Решение
22-05-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 23

София, 22.05.2013 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на  петнадесети  май две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                            полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

 

при секретар ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА

и с участието на прокурора полк. Бенчев

разгледа наказателно дело  23  по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

образувано по протест на Сливенската военно-окръжна прокуратура против присъда № 4/05. 03. 2013 година по    н о х д № 255/2012 година на Сливенския военен съд.

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подаден протест прокурор от Сливенската военно-окръжна прокуратура.

С протестираната присъда подсъдимите о.р. майор Н.С.Н. и о.р. серж. Ж. Й. С. са признати за невинни както следва:

На 07. 06. 2012 г. във в. ф. – Б. двамата в съучастие помежду си като съизвършители да са предали на гр. л. Й. Л. Л. боеприпаси в голямо количество – 103 бр. неуправляеми авиационни ракети и са оправдани по обвинението по чл. 339 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК.

На 07. 06. 2012 г. подс. Н. във в. ф. – Б. да не изпълнил заповед на началника си и е оправдан по обвинението по чл. 372 ал. 1 НК.

 Във в. ф.– Б. подс. Н. в качеството му, на длъжностно лице – началник отделение „Логистика“, при продължавано престъпление от началото на м. април 2012 г. до 07. 06. 2012 г. да не е изпълнил задълженията си по  военна служба и превишил властта си като от това произлезли вредни последици и е оправдан по обвинението по чл. 387 ал. 1 НК.

С присъдата съдът се произнесъл какво да се прави с веществените доказателства и възложил разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Присъдата е подписана с особено мнение на председателя на съдебния състав, който изразява становището, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които са обвинени.

Протестът  е със следното основно съдържание:

Твърди се, че присъдата е неправилна, защото е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че мотивите противоречат на събраните доказателства и установената фактическа обстановка. Изтъква се, че съдът е извършил неправилен анализ на наличните доказателства и поради това не е достигнал до разкриване на обективната истина, което е довело до постановяването на неправилно решение. Конкретно се твърди, че е необосновано твърдението на съда, че не е доказано предаването на ракетите на св. Л.. Сочи се, че е без значение какво е длъжностното му качество и че е установено, че на него са били връчени боеприпасите. По обвинението по чл. 372 ал. 1 НК се твърди, че св. полк. Д. е отдал заповед, нарушена от подсъдимия майор Н. Сочат се конкретни нарушения на нормативни актове от подсъдимите, които обуславят обвинението за престъпление по служба. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова осъдителна такава спрямо  подсъдимите.

По делото не са подадени жалби от подсъдимите.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитниците на подсъдимите и те лично считат, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

 

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови гореописаната присъда основният съд не е изложил в мотивите към нея какво е приел за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателства е сторено това, така както са изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК. В мотивите са посочени само фрагментарно изводи за невинността на подсъдимите и селективно посочени факти от делото. В този си вид мотивите не съответстват на изискванията на закона. При тяхната негодност откъм съдържателна страна следва да се приеме, че фактически мотиви на атакувана присъда липсват. Това съответства на дефиницията на съществени нарушение на процесуалните правила по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК и съобразно разпоредбата на чл. 335 ал. 2 НПК задължително следва да доведе до отмяна на протестираната присъда.

Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314 ал. 1 НПК и независимо от основанията, посочени от страните провери присъдата и обстоятелствата по делото.

При разглеждането и решаването на делото, освен горното, са допуснати редица други съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите.

Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, първостепенно и неотменимо право на лицето, обвинено в извършване на престъпление, е да научи за какво престъпление е привлечено в това  качество и въз основа на какви доказателства.  Само след изпълнението на това изискване, то ще е в състояние да участва ефективно в наказателния процес и да организира защитата си. Според чл. 219, ал. 3 т. 3 НПК в постановлението за привличане като обвиняем се посочва деянието, за което лицето се привлича като обвиняем и правната му квалификация.  Очевидно е, че в постановлението следва да се посочи фактическият състав на деянието, индивидуализирано по време, място и начин на извършване, тъй като с това постановление се определят рамките на обвинението и за пръв път на дееца се посочва за извършването на какво престъпление се привлича под отговорност. Без описанието на деянието му по време, място и начин на извършване и съответната правна квалификация на деянието е невъзможна индивидуализацията на конкретно извършеното престъпление, а според нашето наказателно право претендираната наказателна отговорност спрямо обвиняемия е преди всичко за извършено негово деяние. 

Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. В начина на извършване на престъплението задължително следва да се включат елементите на престъпния състав. Изискванията към заключителната част на обвинителния акт са аналогични на изискванията към съдържанието на постановлението за повдигане на обвинението и съобразно чл. 246 ал. 3 НПК задължително следва да се посочи правната квалификация на деянието /Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК/. Посочването на  правната квалификация на деянието означава да се изпише състав на престъпление от особената част на НК - с текст и съответните му цифри.

В настоящия случай още при привличаното в качеството на обвиняем на л. 1 т. 2 от досъдебното производство на 08. 06. 2012 г. на подс. Спасов е повдигнато обвинение по чл. 339 ал. 2 НК с предмет „боеприпаси“. На л. 26 от  т. 2 от досъдебното производство срещу същото лице на 28. 09. 2012 г. отново е повдигнато същото обвинение с предмет „боеприпаси“. По същия начин е процедирано и спрямо обв. Н. – на л. 32 т. 2 и л. 66 т. 2, съответно на 08. 06. 2012 г. и 17. 08. 2012 г. е повдигано обвинение по чл. 339 НК с предмет „боеприпаси“. Така се повдигнати и последните обвинения на досъдебното производство –на л. 70 т. 2 от д. пр. за Н. от 29. 09. 2012 г. В обвинителния акт както в обстоятелствената част, така и в заключителната част се поддържа обвинение по чл. 339 ал. 2 НК с предмет „боеприпаси“. В Държавен вестник 33/2011 г., в сила от 27. 05. 2011 г. законовият до този момент текст в чл. 339 ал. 1 НК „боеприпаси“ е заменен с „боеприпаси за огнестрелни оръжия“, като последното се явява текстуалното съдържание на правната квалификация на предмета на престъплението по настоящето дело.  При положение, че настоящият състав е на мнение, че деянието е извършено съставомерно при начина на изготвяне на постановленията за привличане като обвиняеми и така написания обвинителен акт е невъзможно постановяването на законосъобразна осъдителна присъда. Второинстанционният съд не може  да осъди подсъдимите за нещо, което не е престъпление по НК /така, както е предявено обвинението по чл. 339 с предмет „боеприпаси“/ нито може да приложи правилно материалния закон и да осъди подсъдимите за деянието с предмет „боеприпаси за огнестрелни оръжия“ при липсата на такова обвинение както на досъдебното производство, така и в обвинителния акт.

Горните съществени нарушения на процесуалните правила налагат отмяна на обжалвана присъда. Тъй като срещу подсъдимите на досъдебното производство не са били повдигнати обвинения съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон по отношение предмета на престъплението по чл. 339 НК, което са довели до ограничаване на правото им на защита,  както и изготвения обвинителен акт в тази му част не съответства на изискванията на процесуалния закон делото следва да бъде върнато на прокурора за отстраняването на тези процесуални нарушения.

Присъдата следва да бъде отменена и по отношение на останалите обвинения спрямо подс. Н., тъй като те се в неразривна връзка с това по чл. 339 ал. 2 НК и е невъзможно тяхното отделно разглеждане самостоятелно. 

При горните обстоятелства е безпредметно обстоятелствено да се обсъдят изложените от защитниците аргументи, като те следва да бъдат взети под внимание при евентуално последващо разглеждане на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 334 ал. 1 т. 1, във връзка с  чл. 335 ал. 1 т. 1 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯВА присъда № 4/05. 03. 2013 година по    н о х д № 255/2012 година на Сливенския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора при Сливенската  военноокръжна прокуратура.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

                                   

            ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg