Решение
24-06-2013

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 21

                                  

                            гр.София, 24.06.2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година  в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 полк. ПЕТЬО  Сл.  ПЕТКОВ

                                                             

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора    полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 19 по описа за 2013г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано  по протест на полковник Д. С. – военноокръжен прокурор на ВВОП и по жалби на адвокат П. Н. от АК – В., и адвокат Г. Д.от АК – П., като защитници на подсъдимия редник А. П. А. от в.ф.- П., срещу присъда № 148/11.12.2012г. по нохд № 148/2012г. по описа на Варненския военен съд.

 

          С присъда № 148/11.12.2012г. по нохд № 148/2012г. състав на Варненския военен съд е признал подсъдимите редник А. П. А. от в.ф.– гр. П., и граждански лица Г. И. Р., М. Й. М., В. Д. К. и Д. И. Д. – всички живущи в с. О., обл. Д., за виновни в това, че на 10.03.2011г. в освободен войскови район, находящ се в землището на с. О., община А., обл. В., след предварителен сговор, чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „М.“ с ДК №, собственост на гражданско лице К. В. К. и използване на технически средства – кирки и лопати, направили опит да отнемат чужди движими вещи: 47.25 метра алуминиев проводник САВТ 3Х120+70, на стойност 793.80 лв. /седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/ и 15.70 метра алуминиев проводник САВТ 3Х35+15, на стойност 51.96 лв. /петдесет и един лев и деветдесет и шест стотинки/, всичко на обща стойност 845.76 лв. /осемстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, собственост на Отдел „Инфраструктура на отбраната“ – Ш., при Министерство на отбраната, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимите причини и кражбата не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т. 4 пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК ги е осъдил на наказание за всеки един от тях лишаване от свобода за срок от по една година, условно за всеки един от тях, с по три години изпитателен срок за всеки един от тях, като на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал за разликата до размер на сумата 1002.32лв. от стойността на предмета на престъплението по предявеното им обвинение. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно в полза на държавата и направените по делото съдебни разноски.

          В подадения въззивен протест се твърди, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и на дейците и се иска протестираната присъда да бъде изменена като бъде увеличен размера на наложените на подсъдимите по делото наказания лишаване от свобода с приложението на разпоредбите на чл. 66 от НК.        

          В подадените въззивни жалби от защитниците на подсъдимия редник А. срещу посочената присъда на Варненския военен съд се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на изложените доводи. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния военен съд.

          В подадената писмена защита пред въззивната инстанция от адвокат Г. Д. от АК – Д., като защитник на подсъдимите Р., М., К. и Д. се прави искане по чл.320 ал.5 от НПК и се твърди, че атакуваната присъда на първоинстанционния съд е неправилна като се иска същата да бъде изменена и да бъде заменено наложеното наказание лишаване от свобода на тези подсъдими с наказание пробация.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа подадения въззивен протест и иска да бъде увеличен размера на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите по делото, а по отношение на подадените въззивни жалби изразява становище, че същите следва да бъдат оставени без уважение.

          Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната и протестирана присъда на основание чл.314 от НПК, намира следното:

          С атакуваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че за времето от 7 до 11 март 2011 година със заповед на командира на в.ф.– П., подсъдимият редник А. П. А. бил в домашен отпуск, който прекарвал при родителите си в с. О., обл. Д. По време на пребиваването си в селото, на 09 март 2011 година, редник А. отишъл на гости в дома на своя братовчедка, съпруг на която бил подсъдимия гр. л. Г. И. Р. Г. Р. работел като строител в бригадата на техен общ познат на име Р. Двамата  подсъдими отишли в дома му  в с. О., където се срещнали с подсъдимите Д. И. Д., В. Д. К., М. Й. М. и свидетеля Г. Г. М., които също работели в тази бригада. Всички употребили алкохол и след като разбрали от бригадира, че не може да им осигури работа на строителен обект, се уговорили да се съберат на другия ден и да отидат да копаят „за олово“. На следващия ден, 10.03.2011 година, около 10.00 часа, петимата подсъдими се събрали в с. О. и се уговорили да отидат в бившето военно поделение, находящо се в близост до с. К., обл. Д., където да изкопаят от земята електрически проводници, с цел продажбата им на пункт за изкупуване на цветни метали. В изпълнение на предварителната уговорка подсъдимите взели няколко кирки и лопати, с помощта на които имали намерение да изкопаят проводниците от земята и отпътували към мястото с товаро-пътнически автомобил марка „М.“ с ВК №, собственост на К. К. и управляван от подсъдимия Г. И. Р. В автомобила с тях пътувал и свидетелят гр. л. Г. Г. М. от с. О., който още не бил изтрезнял от изпития алкохол от предната вечер. Пристигнали пред бариерата на портала на освободен войскови район №, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл. В., разположен на площ от 350 дка в държавния горски фонд. В имота имало застроени сгради и съоръжения, изградени електрическа, водопроводна, канализационна и телефонна мрежа, асфалто-бетонови пътища, тротоари, макадамови и бетонни площадки. Електропроводната мрежа била подземно кабелно изпълнение. Районът се охранявал от служители на охранителна фирма „В.-Н.“ ЕООД – С., по силата на сключен договор. Пред портала подсъдимите заварили автомобил марка „Ф. Т.“, червен на цвят, с ДК №, с който преди тях около 12.00 часа били пристигнали свидетелите Й. Й., М. Р. и Й. М. Тримата се разходили из района на поделението, търсили проводници за откопаване, но след като не намерили, започнали да събират дърва за огрев. След като пристигнали, подсъдимите взели кирки и лопати от автомобила, преминали бариерата и влезли в територията на поделението. На разстояние около 700 метра започнали да откопават алуминиев проводник. Свидетелят Г. М. си носил пластмасова бутилка с вино, поради количеството изпит алкохол предната вечер не се чувствал добре и останал да си допие до лекотоварния автомобил, където по-късно го заварили охранителите и полицейските служители. Същият ден поделението се охранявало от св. Н. Д., служител във фирма „В.Н.“ ЕООД. Около 14 часа излязъл от дежурната стая и започнал обход на територията на поделението. Тогава видял пред портала два микробуса, на които записа регистрационните номера. Продължил движението си, чул гласове и шум от работа с инструменти – кирки и лопати, разбрал, че се извършва кражба и се обадил на св. Р. Н., регионален директор на „В.-Н.“ЕООД, който от своя страна се обадил по телефона на дежурния при РПУ-А. като уведомил за извършването на кражба от района на охраняваното поделение, обадил се и на районния полицейски инспектор при РПУ – А. При пристигането на място свидетелят Н. заварил пред портала на поделението паркирани два микробуса – бял и червен, там бил и охранителят св. Д. След известно време на мястото пристигнали и полицейските служители С. С. и Н. Н. Свидетелят С. заедно със свидетеля Н. влезли в района на поделението, а колегата му Н. Н. и четиримата свидетели останали пред портала. На разстояние около 400 – 700 метра, в близост до трафопост, заварили петимата подсъдими, двама от които с гръб към тях дърпали алуминиев проводник, а останалите трима с помощта на кирки и лопати откопавали подобен алуминиев проводник в близост до асфалтираната алея. Подсъдимият А. бил облечен в стари камуфлажни дрехи и бил един от дърпащите кабелите. Свидетелят С. поискал личните карти на подсъдимите, след което им разпоредил да вземат парчетата кабел и инструментите и да излязат пред портала на поделението. Там натоварили кабелите в микробуса и били отведени в РПУ – А. Съгласно заключението на назначената и приета от съда комбинирана съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираното имущество възлиза на стойност 845.76 лева.  

Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните по делото свидетели М. Р. П., Г. К., Г. М., Р. Н., Н. Н., С. С., Н. Д., Й. Й. и др., експертните заключения по назначените съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи, писмените и веществени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, албум, докладни записки, както и договори, характеристики, протоколи, справки, преписки и др. писмени доказателства. Тази правилно установена в съответствие с доказателствата по делото фактическа обстановка по същество не се оспорва и от подсъдимите, които възразяват само и единствено относно участието военнослужещия редник А. в осъществяването на инкриминираното деяние като твърдят, че редник А. е бил със тях само на разходка. Тези техни възражения са правени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил много подробно и внимателно и аргументирано ги е отхвърлил като необоснована защитна позиция. За да аргументира това свое становище първоинстанционният съд се е позовал не само на категоричните показания на свидетеля-очевидец С. С., който е заварил на местопроизшествието подсъдимият редник А. да участва в издърпването на разкопаните кабели и който е заявил пред първоинстанционния съд /вж. протокол от съдебно заседание от 15.11.2012г./: „… Момчето с военната униформа /посочва подс. А./ дърпаше едните кабели и беше облечен в стари камуфлажни дрехи. …Не бъркам, той беше един от тези, които дърпаше кабелите /посочва подс. А./…“, но и на показанията на свидетелите Й., Н., който е заявил пред първоинстанционния съд в същото с.з.: „…Това момче и тогава беше с камуфлажни дрехи. Спомням си, защото стана въпрос, че има различни шапки при различните униформи. …“, а също и свидетеля М. П., който установява пред първоинстанционния съд: „… от портала  излязоха петимата подсъдими с пазача и един полицай. Носеха някое и друго парче кабел, кирка и лопата. …“, като за изясняване на противоречията между обясненията на подсъдимите и свидетелите относно участието на подсъдимия редник А. в инкриминираното деяние съдът е извършил съответните процесуално следствени действия като очни ставки между подсъдимите и свидетелите. Въззивният съд възприема съображенията на първоинстанционния съд и намира, че направените възражения относно участието на подсъдимия редник А. в инкриминираното деяние са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, както правилно е постъпил и първоинстанционния съд относно идентичните възражения пред него. Правилно при тази така установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите редник А. и гр. лица Р., М., К. и Д. деяние, а именно осъществен е от обективна и субективна страна състава на чл. 195 а.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК. Законосъобразно съгласно заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза съдът е оправдал подсъдимите за разликата в стойността на инкриминираните вещи до размера на 1002.32 лв. по предявеното им обвинение.

          При определянето на вида и размера на наложените на всеки един от подсъдимите наказание за това извършено от тях престъпление първоинстанционният съд е събрал необходимите съобразно изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност и законосъобразно е определил справедливо по вид и размер  наказание в съответствие с предвиденото от закона при условията на чл. 54 от НК. Съставът на въззивния съд констатира, че размера на наложеното наказание лишаване от свобода на всеки един от подсъдимите е в минималния предвиден в закона, което дори е снизходително с оглед на високата степен на обществена опасност на деянието предвид наличието на няколко квалифициращи признака на деянието, а така също и обекта на посегателство – охраняван военен район, поради което и оплакването по въззивните жалби за явна несправедливост на наложеното наказание и искането за приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. С оглед чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимите въззивният съд намира, че няма основание да бъде завишен размера на наложеното наказание лишаване от свобода, както се иска в подадения въззивен протест, тъй като и в този си размер определеното наказание е достатъчно да изиграе своята поправително-възпитателна роля. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК по отношение на подсъдимите.

          При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната и протестирана присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че присъдата на Варненския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадените въззивни жалби и въззивен протест следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 148/11.12.2012 година по нохд №  148/2012 година по описа на Варненския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

          РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg