Решение
02-12-2013

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     8

 

 

   гр. София, 02. 12. 2013 година

 

 

     В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                                  полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

при секретар Нина Стоянова 

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа административно наказателно дело № 8 по описа за 2013 г., докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН,

образувано по жалба от обвиняемия ст. сержант Б. П. Я. от военно формирование–А. срещу решение № 176/18. 09. 2013 г. по анд № 547/2013 г. на Пловдивския военен съд.

 

С обжалваното решение състав на Пловдивския военен съд е признал обвиняемия ст. серж. Б. П. Я., от военно формирование –А., за виновен в това, че:

За периода от 26. 05. 2008 г. до 15. 10. 2008 г. включително, във военно формирование-А., при условията на продължавана престъпна дейност по чл. 26, ал. 1 от НК, на 6 пъти, сам съставил неистински частни документи – 6 бр. квитанции към разписки за наем от 26. 05. 2008 г., 05. 06. 2008 г., 18. 07. 2008 г., 15. 08. 2008 г., 15. 09. 2008 г. и от 15. 10. 2008 г., като в графа „Получил сумата” в квитанциите към разписките за наем, подписите не били положени от наемодателя му – ц. л. Т. С. Л., от гр. А., а били изпълнени от ст. серж. Я., и ги употребил, като ги представил пред жилищната комисия и командването на военно формирование–А., за да докаже, че съществува и е изпълнил свое финансово задължение по наемно правоотношение с ц. л. Т. С. Л., от гр. А., че й е заплатил наем за отразените в тях месеци, поради което и на основание чл. 309, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 78а НК /стар,по-благоприятен закон/ го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева.

Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.

В жалбата на обвиняемия се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. Излагат са съображения, че в практиката си Пловдивският военен съд, в частност и същият съдебен състав, за идентични и даже по-тежки случаи е приемал, че се касае за маловажен случай. Поради това се прави искане и по настоящото производство да се приложи разпоредбата на чл. 309, ал. 3 НК, като обвиняемият бъде признат за виновен по този състав от закона, но с оглед на изтекла давност да не му се налага наказание.

Прокурорът счита, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намира за установено следното:

Първоинстанционноят съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

След като постъпил на служба през 2002 г. обвиняемият ст. серж. Б. П. Я. разбрал за възможността да получава от военното формирование парични средства, полагащи се на военнослужещите, които живеели на свободен наем. През 2006 г. обвиняемият подал документи за картотекиране до жилищната комисия при в. ф.–А. и бил картотекиран  съгласно действащата нормативна база, като живущ на свободен наем на адрес гр. А., ул. К. Б. №, ет., ап., в жилище, собственост на св. Т. С. Л., от гр. А. С наемодателката обвиняемият ст. серж. Я. нямал родствена връзка. С нея той сключил договор за наем за сумата от 80,00 лева месечно. Плащал си наема редовно. Понастоящем ст. серж. Я. живеел в същата квартира.

В началото на 2008 г., съгласно промените в нормативната база, от военното формирование започнали за изискват от военнослужещите, живеещи на свободен наем, разписки за платения наем. Обвиняемият бил запознат с това изискване и започнал да представя такива квитанции към разписки за наем. Същите обаче не били подписвани в графа „Получил сумата” от наемодателката на обвиняемия, а подписът бил „имитиран” лично от ст. серж. Я. с устното съгласие на наемодателката. Писмено пълномощно не е било съставено между обвиняемия и наемодателката.

На база представените документи ст. серж. Я. бил последователно картотекиран за целия период от жилищната комисия във военното формирование като живеещ на свободен наем в трета група и бил включван в ежемесечните заповеди на Командира на военното формирование за изплащане на компенсационни суми.

Всички изискуеми документи за процесния период обвиняемият ст. серж. Я. изготвял собственоръчно, като ги депозирал еднолично пред надлежните органи във военното формирование с оглед получаване на компенсационни суми.

По този начин в периода от 26. 05. 2005 г. до 15. 10. 2008 г., включително, във военно формирование-А., при условията на продължавана престъпна дейност на 6 пъти, сам съставил неистински частни документи – 6 бр. квитанции към разписки за наем от 26. 05. 2008 г., 05. 06. 2008 г., 18. 07. 2008 г., 15. 08. 2008 г., 15. 09. 2008 г. и от 15. 10. 2008 г., като в графа „Получил сумата” в квитанциите към разписките за наем, подписите не били положени от наемодателя му – ц. л. Т. С. Л., от гр. А., а били изпълнени от ст. серж. Я., и ги употребил, като ги представил пред жилищната комисия и командването на в. ф.-А., за да докаже че съществува и е изпълнил свое финансово задължение по наемно правоотношение с ц. л. Т. С. Л., от гр. А., че й е заплатил наем за отразените в тях месеци.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият е извършил престъпление по чл. 309, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При разглеждането на делото са били събрани всички възможни доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. По същество с възраженията в жалбата си обвиняемият не оспорва фактическите положения, приети от съда, а поставя под съмнение правната квалификация на деянието и прави искане същото да бъде прието като маловажен случай и съответно преквалифицирано по чл. 309, ал. 3  НК.

Безспорно е установено по делото, че обвиняемият е съставил инкриминираните 6 броя неистински частни документи – квитанции към разписки за платен наем, подписвайки наемодателката си в графата “получил сумата”. Без значение за съставомерността на деянието е дали наемодателката в случая е знаела за това обстоятелство или не и дали е била дала съгласие за това или не. Обект на защита при документните престъпления са обществените отношения, свързани с правилния документооборот, поради което е налице забрана да се издава документ от чуждо име. Въпреки това обаче обвиняемият изготвил инкриминираните разписки, които представил пред жилищната комисия и командването на поделението, за да докаже, че съществува и че е изпълнил свое финансово задължение по наемно правоотношение със свидетелката Л., както и че последната е получила от него наемната цена.

Настоящият състав обаче намира, че извършеното от обвиняемия попада в хипотезата на чл. 93, т. 9 НК и е в съответствие с изискванията на т. 15 от  Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. № 12/1981 г., на Пленума на Върховния съд, поради което следва да се квалифицира като “маловажен случай" по чл. 309, ал. 3, вр. ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Първоинстанционият съд не е сторил това, като е изложил съображения, изключващи такава правна квалификация на деянието. Последните са били свързани обаче по-скоро с преценка относно наличието на съставомерните обстоятелства, отколкото с изводи досежно наличието и съдържанието на предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК.  Едно деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, когато степента на неговата обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, поради липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката винаги е конкретна, на база на доказателствата по конкретния правен казус, касаещи начина на извършване на престъплението, данните за личността на дееца, стойността на вредните последици и въобще всички обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното престъпление. В конкретния случай е налице маловажност на същия както с липсата на вредни последици, така и с оглед на наличните смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на обвиняемия, направените самопризнания, с които е съдействал за разкриване на обективната истина, критичното му отношение към извършеното като белег на един започнал поправителен процес, обстоятелството, че е бил страна по действителни наемни правоотношения и реално е изпълнявал задълженията си като страна по тези наемни правоотношения, заплащайки дължимите от него суми, включително и по инкриминираните по делото частни документи, мотивите, поради които е извършил деянието, обстоятелството, че се ползва с авторитет сред колегите си,  семейното му положение, обстоятелството, че е млад човек с много добри характеристични данни и проявяващ стремеж към лично и професионално усъвършенстване, изолираността на  случая в неговия живот с оглед липсата на данни за извършени други закононарушения в един продължителен период от пет години след довършването на инкриминираното деяние, което поради всичко гореизложено се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Не на последно място следва да се има предвид и това, че след изменението на Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, приета с ПМС 16/08 г., в сила от 15.02.2008 г., изм.с ДВ бр. 81/08 г., в сила от 16.09.2008 г., е отпаднало изцяло задължението на кадровите военнослужещи да представят след м.септември 2008 г. документи за платените от тях суми, издадени от наемодателя, в каквато връзка са и показанията на свидетеля П. Н., началник на отделение “Финанси” във военното формирование на обвиняемия.

При така приетата правна квалификация, въззивната инстанция намира, че са налице условията по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 2, ал. 2 НК. За извършеното от обвиняемия престъпление по чл. 309, ал. 3 НК е предвидено наказание пробация или глоба от сто до триста лева. Настоящият състав, като съобрази датата на довършване на инкриминираното деяние - 15.10.2008 г., намира, че в случая са налице условията за прилагане на давността при съблюдаване изискванията и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК. Тъй като  разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, преди изменението й със ЗИДНК ДВ бр. 26/2010 г., е предвиждала настъпването на погасителната давност при тази наказуемост на конкретното деяние след изтичането на две години, в случая е налице по-благоприятен закон, тъй като в настоящата й редакция предвидената погасителна давност е в размер на три години. В конкретния случай е изтекла абсолютната давност, предвидена в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, тъй като към настоящия момент е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в посочения по-горе текст от закона/дори и в новата му редакция/. За прецизност следва да се отбележи, че по-благоприятният закон в конкретния случай за обвиняемия се явява този преди изменението му със ЗИДПНК, ДВ бр. 26/2010 г., поради което същият следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление посочено по-горе, но не следва да му се налага наказание, защото наказателното преследване е изключено по давност.

В смисъла на гореизложените съображения решението следва да бъде изменено, като обвиняемият следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначалното му обвинение по чл. 309, ал. 1, алт. 1 НК.

В останалата му част обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакуваното решение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2  и чл. 338  НПК Военно-апелативният съд

 

                       

                                        Р   Е   Ш   И   :

 

 

ИЗМЕНЯ решение № 176/18.09.2013 г. по нохд № 547/2013 г. на Пловдивския военен съд в частта, с която обвиняемият ст. серж. Б. П. Я., от военно формирование– А., с ЕГН, е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 309, ал.1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като преквалифицира деянието му по чл. 309, ал.3, вр, ал.1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – “маловажен случай” и признава обвиняемия за невинен и го оправдава по първоначалното му обвинение по чл. 309, ал. 1, алт. 1 НК.

ОТМЕНЯ горепосоченото решение в частта, с която обвиняемият Я. пе бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500/петстотин/ лева и на основание чл. 81, ал. 3, вр. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 2, ал. 2 НК/стар,по-благоприятен закон/ НЕ МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ поради изтекла абсолютна давност.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg