Решение
30-07-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 30

София,  30 юли 2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                            полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора подполк. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

разгледа наказателно дело № 25 по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ,

образувано по жалбата на подсъдимия майор Н. Д. М. от в.ф. ... – П. против присъда № 42/11.03.2013 година по н о х д № 428/2012 на Пловдивския военен съд

С обжалваната присъда състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 23.06.2011 година в град С. З. причинил средна телесна повреда на С. Н. К. изразяваща се в луксация (изкълчване) на лява раменна става довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник и на основание чл. 129 ал. 2, предл. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода условно с изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.   

В жалбата на подсъдимия М. се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изводът на съда да кредитира изцяло показанията на пострадалия С. К., снаха му Х. К. и на баща му Н. К.. Изтъкват се противоречия в приетата фактическа обстановка от първостепенния съд досежно възникването на конфликта и непосредственото му развитие - бутането на подсъдимия от страна на пострадалия С. К. и последвалото развитие на инцидента. В тази насока се твърди, че не са обсъдени показанията на свидетеля Х. Б., които са от решаващо значение. Оспорва се изводът на съда, че уврежданията по С. К. могат да се получат по начина, описан в приетата фактическа обстановка. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.  

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 23.06.2011г. подсъдимият М. свикал общо събрание на живущите във входа  в гр.С. З., .... Самото събрание било насрочено за 19,00 часа, като една от точките на дневния ред била предаване на документацията на блока от Н. К. на един от тримата управители /л.36-41 д.п., том І/. На това събрание присъствали подсъдимият, пострадалият С. К., майка му М. К., баща му Н. К., Х. К., И. К., М. А., Д. М., С. Б., Х. Б. и Я. Д.. Председателстващ на общото събрание бил подсъдимият, а протоколът от събранието бил воден от св.К.. Тя, подсъдимият и свидетелката Б. били седнали на сгъваеми столове, донесени от подсъдимия М., представляващи желязна рамка, на която имало опънат брезент. Още в самото начало на събранието, по думите на св.К., се усещало напрежение между подсъдимия и сем.К.. Стигнало се и до словесно спречкване между свидетелката М. К. и С. Б.. Подсъдимият пък се обърнал към св. Н. К. с искане да представи документите, отнасящи се до блока. Понеже Н. К. не носел документи със себе си, двамата започнали да си разменят взаимни реплики. Подсъдимият твърдял, че К. е длъжен да предаде документите, на което последният отговарял, че не е длъжен. Малко след това започнало и самото общо събрание и при изготвяне на протокола от същото подсъдимият извадил пълномощно, като заявил, че с него ще представлява отсъстващите сем. С. /л.42 д.п., том І/. При преброяването на кворума подсъдимият оспорил правото на пострадалия К. да присъства, на което той се противопоставил и заявил, че е закупил ателие № 3 и че това ателие не е  част от апартамента на неговия брат. Въпреки това, подсъдимият му казал да се разкара и поддържал становището си, че ателието не е самостоятелен обект, а се води към апартамента на неговия брат. Тогава св.С. К. оспорил пълномощното, издадено от С. С. на подсъдимия, и казал, че същото не е валидно, понеже липсва нотариална заверка. Подсъдимият не се съгласил с пострадалия и казал, че пълномощното е действително, тъй като бил чел закона и тъй като той нямал правото да оспорва компетентността на заместника на главния прокурор П. С., тъй като тя е лице, което може да го изготвя и може това пълномощно да бъде като образец. С. К. обаче държал пълномощното в ръка, размахвал го пред останалите и продължавал да настоява, че то е невалидно поради липса на нотариална заверка. В един момент подсъдимият направил с ръка жест към пострадалия К. да се разкара, в същия този момент св. М. казала на пострадалия да даде на нея пълномощното и той й го предал, след което се приближил към седналия подсъдим. Подсъдимият понечил да се изправи, при което пострадалият С. К. го бутнал с ръце и от това бутане, както и от собствената си тежест и нестабилността на стола, подсъдимият паднал назад по гръб. Виждайки това, свидетелката М. К. се развикала, че ще стане лошо. Тогава пострадалият К. се надвесил над подсъдимия, извинил му се и му подал ръка, за да го вдигне от земята. Двамата се изправили, но продължили да си разменят реплики, включително и за стари лични проблеми между тях, както и за таванското място в кооперацията, като започнали и да се бутат взаимно. Виждайки, че напрежението продължава да ескалира, св.Б. се приближил зад гърба на пострадалия К. и го прегърнал отзад, за да го издърпа по - далеч от подсъдимия. Н. К. пък, виждайки това, се развикал на висок глас и с псувни се насочил към св.Б., за да помогне на сина си. В този момент подсъдимият се навел, сгънал стола, на който стоял дотогава, с двете си ръце го вдигнал във въздуха и започнал да го стоварва върху пострадалия К.. Посоката на удара била отдясно-наляво, за пострадалия-отляво. Виждайки това, К. успял да отскубне лявата си ръка от захвата на св. Б., вдигнал я във въздуха и с нея успял леко да хване стола. Тъй като подсъдимият продължил да стоварва стола върху пострадалия, а последният продължавал да го държи с лявата ръка, се получило усукване /външна ротация на крайника/, в резултат на което се променило правилното анатомично положение на раменната става на пострадалия и се получило предно луксиране на главата на раменната кост от ставата в резултат на попадналия в областта на лявата ръка удар, а така също и част от стола ударила С. К. в областта на главата. От удара ръката на пострадалия веднага паднала надолу. Пострадалият се опитал да вдигне лявата си ръка, не успял, хванал стола с дясната си ръка и успял да избута подсъдимият настрани от себе си. След това се обърнал, за да види какво става около него, и видял как баща му и св.Б. се сбиват и падат на земята. Тогава им казал да престанат и в този момент, докато бил с гръб към подсъдимия, последвал втори удар, нанесен му от подсъдимия със стола, този път в областта на гърба. Това отново принудило пострадалият К. да се обърне към подсъдимия и със здравата си дясна ръка пак хванал стола и така между него и подсъдимия започнало едно бутане и въртене около входа на блока. Двамата държали стола и с него взаимно се бутали, като непрекъснато сменяли местоположението си. В същото това време св.Н.К. и св.Б. се сбили, като паднали на земята и започнали да си викат и крещят взаимно, търкаляли се по тревата в градинките и се гонели около паркираните наблизо автомобили. Междувременно, като видяла какво се случва, св.Б. се обадила и повикала полиция, като полицейския патрул пристигнал бързо на произшествието. Апропо, целият инцидент, видно от показанията на свидетелите, продължил не повече от 5-10 минути. При пристигането на полицаите обстановката се успокоила напълно, като подсъдимият и пострадалият преустановили взаимното си бутане и въртене със стола. Бил преустановен и боят между Б. и Н.К.. След като дошли полицаите, пострадалият К. се приближил към тях и ги помолил да го откарат до болницата, като им казал, че го боли ръката и се държал за нея, притискайки я към тялото си, но те му отказали и предложили да повикат линейка, но той заявил, че сам ще отиде до болницата. Полицаите К. и Ч. установили случилото се и съставили предупредителни протоколи, като не забелязали по никой от присъстващите да има кръв.

Установено е, че на пострадалия С. Н. К. е причинена луксация на лявата раменна става, което обуславя медикобиологичния характер трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.

Първоинстанционният съд е изяснил по-голяма част от обстоятелствата по делото, които се споделят от настоящата инстанция. В резултат на неправилна оценка на част от доказателствения материал някои от обстоятелствата не са били приети за установени. След проведено ново съдебно следствие и в съответствие с правомощията си по чл. 316 от НПК въззивният съд прие за установени следните нови фактически положения, а именно:  по време на събранието ескалирал конфликта между С. К. и Н. М. по повод упълномощаването на последния от семейство С.. Н. М. бил седнал на сгъваемо походно столче с тръбни метални крака. От едната му страна седяла свидетелката С. Б., а от другата И. К.. С. К. се приближил до М. и с колена и ръце го блъснал назад, при което подсъдимият паднал на земята. После С. К. и баща му Н. К. се надвесили над Н. М. и продължили да му говорят агресивно. В този момент се намесил свидетелят Х. Б. започнал да дърпа назад Н. К. и двамата се сбили. Подсъдимият М. хванал стола, сгънал го и подпирайки се на него започнал да се изправя. Когато се изправил вдигнал сгънатия стол нагоре, замахнал и го стоварил по посока лявото рамо на С. К.. Последният изпънал лявата си ръка нагоре, за да се предпази и хванал падащия върху него стол. Ударът имал посока отгоре - надолу и отпред - назад. Получило се усукване на лявата ръка на пострадалия – силно външно извъртане на отведената мишница, при което епифизата се притиснала към предно-външния ръб на раменния израстък на лопатката и се изместила напред. Последвало изваждане на главата на раменната кост от раменната става – надолу. Тези нови фактически положения настоящата инстанция прие за установени въз основа на показанията на свидетелите С. Б., Х. Б., Х. К., обясненията на подсъдимия Н. М. в тази им част, а също и от заключението на повторната съдебномедицинска експертиза.  Заключението на повторната експертиза практически не противоречи на назначената съдебномедицинска експертиза от основния съд (на л.л. 115-127 от нохд № 428/2012 година), огласена в съдебното заседание на 13.03.2013 година. Повторната експертиза обаче е много по задълбочена и аргументирана относно механизма на получаване на увреждането на пострадалия С. К.. Освен това заключението на тази експертиза дава възможност да се преценят обективно показанията на различните групи свидетели относно механизма на получаване на увреждането. Заключението на повторната експертиза опровергава твърдяното от частния обвинител С. К., че луксацията на лявата му ръка е била причинена от директен удар върху нея, главата му и лявото му рамо („М. замахва със стола и ме удря в главата, а част от стола удря и лявото ми рамо…Ръката ми е вдигната, следва удара и ръката ми пада надолу…ударът беше един. От него ръката ми падна надолу.“ – показанията му в с.з. на 22.11.2012 година). Установява се от повторната експертиза, че раменната става отгоре и отпред е защитена добре от костни израстъци на лопатката и костно-мускулни структури, поради което травмирането и изкълчването  на практика не е възможно без счупване на защитаващите я кости след нанесен удар с направление отгоре и отпред, особено при отведена ръка в ставата. Такива счупвания не са налице. Посочва се още в заключението, че при директна травма в раменната става, след рязко нанесен удар с предмет с ограничена по площ контактна повърхност би следвало да се изяви отчетливо и характерно увреждане на кожата – линейно или двойно ивицесто кръвонасядане, което може да бъде и в съчетание с кожно охлузване. Подобни увреждания по кожата също не са констатирани. Експертите са приели, че установената травма не е резултат от директен удар, а е получена по индиректен механизъм. Ето защо настоящата инстанция кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С. и Х. Б. и Х. К. относно механизма на причиняване на увреждането, понеже те кореспондират със заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза. Показанията на С. К. в тази им част не бяха кредитирани именно поради противоречие със заключението.  Логични са обясненията и на Н. М. и показанията на С. Б., че подсъдимият е нанесъл удара със сгънатия стол, докато се е изправял след като е бил бутнат от С. К.. Логично е веднага след като е бил бутнат на земята от К., при изправянето си, подсъдимият да му отвърне с удар със сгъваемия стол, който му е бил подръка. В този смисъл са обясненията на М. и показанията на Б.. С оглед на ескалиралото напрежение между С. К. от една страна и подсъдимия М. от друга по време на събранието не е логично, както е приел първостепенният съд, че след бутането на М. на земята от страна К. последният му е подал ръка и му е помогнал да стане, а едва в един по-късен момент подсъдимият да е нанесъл удар по пострадалия. По тези съображения въззивният съд прие за установени описаните по горе нови фактически положения.

При изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че Н. М. е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана, но при превишаване на нейните предели. От страна на пострадалия С. К. е било налице нападение спрямо подсъдимия Н. М.. Нападението се е изразило в активни действия – бутането на седящия М. със стола на земята от страна на С. К.. Нападението е било непосредствено т.е. било е започнало и не е било завършило. Такъв извод се налага с оглед надвесването на С. К. спрямо М., когато последният вече е бил на земята и словесната агресия към него. Нападението от страна на С. К. е било непозволено, доколкото не е било провокирано от Н. М. с активни действия. При това положение Н. М. е бил в правото си да предприеме активни действия, за да се защити от нападението на С. К.. В случая обаче защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Това е така доколкото интензитетът на нападението и средствата, с които е осъществено – бутане с ръце и крака на земята, времето и мястото на развитие на събитията – по време на събрание на етажната собственост, при което нападателят и отбраняващият се познават добре не предполага използването на удар с метален стол като средство за защита.

Предвид изложеното въззивната инстанция преквалифицира деянието на подсъдимия Н. Д. М. от такова по чл.  129 ал. 2 от НК в такова по чл. 132 ал. 2 във връзка, във връзка с чл. 132 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 129 ал. 2 от НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година. Подсъдимият М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от Наказателния кодекс. От деянието няма невъзстановени имуществени вреди. Не са налице ограниченията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание визирани в чл. 78а ал. 7 от НК. Поради изложеното и на основание чл. 78а от НК Военно-апелативният съд освободи подсъдимия Н. Д. М. с ЕГН ... от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. При определяне на минималния размер на административното наказание настоящата инстанция съобрази обстоятелството, че първопричина за инцидента е поведението на пострадалия С. К., както и отличните характеристични данни за подсъдимия Н. М..

По делото не са допуснати други нарушения на процесуалните правила.

Във въззивната инстанция са направени разноски за съдебномедицинска експертиза в размер на 300 (триста) лева, които подсъдимият Н. Д. М. с оглед изхода на делото следва да бъде осъден да заплати.

Изложеното дотук налага обжалваната присъда да бъде изменена в посочения по-горе смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 334 ал. 3 и чл. 337 ал. 1 т. 4  от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 42 от 11. 03. 2013 г. по нохд № 428/2012 г. на Пловдивския военен съд като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Н. Д. М. от такова по чл.  129 ал. 2 от НК в такова по чл. 132 ал. 2 вр. с чл. 132 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 129 ал. 2 от НК .

На основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Н. Д. М. с ЕГН ... от наказателна отговорност и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА  в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА Н. Д. М. с ЕГН ... да заплати направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 300 (триста) лева в полза на бюджета на съдебната власт.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                    

    ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg