Решение-ІІ
15-04-2014

Независимо, че подсъдимата Г.  не е извършвала ежемесечно проверки на охраняваните обекти и не е попълвала данните в констативните протоколи, а само ги утвърждавала, то в нейното съзнание е налице умисъл за извършване на престъплението документна измама. Тя е утвърждавала констативните протоколи, изготвени от подсъдимите Б.  и Ц.  с ясното съзнание, че те са документи с невярно съдържание, относно броя охранители, с която фирмата изпълнявала охранителната дейност. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от обясненията на подсъдимия Б.  в съдебно заседание, от съдържанието на отчетите, които Б.  е изпращал на Г.  за извършените проверки на охраняваните обекти (т.ІV, л.137-144 от ДП), от нейните периодични проверки на място, за което свидетелстват И. С., Д. Т. Д., И. Г., Д. В., П. С. и Я. Я.. Подсъдимата Г.  е съзнавала, че охранителната фирма по този начин получава възнаграждение без правно основание, т.е че се извършва престъплението документна измама. От съдържанието на изготвената на 01.04.2010 г. от Г.  докладна записка до главния директор на ГД „Инфраструктура на отбраната” към Министерство на отбраната, приложена на л.305-306 към НОХД 123/ 2011 г. на Сливенския военен съд, става ясно, че през инкриминирания период от време тя е била запозната с всички признаци от състава на престъплението, за което и е повдигнато обвинение. Докладната записка не може да послужи като основание за оневиняване на Г.  и останалите двама подсъдими, защото тя е изготвена на 01.04.2010 година, докато обвинението обхваща периода от м.април 2009 г. до 31.03.2010 година. Изложените в мотивите на присъдата, на л.23 и 24 съображения на съда се споделят напълно и от въззивната инстанция.

Тримата подсъдими са извършили престъплението в съучастие като съизвършители. За съучастническата дейност не е задължително между участниците да се постигне предварителна договорка за извършване на конкретно престъпление. Ето защо личните взаимоотношения между подсъдимите Г.  и Б., за които са събрани доказателства, че са силно влошени, са правно ирелевантни. За съучастническата дейност е достатъчно наличието на общ умисъл в съзнанието на всеки един от участниците. Това означава наличието на представи у всеки от подсъдимите, че с действията на всеки един от тях се осъществява конкретно престъпление. В  случая подсъдимите Б.  и Ц., които са внасяли неверните данни в констативните протоколи, а подсъдимата Г.  ги е утвърждавала са действали с общ умисъл, тъй като и тримата са съзнавали, че от измамливите действия на всеки един от тях, охранителната фирма получава пари без правно основание.

Предметът на доказване не само в този наказателен процес се определя от рамката на внесения за разглеждане обвинителен акт. В конкретния случай срещу подсъдимите Г., Б.  и Ц.  са повдигнати конкретни обвинения за извършено престъпление документна измама. В съда не е повдигано обвинение срещу други длъжностни лица от Министерство на отбраната. Това прави безпредметно обсъждането на действията на други длъжностни, в каквато насока са част от исканията и възраженията на подсъдимите. В тази насока следва само да се отбележи, че длъжностните лица от Министерство на отбраната по никакъв начин не са били уведомени, че фирмата „ХХ” ЕООД С.  осъществява охраната с по-малко охранители от договорените и въз основа на които получава възнаграждението си. Подсъдимата Г.  е изготвяла тримесечни отчети, приложени на л.152-157, т.V от ДП, но те не да били изпращани до адресата им. Това е видно от писмо № 07-00-24/ от 9.11.2011 г. на директора на дирекция „Инфраструктура” на Министерство на отбраната, приложено на л.303 от НОХД 123/2011г.на Сливенския военен съд. В това писмо директора уведомява съда, че в архива не се съхраняват посочените по-горе тримесечни отчети, което води до единствено възможния извод, че те не са били изпращани на адресата. Министерство на отбраната е заплащало възнаграждението на охранителната фирма ползвайки само и единствено данните от констативните протоколи за броя охранители.

Защитата на подсъдимите възразява, че деянията на тримата подсъдими са несъставомерни като престъпление по чл.212 НК. Изтъкват се съображения, че охранителната фирма макар и с по-малко на брой охранители е осъществила дейността по охраната на войсковите имоти и не са настъпили щети по тях. Тези възражения правилно са отхвърлени от съда като неоснователни. По силата на сключения договор между Министерство на отбраната и охранителната фирма, дейността по охраната на войсковите имоти е следвало да се осъществи с точно определен брой охранители, а заплащането за услугата се извършвало на този определен  брой охранители. Обстоятелството, че охраната на обектите се е осъществявала ефективно и с по-малък брой охранители е без значение. Деянието на тримата подсъдими би било несъставомерно и те нямаше да носят наказателна отговорност, ако охранителната фирма получаваше възнаграждение на реалния брой охранители, с които е осъществявала дейността си.

Подсъдимите Г., Б.  и Ц.  са признати за виновни и осъдени, че от извършеното престъпление по чл.212 НК съзнателно са дали възможност на фирма „ХХ.” ЕООД да получи от Министерство на отбраната сумата 65 511,10 лева. Неоснователни са възраженията им за допуснато процесуално нарушение, защото не им е дадена възможност да се защитават за цялата щета, причинена на Министерство на отбраната. Това не отговаря на истината, защото с обвинителния акт на всеки един от подсъдимите е повдигнато обвинение за щети в размер на 72 483,10 лв. За разликата от 6972 лева съдът е оправдал подсъдимите. Тази сума в повече охранителната фирма е получила с превод от 27.03.2009 г. и касае охраната на войсковите имоти през месец февруари 2009 г. През този период от време деянието не е било престъпно, защото промяната на НК в ДВ, бр.27/ 2009 г. влиза в сила на 10.04.2009 г., когато е предвидено, че документната измама по чл.212, ал.2 НК може да се осъществи не само в полза на физическо лице, а и в полза на юридическо лице. Срещу оправдателната част прокурорът не е подал протест и в тази част присъдата е влязла в сила.

На л.29-30 от мотивите на присъдата се посочва, че съдът се е съобразил със заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, назначена по НОХД 123/2011 г.на Сливенския военен съд. В резултат на това съдът е приспаднал от общата сума на нанесената щета, сумите за месеците, в които подсъдимите не са подписвали констативните протоколи и е определен размер на щетата само за подписаните от тях протоколи. Въззивната инстанция намира  този подход за правилен, но е останал като добро намерение , защото не е направен никакъв опит да бъде реализиран. По делото са събрани доказателства, че през някои месеци констативните протоколи не са съставяни от подсъдимите Б.  и Ц., тъй като не са подписани от тях, респективно утвърждавани от подсъдимата Г. . Очевидно е, че в случаите, когато в констативния протокол липсва подпис на някой от подсъдимите, то за заплатените суми на охранителната фирма за този месец не следва да носят наказателна отговорност. Независимо от това съдът е осъдил всеки един от подсъдимите за общата присвоена сума в размер на 65 511, 10 лв. В тази част присъдата на Сливенския военен съд е неправилна, поради което тя следва да бъде изменена от въззивната инстанция.

В обобщен вид, данни относно обстоятелството какви суми са заплащани в повече от Министерство на отбраната на охранителната фирма „ХХ.” ЕООД С., в резултат на съставените констативни протоколи, в които всеки един от подсъдимите Г., Б.  и Ц.  имат участие, са дадени в таблици № 7, № 10 и № 13 на допълнителната съдебно икономическа експертиза, приложена на л. 217-238 от НОХД № 123/ 2011 г. на Сливенския военен съд. От таблица № 7 се вижда, че подсъдимата Г. е утвърждавала констативни протоколи за охрана на обектите, в резултат на което  Министерство на отбраната е платила в повече на охранителната фирма „ХХ.” ЕООД С.  сумата 64 515, 10 лв. От таблица № 10 се вижда, че тази сума за подсъдимия Б. е 65 511,10 лева, а от таблица № 13 сумата за подсъдимия Ц.  възлиза на 52 065 лв. За всеки един от подсъдимите следва да се приспадне сумата от по 6972 лв., за които те са оправдани, тъй като се отнасят за дейността им през месец февруари 2009 г. А както бе посочено по-горе в мотивите деянието им не е съставлява престъпление. Или подсъдимата Г.  следва да носи наказателна отговорност за сумата 57 543,10 лева, подсъдимият Б.  за 58, 539, 10 лева, а подсъдимият Ц.  за 45 093, 10 лева.

По изложените съображения Военно-апелативният съд измени присъдата на Сливенския военен съд като приема, че с деянията си тримата подсъдими в съучастие като съизвършители, в периода от месец април 2009 г. до м.април 2010 г. включително, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно дали възможност на фирма „ХХ” ЕООД С.  да получи в гр.С.  без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 57 543, 10 лева за Г., в размер на 58 539, 10 лева за Б.  и за подсъдимия Ц.  в размер на 45 093, 10 лева, големи размери, собственост на Министерство на отбраната-престъпление по чл.212, ал.4, алт.1, вр.с ал.2, вр.с ал.1,  вр.с чл.20, ал.2, вр.с чл.26, ал.1 НК.

В останалата наказателна част присъдата на Сливенския военен съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди, респективно жалбите на подсъдимите да се отхвърлят като неоснователни.

При определяне на наказанието съдът е взел предвид всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложените  и на тримата подсъдими наказания от по три години лишаване от свобода, макар да са определени на предвидения от закона минимум са в справедлив размер. Обоснован е извода на съда, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите не е наложително те да изтърпяват ефективно наложените им наказания лишаване от свобода.

Съдът правилно е приложил материалния закон, като е наложил на всеки един от подсъдимите наказанието конфискация  на част от имуществото им както и лишаването им от право по чл.37, ал.1, т.7 НК.

Сливенският военен съд е нарушил закона и в гражданско осъдителната част на присъдата. Не е  направено необходимото за диференциране размера на гражданската отговорност на всеки един от подсъдимите, съобразно сумите, които охранителната фирма е получила без правно основание, в резултат на съставените лично от всеки един от подсъдимите констативни протоколи. Солидарната отговорност на тримата подсъдими за общата сума от 65 511,10 лева в случая е неприложима. Както бе посочено по-горе от констативните протоколи, които подсъдимата Г.  е утвърждавала е причинена щета на Министерство на отбраната в размер на 57 543,10 лв. От тази сума 40 113, 10 лв. е причинена в съучастие между тримата подсъдими, 10 458 лв. в съучастие само с подсъдимия Б., 4 980 лв. в съучастие само с подсъдимия Ц.  и 1992 лева е причинена от самостоятелните и действия. За подсъдимия Б.  общата сума е 58 539, 10 лева, от които 40 113, 10 лева е в резултат от дейността на тримата подсъдими, 10 458 лева от дейността на Б.  и Г.  и 7 968 от самостоятелните му действия. За подсъдимия Ц.  общата щета е в размер на 45 093, 10 лв., от които 40 113,10 лв. е причинена от съучастническата дейност на тримата подсъдими, а 4 980 лева от съучастническата дейност между Г.  и Ц. .

По изложените съображения Военно-апелативният съд измени присъдата в гражданската част като осъжда:

1. Подсъдимата Г., подсъдимият Б.  и подсъдимият Ц.  да заплатят солидарно на Министерство на отбраната сумата 40 113, 10 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно с законните последици, а на държавата 1604, 44 лв. държавна такса върху уважения граждански иск, както и за сумата 200 лева разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение;

2. Подсъдимата Г.  и подсъдимият Б.  солидарно да заплатят на Министерство на отбраната сумата 10 458 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, а на държавата 418,32 лв.държавна такса;

3. Подсъдимата Г.  и подсъдимият Ц.  солидарно да заплатят на Министерство на отбраната сумата 4 980 лева обезщетение за имуществени вреди, а на държавата 199, 20 лева държавна такса;

4. Подсъдимата Г.  да заплати на Министерство на отбраната 1 992 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, а на държавата 79, 68 лв. държавна такса;

5. Подсъдимият Б.  да заплати на Министерство на отбраната 7 968 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, а на държавата 318,72 лв. държавна такса.

В останалата част касаеща присъдените деловодни разноски и разпореждането с веществените доказателства, присъдата е правилна и законосъобразна, и следва да се потвърди.

Предвид горното и на основание чл.337,ал1,т.2, ал.3 и чл.338 НПК Военно-апелативният съд

                       

            Р   Е   Ш   И   :

         

ИЗМЕНЯ присъда № 6 от 17.05.2013 г. по НОХД № 7/2013г. на Сливенския военен съд, като:

І. Признава подсъдимите Г., Ц.  и Б.  за виновни в това, че в периода от месец април 2009 г. до месец април 2010 г. в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие като съизвършители, чрез съставяне на документи с невярно съдържание-констативни протоколи и данъчни фактури, съзнателно дали възможност на охранителната фирма „ХХ.” ЕООД С.  да получи в гр.С.  без правно основание сумата 57 543, 10 лева за подсъдимата Г., 58 539, 10 лева за подсъдимия Б.  и сумата 45 093, 10 лева за Ц., собственост на Министерство на отбраната, големи размери за тримата подсъдими - престъпление по чл.212, ал.4, алт.1, вр.с ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК.

ІІ. В гражданската част, ОСЪЖДА:

1. Подсъдимата Г., подсъдимия Б.  и подсъдимия Ц.  да заплатят солидарно на Министерство на отбраната сумата 40 113, 10 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно с законните последици, а на държавата 1604, 44 лв. държавна такса върху уважения граждански иск, както и за сумата 200 лева разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение;

2. Подсъдимата Г.  и подсъдимия Б.  солидарно да заплатят на Министерство на отбраната сумата 10 458 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, а на държавата 418,32 лв.държавна такса;

3. Подсъдимата Г.  и подсъдимия Ц.  солидарно да заплатят на Министерство на отбраната сумата 4 980 лева обезщетение за имуществени вреди, а на държавата 199, 20 лева държавна такса;

4. Подсъдимата Г.  да заплати на Министерство на отбраната 1 992 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, а на държавата 79, 68 лв. държавна такса;

5. Подсъдимият Б.  да заплати на Министерство на отбраната 7 968 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, а на държавата 318,72 лв. държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg