Решение
25-09-2013
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

32

 

.С.,25.09.2013 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ 

                                           ЧЛЕНОВЕ: полк.  ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                                  полк.  ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

 

 

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора полк.  БЕНЧЕВ

разгледа наказателно дело № 36 по описа за 2013 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ,

образувано по жалба от старшина С.В.Б. от ВФ  .С., срещу присъда № 134 от 04. 07. 2013 г. по нохд № 134/2013 г. на Софийския военен съд.

 

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подадена жалба от подсъдимия старшина С.В.Б. от ВФ  .С..

Първоинстанционната присъда е със следното основно съдържание:

Подсъдимият старшина С.В.Б. e признат за виновен в това, че:

През периода 12. 06. 2008 г. до 04. 11. 2011 г. в гр. .С. при продължавано престъпление чрез използване на неистински документи и документи с невярно съдържание – молби декларации и заявления-декларации, които представил пред жилищните комисии и командирите на военни формированиеи  .С., получил без правно основание пари в размер на 42 месечни вноски по 120 лв. на обща сума 5040  лв., собственост на посочените военни формирования, с намерение противозаконно да ги присвои и до приключване на съдебното следствие възстановил сумата на собствениците й, поради което и на основание чл. 212б, ал. 1, т. 1 вр. чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода. Съдът отложил изтърпяването на наказанието на основание чл. 66 ал.- 1 НК за срок от 3 г. Подсъдимият е осъден да заплати на държавата деловодните разноски от 404 лв.

За да постанови гореописаната присъда съдът е приел фактическа обстановка /обстоятелствена част на присъдата по чл. 305 ал. 3 НПК/, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

Жалбата  е със следното основно съдържание:

Твърди се, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон и поради това налагаща несправедливо наказание.

В допълнение към жалбата подсъдимият изтъква следните доводи:

Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно реда на извършване на следствени действия от съда, приобщаването на доказателства по делото, нарушаване на правото на последна дума на подсъдимия, обосноваността на мотивите на присъдата, нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство по отношение на сроковете на провеждането му, неизясненост на обстоятелства по делото и конкретизация на обвинението в обвинителния акт, нарушение на материалния закон по отношение мотива за извършване на престъплението и фактическа неизясненост на вината на подсъдимия, явна несправедливост на определеното наказание. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане на съда или прокуратурата или изменение на същата с преквалификация на деянието и прилагане разпоредбата на чл. 78а НК.

По делото не е подаден протест от прокурора.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави искане за постановяването на нова оправдателна присъда или прилагане на разпоредбата на чл.- 78а НК.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящата инстанция счете, че жалбата е частично основателна.

На л. 72 от съдебното дела в протокола от съдебно заседание е отразена последната дума на подсъдимия. Вместо това да бъде последното действие преди оттеглянето на съда на съвещание за произнасяне на присъдата, съгласно изискването на чл. 300 от НПК, съдът е дал отново думата на прокурора, който е произнесъл „реплика“, с която е поддържал обвинителната теза. След това веднага съдът се е оттеглил на съвещание. Така фактически подсъдимият е бил лишен от правото на последна дума. На правото на последна дума на подсъдимия законът не е допуснал правенето на реплика от останалите страни в процеса, включително и прокурора. След като фактически съдът е възобновил пренията с даването на дума на прокурора, то той е следвало отново да даде думата на подсъдимия за защита и накрая пак да му даде възможност да реализира правото си на последна дума.

Този институт на закона е самостоятелен етап от съдебното заседание както пред първата, така и пред въззивната инстанция - чл. 297 и чл. 333, ал. 2 от НПК. Тези действия от съдебното заседание са задължителни и пред двете инстанции, независимо дали подсъдимият преди тях е участвал или не в съдебните прения като самостоятелна страна в наказателния процес /чл. 55, ал. 2 от НПК/. В последната си дума подсъдимият има възможност да изрази своето окончателно отношение към обвинението, като няма право да бъде подлаган на разпит, нито ограничаван във времето. В последната си дума дори подсъдимият може да посочи и нови данни, които биха могли да имат значение по делото, и тогава съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие, да събере необходимите доказателства и отново да проведе съдебни прения и да изслуша последната дума на подсъдимия. Всичко това сочи, че правото на последна дума на подсъдимия е особено важно негово право, чрез което той в най-висша степен реализира правото си на защита по делото. Ограничаването на това право, а в още по-значима степен и въобще лишаването на подсъдимия от правото му на последна дума, съществено накърняват неговите права, тъй като го лишават от правото му на защита - чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. В този смисъл е константа практика на ВКС  - Р-185-2-III; Р-37-1989-І; Р-399-86-ІІ.

По този начин, като е обявил, че ще се произнесе по делото с решение, без да е изслушал последната дума на подсъдимия, а последен е пледирал с обвинителната си реч прокурорът, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и водещо до необходимост от отмяна на първоинстанционния акт. Тъй като това нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съд, а то е отстранимо при новото разглеждане на делото, то следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Независимо от горното основание за отмяна на присъдата съдът следва да обсъди останалите доводи на жалбата и допълнението й с оглед исканията за оправдателна присъда и връщане на делото за допълнително разследване на прокурора.

Посочените в допълнението към жалбата нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд относно реда на провеждане на съдебното следствие не са съществени. Разместването на реда на следствените действия без искането на становището на страните в конкретния случай не е довело до нарушаване правата на им, още повече, че обстоятелствата по съдебно-медицинската експертиза са далеч встрани от основния предмет на доказване по делото и са несъотносими към доказателствения материал по присъдата. Не е съществено нарушение на процесуалните правила и приобщаването на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза. В НПК не съществува изискване за някакво „приемане“ на заключението на експертизата от съда и съответна законова  процедура за извършването на това. След като съдът е изслушал заключението на вещите лица то той е длъжен да го обсъди при изготвяне на присъдата без да е необходимо някакво друго следствено действие. Не е нарушено и изискването за приобщаването към доказателствата на показанията на заличени свидетели. Презумпцията, че първоинстанционният съд е ползвал и тези показания не почива на каквито и да са  факти по делото, а се дължи само на субективното възприемане от страна на подсъдимия, че съдът е ползвал и тези доказателства. Позоваване на тези показания от първоинстанционният съд няма и затова не  е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила.

Не е налице и твърдяното нарушение на процесуалните правила относно мотивите на първоинстанционната присъда. Първоинстанционният съд е изложил достатъчно подробно какво е приел за установено и на базата на какви доказателства е сторил това. Атакуваният съдебен акт е обоснован, съгласно изискванията на закона и затова не е налична и твърдяната в жалбата необоснованост на присъдата. Правилно в диспозитива на присъдата са посочени всички обстоятелства отнасящи се до престъплението и е изложено решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 НПК, а подробно деянията са описани поотделно като пълна фактология в мотивите към тях.

Не са налице и твърдените нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство. Продължителността на разследването не може да бъде въздигнато в съществено нарушение на процесуалните правила, защото по делото са спазени процедурите за удължаване на срока за разследване и такава е била преценката на контролиращите процеса прокурори. Действително при прекомерна продължителност на разследването се нарушават права на обвиняемия с оглед своевременното му изправяне пред съда в разумни срокове, но това нарушение не може да бъде отстранено от съда като върне делото пак за доразследване на органите на прокуратурата. Не е нарушено и правото на  обвиняемия на защита на досъдебното производство в резултат на по-късното му привличане в това качество и предварителното събиране на доказателствата от страна на разследващите. Няма законов срок, който да задължава водещите досъдебното производство да повдигат обвинение на дадено лице, за да може то да участва в следствените действия. Обвинение се повдига по усмотрението на разследващите тогава когато те преценят и съобразно събраните преди това от тях доказателства. След повдигането на обвинението обвиняемият може да се възползва от правата си по НПК и да участва в последващите следствени действия. По настоящето дело няма данни, че на подсъдимия са били ограничени правата на досъдебното производство и затова не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила по отношение образуването и воденето на разследването. Не е налице твърдяната непълнота на доказателствата в обвинителния акт. Предмет на обвинението се явяват получените неправомерно суми, а не установяването на фактите къде е живял под наем подсъдимия. Сочения договор за наем е важен, тъй като е неистински документ представен от обвиняемия, за да получи компенсаторните суми. Не е налице и неяснота за разделението на щетите между двете военни формирования, където подсъдимият е работел през инкриминирания период. Това е извършено като всеки от случаите е индивидуализиран и подробно описан в диспозитива на обвинителния акт. При продължаваното престъпление се взема предвид крайната сума, която е сбор от общата щета независимо от това кой е пострадалия. В случая и двете поделения се явяват част от МО и след възстановяването на причинените щети от подсъдимия е безпредметно да се прави това разграничение изрично като сборна сума за всяко формирование поотделно.

Не е налице соченото нарушение на материалния закон както от обективна, така и от субективна страна и от там твърдяната липса на мотиви на съда по тези въпроси в обжалваната присъда.

Безспорно е доказано, че за да получи инкриминираните сума подсъдимият е приложил неистински документи заявление-декларации, молби-декларации и разписки за наем където подписите не са положени от св. В.Д.П. и подсъдимия /л. 92-107 т. 2 от дос.пр./. Това обстоятелство не е оспорено от подсъдимия и се подкрепя от показанията на св. В. /л. 67 от съд. дело на Софийския военен съд/. Същевременно подсъдимият е подал декларации с невярно съдържание, в които отразил, че той и членовете на семейството му не притежават собствено жилище. По делото по безспорен начин е доказано, че   на 05. 12. 2007 г., т.е. преди началото на инкриминирания период, съпругата на подсъдимия св. В. П. закупила жилище в гр. .С., ж.к. „Л“, ул. „Т. В“, бл., вх. А, ет., ап. /л. 128-130 т. 1 от дос. про./. Двамата имали сключен граждански брак от 20. 10 2006 г. /л. 70 т. 3 от дос. пр./и така придобитото жилище се явява семейна имуществена общност. На 18. 02. 2008 г. имотът получил разрешение за ползване от Столична РДНСК /л. 153 т. 1 от дос. пр./ и станал годен за използване. На 19. 05. 2008 г. подсъдимият подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ /л. 143-147 т. 1 от дос. пр./, в която декларирал пред данъчните органи, че притежава гореописаното жилище. Тези обстоятелства той укрил и не посочил в съответните декларации и така получавал в нарушение на посочените наредби без правно основание компенсационни суми ежемесечно. Налице са категорични доказателства от обективна страна, че подсъдимият не е имал право да получава посочените пари ежемесечно, защото, ако беше посочил в декларациите, че притежава жилище несъмнено комисията при военното формирование не би допуснала той да бъде картотекиран като нуждаещ се и съответно не биха му били отпуснати паричните средства като компенсация, че няма жилище и живее на свободен наем. Правилно е отхвърлено и възражението на подсъдимия           , че жилището не било годно за ползване. След издаденото разрешение за ползване той е следвало да вземе мерки и да го приведе в годност, ако е желаел това. Не случайно в тримесечен срок от придобиване на разрешителното за ползване той е декларирал жилището като такова пред данъчните служби, за да заплаща и съответния данък. В крайна сметка въпросът за годността на дадено жилище може по безспорен начин да се установи именно с това дали е издадено разрешение за ползване, каквото по делото е налично. Фактическото състояние на жилището е без правно значение по настоящето дело. Ако подсъдимият е бездействал, за да го приведе в годен вид в продължение на години или то е било годно за обитаване, а е станало негодно впоследствие е без правно значение за картотекирането на нуждаещите се военнослужещи и получаването на компенсаторни суми. От друга страна приложените многобройни неистински документи подкрепят тезата за доказване на престъплението и от субективна страна, тъй като всички тези неистински документи с преправени подписи са представени именно от подсъдимия и то с цел да получи паричните средства, които не му се следват. Така, че не почива на истината твърдението, че изводът за вината се извеждал впоследствие, а не от конкретното и доказано по безспорен начин поведение на подсъдимия. При правната квалификация на деянието съдът е съобразил обстоятелството на възстановяване на неправомерно придобитото имущество от подсъдимия и е приложил привилегирования състав на престъплението документна измама. Не е основателно искането за прилагане на разпоредбата за маловажен случай и от там чл. 78а НК. Правилно първоинстанционният съд е изтъкнал проявената упоритост и множеството престъпни деяния и неистински и неверни документи. При преценката за маловажния случай особено е съществена и стойността на противоправно придобитото имущество. Сумата от 5040 лв. по своя размер изключва прилагането на квалификацията по чл. 212б ал. 1 т. 4 вр. чл. 212 ал. 6 НК и затова правилно първоинстанционният съд не е приложил този състав от закона. Поради това по делото въззивната инстанция не установи нарушение на материалния закон от основния съд.

Горното налага отмяна на обжалвана присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 334 ал. 1 т. 1, във връзка с  чл. 335 ал. 2 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯВА присъда 134 от 04. 07. 2013 г. по нохд № 134/2013 г. на Софийския военен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg