Решение-І
15-04-2014

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 41

 

гр. София, 15.04.2014 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София, на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

 ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

   полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

 

 

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора  полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 32 по описа за 2013 г., докладвано от съдията  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалби от подсъдимите С. А. Г.  от гр. С., Б. И. Б.  от гр. С. и подсъдимия Ц. К. Ц.  от гр. С., срещу присъда № 6 от 17.05.2013 г. по НОХД № 7/2013г. на Сливенския военен съд

 

С  обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимите С. А. Г., Б. И. Б.  и Ц. К. Ц.  за ВИНОВНИ в това, че:

В периода м.април 2009г. – м.април 2010г., включително, в гр.С., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие като съизвършители, чрез съставяне на документи с невярно съдържание (констативни протоколи за качеството на изпълнение на задълженията от охранителната фирма „ХХ.” ЕООД - С. и данъчни фактури за дължимите възнаграждения), съзнателно дали възможност на „ХХ.” ЕООД - С. да получи в гр.С. без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 65 511.10 лева (възнаграждение по договор за охрана № ВИ-54-14/19.01.2009г.), собственост на Министерство на отбраната, в големи размери, поради което и на основание чл.212 ал.4, алт.1, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1, чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК ги ОСЪДИЛ:

- С. А. Г. - на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, условно с ТРИ години изпитателен срок, като я  ПРИЗНАЛ за невинна да е извършила деянието през м.март 2009г., както и за сумата в размер на 6 972 лева и я е ОПРАВДАЛ по това обвинение.

На основание чл.212 ал.7 от НК съдът е постановил конфискация на лек автомобил марка „Шкода Октавия” рег. № ХХ, рама ХХ, двигател ХХ, собственост на подсъдимата С. А. Г.  и я е лишил от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната и да изпълнява контролна дейност в Министерство на отбраната за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 - Б. И. Б. - на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, условно с ТРИ години изпитателен срок, като го е ПРИЗНАЛ за невинен да е извършил деянието през м.март 2009г., както и за сумата в размер на 6 972 леваи го ОПРАВДАЛ по това обвинение.

На основание чл.212 ал.7 от НК съдът е ПОСТАНОВИЛ конфискация на лек автомобил марка „Ауди 80” с рег. № ХХ, рама ХХ, двигател ХХ, собственост на подсъдимия Б. И.  Б.  и го е ЛИШИЛ от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК да заема отговорна длъжност в Министерство на отбраната и да изпълнява контролна дейност в Министерство на отбраната за срок от ТРИ ГОДИНИ.

- Ц. К. Ц. -  на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, условно с ТРИ години изпитателен срок катого е  ПРИЗНАЛ за невинен да е извършил деянието през м.март 2009г., както и за сумата в размер на 6 972 леваи го е ОПРАВДАЛ по това обвинение.

На основание чл.212 ал.7 от НК Сливенският военен съд е постановил  конфискация на лек автомобил марка „Форд-Фиеста” с рег. № ХХ, рама ХХ, двигател ХХХ, собственост на подсъдимия Ц. К. Ц.  и го е ЛИШИЛ от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК да заема контролна длъжност в държавна организация и да се занимава с охранителна дейност за срок от три години.

Подсъдимите Г., Б.  и Ц.  са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец Министерство на отбраната сумата 65 511.10 (шестдесет и пет хиляди петстотин и единадесет лв. и 10 ст.) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, като е отхвърлен искът в останалата му част като неоснователен.

Подсъдимите Г., Б.  и Ц.  са осъдени да заплатят солидарно по сметката на Сливенски военен съд сумата в размер на 2620.44 (две хиляди шестстотин и двадесет лв. и 44 ст.) лева държавна такса върху уважения гражданския иск.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят направените деловодни разноски в размер на по 562.34 (петстотин шестдесет и два лв. и 34 ст.) лева по сметка на Сливенски военен съд и в размер на по 196.39 (сто деветдесет и шест лв. и 39 ст.) лева по сметка на РС „Военна полиция” – гр.С. IBAN BG 93UBBS80023106144806, BIC код UBBSBGFF при Обединена българска банка – клон гр. С..

Сливенският военен съд се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба на подсъдимата С. А. Г.  и при осъществяване правото и на защита в настоящата инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна, с отхвърляне на предявения граждански иск. Няма доказателства за умисъл, след като тя не е извършвала лично  проверки по какъв начин и с колко хора се осъществява охраната на обектите. Никой от свидетелите на обвинението не твърди обстоятелството тя да е знаела, че обекта се охранява от по-малко охранители, както е договорено. Нарушен е материалния закон, тъй като в обвинението е включен период, в който деянието не е бил кри минимизирано. Подсъдимата Г. не е осъществила изпълнителното деяние на престъплението, тъй като не е съставила нито един констативен протокол, а само ги е утвърждавала. Между подсъдимите Г. и Б.  съществувал явен и необратим конфликт, станал достояние на всички, който изключва възможността двамата да действат с общ умисъл, а още по-малко след предварително сговаряне. В присъдата Г. е осъдена за причинена щета на Министерство на отбраната, по-голяма от тази за която е имала възможност да се защитава в настоящия процес.  

В жалбата на подсъдимия Б., допълнението към нея и в защитата пред настоящата инстанция са изложени доводи за необоснованост и неправилност на присъдата. При установените лоши лични отношения между Г. и Б.  е изключено да съществува предварителен сговор и общ умисъл за извършване на престъплението. Констативните протоколи са диспозитивни документи, а не удостоверителни, за да бъдат предмет на лъжливо документиране. Констативният протокол е съставен документ и такъв е налице след подписа на най-малко три длъжностни лица, което означава, че престъплението не може да се извърши самостоятелно, както сочи обвинението. По изложените съображения се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна.

Във въззивната жалба на подсъдимия Ц. К. Ц.  се атакува присъдата както в наказателната, така и в гражданско осъдителната и част, с искането за нейната отмяна, оправдаване и отхвърляне на предявения граждански иск. Подсъдимият Ц.  като представител на фирмата не е съставил констативните протоколи, защото той е имал само задължението да го подпише. Няма никакви доказателства той да е участвал в съучастие с другите подсъдими.

Прокурорът даде заключение, че постановената от Сливенския военен съд присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложените наказания са справедливи по вид и по размер. Предлага на въззивната инстанция да отхвърли жалбите на подсъдимите и да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Сливенският военен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 19.01.2009г. между министерство на отбраната, представлявано от главния директор на ГД „Инфраструктура на отбраната” и  „ХХ.” ЕООД - гр.С., представлявано от управителя на дружеството, бил сключен договор за охрана № ВИ-54-14. Съгласно договора охранителното дружество, като изпълнител, поело задължение за срок от три години да организира и предоставя невъоръжена охрана със свои служители в обекти с отпаднала необходимост за военното министерство. Обектите били седем: ОВИ ХХ с.Т., м.”ХХ”; ВР ХХ зеленчукова градина гр.Е.; ВР ХХ КР с.Л., ВР ХХ КР с.Р., ВР изнесен команден пункт с.Н., м.”ХХ”, ВР ХХ ч. ВЖК с.Б. и ВР ХХ хх с.Б., всички намиращи се на територията на област Я.. Изброените обекти представлявали освободени войскови райони, които след ликвидиране на съответните военни поделения, били предадени за стопанисване и управление, заедно с намиращото се в тях имущество на ГД „ИО” към МО. В цитирания договор за охрана били посочени броя на охранителите, с които охранителната фирма следвало да охранява всеки един от изброените обекти, а именно: ОВИ ХХ с.Тамарино с 10 бр. сгради и площ 832 дка – с 8 броя охранители; ВР 1654 зеленчукова градина гр.Елхово с 1 сграда и площ 22 дка – с 2 броя охранители; ВР1997 КР казармен район с.Л. с 15 бр. сгради и площ 25 дка – с 3 броя охранители; ВР ХХ КР казармен район с.Р. с 18 бр. сгради и площ 44.27 дка – с 3 броя охранители; ВР ИКП с.Н., м.”ХХ”, с 13 бр. сгради и площ 560 дка – с 4 броя охранители; ВР ХХХ с.Б. с 12 бр. сгради и площ 60 дка  – с 4 броя охранители и ВР ХХ  авиогарадок с.Б. с 8 бр. сгради и площ 144.81 дка – с 3 броя охранители. Съгласно чл.3 от договор за охрана № ВИ-54-14 срещу предоставяната от изпълнителя услуга невъоръжена охрана общо с 35 служителя на фирмата, възложителят, т.е. МО, се задължавало да изплаща на охранителната фирма „ХХ.” ЕООД - С., възнаграждение за един охранител в размер на 415 лева месечно, без ДДС. В чл.4 от договора било уредено, че уговореното възнаграждение се заплаща от възложителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на предоставянето на охранителната услуга, срещу издадена от изпълнителя данъчна фактура и подписан от представители на двете страни по договора, и утвърден от възложителя, констативен протокол за качеството на предоставената услуга за всеки отделен имот, предмет на договора за охрана. Плащането се извършвало, съгласно чл.5 от договора, посредством банков превод от МО по сметка на охранителната фирма в гр.С. в ТБ „БПБ”.

Относно процесните обекти за охрана от страна на възложителя по договора, подсъдимият Б. Б., като старши експерт в сектор „Регионални дейности” гр.С. към ГД „ИО”, имал определени задължения по служба и по-точно да организира и извършва планови и внезапни проверки на охраняемите войскови имоти. Резултатите от проверките всеки месец отразявал в констативни протоколи за качество на извършената услуга, утвърждавани от подсъдимата С.Г.  като началник сектор „Регионални дейности” гр.С.. Подсъдимата Г.  имала задължения да контролира организацията на охраната и да осъществява контрол по изпълнение на  договорите за охрана. При всяка една ежемесечна проверка на обектите, проверяващият бил длъжен да отрази в констативните протоколи състоянието и измененията на имотите, настъпилите вреди и липси, организацията и изпълнението на охраната, което включвало реалния брой на охранителите, с които се охранява всеки обект, подготовка на охранителите за изпълнение на задълженията им, наличие, състояние и водене на документацията и други. Всичко това било регламентирано в Правилата за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за охрана на имоти в управление на МО, към които като неР.на част бил приложен образец на констативен протокол за качеството на предоставената охранителна услуга (стр.142 - 144, том V). Правилата, включително и образеца на констативния протокол, били изпратени от дирекцията на сектор „Регионални дейности” гр.Сливен, за изпълнение. Към тези правила бил приложен и списък на длъжностните лица, които имали право да извършват проверки и контрол. В указанията били посочени много подробно практическите действия, които трябвало да се извършват по време на проверката. Били издадени ясни указания как да се изготвят констативните протоколи и съгласно изпратения образец трябвало да бъдат изготвяни месечните констативни протоколи. В  т.1.2 от образеца на констативния протокол, изготвен от ГД „ИО”, било посочено, че в протоколите следвало да се отразява охраната по договор дали е въоръжена или невъоръжена, с фиксиран или без фиксиран брой охранители, след което било задължително да бъде отразен броя на охранителите, с който реално се охранява обекта. В т.3 от протокола, касаеща предложението на комисията относно изплащане на възнаграждението на охранителната фирма, в образеца, били посочени няколко възможности - да се изплати възнаграждението за съответния месец, да не се изплаща възнаграждението за месеца, като се посочат законосъобразни причини и предсрочно да се прекрати договора за охрана. Изброяването на възможностите за предложение от страна на комисията не било изчерпателно, тъй като в образеца било посочено „и други”, което давало възможност на извършващите проверката да конкретизират своето предложение, съобразно установеното от тях при проверката по различните точки от организацията и изпълнението на охраната в обекта.

От м.март 2009г. от сектор „РД” гр.С. започнали да изготвят констативни протоколи за качеството на предоставяната охранителна услуга. Резултатите от проверките, отразени в констативните протоколи, били подписвани от подсъдимия Б.  и подсъдимия Ц. Ц., регионален отговорник за обектите от фирма „ХХ.” ЕООД гр.С. за територията на Я.. Констативните протоколи били утвърждавани от подсъдимата С. Г., в качеството й на началник сектор „РД” гр.С.. Към изготвените протоколи била прилагана данъчна фактура, издадена от изпълнителя по договора за охрана, в която се отразявали броя на охранителите във всеки от процесните обекти и цената на услугата за един охранител, която МО следвало да плати, както било посочено в договора за охрана. Повечето от изготвените данъчните фактури били представяни на Г.  и подписвани от същата като „получател”. Констативните протоколи били изготвяни в четири екземпляра – два се изпращали в ГД „ИО” на МО, един оставал на съхранение в сектор „РД” гр.С. и един се давал на охранителната фирма. Оригиналът на фактурата, подписан от подсъдимата Г., бил изпращан в МО, заедно с двата констативни протокола, за изплащане на дължимото възнаграждение по договора за охрана (плащането се извършвало от дирекция „Финанси” на МО).

През 2009г., непосредствено след сключване на договора за охрана № ВИ-54-14, охранителната фирма „ХХ.” ЕООД гр.С.  представили в сектор „РД” гр.Сливен, списъци с трите имена на назначените охранители на всеки от процесните обекти. Впоследствие други документи за актуализация в списъчния състав на охранителите не били представяни от охранителната фирма. Според съдържанието на предоставените от охранителната фирма списъци на всеки един от процесните обекти били назначени и работили толкова охранители, колкото било предвидено в чл.1 от договора. Съгласно договора охранителната фирма „ХХ.” ЕООД снабдила и всеки един от охраняваните обекти със списък с трите имена на охранителите, както били по договор, книга за ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Били изготвени месечни графици за дежурствата на охранителите, тетрадка за сдаване и приемане на дежурствата и тетрадка за отразяване на направените проверки на обекта, като последните две тетрадки били прошнуровани и прономеровани.

Подсъдимият Б.   във връзка с изпълнение на задълженията си по служба започнал проверки на обектите, като отразявал в книгата за проверки констатациите от самите проверки. Проверките извършвал съвместно с представителя на охранителната фирма подсъдимият Ц., като съгласно договора за охрана охранителната фирма осигурявала транспорт за осъществяване на проверките. След извършване на проверките в края на текущия месец, в началото на следващия месец подсъдимият Борденящки. изготвял констативен протокол за резултатите от тях. Подписвал протокола, след което протоколът се подписвал от подсъдимия Ц., като представител на фирма „ХХ.” ЕООД гр.С. и едва тогава се утвърждавал от началника на сектор „РД” гр.С., подсъдимата С. Г., заедно с фактурата, която подсъдимата подписвала за „получател”.

За процесния период, на обект ОВИ ХХ с.Т., подсъдимият Б.  извършил проверки, видно от тетрадката за проверки за този обект, като първата била на 26.02.2009г. В тетрадката за проверки за тази дата той отразил, че обекта се охранява от четири броя охранители и напомнил, че съгласно указанията на началника на сектора подсъдимата Г., гратисния период за „доокомпектоване” на обекта изтича на 28.02.2009г. Въпреки това, за тази проверка подсъдимият Б.  съставил констативен протокол с дата 04.03.2009г., в който отразил, че обекта се охранява от осем броя охранители, съгласно договора, а в т.3 на констативния протокол предложил да бъде изплатено възнаграждение на охранителната фирма за предходния месец. Протоколът, подписан от него и от подсъдимия Ц.  и бил утвърден от подсъдимата Г., в качеството си на началник сектор „РД” гр.С.. И тримата подсъдими ясно съзнавали, че написаното в протокола не отговаря на истината, тъй като реално обекта бил охраняван от четирима охранители. При направените последващи проверки на този обект на 21.05.2009г., 26.06.2009г. и 22.07.2009г. подсъдимият Б.  отново отразил в тетрадката за проверки, че обекта се охранява от четирима охранители и дава срок да се отстранят нередностите, а при направената проверка на 29.09.2009г., 27.10.2009г. и 24.11.2009г. той отразил, че обекта се охранява от трима охранители. За процесния период той изготвил констативни протоколи с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г.,  01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г., като констативния протокол от 07.05.2009г. не бил съставен от подсъдимия Б. . Като съставител на протокола бил вписан П. Д. Г., главен специалист в сектор „РД” гр.С., но в действителност бил подписан от В. Т. Ж., който към този момент заемал длъжността старши инспектор в сектор „РД” гр.С., с месторабота гр.Б.. Жечев подписал протокола по нареждане на подсъдимата С. Г. . От страна на охранителната фирма констативните протоколи били подписани от подсъдимия Ц.  с изключение на протоколи от 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г. и 01.03.2010г. Всички констативни протоколи били утвърдени от подсъдимата Г., с изключение на констативния протокол от 04.01.2010г., а в протокола от 02.04.2010г. записала особено мнение, че обекта се охранява от двама охранители и да се плати на фирмата за двама охранители. В т.1.2 на всички констативни протоколи за този обект, подсъдимият Б.  отразил осем броя охранители, както било съгласно договора, без да отрази действителния брой на охранителите, знаейки, че реално обекта се охранявал от четири броя охранители, а в т.3 на констативните протоколи направил предложение да се изплати възнаграждението на охранителната фирма за предходния месец. Към всички тези констативни протоколи, съответно били приложени и данъчни фактури, подписани от подсъдимата Г.  като получател, в които също бил отразен броя на охранителите, посочен в договора, а не реално работещите на обекта охранители. В резултат на това, охранителната фирма „ХХ.” ЕООД гр.С. получила пълния размер възнаграждение за всеки охранител, както е по договор, в размер на 39 840 лева с ДДС, а реално охранявала обекта с по-малко охранители, за които е трябвало да получи сумата от 17 156.90 лева.

На обект ВР 1654 - зеленчукова градина гр.Е., подсъдимият Б.  извършил шест броя проверки на 26.02.2009г., 27.03.2009г., 29.04.2009г., 26.05.2009г., 18.06.2009г. и 22.07.2009г. Били съставени 14 броя констативни протоколи с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г., като отново в т.1.2 на констативния протокол било отразено, че обектът се охранява с фиксирани два броя охранители, а в т.З на констативните протоколи било направено предложение да се изплати на охранителната фирма за предходния месец. Всички изброени констативни протоколи били изготвени от подсъдимия Б., с изключение на този от 07.05.2009г., който бил подписан от В. Т. Ж., а от страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц. Ц., с изключение на тези от 01.04.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г. и 01.03.2010г. Единствено в протоколите от 01.04.2009г. и 03.05.2010г. било отразено в т.1.2 „с два броя охранители, изпълнява се с два броя”. Всички протоколи били утвърдени от подсъдимата С. Г., с изключение на този от 04.01.2010г. Реално обектът се охранявал само от един охранител, което било известно и на тримата подсъдими. Към протоколите били приложени и фактури, подписани от подсъдимата Г.  като получател. Въз основа на констативните протоколи и приложените към тях фактури, Министерство на отбраната заплатило на фирма „ХХ.” ЕООД гр.С. сумата в размер на 9 960 лева за извършена услуга от двама охранители, а реално обектът се охранявал от един охранител и е следвало да получат сумата от 4 980 лева.

На обект ВР ХХ (КР) с.Р., общ.Е., подсъдимият Б.  извършил осем броя проверки на 26.02.2009г., 24.03.2009г., 26.05.2009г., 25.06.2009г., 28.07.2009г., 29.09.2009г., 28.10.2009г. и 24.11.2009г. При първата си проверка подсъдимият Б.  отразил в тетрадката за проверки, че обектът се охранява от двама охранители, а при проверката на 24.03.2009г. записал в тетрадката „същият е в състояние констатирано и на 26.02.2009г.”, при последващите проверки записал, че нередностите не били отстранени. На 31.03.2010г. обектът бил проверяван от подсъдимата С. Г., която записала в тетрадката за проверки, че обектът се охранява от трима охранители, какъвто бил броя съгласно договора за охрана. За този обект били изготвени следните констативни протоколи от дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г. Във всички констативни протоколи в т.1.2 подсъдимият Б.  отразил фиксиран брой от трима охранители, а в т.З от констативния протокол направил предложение за изплащане на възнаграждение на охранителната фирма за съответните месеци. Единствено протоколът от 07.05.2009г. не бил изготвен от Б.  и бил подписан от В. Т. Ж.. От страна на охранителна фирма „ХХ.” ЕООД гр.С., констативните протоколи били подписани от подсъдимия Ц. Ц., с изключение на тези от 01.04.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г. и 01.03.2010г. Без протокола от дата 04.01.2010г., всички останали протоколи били утвърдени от подсъдимата Г. . Тримата подсъдими подписали протоколите, а подсъдимата Г.  и фактурите за получател, въпреки, че знаели, че обектът се охранява от двама охранители, а не от трима, както било вписано в договора. Към констативните протоколи били приложени и съответните фактури, въз основа на които Министерство на отбраната заплатило на фирма „ХХ.” ЕООД гр.С. сумата в размер на 14 940 лева за извършена услуга за охрана на процесния обект с трима охранители, а фирмата реално извършвала охраната с двама охранители, за които следвало да получи сумата от 9 960 лева.

             За обект ВР ХХХ с.Л., общ.Е.о, подсъдимият Б.  извършил проверки на 26.02.2009г., 24.03.2009г., 26.05.2009г., 26.06.2009г., 28.07.2009г., 29.09.2009г., 27.10.2009г. и 24.11.2009г., а подсъдимата Г.  извършила проверка на обекта на 31.03.2010г. В тетрадката за проверка на обекта на 26.02.2009г., подсъдимият Б.  записал, че обектът се охранява с двама охранители, а при проверката на 24.03.2009г. записал, че нередностите не са отстранени. За обекта били съставени 14 броя констативни протоколи със следните дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г. В т.1.2 на всеки един от констативните протоколи било отразено, че охраната била с фиксиран брой от трима охранители, а в т.З на констативните протоколи било направено предложение за изплащане възнаграждението на охранителната фирма за съответните месеци. Всички протоколи били подписани от подсъдимия Б., с изключение на този от 07.05.2009г., който бил подписан от В. Ж.. От страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц. Ц., с изключение на тези от 01.04.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. Всички констативни протоколи били утвърдени от подсъдимата Г., с изключение на този от 04.01.2010г. Реално на обекта работили двама охранители, а не както било отразено в констативните протоколи - трима, а така също и в придружаващите ги фактури, подписани от подсъдимата Г.  като получател. В резултат на невярно посочените данни охранителна фирма „ХХХ” ЕООД гр.С. получила за този обект сумата от 14 940 лева с ДДС, вместо реално заработената сума от 9 960 лева с ДДС.

             За ВР ИКП местност ”ХХХ”, с.Н., подсъдимият Б.  извършил осем проверки на 26.02.2009г., 24.03.2009г., 26.05.2009г., 29.06.2009г., 28.07.2009г., 26.10.2009г., 24.11.2009г. и 27.04.2010г., като в тетрадката за проверки от 27.04.2010г. отразил, че обектът се охранява от двама охранители. При извършената проверка на 26.02.2009г. подсъдимият Б.  констатирал, че броя на охранителите на обекта не отговаря на договорения. В последващите проверки отразявал, че обектът се охранява от двама охранители и не са отстранени нередностите. Подсъдимата Г.  извършила проверка на този обект на 30.03.2010г., която също отразила, че обектът се охранява от двама охранители. За този обект от ГД „ИО” са изпратени само три броя констативни протоколи с дати 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г., като от дирекцията е отговорено, че за периода от 2009г. не били открити констативни протоколи в досието на имота. От сектор „РД” гр.С. за въпросния имот са предоставени констативни протокола с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г. и 04.01.2010г., както и заверено ксерокопие на протокол от 07.05.2009г. Във всеки от посочените констативни протоколи в т.1.2 било отразено, че охраната била с фиксиран брой от четирима охранители, а в т.З било направено предложение за изплащане на възнаграждение на охранителната фирма за съответните месеци. Всички констативни протоколи били съставени от подсъдимия Б.  и подписани от него, с изключение на протокола от 07.05.2009г., който е подписан от В. Ж.. От страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц. Ц., с изключение на протоколите от 01.12.2009г. и 04.01.2010г. Всички посочени констативни протоколи, с изключение на този от 04.01.2010г. били утвърдени от подсъдимата С. Г.  Към протоколите били представени и данъчни фактури, подписани от подсъдимата Г.  за получател, в които също било отразено невярното обстоятелство, че обектът се охранява от четирима охранители, а в действителност той се охранявал от двама човека. Въз основа на представените констативни протоколи и данъчните фактури към тях, Министерство на отбраната изплатило на охранителна фирма „ХХ.” ЕООД гр.С.  сумата от 19 920 лева, вместо дължимата сума от 9 960 лева.

За ВР 1450 с.Б., били извършени проверки за процесния период на 26.01.2010г., 26.02.2010г., 27.04.2010г. от подсъдимия Б., като в тетрадката за проверки отразил, че обектът се охранява от двама охранители. На 30.03.2010г. подсъдимата Г. също извършила внезапна проверка на обекта, като отразила в тетрадката за проверки, че обектът по документи се охранява от двама охранители, а при проверката на обекта няма охранители. Подсъдимият Б.  изготвил констативни протоколи с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009 г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2009г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г. Във всички констативни протоколи в т.1.2 било отразено, че охраната е с фиксиран брой от четирима охранители, а в т.З от протокола било направено предложение за изплащане на възнаграждение на охранителната фирма за съответния месец. Всички протоколи били изготвени и подписани от подсъдимия Б., с изключение на този от 07.05.2009г., който бил подписан от В. Ж.. От страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц., с изключение на тези от 01.04.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г. и 01.03.2010г., като всички протоколи били утвърдени от подсъдимата Г., с изключение на този от 04.01.2010г. Въз основа на изготвените констативни протоколи и приложените към тях данъчни фактури, подписани от подсъдимата Г.  като получател, Министерство на отбраната платило на охранителната фирма сумата в размер на 19 920 лева с ДДС, вместо дължимата сума от 9 960 лева, тъй като обектът реално се охранявал от двама охранители, вместо четирима, което било известно и на тримата подсъдими.

На ВР ХХХ. с.Б. били извършени проверки на 26.02.2010г. от подсъдимият Б.  и на 30.03.2010г. от подсъдимата Г., като и на двете проверки подсъдимите отразили в тетрадката за проверки, че обектът се охранява от двама охранители, а в действителност нямало охрана. Тази задача била възложена на охранителите от обект 1450, тъй като двата обекта са в непосредствена близост, но по договор следвало за този обект също да има трима охранители. Били изготвени констативни протоколи с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г., като всички протоколи били изготвени и подписани от подсъдимия Б., с изключение на протокола от 07.05.2009г. В т.1.2 на протоколите подсъдимият Б.  отразил, че охраната била с фиксиран брой от трима охранители, въпреки, че знаел, че обектът няма охрана, а в т.З направил предложение да се изплати на охранителната фирма възнаграждение за съответните месеци. От страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц., с изключение на тези от 01.12.2009г., 04.01.2010г. и 01.03.2010г. Всички протоколи били утвърдени от подсъдимата Г., с изключение на този от 04.01.2010г. Тримата подсъдими знаели, че обектът е без охрана, въпреки това протоколите, придружени с данъчни фактури, подписани от подсъдимата Г.  като получател, били изпратени в Министерство на отбраната с предложение за изплащане на сумата за съответния месец за трима охранители, в резултат на което на охранителната фирма била изплатена сумата в размер на 14 940 лева с ДДС, без обектът да е имал охранители.

За месеците февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври и декември 2009 година и месец февруари 2010 година Министерство на отбраната извършило плащане на охранителната фирма „ХХ.” ЕООД в гр.С. за извършената от нея услуга (виж обобщена справка, приложена на л.2, том VI от досъдебното производство), като за месеците септември и ноември 2009 година, и януари 2010 година, нямало плащане на фирмата, въпреки че имало изготвени констативни протоколи и приложени към тях данъчни фактури. За месец март 2010 година имало изготвени констативни протоколи, но нямало приложена данъчна фактура и отново нямало плащане за този месец от МО към фирмата. Плащането от МО към охранителната фирма се извършвало в гр.С.  по сметка на фирмата в ТБ „БПБ” С. , посочена в чл.5 от договора, чрез превод с масово плащане, като първото плащане било извършено на 27.03.2009г., а последното плащане – на 30.04.2010г.

Чл.212 ал.2 от НК е изменен с ДВ бр.27 от 10 април 2009г. като е включено даване на възможност и на юридическо лице да получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество. Предвид това, първоинстанционният съд е изключил от диспозитива на обвинението за тримата подсъдими да са извършили деянието през м.март 2009г., т.е. плащането от 27.03.2009г. за сумата в размер на 6 972 лева е  било изключено от обвинението и съдът е приел за първо плащане, плащането от дата 24.04.2009г., когато е довършено деянието и която дата е след инкриминиране на деянието (ДВ бр.27/10.04.2009г.).

От заключението на съдебно-почерковата експертиза е установено, че подписите положени в процесните констативни протоколи, представени от ГД „ИО” на МО гр.С.  са положени от подсъдимите Г., Б.  и Ц., както и от Я. Ч. Д., В. Т. Ж. и К. К. С.. Има изключение относно П. Д. Г., тъй като в графите, където е следвало да се подпише той, подписът е положен от В. Т. Ж.. В. Х. У. в някои от констативните протоколи не е полагал подпис, а в други протоколи в графа „подпис 2” срещу неговото име положеният подпис е на подсъдимия Ц. . В тази експертиза се установява, че подписите в констативните протоколи от дата 01.04.2009г. за ВР ХХ с. Б., ВР ХХ с. Л., ВР ХХ гр. Е. и ВР ХХ с. Р., представени от ГД „ИО” гр.С. , и същите протоколи, представени от сектор „РД” гр.С., са идентични, с изключение на графа „подпис 2” в протоколите от ГД „ИО”, където подписът следва да е на подсъдимия Ц., но в действителност подписът е положен от друго лице.

Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че за месеците, за които са извършени плащания от Министерство на отбраната, са платени на фирма „ХХ.” ЕООД гр.С., общо сумата в размер на 134 460 лева с ДДС, за броя на охранителите съгласно договора. Според реалния брой на охранителите, сумата за същия период, която следвало да бъде платена от МО на охранителната фирма трябвало да бъде 61 976.90 лева с ДДС. По този начин МО е платило в повече на фирма „ХХ” ЕООД гр.С.  сумата в размер на 72 483.10 лева с ДДС. В заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, назначена по досъдебното производство се установява конкретно за процесните обекти и предвид положените подписи от всеки един от подсъдимите в констативните протоколи, съобразно съдебно-почерковата експертиза каква сума с ДДС е изплатило в повече МО на фирмата за охрана на обектите. Сумата с ДДС, която МО е платило в повече на фирма „ХХ” ЕООД гр.С. , предвид всички констативни протоколи, подписани: от подсъдимите Г., Б.  и Ц.  е в размер на 47 085.10 лева, от подсъдимите Г.  и Б.  е в размер на 10 458 лева, от подсъдимите Г.  и Ц.  е в размер на 4 980 лева, от подсъдимата Г.  е в размер на 1 992 лева и от подсъдимия Б.  е в размер на 7 968 лева. От допълнителната съдебно-икономическа експертиза, назначена по НОХД № 123/2011г. по описа на Сливенски военен съд, е видно, че сумите за месеците, в които подсъдимите не са подписвали констативните протоколи са приспаднати от общата сума на нанесената щета и е определен размер на щетата само за подписаните от тях протоколи. Установено е, че щетата, нанесена на МО за охрана на процесните обекти по договор № ВИ-54-14 е определена като общ размер, като щетите, нанесени от всеки един от подсъдимите не следва да се разглеждат сумарно, а като размер от общата щета - 72 483.10 лева.

По този начин с деянието си подсъдимата С. Г.  осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.212 ал.4, вр.ал.2, вр.ал.1 алт.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като в периода м.април 2009г. – м.април 2010г., включително, в гр.С., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие, като съизвършител с Б. И.  Б.  и гр.л.Ц. К. Ц., двамата от гр.С., чрез съставяне на документи с невярно съдържание (констативни протоколи за качеството на изпълнение на задълженията от охранителната фирма „ХХ.” ЕООД – С.  и данъчни фактури за дължимите възнаграждения), съзнателно дала възможност на „ХХ” ЕООД – С.  да получи в гр.С.  без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 65 511.10 лева (възнаграждение по договор за охрана № ВИ-54-14/19.01.2009г.), собственост на Министерство на отбраната, в големи размери, като не е осъществила деянието през м.март 2009г., както и за сумата в размер на 6 972 лева.

С деянието си подсъдимият Божидар Б. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.212 ал.4, вр.ал.2, вр.ал.1 алт.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като в периода м.април 2009г. – м.април 2010г., включително, в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие, като съизвършител със С. А. Г.  и гр.л.Ц. К. Ц., двамата от гр.С., чрез съставяне на документи с невярно съдържание (констативни протоколи за качеството на изпълнение на задълженията от охранителната фирма „ХХ.” ЕООД – С. ), съзнателно дал възможност на „ХХ.” ЕООД – С.  да получи в гр.С.  без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 65 511.10 лева (възнаграждение по договор за охрана № ВИ-54-14/19.01.2009г.),  собственост на Министерство на отбраната, в големи размери, като не е осъществил деянието през м.март 2009г., както и за сумата в размер на 6 972 лева.

С деянието си подсъдимият Ц. Ц.  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.212 ал.4, вр.ал.2, вр.ал.1 алт.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като в периода м.април 2009г. – м.април 2010г., включително, в гр.С., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие, като съизвършител със С. А. Г.  и Б. И.  Б., двамата от гр.Сливен, чрез съставяне на документи с невярно съдържание (констативни протоколи за качеството на изпълнение на задълженията от охранителната фирма „ХХ.” ЕООД – С. ), съзнателно дал възможност на „ХХ” ЕООД – С.  да получи в гр.С.  без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 65 511.10 лева (възнаграждение по договор за охрана № ВИ-54-14/19.01.2009г.), собственост на Министерство на отбраната, в големи размери, като не е осъществил деянието през м.март 2009г., както и за сумата в размер на 6 972 лева.

По жалбите на подсъдимите Г., Б.  и Ц. .

Основното оплакване във въззивните жалби на подсъдимите е за несъставомерност на извършените от тях деяния като престъпление, за което са им повдигнати обвинения и са предадени на съд. Подобни възражения относно липсата на признаци от състава на престъплението са правени на досъдебното производство и в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Съдът е подложил на внимателна проверка всички възражения на подсъдимите и позовавайки се на събраните по делото доказателства ги и отхвърлил като неоснователни. Военно-апелативният съд споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, че подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени и те следва да носят наказателна отговорност за документна измама по чл.212, ал.4, вр.с ал.2, вр.с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК.

Тримата подсъдими са обвинени в това, че в периода от месец април 2009 г. до м.април 2010 година, при условията на продължавано престъпление, самостоятелно, и в съучастие като съизвършители, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно дали възможност на друго юридическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество- пари в големи размери, собственост на Министерство на отбраната.

Никой не  оспорва, че охранителната фирма „ХХ” ЕООД С., в нарушение на договорните си задължения с Министерство на отбраната,  фактически  е охранявала обектите с по-малък брой охранители. Тъй като през инкриминирания период от време Министерство на отбраната заплащало за услугата възнаграждения за брой охранители, както е по договор, а не за фактическия брой, осъществили тази дейност, то получената от фирма „ХХ” ЕООД С.  сума в повече е получена без правно основание.

Предпоставките, за да може охранителната фирма да получи от Министерство на отбраната недължимите и суми пари, са създадени от престъпните действия на тримата подсъдими. В кръга на своята компетентност всеки един от подсъдимите е участвал в съставянето на констативните протоколи. Подсъдимият Б., заемайки длъжността старши експерт в отдел „Регионални дейности и охрана” към сектор „Регионални дейности”-Сливен, съвместно с подсъдимия Ц. К. Ц.  – регионален отговорник за областите С. и Я. на охранителната фирма „ХХ” ЕООД С., са били длъжни ежемесечно да извършват проверки на охраняваните обекти. Тези проверки включвали организацията и изпълнението на охранителната дейност, състоянието и настъпилите изменения на имотите, настъпилите вреди и липси, проверка на състоянието и воденето на документацията. Резултатите от ежемесечните проверки били отразявани в констативни протоколи. Двете длъжностни лица при съставянето на всеки констативен протокол имали задължението изрично да отразят реалния брой охранители на обекта, а не само броя охранители по сключения договор. Това им задължение произтичало от изготвените правила за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за охрана на имотите в управление на Министерство на отбраната (ДП, т.5, л.142-143). Освен това от Министерство на отбраната бил утвърден типов образец на констативен протокол (ДП, т.5, л.144), с който бил снабден и регионалното подразделение в гр.С. Като задължителен атрибут във всеки констативен протокол е посочването на броя охранители по договор и брой охранители, с които фактически се изпълнява охраната, което е видно от записаното в  т.1.2 на този типов образец на констативен протокол. Въпреки възраженията на  подсъдимата Г., тя също е участвала в съставянето на констативните протоколи. Вярно е, че тя не е имала задължението да попълва в констативните протоколи фактическите констатации от проверките по охраната на обектите. Единственото и задължение като началник сектор  е да утвърди предоставените от Б.  и Ц.  констативни протоколи, след като се запознае с тяхното съдържание. Утвърждаването на констативния протокол е дейност, която е част от съставянето му, тъй като без нейния подпис този документ не поражда никакви правни последици.

Съставените от тримата подсъдими констативни протоколи са документи с невярно съдържание. Независимо, че при проверките подсъдимите Б.  и Ц.  са констатирали, че охраната на войсковите имоти се осъществявала с по-малък брой охранители, в констативните протоколи те вписвали невярното обстоятелство, че охраната се осъществява с толкова охранители, колкото са по договор. Подсъдимата Г.  ги утвърждавала, макар добре да е съзнавала, че те са документи с невярно съдържание. Констативните протоколи, независимо от възраженията на подсъдимите, са удостоверителни, а не диспозитивни документи, защото само въз основа на данните от тях за броя охранители, Министерство на отбраната е заплащало на охранителната фирма възнаграждението за извършената охранителна дейност.

Неверните данни в констативните протоколи, съставени от тримата подсъдими, относно действителния брой охранители, с който охранителната фирма изпълнява договорните си задължения въвели в заблуждение длъжностни лица от Министерство на отбраната. Това е така, защото плащането на възнаграждението за охранителната дейност се извършвало на брой охранители, които изрично са посочени в констативните протоколи, съставени от тримата подсъдими. И тъй като охранителната дейност се изпълнявала с по-малък брой охранители, а охранителната фирма получавала възнаграждение за по-голям брой охранители, получените  в повече пари са без правно основание. С тези свои действия подсъдимите са извършили престъплението документна измама. Те тримата, чрез съставяне на документи с невярно съдържание - констативни протоколи, съзнателно са дали възможност на юридическото лице-охранителна фирма „ХХ” ЕООД-С.  да получи без правно основание възнаграждение по договора за охрана на войскови имоти от Министерство на отбраната.

Документната измама е умишлено престъпление, което означава, че в съзнанието на всеки един от подсъдимите са налице представи за всички признаци от състава на престъплението. Извършвайки ежемесечни проверки във всеки войскови район, подсъдимите Б.  и Ц.  са констатирали лично, че охраната се осъществява с по-малък брой охранители съгласно сключения договор. Отразявайки в констативните протоколи по-голям брой охранители от действителните, те добре съзнавали, че по този начин измамват  Министерство на отбраната да заплаща не дължимо и по-голямо възнаграждение на охранителната фирма, защото съгласно договора се заплащало на брой охранители. Видно от т.3 в типовия образец на констативен протокол (т.5, л.144), който подсъдимите Б.  и Ц.  попълвали ежемесечно, комисията следва да даде предложение дали да се изплати възнаграждение за съответния месец, дали охранителната фирма изпълнява поетите задължения съгласно договора. Освен това в р.ІІ на договора за охрана № ВИ-54-14/2009 г. (ДП, т.5, л.145-147), с който подсъдимите са запознати, изрично е записано, че Министерство на отбраната заплаща за охранителната дейност по 415 лева месечно без ДДС за един брой охранител.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg