Решение
16-12-2013

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   9

 

 

гр.София,  16.12.2013 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София, на двадесети ноември две хиляди и тринадесета, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

     ЧЛЕНОВЕ:  полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                  полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

 

 

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора  подп. ЕВГЕНИ ИВАНОВ 

разгледа административно наказателно дело № 9 по описа за 2013 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест на Плевенската военно-окръжна прокуратура срещу решение № 29/03.10.2013 година по   а  н  д  № 29/2013 година на Плевенския военен съд с обвиняема редник К. К. Н. от военно формирование  ……. – П..

 

 

 

С протестираното решение състав на Плевенския военен съд е признал обвиняемата редник К. К. Н. от военно формирование  …… – П. за невиновна в това, че на 29.06.2012 г. в гр. П., в качеството си на пълномощник на собственика и управител на ЕТ „Р. – К. Д.” със седалище и адрес на управление  с. М. М., Я. област, без надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – офис П. при Министерство на труда и социалната политика приела на работа като барман-сервитьор в обект кафе-аперитив „Д.” в гр. П. лице, ненавършило 18-годишна възраст – М. И. И. от същия град, поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК във вр. чл. 9 ал. 2 от НК, тъй  като не е престъпно деянието, което, макар и формално и да осъществява признаците на предвиденото от закона престъпление по чл. 192а ал. 1 от НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно и я е оправдал по това обвинение.

В протеста пред настоящата инстанция се правят доводи за неправилност на постановеното решение.

Направеният извод от първоинстанционния съд не съответства на събраният по делото доказателствен материал.

Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който обвиняемата да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение и й бъде наложено административно наказание глоба.

В допълнителни писмени съображения обстойно се развива доводът на протеста.

В съдебно заседание протестът се поддържа по изложените в него съображения.

 В съдебно заседание обвиняемата и нейния защитник правят довод, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а протестът на прокуратурата е неоснователен.

Прави се искане да бъде потвърдено решението на Плевенския военен съд.

 Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства,  доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на протестирания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна.

Обвиняемата редник К. Н. и нейният съпруг Т. П. Н. служили във военно формирование ….. – град П..

С пълномощно № 9246/04.12.2008 г. К. Н. е упълномощила снаха си обвиняемата Н. и сина си Т. П. Н. да представляват фирмата и като търговски пълномощници по смисъла на чл. 26 от Търговския закон в рамките на всички действия, свързани с обикновената дейност на търговската фирма.

Освен това им предоставила права да я представляват пред всички юридически и физически лица в България. Да се явяват като процесуални представители на фирмата и да подписват всички документи.

В качеството си на пълномощник на К. Н., обвиняемата управлявала дейността на търговски обект на фирмата – кафе-аперитив „Д.”, находящ се в гр. П., ул. „С.” № …., като наемала работници, сключвала договори с тях, грижела се за снабдяването, извършвала ревизии и други дейности.

В началото на месец юни 2013 г. непълнолетната М. И. И., с ЕГН …, от гр. П. решила да започне работа в това заведение. Срещнала се със своята приятелка св. Н. В. П., която работела като барман-сервитьор в кафе-аперитив „…..”. Попитала я дали има възможност да работи при нея на същата длъжност. П. провела разговор с К. Н., предала желанието на И., като й обяснила, че тя е непълнолетна. Обвиняемата се съгласила да приеме на работа И., срещнала се с нея и провели разговор. И. потвърдила желанието си и й обяснила, че е ученичка и е непълнолетна. Н. й обещала да я вземе на работа като барман-сервитьор, и след като провери и се убеди как изпълнява задължението си, да сключи с нея трудов договор.

След този разговор на 29.06.2012 г. Н. П. и М. И. били на работа в кафето. П. спешно следвало да напусне заведението, за да заведе племенницата си на лекар. Обадила се на К. Н. по телефона и след нейното разрешение за излизане по нейни указания, оставила М.И. да я замества като барман-сервитьор.

Към 11:30 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. П. – свидетелите М. А. и А. Г., извършили проверка в кафе-аперитив „Д.”. Констатирали, че в заведението работи като сервитьор непълнолетната М. И. И., без трудов договор и без предварително разрешение от Инспекцията по труда. При проверката била реализирана контролна покупко-продажба, като служителите поискали от И. да им сервира шише минерална вода. Тя изпълнила това тяхно желание.

Проверяващите съставили: констативен протокол с дата 29.06.2012 г. 11:30 часа, в който посочили, че М. И. И. и Н. В. П. работят като барман-сервитьори, посочили техните ЕГН-та, след което ги накарали да се подпишат. Освен това изготвили идентификационна карта.

М. И. И. подписала две декларации, в които посочила, че работи като барман-сервитьор.

Повторна проверка била извършена в същия ден в 15:15 часа от двамата проверяващи, които отново констатирали, че И. е в заведението, като отново съставили констативен протокол.

На 03.07.2012 г. обвиняемата се явила в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. П., като се представила за пълномощник на ЕТ „Р. – К.Д.”, получила и подписала констативните протоколи и идентификационната карта. На следващия ден бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 15-12011799/04.07.2012г. за допускане до работа на М. И., която нямала навършени 18 години и изпълнявала трудови функции като барман и сервитьор без разрешение от Инспекцията по труда, който бил подписан също от обвиняемата като „нарушител” и „получател” на акта.

При така установената фактическа обстановка Плевенският военен съд е постановил решението си, като е признал обвиняемата К. К. Н. от военно формирование  …… - Плевен за невиновна и я е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 192а ал. 1 от НК.

Военно-апелативният съд намира протеста на Плевенската военно-окръжна прокуратура за неоснователен.

  Законосъобразно и с оглед правомощията по чл. 376 от НПК съдия-докладчикът е насрочил делото за разглеждане по Глава ХХVІІІ от НПК.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че свидетелите-очевидци по делото следва да бъдат разпитани непосредствено пред съда, поради което ги е допуснал с мотивирано протоколно определение.

Затова при условията на принципите на непосредственост и устност е провел съдебно следствие. Въз основа на общите правила на НПК, след като е събрал доказателствата по установения ред, е направил своите верни и правилни изводи. Обосновано е посочил на кои доказателства дава вяра и на кои не, което се възприема и от настоящата въззивна инстанция.

Решението на основния съд се явява обосновано, след като е постановено на базата на целия събран доказателствен материал, който е анализиран и обсъден.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно оправдаването на обвиняемата редник К. Н.. Направен е анализ на доказателствата по делото и правилно е отчетено, че обвиняемата Н. не следва да носи наказателна отговорност.

Правилно основният съд е стигнал до извода, че деянието на редник Н. макар и формално, то осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 192а ал. 1 от НК, за което е била предадена на съд.

Обосновано е възприето, че това деяние по своята същност е  малозначително и не е общественоопасно, поради което от редник Н. не може да бъде търсена наказателна отговорност.

Липсва един от елементите на престъплението, поради което деянието й не може да бъде обявено за престъпление и за това правилно основният съд е оправдал обвиняемата редник К. Н..

В тази насока основният съд е изложил и допълнителни съображения за приложението на чл. 9 а л. 2 от НК, а именно, че в случая се касае, че при извършените две проверки непълнолетната М. И. единия път е сервирала на проверяващите една бутилка минерална вода, а втория път не е била констатирана продажба или сервиране на напитки от заведението.

В тази насока настоящата инстанция добавя, че свидетелката М. И. към момента на извършване на проверките от Инспекцията по труда е била на седемнадесет години и половина, т.е. много близко до възрастта на пълнолетието и спрямо нея не е оказван никакъв физически или психически натиск, за да осъществява трудово правоотношение, а самата тя доброволно е отишла да търси работа.

При изследване на причините за извършване на деянието трябва да се има предвид и обществено-икономическата обстановка в страната – голямата безработица, предимно на млади хора.

Заключенията на първоинстанционния съд са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Настоящият състав на въззивния съд затова намира, че  протестът е неоснователен и не следва да бъде уважаван.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на страните.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че не са налице основанията за изменяне или отменяне на решението на Плевенския военен съд, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По тези изложени съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

 Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/03.10.2013 г.  по   анд  № 29/2013 година на Плевенския военен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg