Решение
29-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е № 28

гр.София, 29. 07. 2013 година

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

 ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                  полк. ПЕТЬО СЛАВОВ

 при секретар Емилия Стоянова

 и с участието на прокурора подп. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

 разгледа наказателно общ характер дело № 31 по описа за 2013 година, докладване от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест на Плевенската военноокръжна прокуратура и жалба от гражданския ищец и частен обвинител Л. Б. А. срещу присъда № 51/09.05.2013 г. по нохд № 51/2012 г. на Плевенския военен съд. Подсъдимият р-к Д. А. Т., от в.ф ХХ - гр. П., е признат за невинен в това, че: На 22.09.2012 г., около 04.30 часа, на второкласен път 30-04, на км. 17+400 от разклона за с. С., обл. П., в посока гр. Т., при управление на л.а. „БМВ 320, с peг. № ХХ, собственост на р-к Л. Б. А., от гр. П., нарушил правилата за движение, а именно: - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП: "Всеки участник в движението по пътищата с деянието си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; - чл.20, ал.1 от ЗДП: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; - чл.21, ал.1 от ЗДП: "При избиране скоростта на движение, на водача на пьтно превозно средство е забранено да превишава 90 км/ч. в извън населено място", като не е изпълнил задължението с поведението си да не създава опасности за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, като движейки се с превишена скорост около 120 км/ч., отклонил вниманието си, бил управление над автомобила, допуснал обръщането му през таван в крайпътния терен и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди по л.а. „БМВ" с peг. № ХХ, на стойност 6000 /шест хиляди лв/ и е оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл.343, ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Съдът е осъдил подсъдимия р-к Д. А. Т. да заплати на Л. Б. А. сумата 3796 /три хиляди седемстотин деветдесет и шест/лв., като обезщетение за претърпените в резултат на предизвиканото от подсъдимия пътно транспортно произшествие имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 22.09.2012 г. до окончателното им изплащане, като предявения граждански иск от Л. Б. А. срещу подсъдимия, в останалата му част, за разликата ду сумата 6000 лв. и сумата 3796 лв., съдът е отхвърлил като недоказан. Съдът е осъдил подсъдимия Т. да заплати на гражданския ищец А. деловодни разноски в размер на 400лв., а в полза на държавата, сметка на Военен съд - гр.П., държавна такса върху размера на уважения граждански иск - сумата 151.84 лв./сто петдесет един лева и осемдесет и четири стотинки/. На основание чл.190, ал.1 НПК съдът е постановил направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 1620лв. да останат за сметка на държавата. Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства. В подадения протест се изтъкват доводи за необоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се отмяна на присъдата и постановяването на нова такава, с която подсъдимият да бъде осъден по предявеното му обвинение. В допълнително представените съображения към теста се излагат обстоятелства в подкрепа на доводите за необоснованост и законосъобразност на присъдата. Счита се, че неправилно съдът се е позовал на заключението на повторната тройна съдебна автотехническа експертиза досежно размера на причинените от произшествието вреди, в резултат на което е приел, че същите са под възприетата със съдебната практика граница за "значителни" такива, като е стигнал до извода за несъставомерност на деянието. Прокурорът е изразил становище, че не споделя подхода, който експертите са приели, приспадайки от стойността на тотално повредения автомобил, стойността на възлите и частите от него, които биха могли да се реализират като втора употреба или скрап, тъй като това поставяло в неизгодно положение пострадалия. Излагат се и съображения, че съдът не е следвало да постановява оправдателна присъда, тъй като в случая е следвало да преквалифицира деянието от престъпление по транспорта в такова против собствеността, а именно по чл. 216, ал. 6 НК, което било осъществено от подсъдимия и за което същият е следвало да отговаря, тъй като било друга възможна наказателно-правна квалификация на деянието. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се сочи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и като такава се иска тя да бъде отменена, а вместо нея постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да бъде уважен предявения граждански иск за причинените имуществени вреди в пълния им размер от 6 000 лв., като бъдат присъдени и направените разноски. В подадените писмени бележки към въззивната жалба се изтъкват съображения, че съдът неправилно е възприел заключението на тройната съдебна авто-техническа експертиза, която погрешно е определила стойността на вредите, като от тоталната щета на автомобила е приспаднала стойността на частите от него, които биха могли да бъдат реализирани отделно на пазара. Приема се правилно, че при определяне на вредата съдът се е съобразил с Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС на Р. България, но се прави възражението, че последното е остаряло и загубило своята актуалност, тъй като е настъпила промяна в икономическата ситуация в страната. Счита се, че в конкретния случай е приложим метода на първата по делото експертиза, определяща реалната пазарна цена на автомобила, която трябвало да бъде съобразена с размера на 14 минимални работни заплати за страната, определящи стойностно значителните имуществени вреди. Прави се възражение, че неправилно съдът е дал вяра на тройната съдебна авто- техническа експертиза в частта относно определяне стойността на реално причинените вреди, като същевременно не е изложил и мотиви в тази насока. Поддържа се искането, посочено в жалбата. В съдебно заседание прокурорът не поддържа подадения протест, но не го и оттегля. Счита, че въззивната инстанция би следвало да се произнесе по фактите и да приеме, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 216, ал. 6 НК, което обаче е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Гражданският ищец и частен обвинител поддържа в съдебно заседание подадената си жалба на изложените в нея основания. Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и констатира следното: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: Подсъдимият р-к Д. А. Т., ефр. А. Д. Г. и пострадалият Л. Б. А. се познавали като приятели и колеги от в.ф ХХ – П.. Вечерта на 21.09.2012г. ефр. А. Г. и Л. Б. е черпили в дома на последния в гр. П., ж.к. „С.", бл.19. Към 4.00 часа решили да отидат на събор в село Д. В., обл. В.. Тъй като и двамата били употребили алкохол и не можели да шофират, се обадили на колегата им р-к Д. Т. и го помолили да ги откара. Т. се съгласил. До с. Д. В. пътували с лекия автомобил на Л. А. - "БМВ 320 Д" с per. № ХХ, управляван от р-к Т.. Седнали в заведение в центъра на селото с местна компания. Г. и А. консумирали алкохол, а Т. безалкохолно. Около 04.00 часа и тръгнали обратно, като водач на автомобила отново бил р-к Т.. До него, на предна дясна седалка, се возел ефр. Г., а пострадалият А. бил на задната седалка, зад шофьорското място. Докато пътували, тримата слушали музика и разговаряли помежду си. Около 04.30 часа на 22.09.2012г. автомобилът се движел по пътя с. О. - гр. Т., по второкласен път 30-04. Малко след отбивката за с. С., обл. П. (км 17+400 от разклона за с. С., на около два километра преди табелата за гр. Т.), на прав участък, в разговор с возещия се зад него Л. А., водачът на автомобила подсъдимия р-к Т. отклонил вниманието си, като обърнал глава към А.. В този момент колата навлязла в насрещната лява лента и излязла на банкета. Ефр. Г. извикал на водача да внимава. За да върне автомобила на пътното платно, Т. рязко завъртял волана надясно, а след това наляво. Това довело до нарушаване страничната устойчивост на автомобила, който поднесъл, напуснал пътното платно вляво по посока на движението си, преминал през затревения банкет и се преобърнал през таван няколко пъти. Преустановил движението си в крайпътна нива по таван. Свидетелят Г. и водачът Т. напуснали автомобила през предно дясно стъкло, а пострадалият А. изкарали през счупеното стъкло на задна дясна врата. В 04.35 часа Т. подал сигнал за ПТП на тел. 112. На местопроизшествието пристигнали линейка и полицейски екип от РУП гр. Д. М.. Ст. полицай И. Т. Х. изпробвал водачът Т. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен № ХХ. Техническото средство отчело отрицателен резултат. Съдът е приел, че от назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза е видно, че в резултат на ПТП на Л. Б. А. са били причинени леки телесни повреди, довели до болка и страдание - натъртвания по главата, гръдния кош и дясната ръка, охлузвания по гръдния кош и корема, както и мозъчно сътресение. Причиненото мозъчно сътресение протекло без загуба на съзнание и последващи усложнения и представлява разстройство на здравето, временно и неопасно за живота на А.. Съдът е отразил в мотивите си, че от заключението по назначената на досъдебното производство авто-техническа и оценителна експертиза е видно, че причината за възникване на пътнотранспортното произшествие били безконтролното завъртане на волана от водача на автомобила наляво и движението на автомобила с превишена скорост около 120 км/ч., които довели до напускане на пътното платно и нарушаване страничната устойчивост на МПС. Безконтролното завъртане на волана от водача се обяснявало с отклоняване на вниманието му. Подсъдимият Т. имал техническа възможност да предотврати произшествието, като управлявал моторното превозно средство в границите на пътното платно и извършвал обикновените технически действия като водач на автомобил. Не били установени външни причини за възникване на произшествието (особености на пътното платно или неизправности по автомобила, които да са станали причина за промяната посоката му на движение). Общата стойност на щетите, причинени на лекия автомобил, собственост на Л. А., според вещото лице, представило заключението, възлизала на 6000 лв. За всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото в хода на съдебното следствие основният съд назначил повторна, тройна авто-техническа експертиза, която представила заключение, отговарящо на поставените първоначално на досъдебното производство въпроси, както и на формулираните при разглеждане на делото от защитата на подсъдимия такива, а именно: Пътнотранспортното произшествие настъпило поради загуба на странична устойчивост на управлявания от подсъдимия лек автомобил, който непосредствено преди ПТП се движил със скорост около 92 км/ч. От техническа гледна точка промяната на направлението на автомобила и движението му от транслационно, в движение със загуба на странична устойчивост, било следствие на по-бързо въртене на кормилия кръг от страна на водача в посока, обратна на часовниковата стрелка. При огледа на автомобила от експертите били констатирани неизправности (дълбочината на шарката на протекторите на предните ходови гуми на автомобила била на границата на максималното износване, същите били на повече от десет години и били практически неизправни, с намален коефициент на триене, предния десен спирачен диск бил износен и не отговарял на техническите изисквания, омаслен бил заден амортисьор), които неизправности според експертите биха могли да увеличат загубата на вече сьздалата се напречна неустойчивост, но сами по себе си не били причина за вьзникване на ПТП. Експертите не установили обективни данни за неравности върху асфалтовата настилка в участъка от пътя, където станало ПГП, с такава дълбочина и геометрични размери, които да не са дали вьзможност на водача да контролира автомобила при управлението му в границите на пътното платно и той имал техническа възможност, чрез кормилния кръг на волана и педалите (спирачен и този на газта), да управлява МПС в границите на пътното платно и да предотврати произшествието. Тримата експерти, представили заключението на повторната автотехническа експертиза, посочили, че са използвали три метода за установяване реалната стойност на нанесената щета на лекия автомобил БМВ 320 Д, собственост на гражданския ищец и частен обвинител Л. А., именно: метода на ликвидационната стойност, метода на пазарните аналози и метода на амортизираната стойност. Според представените таблици, на стр. 18 т заключението на повторната тройна автотехническа експертиза (на л.80 от наказателното дело), стойността на автомобила БМВ, участвал в ПТП, изчислена по всеки от трите посочени метода била, както следва: -стойност по метода на заместителната стойност - 5925лв. -стойност по метода на пазарните аналози - 4849лв. -стойност по метода на ликвидационната стойност - 4364лв. Използвайки описаните три метода, експертите посочили, че средната претеглена стойност към датата на ПТП - 22.09.2012г. на автомобила БМВ 320 Д, с peг. № ХХ, възлизала на 4976лв. Като реална стойност на нанесената щета на автомобила БМВ 320 Д тримата експерти посочили сумата 3796лв., която сума била получена като разлика от посочената средна претеглена стойност, определена чрез използваните три метода в размер на 4976лв., и стойността на запазените възли и агрегати на автомобила след ПТП, които биха могли да бъдат реализирани чрез продажба на части, а също и стойността на автомобила за старо желязо общо в размер на 1180лв. При постановяване на присъдата си съдът изцяло е възприел заключението на повторната тройна авто-техническа експертиза, оценявайки го като пълно, ясно, обосновано и правилно, даващо убедителни отговори на всички въпроси, формулирани във възложената задача на експертите. При така установените фактически обстоятелства основният съд е приел, че деянието на подсъдимият Т. не е съставомерно по чл. 343 ал.1, б."а", вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което го е оправдал. Приетата фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция. Същата се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Пьрвоинстанционният съд е събрал и проверил всички възможни такива по делото, касаещи съставомерните признаци на деянието. Били са положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина, като решаващият орган е изградил правилно вътрешното си убеждение, изследвайки всестранно, обективно и пълно всички съставомерни обстоятелства съобразно закона. Въззвната инстанция намира протеста за неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно. За да признае подсъдимия за невинен, първоинстанционният съд е приел, че с деянието си Т. не е причинил значителни имуществени вреди, поради което същото се явява несъставомерно. При паричната оценка на законовия критерии за значителност на вредите, с основание и в съответствие със съдебната практика съдът се е позовал по аналогия на възприетия подход в TP № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС. Ето защо вредите, по смисъла на обективния признак по чл. 343 ал. 1, б."а" НК, отговарят на равностойността на 1/5 от 70 минимални работни заплати или 1/10 от 140 минимални работни заплати, което всъщност се равнява на 14 минимални заплати към момента на извършване на деянието. По време на деянието 14 минимални работни заплати са се равнявали на 4060 лв., съгласно ПМС № 300/10.11.2011 г., определящо стойността на минималната работна заплата за страната, считано от 01.05.2012 г., в размер на 290 лв. Съгласно заключението на тройната авто-техническа експертиза, която е била възприета изцяло от първоинстанционния съд, реалната стойност на нанесената щета на автомобила БМВ 320 Д, е била в размер на 3796лв., получена като разлика от посочената средна претеглена стойност, определена чрез използваните три метода - 4976лв., и стойността, включваща както стойността на запазените възли и агрегати на автомобила след ПТП, които биха могли да бъдат реализирани чрез продажба, така и стойността на автомобила за старо желязо, или общо в размер на 1180лв. Видно е, че при определянето на вредата първоинстанционният съд се е съобразил с трайната практика на ВКС /Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС на Р. България/, свързана с изискването за начина на определяне на размера на реално причинените имуществени вреди. Неоснователно е възражението, изложено в допълнителните писмени бележки към жалбата на Л. А., че това е неправилно, тъй като постановлението е загубило своята актуалност поради промяна на икономическата ситуация в страната. Настоящият състав намира, че въпросното постановление все още не е отменено, в сила е и има своя задължителен характер. От друга страна следва да се приеме, че след като подходът (от вредата да се приспадат овехтяването и стойността на частите, които биха могли да бъдат реализирани чрез продажба от собственика), възприет с постановлението, е бил приложим в старите социалистически условия, с още по голяма сила този подход следва да важи в условията на съвременното пазарно стопанство, при което начините и формите, определени части и детайли да бъдат продадени и да се осребри стойността им, са много повече. Ето защо не би могло да се каже, че същото е загубило актуалност при съвременните условия. От гореизложеното е видно, че реално причинените вреди от деянието не са «значителни», поради което от обективна страна липсва съставомерност на деянието. Поради това, в сьответствие със закона, правилно основният съд е приел, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление и го е оправдал. Неоснователно е възражението в писмените бележки към жалбата на А., че неправилно съдът е дал вяра на тройната авто-техническа експертиза, като не е изложил и мотиви за това. При внимателен прочит на атакувания съдебен акт е видно, че съдът е изложил необходимите сьображения, че приема заключението по въпросната експертиза, като изрично посочил, че същото е пълно, ясно, обосновано и правилно. От вниманието на сьда не е убягнало и обстоятелството, че участвайки в състава на повторната тройна авто-техническа експертиза, която също е приела, че е налице щета”тотал", експертът П., представил първоначалното заключение на сьдебна авто-техническа експертиза, е участвал и в изготвянето на заключението по повторната тройна съдебна авто-техническа експертиза, като съдебно заседание при разглеждане на делото убедително и логично, както е риел и самият съд, е пояснил, че разликата в стойността на щетите от ПТП по автомобил БМВ 320 Д се дължала на различните методи, които са използвани г двете експертизи за определянето им. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че експертът П. се е солидаризирал с останалите двама експерти, изготвяйки заключението относно реално причинените щети от посочения автомобил и е поддържал същото изцяло и конкретно в тази му част. Следва да се остави без уважение и възражението, изложено в сьображенията към подадения протест, че първоинстанционният съд не е следвало да оправдае подсъдимия, а е бил длъжен да преквалифицира деянието като престъпление против собствеността и да осъди подсъдимия по л. 216, ал. 6 НК. Една такава теза е несъстоятелна, тъй като съставът на чл. 43, ал.1, б."а" НК се явява специален по отношение състава на чл. 216, ал. 6 НК. От друга страна престъплението по чл. 216, ал. 6 НК се преследва по тьжба на пострадалия, което означава, че ако на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установят, че това престъпление се преследва по този ред, то те следва да поискат съдът да се произнесе с присъдата си и за това престъпление, каквото изменение на обвинението не е било направено съобразно изискванията на чл. 287, ал. 5 НПК пред първата инстанция, а това не би могло да стане с направеното искан з в така подадения протест. По гореизложените съображения въззивният съд намира, че подаденият протест и жалба от гражданския ищец и частен обвинител следва да бъдат оставени без уважение, а протестираната и обжалвана присъда като обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт не се установи при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсват основания за отменянето или изменянето му.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК Военно- апелативният съд РЕШИ:

 ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51/09.05.2013 г. по нохд № 51/2012 г. на Плевенския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg