е признал и подсъдимата сержант С. Д. Т. от в. ф. ... - Б., за виновна в това, че в периода 05.05.2006г. - месец ноември 2009г. в гр. Б., сама или чрез другиго в част от случаите в съучастие с капитан Г. като съизвършител съставила неистински частни документи - осем броя договори за наем, три броя молби-декларации до жилищната комисия и седем броя разписки за платен наем и ги употребила пред жилищната комисия на в.ф. ... - Б., район с. Б., както и пред командира й, за да докаже, че съществува нейно или такова на капитан Г. право - военнослужещият да бъде картотекиран като нуждаещ се от жилище и да получава ежемесечно компенсационни суми поради това, че е наемател на свободно договаряне - престъпление по чл. 309 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 26 от НК, като на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба в размер на сумата от 500 /петстотин лева. С решението подсъдимите кап. Г. и серж. Т. са осъдени да заплатят и направените по делото съдебни разноски.

В подадената въззивна жалба на подсъдимите кап. Г. и серж. Т. чрез техния адвокат К. срещу посоченото решение на Сливенския военен съд се твърди, че същото следва да бъде отменено тъй като са налице условията на чл. 9 ал.2 от НК или алтернативно да се приеме налице правна квалификация по чл. 309 ал.З от НК и съответно наказателното производство да бъде прекратено.

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваното решение на основание чл.314 от НПК, намира следното:

С обжалваното решение съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият капитан Г. е постъпил в редовете на БА на 14.08.2001г. и служи във в.ф. ... - Б., район Б., а подсъдимата сержант Т. е постъпила в БА на 30.01.2006г. и служи във в.ф.... - Б., район Б.. На 28.09.2004г. серж. Т. родила дете от мъжки пол, което било припознато от кап. Г.. Към 2006г. и двамата служили във в. ф. ... - Б., район Б.. През същата година двамата решили да заживеят заедно в гр. Б. и започнали да си търсят квартира. Командирът на поделението майор М. им помогнал като ги свързал със свой познат К. К.. На 05.05.2006г. бил сключен безсрочен договор за наем между К. и съпругата му – Л. К. от една страна в качеството им на наемодатели и кап. Г. и серж. Т. от друга страна в качеството им на наематели. Предмет на договора бил едностаен апартамент № ..., находящ се в гр. Б., ж.к. ......, срещу месечен наем от 200 лева. Договорът бил подписан в няколко екземпляра и всяка от страните разполагала с такъв. Тъй като Т. и Г. живеели в условията на свободно договаряне, били служители в Министерство на отбраната, имали жилищна нужда в населеното място, където служели, били родом от други градове, наетата квартира не била собственост на техни роднини, не притежавали в гр. Б. жилище и не били прехвърляли жилищен имот, годен за постоянно обитаване през последните пет години, имали право да бъдат картотекирани и да получават ежемесечни компенсационни суми. Посъветвали се с членовете и председателя на жилищната комисия на формированието и подготвили изискваните документи: молба-декларация за картотекиране до жилищната комисия, приложение към молбата за определяне на степента на жилищна нужда, копие от наемен договор, адресни карти и др. Разбрали, че следва да предоставят не един общ, а два отделни договора за наем, сключени от всеки един от тях. Вместо да поискат от наемодателите да се договорят отново, да прекратят действието на договора за наем и да подпишат на негово място два отделни, Т. представила копие от неистински такъв със същата дата 05.05.2006г. и със същите лица К. К. и Л. К. като наемодатели от една страна, които не са подписали този договор и от друга страна тя като наемател, който договор приложила към молба-декларация от 12.06.2006г. /л.64 т.2/ до жилищната комисия в поделението, приложение № 1 към чл. 15 а.2 от Наредба № 3/19.08.1998 година. Освен този договор, с обвиняемата Т. представила копия от неистински договори с дата 09.10.2006г. с наемодател К. К., които също не били подписани от него, към молба-декларация от 06.10.2006г. /л.24 т.5/ до жилищната комисия на поделението приложение №1, копие от неистински договор от дата 28.10.2007г. с наемодател К. К., който също не бил подписан от него, към молба-декларация от 02.10.2007г. /л.66 т.5/, оригинал на неистински договор от 11.01.2008г. също с наемодател К. К., който също не бил подписан от него, към молба- декларация от 11.01.2008г. /л.82 т.5/, както и оригинал на неистински договор от 11.01.2008г. към друга молба-декларация от същата дата /л.70 т.2/ и копие от неистински договор от 29.10.2008г. също с К., които не били подписани от него, към молба-декларация от 03.11.2008г. до жилищната комисия приложение № 1 към чл. 9 ал.1 от Наредбата /л.23 т.1/. Капитан Г. също представил копие от неистински договор със същата дата 05.05.2006г., който приложил към молба-декларация от 12.06.2006г. до жилищната комисия на в.ф. ...-Б., приложение №1 към чл. 15 ал.2 от Наредба №3/19.08.1998г. /л.12 т.5/, който договор не бил подписан от К. като наемодатели. Освен договора от 05.05.2006г. обвиняемият Г. представил до жилищната комисия копие от неистински договор, сключен с К. К., който не бил подписан от К. с дата 09.1.2006г. към молба-декларация от 06.10.2006г. до жилищната комисия прил.1 към чл.9 ал.1 от Наредбата /.28 т.5/, копие от неистински договор с Л. К., който не бил подписан от нея с дата 28.10.2007г., който приложил към молба- декларация от 09.10.2007г. до жилищната комисия прил. №1 към чл.9 ал.1 от Наредбата /л.72 т.5/ и копие от неистински договор с Л. К., който също не бил подписан от нея с дата 29.10.2008г. към молба-декларация от 03.11.2008г. до жилищната комисия прил. №1 към чл.9 ал.1 от Наредбата /л. 112 т.5/. Двамата обвиняеми представили на жилищната комисия набора от документи, който се изисква за тяхното картотекиране, ведно с копия от неистинските договори, които не били подписани от лицата, които фигурирали в тях като наемодатели и след като били картотекирани ежемесечно подавали копия от тези договори и молби-декларации до командира на поделението, с чиято заповед им били изплащани ежемесечно компенсационни суми. След влизане в сила на новата Наредба, регулираща изплащането на компенсационни суми /приета с ПМС № 16/05.02.2008г./ съгласно чл. 57 ал.1 т.2 от същата наредба е следвало ежемесечно да се предостави и документ за платена сума за наем за предходния месец, издадена от наемодателя. В този период обвиняемият Г. представил седем броя неистински разписки за наем /л.20-26 т.З/, като първите шест от тях за месеците януари-юни 2008г. са от името на К. К. за получил сумата и всяка една е в размер на 200 лева, като свидетелят К. не е подписвал тези разписки, а седмата е за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008г. за сумата от 1200 лева на името на Л. К. като получател на сумата, която тя също не е подписвала. В същия период обвиняемата Т. представила също седем броя неистински разписки /л.57-63,т.2/ като първите шест от тях за месеците януари-юни 2008г. и са от името на К. К. за получил сумата и всяка една от тях е в размер на 200 лева, като тези разписки не са подписани от К., а седмата е за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008 година за сумата от 1200 лева също на името на К. К. като получател на сумата като и тази разписка не е подписвана от К.. През месец май 2009г. двамата обвиняеми се преместили в друго жилище като Г. сключил договор за наем с М. Б.като наемодател. Предмет на договора бил двустаен апартамент, находящ се в гр. Б., ж.к. ....., с наемна цена от 300 лева и срок на договора една година. Двамата обвиняеми продължили да представят към комплекта документи до военното формирование копия от отделни неистински договори за наем. Обвиняемият Г. представил копие от договор за наем с дата 01.05.2009г. между него като наемател и М. Б. като наемодател към молба-декларация от 10.06.2009г. до жилищната комисия в поделението /л.125 т.5/ като в графата „наемодател” бил поставен подписа на неизвестно лице, а не този на наемодателката Б.. По-късно той представил друг неистински договор за наем с М. Б. с дата 01.08.2009г. към заявление-декларация от 11.08.2009г. до жилищната комисия на поделението /л. 137 т.5/ и договор за наем с дата 11.11.2009г. също с М. Б. към заявление-декларация от 11.11.2009г. до командира на военното формирование прил. №2 към чл.4 ал.1 т.1 от Наредбата, като и двата договора не били подписани от Б.. В същия период обвиняемата Т. представила копие от неистински договор с дата 01.05.2009г. между нея и Б., който приложила към молба-декларация от 10.06.2009г. до жилищната комисия на поделението прил. №1 към чл.9 ал.1 от Наредбата /л.29 т.1/, копие от договор за наем от 01.08.2009г. отново между нея и Б., който приложила към заявление-декларация от 11.08.2009г. до жилищната комисия на поделението /.35 т.1/ и копие от договор от 11.11.2009г. между нея като наемател и М. Б. като наемодател, който приложила към заявление-декларация от 10.11.2009г. до командира на поделението прил. №2 към чл.4 ал.1 т.1 от Наредбата /л.5 т.3/ като тези договори не били подписани от Б.. На 14.02.2010г. наемодателя починал и на 14.06.2010г. двамата обвиняеми сключили отделни договори за същия апартамент със сестрата на Б. - свидетелката Г. М.. Договорът отново бил за една година като се запазила общата наемна цена - всеки отделно се задължавал да плаща по 150 лева. До този момент и двамата предоставяли на командира на военното формирование, на жилищната комисия и чрез нея на съответната агенция на Министерството на отбраната всички нормативно изискуеми документи или копия от тях, част от които били неистински. Когато било нужно да се картотекират предоставяли комплект от документи в 2 екземпляра като единият оставал на съхранение в жилищната комисия, а другият чрез жилищната комисия се предоставял на съответната агенция. Част от тези документи били 2 броя молби-декларации до жилищната комисия на поделението, 2 броя копия от договор за наем и др. При изплащане на ежемесечни компенсационни суми обвиняемите предоставяли в един екземпляр молба-декларация до командира на поделението и копие от наемния договор. През инкриминирания период обвиняемата Т. представила три броя неистински молби-декларации, които били съставени и подписани от неустановено лице с дата 12.06.2008г. /л.93 т.5/, 03.11.2008г. /л.93 т.2/ и 10.06.2009г. /л.109 т.2/.

Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка по същество не се оспорва от страните и се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото - обясненията на обвиняемите Г. и Т., показанията на разпитаните по делото свидетели К., К., З., Г., Д., М., Д., Д., К., Ц., Х., Д., Н., В., С., М. и др., експертните заключения по назначените съдебни експертизи, писмените и веществени доказателства като заповеди, рапорти, копия от договори, молби-декларации, заявления, разписки, протоколи, справки, списъци, декларации, преписки и др. писмени доказателства. Правилно при тази така установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършените от обвиняемите Г. и Т. деяния. Въззивният съд възприема изцяло както правилно установената по делото фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, така също и законосъобразната правна квалификация на извършените от обвиняемите деяния. Възраженията, които правят пред въззивния съд жалбоподателите и техния защитник са идентични с направените възражения пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил много подробно и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Въззивният съд намира, че съображенията, с които са отхвърлени възраженията на обвиняемите и тяхната защита от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни - изцяло се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон. Така възражението по жалбата на защитата на подсъдимите, че решението е незаконосъобразно, тъй като допустимата и възможна правна квалификация е тази по чл.309 ал.3 от НК, е неоснователно. Много убедително е аргументирал извода си първоинстанционният съд, че не може да се говори за маловажен случай при така демонстрираната престъпна упоритост в продължение на години да бъдат подавани до командването на поделението множество неистински документи, поради което и квалификацията на деянието и в това отношение е правилна и законосъобразна. В този смисъл още по- несъстоятелни са и възраженията по въззивната жалба, че обвиняемите само формално били осъществили състава на престъплението, но обществената опасност на същото била явно незначителна и били налице предпоставките за приложението на чл. 9 ал.2 от НК. В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд съставът на въззивния съд констатира, че по делото са налице данни и за престъпление по чл. 212 от НК - представени са разписки за заплащани от всеки един от обвиняемите суми за месечен наем от по 200 лева на наемодателите Корадова на основание договор с предмет общ месечен наем за двамата от 200 лева, които данни въпреки изразените становища от въззивната прокуратура, не са разследвани в пълнота от първоинстанционната прокуратура и тъй като няма повдигнато и обвинение в тази насока, въззивният съд само констатира въпросната непълнота на разследването.

При определянето на вида и размера на наложените на обвиняемите Г. и Т. наказания за това извършено от тях престъпление първоинстанционният съд е събрал необходимите съобразно изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност и законосъобразно е определил справедливо по вид и размер наказание в съответствие с предвиденото от закона в чл. 78а от НК и при условията на чл. 54 от НК за всеки един от двамата обвиняеми. Съставът на въззивния съд констатира, че размера на наложеното наказание е към минималния предвиден в закона, което дори е снизходително с оглед на обществената опасност на конкретното деяние, поради което и оплакването по въззивната жалба и искането за приложението на чл. 309 ал.3 от НК и чл. 9 ал.2 от НК се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваното решение на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваното решение, поради което въззивният съд счита, че решението на Сливенския военен съд следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователена.

По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/14.01.2013г. по адм. нак. дело № 87/2012г. по описа на Сливенския военен съд като обосновано, законосъобразно и правилно.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg