Решение
12-06-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 6

 

С., 12 юни 2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: полк.  РУМЕН ПЕТКОВ

                                                              полк.  ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

 

 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. ВЕСЕЛИН СТОЕВ

разгледа административно наказателно дело № 5 по описа за 2013 година докладвано от съдията  ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура срещу решение        № 69 от 11. 04. 2013 г. по анд № 69/2013 г. на Софийския военен съд.

С протестираното решение състав на Софийския военен съд е признал обвиняемата сержант Т. В. Т.  от в.ф. .... – М. за невинна в това че при условията на продължавано престъпление за времето от 23.06.2008г. до 16.02.2009г. в поделение .... – М., област Софийска на три пъти затаила истината в писмени декларации, които по силата на Постановление на Министерски съвет № 16 от 05. 02. 2008г. се дават пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, съответно на 23. 06. 2008 година, на 24. 11. 2008 година и на 16.06.2009 година и на основание чл. 378, ал. 4, т.2 НПК във вр. чл. 9, ал. 2 НК я е оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 313, ал.1 във вр. чл. 26, ал.1  НК, поради малозначителност на деянието.

В протеста се сочат доводи за незаконосъобразност на постановеното решение. При правилно установените фактически положения, изводът на съда, че е налице малозначителност на деянието и, че обществената му опасност била явно незначителна е неправилен. Разпоредбите на чл. 9 ал. 2 и на чл. 93 т. 9 от НК били неприложими в производството по глава двадесет и осма от НПК, какъвто е настоящият случай. Нарушен бил документооборота в силово ведомство, каквото е Министерството на отбраната. Получените суми от обвиняемата Т. били на значителна стойност. В протеста се сочат номерата на решения на различни съдилища в страната, в които при идентични случаи било прието, че не е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието. Прави се изключително странният извод, че с протестираното решение съставът на Софийския военен съд бил отменил наредбата на Министерството на отбраната за отдаване под наем и разпореждане с имоти от ведомствения фонд?! Иска се отмяна на решението и постановяване на ново осъдително такова.

Прокурорът заяви, че поддържа протеста, но не по изложените в него съображения, а понеже в случая било налице престъплението документна измама. Министерството на отбраната било пострадала организация и не било уведомено за правата си. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на решението и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 15.02.1993 г.  с Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ роднина № ......, вписан в том ., № 62, нот. дело № .... г. свидетелите В.  и Л. Т. – собственици на апартамент, находящ се на адрес: С., ж.к. „.....”, бл. ...., вх...., ет. ..., ап. ... дарили на двете си дъщери – обвиняемата  Ц. В. Т. и В. В. Т.  /непълнолетна по това време/ - на всяка от тях по ? идеална част от техния недвижим имот, като родителите – дарители запазили правото си да живеят в него и да го ползват до смъртта си, като за това няма да им пречат надарените от тях лица.

През месец ноември 2001г. обвиняемата сержант Т.  постъпила на служба в поделение .... – с. М. и изпълнявала длъжността „Командир на 2-ро отделение за химически и биологичен анализ и контрол във взвод за анализ и контрол в рота за ОАК на .....

 Със статут на кадрови военнослужещ обвиняемата Т. имала право да кандидатства и да получава компенсаторни суми при ползване на жилище при условията на свободно договаряне при действащата към този момент Наредбата № 3 от 19.08.1998г. /сега отменена/.  На 01.01.2002 г. между обвиняемата Т. и баща й – свид. В. Т., бил сключен нотариално заверен договор за наем за срок от десет години. Въз основа на него свидетелят В. Т., предоставял под наем на дъщеря си – обвиняемата серж. Т. апартамент, находящ се на адрес град С., ж.к. „.....”, бл. ..., вх...., ет...., ап.... На 10.01.2002 г. обвиняемата подала молба-декларация до жилищната комисия на под. .... – с. М., в резултат на което била картотекирана като живееща на свободен наем. В декларацията и приложенията към нея обвиняемата Т.  декларирала, че освен нея в жилището живеят баба й, майка й, баща й и нейната сестра, като тя ползвала ? стая и сервизни помещения на площ 24 кв.м. Декларации със същото съдържание обвиняемата подала и на 20.10.2004г, 10.12.2004г., 29.09.2005г., 19.09.2006г. и 10.10.2007г.

С Постановление на Министерски съвет № 15 от 05.02.2008 г. в сила на 15.02.2008 г. била приета нова Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството  на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползва жилище при условията на свободно договаряне. На 25.03.2008 г. обвиняемата Т.  сключила нов договор за наем със свидетелката Н. К., за срок от една година и наем в размер на сто лева месечно. Свидетелката К. предоставила  на обвиняемата Т.  за временно  и възмездно ползване стая, кухня и санитарен възел с полезна площ 25 кв.м. от притежаваното от нея  жилище на адрес град С., ж.к. „.....”, бл...., вх..., ет...., ап. ...

На 23.06.2008г. в под. .... – с.М., Софийска област, обвиняемата сержант Т.  подала писмена молба-декларация до жилищната комисия на под. .... – М..  В молбата-декларация тя записала, че семейството й се състои от един член, че живее при условията на свободен наем на адрес град С., ж.к.”.....”, бл. ..., вх....., ет...., ап...., както и че не притежава собствено жилище, самостоятелна сграда, етаж или част от етаж, вилен парцел, право на строеж или право на надстрояване, вещно право  на ползване на вила или на парцел. В раздел ІІІ на молбата – декларация „Имотно състояние, т.5 „Идеални части от имоти по т.3 и т.4” обвиняемата сержант Т.  не вписала законово притежаваните от нея ?  идеални части от жилището, находящо се на адрес: С., ж.к. „.....”, бл..., вх...., ет...., ап...., придобити през 2003 година. Съгласно прието  предложение за определяне на степента на жилищна нужда на заседание на жилищна комисия, проведено на 27.11.2008г. обвиняемата Т.  била картотекирана като жилищно нуждаеща се 1-ва категория, 3-та група и придобила право да получава компенсаторни суми.

 На 24.11.2008 г. в под. .... – с. М., Софийска област, обвиняемата Т.  подала нова писмена молба-декларация до жилищната комисия на под. .... – с.М.. В тази молба-декларация обвиняемата отново записала, че живее при условията на свободен наем на адрес град С., ж.к. „.....”, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., както и че не притежава собствено жилище /самостоятелна сграда, етаж или част от етаж, жилищностроителен парцел, право на строеж или на надстрояване, вещно право на ползване на жилище или на парцел/, нито собствена вила / самостоятелна сграда, етаж или част  от етаж/, вилен парцел, право на строеж или право на надстрояване, вещно право  на ползване на вила или на парцел. В раздел ІІІ на молбата-декларация „Имотно състояние”, т.5 „Идеални части от имоти по т.3 и т.4” обвиняемата Т.  не вписала притежаваните от нея ? идеални части  от жилището, находящо се на адрес: С., ж.к. „.....”, бл...., вх...., етаж ..., ап...., придобити през 2003г. Съгласно прието предложение за определяне на степента на жилищна нужда на заседание на жилищна комисия обвиняемата Т.   отново била картотекирана като жилищно нуждаеща се 1-ва категория, 3-та група и придобила право да получава компенсаторни суми.

На 16.06.2009 г. в под. .... – с. М., Софийска област, обвиняемата подала поредната писмена молба-декларация до жилищната комисия на под. .... – с.М.. В тази молба-декларация обвиняемата Т.  записала, че семейството й се състои от един член, че живее при условията на свободен наем на адрес: С., ж.к. „.....”, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., че не притежава собствено жилище /самостоятелна сграда, етаж или част от етаж, жилищностроителен парцел, право на строеж или на надстрояване, вещно право на ползване на жилище или на парцел/, нито собствена вила /самостоятелна сграда, етаж или част  от етаж/, вилен парцел, право на строеж или право на надстрояване, вещно право  на ползване на вила или на парцел. В раздел ІІІ на молбата-декларация „Имотно състояние”, т. 5 „Идеални части от имоти по т.3 и т.4” обвиняемата Т. В. Т.  не вписала притежаваните от нея ? идеални части  от жилището, находящо се на адрес: С., ж.к. „.....”, бл..., вх...., етаж ..., ап..... Съгласно прието  предложение за определяне на степента на жилищна нужда на заседание на жилищна комисия, проведено на 25.08.2009г. обвиняемата Т.  била картотекирана като жилищно нуждаеща се 1-ва категория, 3-та група и придобила право да получава компенсаторни суми.

Договорът за наем между свидетелката К. и обвиняемата Т. бил прекратен през месец октомври 2012г, тъй като внукът на свидетелката К. се върнал  от чужбина и започнал да живее при баба си, като по тази причина нямало свободна стая за отдаване под наем.

Според заключението на назначената почеркова експертиза ръкописният текст в молбите-декларации от 23.06.2008 г., от 24.11.2008 г. и 16.06.2009 г. до жилищната комисия на поделение .... – с.М. е изпълнен от обвиняемата сержант Ц. В. Т. .   

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимата следва да бъде оправдана по предявените и обвинения.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Развитите в протеста доводи са несъстоятелни. Изобщо не съществува спор в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК е приложима за всички престъпления, включително и за документните. Всичко е въпрос на преценка на обстоятелствата по делото. В производството по глава двадесет и осма от НПК също намират приложение разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, част от които е и тази на чл. 9 ал. 2 от НК. Без значение е и обстоятелството в кое ведомство е бил засегнат документооборотът. Правилен е изводът на първостепенния съд, че обществените отношения предмет на наказателноправна защита са засегнати в незначителна степен. От съществено значение е обстоятелството, че дори при деклариране на въпросната ? идеална част от апартамента Т.  е щяла да бъде картотекирана като нуждаеща се, понеже това е нейно право. Също така тя реално не е имала възможност да се възползва от жилището, понеже в него на площ от 84 кв.м. са живели петима души. Личността на обвиняемата – млад човек с отлични характеристични данни, при което извършеното се явява изолиран случай в житейския и път също сочи на извод за явна незначителност на обществената опасност на извършеното. Що се касае до получени компенсационни суми от Т. , то прокуратурата не е повдигала такова обвинение, а е обвинила Т.  в престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, което е формално. Очевидно прокурорът е счел, че такива суми не са получавани неправомерно. Исканията на прокурора пред настоящата инстанция за връщане на делото на първоинстанционния съд на това основание няма как да бъдат удовлетворени, доколкото нито е имало обвинение срещу Т.  за неправомерно получени суми, а още по-малко пък има протест в тази насока.

По делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Поради горното решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69 от 11. 04. 2013 г. по анд № 69/2013 г. на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                  

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg