Решение
30-10-2013

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 36

 

гр.София,  30.10. 2013 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на тридесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: полк. И. РАДКОВСКИ

  полк. ЕМИЛ РАЙКОВСКИ

 

при секретар Нина Стоянова

и с участието на прокурора  полк. КРАСИМИР КОЛЕВ    

разгледа наказателно дело от общ характер № 34 по описа за 2013 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура и жалба от гражданския ищец и частен обвинител гр. л. В.Н.С. от гр. С. чрез повереника си адвокат Георги Лефтеров Божинов от АК-Б. срещу присъда № 194 от 15.12.2011 г. по НОХД № 194/2011 г. на Софийския военен съд.

 

 

 

С протестираната и обжалвана присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимите полицейски служители Е.В.М. и С.Н.Д., и двамата от РДВР-гр. Б. за невинни в това, че:

1. За времето между 12 часа и 13.30 часа на 01. 08. 2005 г., в стая № 406 на четвъртия етаж в сградата на РДВР-гр. Б., в съучастие помежду си като съизвършители, М. в качеството си на длъжностно лице Началник на група „Престъпления по пътищата” при РДВР-гр. Б., Д. в качеството си на длъжностно лице старши инспектор в група „Престъпления по пътищата” при РДВР-гр. Б., като лица от състава на полицията, в качеството им на полицейски органи по повод изпълнение на службата си, нанесли удари с ръце по главата и тялото на В.Н.С., в следствие на което на последния му била причинена „травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, като на базата на травматичното увреждане на ухото се развило и изявило клинично усложнение, гнойно възпаление“, с което на пострадалия била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и трайно отслабване на слуха на лявото ухо, поради което и на основание чл. 304 от НПК изцяло ги е оправдал по обвинението да са извършили престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

2. За времето между 12 часа и 13.30 часа на 01.08.2005 г., в стая № 406 на четвъртия етаж в сградата на РДВР-гр. Б., в съучастие помежду си като съизвършители, М. в качеството си на длъжностно лице Началник на група „Престъпления по пътищата” при РДВР-гр. Б., Д. в качеството си на длъжностно лице старши инспектор в група „Престъпления по пътищата” при РДВР-гр. Б., извършили противозаконни принудителни действия спрямо гр. л. В.Н.С. от гр. С., в качеството му на свидетел по досъдебно производство № 548/2005 г. по описа на РПУ-гр. С. (обединено с досъдебно производство № 1533/05 г. по описа на РПУ-гр. Б.), пр. пр. № 1804/2005 г. по описа на Районна прокуратура-гр. С., като му нанесли удари с ръце по главата и тялото, за да изтръгнат признание и показание, че е извършител на престъпление – кражба на МПС, с оглед на което е било образувано досъдебното производство, поради което на основание чл. 304 от НПК изцяло ги е оправдал по обвинението да са извършили престъплението по чл. 287, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Софийският военен съд е отхвърлил изцяло предявения граждански иск в размер на 10 000 лева ведно със законната лихва срещу подсъдимите Е.В.М. и С.Н.Д. за обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди на пострадалия граждански ищец и частен обвинител В.Н.С. като неоснователен и недоказан.

Съдът е разпоредил разноските по делото в размер на  714 лева да останат за сметка на държавата.

С решение № 20/30.07.2012 година по  н о х д № 12/2012 година състав на Военно-апелативния съд е потвърдил присъда № 194/15.12.2011 година по  н о х д № 194/2011 г. на Софийския военен съд.

С решение № 496/06.02.2013 година по  н о х д № 1729/2012 година Върховният касационен съд на Република Б. III-то наказателно отделение е отменил решение № 20/30.07.2012 година по описа на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 194/15.12.2011 година на Софийския военен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд.

С решение № 16 от 26.03.2013 г. по  н о х д № 14/2013 г. състав на Военно-апелативният съд е потвърдил присъда № 194/15.12.2011 година по  н о х д № 194/2011 г. на Софийския военен съд.

С решение № 280/11.07.2013 година по  н о х д № 865/2013 година Върховният касационен съд на Република Б.I наказателно отделение е отменил решение № 16 от 26.03.2013 г. по  н о х д  № 14/2013 г. на Военно-апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

В протеста пред въззивната инстанция се сочат доводи за неправилност поради нарушения на закона и несъобразяване с доказателствата по делото. Твърди се, че са събрани множество доказателства, които безспорно доказват, че двамата подсъдими са извършили деянията, за които са обвинени. Не се посочват обаче кои са тези конкретни доказателства и протестът се явява бланкетен.

Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста на  Софийската военно-окръжна прокуратура по изложените в него съображения. Акцентира, че престъпленията на двамата подсъдими са доказани от доказателствата по делото.

В жалбата на гражданския ищец и частен обвинител пред настоящата инстанция се прави довод, че присъдата е необоснована. Същата е бланкетна и не са посочени конкретни мотиви.

Прави се искане подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения, както и да се уважи предявения граждански иск в пълен размер.

В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явява, както и негов повереник, също редовно призован. Не е посочил уважителни причини за неявяването си и не е изпратил писмено становище по жалбата.

В съдебно заседание подсъдимите се явяват с адвокат Пенчо Ненов от САК, редовно упълномощен. Правят се доводи, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и се иска нейното потвърждаване. Развиват се доводите за правилността на присъдата, като се сочат конкретни доказателства.

 Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

На 28.07.2005 година в РПУ-град С. постъпил сигнал от Ю.К., че неизвестен извършител е проникнал в жилището му в град С., откъдето е взел ключовете за лекотоварния му автомобил марка с ДК №, а по-късно откраднал и моторното превозно средство от мястото, където бил паркиран. По подадения сигнал местопроизшествието било посетено от оперативна група, която извършила оглед на жилището, откъдето били откраднати ключовете, а също така и оглед на мястото, където бил паркиран откраднатия автомобил. Свидетелят лейтенант Т. разпитал пострадалото лице и започнал извършването на всички оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с разкритие на извършителя на деянието. Било образувано бързо полицейско производство под № 548/2005 г. по описа на РПУ-гр. С.. На следващия ден 29.07.2005 г. полицейските служители получили оперативна информация, че отнетият автомобил се намира на паркинга на хотел „А.М.” в гр. Б.. Веднага се организирало провеждане на външно наблюдение на автомобила с цел установяване на лицето, което ще се яви да го прибере от паркинга. Междувременно било извършено разпознаване по снимки, при което пазачът на паркинга разпознал лицето, което оставило микробуса, а именно пострадалият свидетел В.С., който работел като шофьор на въпросния микробус. Полицаите предприели мерки да бъде установено местонахождението на В.С. и да бъде доведен в полицията за извършване на необходимите следствени действия по образуваното дознание. Свидетелят капитан С.М., изпълняващ длъжността началник на РПУ-гр.С., разпоредил на свидетелите ст.л-т Щ. и л-т Н. от РПУ – гр. С. да установят местоположението на В.С. и да го доведат. Било установено, че на 31.07.2005 година С. заедно със свои близки се намирал в района на Р. м.. Свидетелят полицай Т. звънял многократно на мобилния му телефон, но поради липса на сигнал не можел да се свърже с него. Прибирайки се от Р м. и навлизайки в район със сигнал за мобилния си телефон, С. разбрал, че е търсен от непознати за него номера. Обадил им се и разбрал от дежурния по РПУ-гр. С., че трябва да се яви в управлението и да търси служителя И. Т.. На същия ден около 20 часа В.С. заедно с баща си свидетелят .Н.С. се явили в РПУ-гр. С.. Лейтенант Т. приел В.С. и започнал да го разпитва къде се е намирал на 27 и 28 юли. После В.С. бил задържан със Заповед за полицейско задържане № 162/31.07.2005 г. за срок от 24 часа, изготвена от главен сержант Г.Б.. На 01.08.2005г. в 10 часа, свидетелят капитан С.М. разпоредил В.С. да бъде освободен. Същият бил записан в книгата като освободен, но му е било казано, че трябва да бъде откаран в град Б. за провеждане на разпознаване с негово участие по образувано дознание. Така В.С. бил отведен от автопатрул от сектор КАТ-ПП-РДВР-Б. до град К. и от там с друг полицейски автомобил бил откаран в град Б., в сградата на полицията. Там той бил отведен при подсъдимия капитан С. Д. в кабинета му, стая № 406 на 4-ти етаж в сградата на РДВР-гр. Б.. В този кабинет се намирал и подсъдимият подполковник Е. М. – Началник група „Престъпления по пътищата”. Двамата подсъдими започнали да разпитват пострадалия свидетел В.С. дали той е откраднал микробуса, къде го е закарал и кой му е платил за това. През цялото време свидетелят С. отговарял, че нищо не знае за кражбата на микробуса, като им казвал, че от около две години той е бил само шофьор на въпросния микробус. Около 13 часа пострадалият В.С. бил отведен на втория етаж на сградата на полицията в кабинета на полицаите свидетели П. и А.. Те провели разговор с него и му била взета одорологична проба. В един момент пострадалият останал сам в кабинета, където при него влязъл непознат за него полицай. Пострадалият дословно го описва така и заявява за извършеното от него пред тримата полицейски служители, посетили го в дома му и извършили административната проверка по случая: „Висок човек, с бяла риза и черен панталон, 180 см висок, нормално телосложение. Този цивилен полицай ми удари шамар в лявото ухо и веднага се почувствах много зле, ухото ме заболя и започна да пищи”! След това било извършено разпознаване на лица – разпознаваният  В.С. и още четири други лица. При това следствено действие В.С. не бил разпознат от разпознаващия като лицето, оставило откраднатия микробус на паркинга на хотел „А.М.”. Тогава подсъдимият капитан Д. разпоредил В.С. да бъде закаран и оставен на автогарата в гр. Б., за да отпътува за гр. С..

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил оправдателната си присъда.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира протеста на прокурора и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител за неоснователни.

По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Софийския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

Настоящата инстанция изцяло възприема извода на Софийския военен съд, че липсват ясни и категорични доказателства за авторството на двамата подсъдими да са извършили престъплението, за което са обвинени. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал двамата подсъдими. В кръга на правомощията му, предоставени от закона, Софийският военен съд подробно е обсъдил показанията на свидетеля-пострадал В.С.. Правилно не ги е кредитирал изцяло, като е установил, че те са противоречиви и непоследователни. Противоречията в показанията на пострадалия първоинстанционният съд е констатирал, като е провел процедурата по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК и е прочел показанията му, дадени на досъдебното производство (л. 38-39, том III, дос.пр.).

Показанията на пострадалия В.С. в частта относно, че двамата подсъдими са автори на престъпленията, за които са обвинени, се опровергават от показанията на свидетелите м-р И. С. И.. и С. Т.П. Същите са разпитани като свидетели от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 15.12.2011 г. (стр. 155, гърба – 156, гърба, н.д. № 194/2011г.).  Техните показания не могат да бъдат пренебрегнати, защото са събрани по предвидения от НПК ред.  Пред тях той е посочил, че телесната повреда му е причинена от неустановен по делото полицай. Тези негови твърдения съвпадат и с подадената от него жалба пред Софийската военно-окръжна прокуратура, където той категорично и ясно е посочил, че телесната му повреда е причинена от друг полицай, който не е от подсъдимите М. и Д.. Дори го описва подробно, че бил цивилно облечен, с бяла риза и черен панталон, на възраст около 30 години, с къса коса, висок 180 см, който можел да разпознае, ако го види. Впоследствие в сведението, което писмено е изготвил С. отново не е посочил подсъдимите М. и Д., че са му причинили телесната повреда. Там той отново „говори“ за друг полицай.

Настоящата инстанция се съобразява с правилното решение № 496/06.02.2013 г. на Върховния касационен съд, с което е указал, че жалбата на пострадалия не е доказателствено средство по смисъла на чл. 105 и чл. 114 НПК и съдържащите с в нея данни не са доказателства съгласно чл. 104 от НПК, както и че саморъчното „сведение“ не е уредено в НПК, поради което не съставлява свидетелско показание, тъй като не е съобразено по предвидения от чл. 139-141а НПК ред, т.е. и то не е доказателствено средство за извършване на съответните действия за реда, по който са извършени и за събиране доказателствата по смисъла на чл. 131 НПК.

Настоящата въззивна инстанция при постановяване на решението си не се позовава и не взема предвид така посочените от Върховния касационен съд жалба на пострадалия и саморъчно „сведение“ и го има предвид само като „индиция“.

За подсъдимите важи правилото, че са невинни до доказване на противното, а за пострадалия, макар че е свидетел по делото, винаги съществуват съмненията може да е заинтересован от изход на делото, тъй като, както и в настоящия случай, е предявил граждански иск, с уважаването на който би се облагодетелствал материално.

За това и настоящата инстанция възприема като правилен разбора на свидетелските показания на С., направени от Софийския военен съд в присъдата. Това че подсъдимите Д. и М. са разпоредили довеждането в сградата на МВР в Б. на пострадалия С. не е основание да им се търси наказателна отговорност за причиняване на телесна повреда, която те не са нанесли. След като се установява, че не може да бъде идентифицирана самоличността на действителния извършител на телесната повреда, то е очевидно желанието на пострадалия С. да прехвърли отговорността върху двамата подсъдими, които той познава и които са полицейски началници.

Законосъобразно двамата подсъдими са оправдани по обвинението по чл. 287, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. След като С. не е разпитан от подсъдимите в качеството му на свидетел, обвиняем или вещо лице, то няма как те да са извършили престъпление по този текст от закона. Липсва обективната страна на престъпния състав. Пострадалият С. не е бил разпитван по образувано наказателно производство, а още повече, че не е и доказано, че двамата подсъдими са извършили противозаконни принудителни действия спрямо него в сградата на РДВР – Б.. В тази част оправдателната присъда също е обоснована и законосъобразна.

След като двамата подсъдими са оправдани по повдигнатите им обвинения, то законосъобразно е отхвърлен като неоснователен и предявеният граждански иск срещу тях за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че са налице основанията, предвидени в закона присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а протестът на прокурора и жалбата на гражданския ищец и частния обвинител да бъдат оставени без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 194 от 15.12.2011 г. по НОХД № 194/2011 г. на Софийския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg