Решение
30-10-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 35

           

гр.С., 30.10.2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО А.

                                                          ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН        

                                                                     полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ        

                                                                               

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора    полк. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно общ характер дело № 35 по описа за 2013 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН,

образувано по протест на Софийската военно-окръжна прокуратура срещу присъда № 43/12.06.2013 г. по нохд № 43/2013 г. на Софийския военен съд.

С протестираната присъда подсъдимият сержант С. В. А., от военно формирование ХХ-С, е признат за невинен в това на 13.03.2012 г., за времето от 10.00 до 16.00 часа, в жилище в гр. С., ж.к. „Н., ап., противозаконно да е лишил от свобода съпругата си – редник Л. К. А. от военно формирование ХХ - гр. Б., като я заключил в семейното жилище, взел мобилния й телефон и изключил стационарния телефон, като деянието да е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалата – с-т А.  нанесъл на ред. А. а множество удари с ръце и юмруци, хвърлил я върху леглото и притискал главата й с възглавница, при което тя изпитала основателен страх, че може да бъде задушена и й били причинени следните наранявания: кръвонасядане на горната устна; кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната и долна устни; кръвонасядане на долния клепач на дясното око; разкъсно-контузна рана на лява ушна мида; кръвонасядане по ляво рамо, лява мишница, двете предмишници, лява длан, гръдния кош и лявата подбедрица; охлузвания по гърба и поясната област, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е оправдан по обвинението по чл. 142а, ал. 4, предложения 1-во и 2-ро, във връзка с ал. 1 от НК.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

В подадения протест се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прокуратурата счита, че в наказателното производство са били събрани множество безспорни доказателства, установяващи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил обвинен. Същите обаче са били игнорирани от съда при тяхната оценка, в резултат на което са били направени погрешни фактически и правни изводи. Счита се, че безспорно подсъдимия е извършил престъплението, за което е и обвинен, поради което се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова такава, с която серж. А.  да бъде осъден по възведеното му обвинение. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, без обаче да се сочат аргументи в подкрепа на това искане.

В съдебно заседание протестът се поддържа частично, като прокурорът счита, че подсъдимият е осъществил основания състав на престъплението по чл. 142а, ал.1 от НК, а не квалифицираният такъв по чл. 142а, ал. 4 от НК. Считайки че има извършено престъпление по отношение свободата на пострадалата, прокурорът приема, че упражненото насилие от страна на подсъдимия е имало за цел не да сломи съпротивата й, а същото е било насочено към изясняване на семейните отношения в резултат на семейната изневяра. Иска се отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде осъден по чл. 142а, ал. 1 от НК, като му бъде наложено предвиденото за това престъпление минимално наказание.

Защитата на подсъдимия моли протестът да бъде оставен без уважение, а първоинстанционната присъда потвърдена като обоснована и законосъобразна. Излагат се доводи, че не е налице субективната страна от състава на престъплението, тъй като подсъдимият не е целял противозаконно лишаване от свобода и причиняване на телесни повреди на пострадалата, а неговите подбуди са били чисто житейски и насочени към запазване на семейните отношения в името на детето. Счита се, че А. не е била ограничавана да напусне жилището, за което липсват и доказателства по делото.

Военно-апелативният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Първоинстнанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият и пострадалата като военнослужещи първоначално служили в едно формирование – ХХ гр. Б. На 11.07.2004 г. въз основа на акт № 0050 от община гр. С. двамата сключили граждански брак, като съпругата приела фамилията на съпруга си. На 15.11.2004 г. им се родил син – П. С. А. . Съпрузите живеели под наем в семейното жилище в гр. С., ж.к. „Н”, бл. , вх., ет., ап.. Сержант А.  по обясними причини през 2005 г. се преместил в друго военно формирование ХХ- гр. С. на длъжност „старши механик по поддръжка на хардуер”. Със служебните си задължения се справял много добре. През 2008 г. бил атестиран с обща оценка 4.73. Три пъти бил награждаван и пет пъти бил наказван по време на службата си. Не е осъждан.

Двамата съпрузи поради естеството на службата им давали по 24 часови дежурства, като гледали да не им съвпадат, за да можели от своя страна да гледат детето си. Обичайно животът на семейството не вървял гладко, като бил съпътстван с проблеми предимно от социално - икономически характер. Подсъдимият бил с патриархално възпитание и доминирал в брачния съюз. Това доминиране се базирало на обстоятелството, че подсъдимият А.  получавал по-голяма заплата и икономическите тежести били поемани от него. От бракоразводно съдебно решение № 58/19.03.2013 г. се установява, че брачният им живот не се развил добре, като имали проблеми, които впоследствие се задълбочили. Подсъдимият не полагал достатъчно грижи за роденото по време на брака дете – П. Подсъдимият започнал да употребява алкохол, което станало причина за чести заяждания и скандали от семейно-битов характер. Впоследствие съпрузите напълно се отчуждили. През лятото на 2011 г. колеги на подсъдимия го информирали, че съпругата му – редник Л.К. А. /сега Д./ имала извънбрачна връзка с колега от военното формирование, в което служела. Отделно подсъдимият установил, че тя получавала съобщения по мобилния си телефон в необичайно време на денонощието и й се налагало да говори по мобилния си телефон. Нормално и естествено било подсъдимият А. , като съпруг да изясни тези семейни и извънбрачни взаимоотношения. Последвали обичайни, многократни и продължителни разговори в семейното жилище между съпрузите - подсъдим и пострадала, като в името на детето им и брака, който били сключили, взаимно решавали да го запазят и продължат да са семейство.

Така на 15.09.2011 г. в семейното жилище, с-т А.  по време на пореден семеен разговор конкретно попитал съпругата си, дали има извънбрачна сексуална връзка. Последната отговорила положително, но не пояснила с кого. От своя страна подсъдимият скоро установил, че ред. А.  се срещала след работа с колегата си по поделение – старши сержант E.П.. В края на м. септември 2011 г. подсъдимият разговарял със св. П., който обаче отрекъл за такава връзка. Подс. А.  в пореден разговор със съпругата си установил, че това е човекът, с който се среща съпругата му. След пореден продължителен разговор в семейното жилище и в името на детето двамата съпрузи решили да продължат да са семейство, като „загърбвали” досегашните извънбрачни връзки. Въпреки това подс. А.  решил и инсталирал програма в семейния компютър, който се задействал и започвал да прави видеозапис, когато се появявал предмет, който се движи. Формалният претекст бил, ако в къщата се извършела взломна кражба, да бъдели записани евентуалните извършители. Това обстоятелство не било известно на съпругата му.

В края на февруари 2012 година, пак от колеги, подсъдимият А.  установил, че съпругата му продължавала да има връзка със св. E.П.. Отново провел разговор със съпругата си, без да я насилва. За пореден път след продължителни разговори по между им в семейното жилище, стигнали до заключение, че ще са семейство, защото имали едно прекрасно дете, по думите на подсъдимия. Междувременно подс. А.  се срещнал веднъж и няколко пъти се обаждал на приятеля на съпругата му, като го молел, даже го заплашвал да прекрати връзката със съпругата му, но последния заявил, че той си определял живота и подсъдимия не бил човекът, с когото щял да го обсъжда. На свой ред св. П. се оплакал във военна полиция – на 05.03.2013 г. и подсъдимият бил извикан и бил предупреден да спазва законите в страната – „да не се заканва на ст. с-т Е.В.П.,… да не извършва престъпление против неговата личност или имот” с оглед на „престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Това обстоятелство допълнително раздразнило подсъдимия А. .

На 13.03.2012г. подс. А.  се върнал към 10.00 часа в семейното жилище, след 24 часово дежурство. Влизайки А.  не заключил входната врата. Съпругата му, както обичайно отишла да му направи кафе в кухнята. С-т А.  отишъл да си провери електронната поща на компютъра и проверил дали и кой е посещавал семейното жилище, през времето, когато не си бил вкъщи. Голямата изненада била, че на семейния компютър било записано посещение в семейното жилище на извънбрачния приятел на пострадалата – св. П. Същият влизал с униформа, като в един момент бил записан гол. Оказало се, че въпреки досегашните обещания, пострадалата редник А. а продължила да поддържа интимна извънбрачна връзка. Подсъдимият се почувствал много обиден, ядосан и вбесен. Извикал съпругата си и й се развикал. Последната на свой ред също се развикала. Разговорът прераснал в семейно пререкание, като подсъдимият видимо афектиран, започнал да блъска съпругата си и да й нанася удари по тялото и лицето, което било за първи път, откакто са женени. По време на семейния скандал, понеже звънели мобилните телефони и на двамата, подс. А.  ги взел и ги изключил, като изключил и стационарния телефон от бутона „on-off”. Спречкването, в крайна сметка преминало в пореден разговор и стигнало за пореден път до взаимно споразумение в името на детето, двамата съпрузи да запазели брака си. В тази връзка пострадалата се обадила на извънбрачния си приятел и му заявила, че прекъсват връзката си. Последната под давление и многократните молби на подсъдимия, заявила на св. П. да си оттеглел жалбата срещу с-т А. , която бил подал във Военна полиция – С., но последният изпратил съобщение на мобилния телефон на пострадалата, като отказал да я оттегли заявявайки: ”Аз забравям номера ти и обещавам да не ти се обаждам повече, но жалбата няма да оттегля, защото тя е истинска и без лъжи в нея и е гаранция за живота ми”. Понеже вече наближавало време за прибиране на детето им – 16.00 часа, обичайно подсъдимият тръгнал да го прибере. Излизайки от семейното жилище А.  заключил отвън външната врата. Възползвайки се от това обстоятелство пострадалата съпруга се обадила на телефон 112 в 15.34 от мобилния телефон на детето им, който се оказал, не в детето им, а в дома им и поискала помощ, тъй като била малтретирана и искала да си тръгне с детето си, но съпругът й не й давал”. Към 16.00 часа пристигнали на посочения адрес полицаите от 09 РУП-С. св. А.К.и св. .Т.Т.. Последните, след като констатирали желанието на пострадалата и въпреки молбите на подсъдимия, полицаите да му помогнат и да кажат на съпругата му да не напуска семейното жилище, последната взела детето си и си тръгнала. Впоследствие ред. А. /Д./ подала молба за развод, като искала разтрогване на брака по вина на подсъдимия, но в хода на съдебното заседание било постигнато споразумение между съпрузите, без да се търси вина и бракът им бил прекратен.

Въз основа на така приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият А.  не е осъществил състава на престъплението по чл. 142а, ал. 4 предл. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК. За да направи този извод, съдът е дал изцяло вяра на обясненията на подсъдимия, като е счел, че същите са правдиви, последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото, с които същите не се намират в противоречие. Съдът е приел за достоверна тезата на подсъдимия, че той не бил воден от мотиви и подбуди да лиши от свобода съпругата си, а искал да уредят семейните си отношения и да заздравят същите в името на детето. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на пострадалата Л. А. а, като се е позовал на несъответствието им със заключението по съдебномедицинската експертиза и с пълното им припокриване с показанията на нейните колежки и приятелки К. и Г., поради което и на последните също не е дал вяра. Били са установени и други противоречия  в показанията на пострадалата, касаещи злоупотребата с алкохол от страна на подсъдимия и нанасянето на телесни повреди на съпругата му и в други случаи, поради което и предвид изложените по-горе констатации съдът е направил извода, че показанията на А.  са лъжливи и в противоречие с обективната истина.

Съдът в мотивите си не е приел тезата на обвинението, тъй като според доказателствата се касаело за семеен конфликт, който за пореден път се извършвал на обичайното място – семейното жилище, и престоят на двамата съпрузи, които се карали, на едно място не водел сам по себе си до противозаконно лишаване от свобода на съпругата. Бил е направен и изводът, че А. е направила опит да черпи права от очевидно неправомерното си поведение, подавайки сигнал за домашно насилие, въпреки че преди това е била хваната от съпруга си в изневяра с друг мъж.

По отношение на останалите свидетелски показания съдът е приел, че същите не касаят основния факт на доказване и е изключил същите от доказателствената съвкупност по делото.

Въззивната инстанция, като съобрази гореизложеното намира, че първоинстанционният съд в пределите на своята компетентност е взел всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина, като е  спазил изискванията и реда за събиране и проверка на доказателствата, предвидени в НПК. В резултат обаче на неиздържан и неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, които не са били оценени съобразно действителното им съдържание, първостепенният съд е стигнал до погрешни фактически, а оттам и до неправилни правни изводи.

След собствен анализ и преценка на събраните по време на досъдебното производство и проверени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК от първоинстанционния съд по време на съдебното производство доказателства по делото и в рамките на правомощията си по чл. 316 НПК, въззивната инстанция прие някои нови фактически положения досежно начина на извършване на деянието от подсъдимия А. , а именно:

На 13.03.2012 г. около 10.00 часа, след като  подс. А.  се върнал след дежурство в къщи и установил, че съпругата му изневерява със св. П., той заключил входната врата на апартамента, взел мобилния телефон на съпругата си и прибрал нейните ключове в себе си. Изключил и стационарния телефон от бутона „on-off”. Между тях избухнал семеен скандал във връзка с установената изневяра, поради което той започнал да блъска съпругата си и да й нанася удари по тялото и лицето. С течение на времето спречкването постепенно преминало в семеен разговор за състоянието на брака им и неговото опазване в името на детето. В тази връзка пострадалата се обадила на приятеля си свидетеля E.П.  и му заявила, че прекъсват връзката си. Под давление и многократните молби на подсъдимия помолила същия да си оттегли и жалбата срещу с-т А. , която бил подал във Военна полиция – С., но П. отказал. Около 16.00 часа се наложило подсъдимият да излезе, за да прибере детето от детска градина, което обичайно правел. Без да връща ключовете и телефона на съпругата си, той заключил отново входната врата на жилището, с което я лишил от възможността тя да напусне същото, каквото желание имала. А. а успяла да се обадила на телефон 112 в 15.34 ч., което сторила от мобилния телефон на детето им, който тя открила, че е забравен вкъщи. Поискала помощ и съдействие да напусне жилището. Към 16.00 часа пристигнали на посочения адрес полицаите от 09 РУП-С. св. А.К.и св. .Т.Т.. Последните, след като констатирали желанието на пострадалата и въпреки молбите на подсъдимия, полицаите да убедят съпругата му да не напуска семейното жилище заради детето, последната взела същото и си тръгнала.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. А. , показанията на свидетелите Л. Д., ст. полицай .Т.Т., м-р П.А., капитан И.С., редник Р.К., редник Д.Г., гр. л. Т.Т., ст. с-т E.П., гр. л. С. Д., ст. полицай А.К., от заключенията по назначените по делото техническа, съдебномедицинска и комплексната съдебнопсихиатрична и психологична  експертизи, от писмените и веществените доказателства по делото, съответно огласени и предявени на страните в съдебно заседание. Съдържащите се в тях фактически данни, анализирани поотделно и в съвкупност, и взети предвид в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, налагат безспорно извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 142а, ал. 1 НК.  За да стигне до този извод, въззивната инстанция изцяло даде вяра на показанията на пострадалата Л. А., като решаващ и основен доказателствен източник, тъй като са последователни, точни, логични и вътрешно непротиворечиви и обосновават изцяло неправомерния и незаконосъобразен характер на действията на подсъдимия. Наред с това същите се подкрепят и от останалите по делото доказателства относно основните съставомерни факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Пострадалата е категорична, че когато се прибрал в апартамента, подсъдимият й взел ключовете, отнел телефона й и заключил входните врати на жилището. Въпреки нейните опити да напусне апартамента, подсъдимият не й позволявал тя да стори това, с което,  противно на волята й, я заставил да остане и реално я лишил от правото на свободно придвижване.  Впоследствие, когато подсъдимият излязъл, той не оставил ключовете и телефона на съпругата си, а взел същите с него, като отново заключил жилището, за да не може тя да излезе. В резултат на всичко това, А. позвънила на телефон 112, поискала съдействие от полицията и едва след пристигането на изпратения полицейски патрул, тя успяла да напусне жилището, въпреки нежеланието на съпруга й за това.

Тези нейни показания относно съставомерните обстоятелства на първо място се подкрепят безусловно от показанията на пристигналите по повод инцидента полицейски служители ст. полицай А.К.и ст. полицай .Т.Т.. От показанията на тези двама свидетели е видно, че още при пристигането им тя изрично заявила, че искала да напусне семейното жилището, но съпругът й не разрешавал да стори това, като взел телефона и ключовете й и заключил вратата отвън. И двамата полицейски служители свидетелстват още, че съпругът на пострадалата не бил съгласен тя да напуска семейното жилище, като ги помолил да съдействат и да “оправят нещата със съпругата му” в името на детето.  Не бил агресивен и помолил съпругата си да остане и да му даде още един шанс.

На второ място, показанията на А. а са в съответствие и с показанията на ст. серж. E.П., с когото тя действително имала извънбрачна връзка и с когото на 13.03.2012 г. на два пъти провела разговор, като го помолила да прекратят връзката си, тъй като искала да запази семейството си и той да оттегли жалбата срещу съпруга й. От показанията на този свидетел също става ясно, че когато той направил опит да се свърже с нея, телефонът й бил изключен.

На трето място, обстоятелството, че подсъдимият заключил А. в апартамента, се установява и от показанията на свидетеля м-р П.А., който в съдебно заседание е заявил, че на същата дата му се обадила пострадалата и му казала, че съпругът й се върнал от работа и я заключил в апартамента. От неговите показания става още ясно, че същия ден му се обадил и П., който споделил притесненията си за А. .

На следващо място, показанията на св. А. са в съответствие и с показанията на колежките й редник К. и редник Г.. Последните са категорични, че на 13.03.2012 г. тя им позвънила разтревожена и след това им обяснила, че съпругът й я държал заключена в жилището, като преди това й взел телефона и ключовете.

От направената характеристика от свидетелката С. Д., разпитана в качеството си на психолог на ВВС, е видно, че той е действал импулсивно и спонтанно, и че същият е личност, податлива на външни факти и обстоятелства и реагира много бързо на тях. В ситуация на силно дразнене било възможно самоконтролът да падне и да загуби реален контрол в поведението си. Обстоятелството, че любовникът бил негов колега, направило реакцията му още по емоционално силна.

От анализа на горепосочените доказателства се налага изводът, че подсъдимият е ограничил правото на свободно придвижване на съпругата си, като, отнемайки ключовете и телефона й, той я лишил от възможността да напусне жилището, да потърси връзка и контакт с други хора. Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия, че съпругата му не била ограничена в тези възможности, тъй като имала телефон и ключовете били в нея. Ако една такава теза се приеме за достоверна, то тогава не е имало нужда А. да търси помощ и съдействие на телефон 112.

От субективна страна следва да се приеме, че налице са били съзнателни представи у подсъдимото лице за липсата на основание за извършеното, за неговата обществена опасност и за настъпилия вредоносен резултата. Съпругата му безспорно и категорично е изявявала желание да напусне жилището и подсъдимият добре е съзнавал, че като не й разрешава това, противозаконно я лишава от правото на свободно придвижване.

Ето защо въззивната инстанция намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 142а, ал. 1 НК, а не квалифицирания състав по възведеното обвинение на чл. 142а, ал. 4 НК. Действително от показанията на свидетелите и заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че на пострадалата е бил нанесен побой, в резултат на който й е била причинена лека телесна повреда. От доказателствата по делото обаче е видно, че така причинените травми не биха могли да бъдат свързани и не биха могли да изпълнят с необходимото съдържание признаците на състава на чл. 142а, ал. 4 НК, тъй като осъщественото насилие е било приложено по-скоро във връзка, в резултат и по повод на избухналия скандал относно констатираната изневяра и проявата на подсъдимия е била провокирана от неговото засегнато и унижено достойнство, отколкото да е имало връзка и да е било насочено да осъществи деянието по начин, мъчителен и опасен за здравето на пострадалата. Упражнявайки насилие, подсъдимият не е имал за цел да сломи съпротивата на съпругата си, която е била незначителна, и да я принуди противно на волята й да остане в жилището, а е било по-скоро резултат на обяснимо импулсивно и спонтанно поведение и проява, обусловени от изневярата на съпругата с негов колега. Действително на пострадалата е била причинена лека телесна повреда, която съгласно чл. 161, ал. 1 НК се преследва по тъжба на пострадалата.

 В конкретното му проявление обаче деянието на подсъдимия само формално осъществява признаците на престъплението по чл. 142а, ал. 1 НК, тъй като обществената опасност на извършеното е явно незначителна. Този извод се налага след съвкупна оценка на всички обстоятелства, относими към фактическия състав на деянието и тези, касаещи личността на подсъдимия като негов извършител. Доколкото разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е такава на общата част на Наказателния кодекс, тя е относима към всяко престъпно деяние, намиращо се в особената част на същия. Приложението й обаче е въпрос на конкретна преценка по всеки отделен казус, съобразена с характеристиките на престъпното деяние и на дееца. По настоящото дело фактическите положения, приети за установени, отличават инкриминирания случай с по-ниска степен на обществена опасност от типичните прояви от този вид. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, с добри лични и служебни характеристични данни. Деянието е било извършено в обстановка, за създаването на която голям принос е имала пострадалата, за която той разбрал, че му изневерява с негов колега. Логично е да се приеме, че в резултат на тази нейна изневяра той е изпаднал в едно емоционално разстройство, което е детерминирало поведението му, но което не го е лишило от възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението на подсъдимия е било насочено не толкова единствено и само да лиши съпругата си от свобода, колкото да задържи същата в дома им, за да изяснят влошените си семейни отношения и да уредят същите в името на детето. Безспорно установено е обстоятелството, че през цялото време на неправомерното лишаване от свободно придвижване на съпругата си, той е правел опити да изясни и подобри семейните си отношения с нея, както и да възстанови семейната им връзка в името на детето. Дори и след като А. напуснала жилището, той продължил да търси контакт с нея със същата цел. Стореното от него, провокирано от разиграл се дълбоко семеен скандал на битова основа, е типичен пример на недооценяване последиците от деянието, което въпреки че е било извършено в обстановка, оказала негативно влияние за него, същата по никакъв начин не би могла да оправдае подобно поведение.         

Съобразявайки значението на изложените по-горе обстоятелства въззивната инстанция намира, че реално е налице обществена опасност, обективирана в степен, неприсъща на типичните случаи на престъпни посегателства по чл. 142а, ал. 1 НК, поради което счита, че приложното поле на чл. 9, ал. 2 НК в случая се явява оправдано и правилно.

По гореизложените съображения настоящият състав приема, че подаденият протест се явява основателен досежно наличието на извършено престъпление по чл. 142а, ал. 1 НК, като в останалата му част следва да бъде оставен без уважение като неоснователен, а атакуваният съдебен акт да бъде изменен относно мотивите, приемайки, че формално деянието на подсъдимия и да осъществява признаците на престъпление по чл. 142а, ал. 1 НК, същото не е престъпно поради това, че обществената му опасност е явно незначителна.

Въззивната инстанция намира, че в останалата част няма основания за отмяна или изменяне на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.

          Ето защо и на основание чл. 337, ал. 3 НПК Военно-апелативният съд 

                          

Р   Е   Ш   И  :

            ИЗМЕНЯВА присъда № 43/12. 06. 2013 г. по нохд № 43/2013 г. на Софийския военен съд, в частта относно мотивите, като приема, че макар и формално деянието на подсъдимия сержант С. В. А., с ЕГН 7812072863, да осъществява признаците на престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК,същото не е престъпно поради явно незначителната му обществена опасност.

            ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

            ЧЛЕНОВЕ: 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg