Решение І
24-11-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 24.11.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и четиринадесета година, при закрити врати, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: полк. П. С. полк. ЦАНКО ГРОЗЕВ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ, разгледа наказателно общ характер дело № 2 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по протест на Военноокръжна прокуратура – гр. София и по въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци Н. В. Г., Р. В. Г., М. С. А. и В. Г. А. срещу присъда № 98/07.03.2012 година по НОХД № 98/2007 г. на Софийския военен съд. С протестираната и обжалвана присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимите бивш сержант от МВР Д. Л. Д. и гражданските лица Б. И. М., П. В. С., Ц. Д. Н., Д. А. Н. и Б. Б. М. за невинни в това, че около 19.00 часа на 31.01.1998 година, в село Ч., област С., на улица „С.” № ..., в съучастие като съизвършители, отнели от владението на В. Г. А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи на обща стойност 90 150 000 неденоминирани лева, като употребили за това сила и грабежът бил в особено големи размери и извършителите са били въоръжени, и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвинението по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата присъда подсъдимият Б. И. М. е признат за невинен в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като помагач на неустановен по делото извършител, умишлено го улеснил и подпомогнал чрез отстраняване на спънки да се съвъкупи с лице от женски пол – Н. В. Г., на 16 години, като я принудил към това със сила и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Гражданските искове, предявени от В. Г. А. и М. С. А. срещу подсъдимите за причинени им от деянието неимуществени вреди в размер на по 30 000 лева и за имуществени вреди в размер на 90 150 лева са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Предявеният граждански иск от Н. В. Г. срещу подсъдимите за причинени й от деянието неимуществени вреди в размер на 50 000 лева е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Предявеният граждански иск от Р. В. Г. срещу подсъдимите за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 50 000 лева е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по въпроса какво да стане с веществените доказателства по делото, а също и по въпроса за разноските. В протеста и в допълнително депозирани мотиви се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати нарушения на процесуалните правила. Посочват се съображения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и техните защитници, а така също и на частните обвинители и граждански ищци и техните повереници. Прокурорът счита, че съдебният състав не бил анализирал събраните по делото доказателства и същите не били взети предвид при постановяване на присъдата. В последното заседание на съда на 06.03.2012 година на делото бил даден ход в отсъствие на подсъдимия Д. Н., въпреки че всички страни в процеса не били съгласни с това. Съдът не събрал доказателства къде се намират упълномощените от подсъдимите Н. и Н. защитници, дали същите са били редовно призовани за заседанието на 06.03.2012 година и изобщо по какви причини не са се явили в съдебното заседание, а бил даден ход на делото с резервните защитници. Възразява се също така, че всички резервни защитници не били назначени от първостепенния съд по надлежния ред с определение. Прокуратурата счита също така, че в хода на съдебното следствие не могла да поддържа и защитава обвинителната си теза, тъй като не бил допуснат за втори разпит анонимния свидетел; не било изяснено, дали делото е подсъдно на Военен съд – гр. София; бил заличен безмотивно св. Д. – полицейски служител от Второ РУП – СДВР; в противоречие с нормите на НПК, били прочетени показанията, дадени на досъдебното производство; не били предявени веществените доказателства по делото. Незаконосъобразно били допуснати представители на медиите. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава, съгласно предявеното на подсъдимите обвинение. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа изцяло подадения протест, но не поддържа искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Иска се постановяване на осъдителна присъда като счита, че са налице достатъчно доказателства за това, а именно – показанията на пострадалите свидетели, резултатите от проведените разпознавания по делото, първоначалните показания на свидетеля А. В., дадени по реда на чл. 97а от НПК/отм./ и показанията на свидетелите Р. М., В. Д. и С. Ш., депозирани в тази връзка. Частните обвинители и граждански ищци в жалбите си сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, като голословно заявяват, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да излагат данни в тяхна подкрепа и без да излагат конкретни искания. В съдебно заседание частните обвинители и граждански ищци В. А., М. А., Н. В. Г. и Р. В. Г. поддържат тезата на прокурора и искат постановяване на осъдителна присъда с уважаване на предявените граждански искове, като представят писмена защита от пет страници. В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници изразяват становище, че подадените протест и въззивни жалби следва да се оставят без уважение, а атакуваната присъда да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Отделно защитата на подсъдимия Б. М. и самият подсъдим правят искане за прилагане от съда нормата на чл. 289, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК по отношение на обвинението по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК – настъпила абсолютна давност. Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Около 18.30 – 18.45 часа на 31.01.1998 година, в кухнята на дома си, в село Ч., област С., ул. ”С.” № ..., пострадалият свидетел В. Г. А. и дъщеря му пострадалата свидетелка Н. В. Г., на 17 г., гледали телевизия. Съпругата му, пострадалата свидетелка М. С. А., и дъщеря му – пострадалата свидетелка Р. В. Г., на 12 г., били излезли да пазаруват. Около 19.00 часа седем неизвестни лица нахлули в къщата на семейство А.. Със силен удар отворили вратата на кухнята и четирима от нападателите нахлули вътре. Пред В. А. застанал нападател с маска на главата си и пистолет в ръка. Нападателят с насочен пистолет заповядал на В. А. да легне на пода по очи. Зад него, приведени, за да скрият лицата си, били другите нападатели. В първия момент пострадалият помислил, че това е някаква шега и казал: ”Не се бъзикай!” Нападателите му отговорили: ”Не се бъзикаме. Това е обир!” Пострадалият се подчинил и легнал по очи на пода. Четиримата нападатели веднага започнали да го ритат в главата, а пострадалият безуспешно се опитвал да се предпазва с ръцете си. Чувал как пищи дъщеря му Н.. Нападателите го ритали в главата и го питали: ” Къде са парите?” Пострадалият им отвръщал: ”За какви пари става въпрос”? А нападателите му казвали, че той знае. Докато траял побоя в кухнята нападателите го наранявали и с нож в седалището и лявото бедро. При побоя в кухнята нападателите натиснали и пострадалата свидетелка Н. Г. на земята по очи, за да не вижда лицата им и я ударили с юмрук по главата. След това двама нападатели я отвели в неосветената спалня на дядо й, която била до кухнята на първия етаж. Двама неустановени по делото нападатели започнали да я разпитват за парите, като през цялото време я затискали по очи към леглото в стаята. Неустановеното лице й заявило, че ще я изнасили. Смъкнал й долнището на анцуга и сложил дюшека от леглото върху главата й. Разтворил й краката и около 5 минути той извършил полов акт с нея като вкарал половия си член във влагалището й и се семеизпразнил в него. След това й вързал ръцете и краката, излязъл от стаята и я заключил. През това време нападателите свалили пострадалия А. от кухнята в мазето на къщата, където продължили побоя над него. Единият от нападателите счупил буркан с компот в главата на пострадалия и той загубил съзнание. Нападателите напуснали мазето и заключили вътре пострадалия. Междувременно в къщата се прибрали от пазаруване свидетелката пострадалата М. А. и свидетелката пострадалата Р. Г.. Видели, че в коридора и хола вещите са разхвърляни. Двама от нападателите изскочили из зад вратата срещу тях. Нападателят с маска на главата насочил пистолет към свидетелката А. и й казал: ”Това е обир, лягай на земята по очи”! Зад него имало още двама нападатели, като единият криел лицето си с козирката на прихлупена бейзболна шапка, а третият се криел зад гърба на втория. Единият от тях хванал пострадалата М. А. за шията с едната си ръка, а с другата си ръка държал ръцете й на гърба й. Насила я завел на втория етаж на къщата, в неосветената спалня на съпрузите, където всичко било разхвърляно. Заповядал й да легне по очи и да не мърда и тя се подчинила. При нея останал един от нападателите, който я удрял с твърд предмет по главата и я питал, къде са наркотиците, оръжието и парите. От време на време в спалнята влизал втори нападател и й казвал да не мърда, че мъжът й ще бъде убит. В спалнята влязъл трети нападател, който й казал, че ще я изнасили, взел от нея златния синджир, гривната и два пръстена. Съблякъл я гола до кръста, извадил нож, прокарал го по корема й и между гърдите й и го допрял до гърлото й. Попитал я отново къде са парите и я заплашил, че ще я изнасили. Един от нападателите попитал дали да изнасилят момичетата, а той му отговорил: „Да”! Нападателите завързали ръцете на пострадалата А. и я свалили в мазето на къщата, където я затворили в котелното и постоянно я проверявали какво прави. Пострадалата Р. Г. нападателите затворили при сестра й в неосветената стая на дядо им. Там сестра й Н. лежала на кревата по очи. Заповядали и пострадалата Р. Г. легнала до сестра си по очи. В стаята ги пазел един от нападателите. Втори нападател свалил долнището на анцуга и бикините на пострадалата Р. Г.. След това насиля я завел на втория етаж в неосветената й детска стая. Заставил я да седне на фотьойла и да свали горните си дрехи. Той разкопчал панталона си, извадил половия си член и й казал да го лапне. Тя отказала, при което той я хванал през лицето с едната ръка за двете бузи, насила й отворил устата, а с другата ръка вкарал члена си в устата й за минута-две. След това нападателят я ударил с юмрук по главата и насила й разтворил краката. Пострадалата се опитала да го избута, но той я ударил и й казал да не го блъска. Извършил полов акт, като вкарал половия си член във влагалището й и се семеизпразнил там. Седемте мъже претърсили цялата къща и от различни стаи отнели движими вещи – пари, валута и златни накити на обща стойност 90 150 деноминирани лева. След извършените три престъпления напуснали къщата. Свидетелката Н. Г. успяла да се освободи и се обадила по телефона в полицията. При нея дошла сестра й свидетелката Р. Г. и двете намерили и освободили майка си. След това те потърсили в мазето баща си, но не го намерили. През прозореца на мазето пострадалият А. се бил промъкнал и отишъл в къщата на съседите си. Бил пребит до неузнаваемост и кървял. Веднага се обадили в полицията и казали за нападението и престъпленията. След пристигането на служителите на МВР пострадалите били отведени в МБАЛСМ ”Пирогов” и в Съдебна медицина, като били освидетелствани. Първоинстанционният съд на базата на тези заключения приел за установени следните телесни повреди: Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на свидетеля В. А. били причинени отток и кръвонасядания по дясната челна област, клепачите на двете очи, полузатворена дясна очна цепка, кръвонасядания по гърба на носа, в дясната слепоочна област, лявата буза, лигавицата на горната устна, в областта на дясното ухо, лявата ушна мида, шията отпред и лявата странична част, хирургически обработена /лепена/ рана по лявата теменно–тилна област, прободно-порезни рани по седалищната област. Хирургически обработена рана по предната повърхност на лявото бедро с равни ръбове. Получените увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По време на нанасянето на побоя свидетелят А. претърпял черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание /комоцио/ за минути. При прегледа на свидетелката Р. Г., след извършване на описаното деяние спрямо нея били установени: девствена ципа с пръстеновидна форма, прясно дефлорационно разкъсване на девствената ципа с доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Три охлузвания в поясната област. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза с нея бил извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в него. След извършването на деянието свидетелката Р. Г. изпаднала в хиподепресивно състояние, установено чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. При прегледа на свидетелката Н. Г. били установени две пресни дефлорационни разкъсвания на девствената ципа, преминаващи във влагалищната стена, кръвонасядания в областта на разкъсванията и доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Кръвонасядания в лявата челна област /в областта на веждата/. Според заключението на съдебномедицинската експертиза установените обстоятелства доказват, че със свидетелката Н. Г. е извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в него. Свидетелката М. А. след деянието изпаднала в депресивно състояние от невротичен кръг, което било установено чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че с така описаните деяния неизвестни извършители са осъществили състава на престъпленията по чл. 199, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, както и по чл. 152, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 НК по отношение на двете пострадали момичета – Н. и Р. Г.. С оглед правилното установяване на всички обстоятелства по делото, съобразно задълженията си по чл. 14 от НПК и правомощията си по чл. 327 от НПК настоящият състав на Военно-апелативният съд възобнови съдебното следствие, като изпълни в максимална степен писмените указания на състави на ВКС в техните две отменителни решения / № 606/21.03.2013 г. по к. д. № 1746/2012 г. и решение № 568/02.01.2014 по к. д. № 1918/2013г /. Допусна до повторен разпит като свидетели пострадалите В. А., М. А., Н. Г. и Р. Г., като относително подробни показания даде само пострадалият В. А.. Останалите трима свидетели заявиха, че се придържат към казаното от досъдебното производство и в съдебно заседание по наказателното дело на първоинстанционния съд. Тези им показания бяха приобщени по реда на НПК. Отделно бяха приобщени като писмени доказателства исканията на защитата на подсъдимите – показанията и обясненията по НОХД № 2141/2003г. по описа на СГС на подсъдимия по това дело А. В. и свидетелите М. И. и Л. И.. Изискано беше заверено ксерокопие от книга за доведени лица на 14.01.2000г. във Второ РУП-СДВР. Съставът на съда отхвърли направеното искане от пострадалия В. А. за справка от ВОП – София, кога и защо е бил освободен от ВП – гр. София военния прокурор А. М., като неотносим с предмета на доказване по делото, тъй като досъдебното производство е било на отчет в СГП, т.е. ВОП – гр. София не е била компетентна и практически нямало как военен прокурор да повлияе на хода на разследването, извършено от органите на ІІ - ро РУП – СДВР и Столична следствена служба. Анализът на всички писмени и гласни доказателства по делото, събрани по време на досъдебното производство, проверени и преценени по време на съдебното следствие от първоинстанционния съд и тези, проверени, събрани и приобщени в съдебно заседание от настоящия състав, Военно-апелативният съд не прие нови фактически положения. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. Настоящият състав намира, че по време на първоинстанционното производство е била направена необходимата проверка на наличната доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК и са били извършени съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл. 305, ал.3 НПК, решаващият съд е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото. Първоинстанционният съд е посочил доказателствените източници, въз основа на които е формирал вътрешното си убеждение и правните съображения за взетото решение. Следва да се отчете обстоятелството, че въпреки привидно големия обем на събраните по делото доказателства, информацията, съдържаща се в тях относно значимите за предмета на доказване факти – извършените престъпления и участието на подсъдимите в тях, е твърде оскъдна, което е било констатирано и от касационната инстанция, която в своето отменително решение е приела, че това се дължи, както в резултат на забавеното, хаотично, лишено от структуриране и логика, и проведено в разрез с добрите практики разследване на досъдебното производство, така и на редица пропуски в неговия първоначален етап. В конкретния случай основният съд не е допуснал нито едно от сочените в протеста процесуални нарушения, свързани с разкриване на обективната истина и формиране на вътрешното му убеждение при решаване на въпросите от фактическа и правна страна. Правилно подсъдимите са признати за невинни от първоинстанционния съд, като е приел, че те не са автори на престъпленията, за които са били предадени на съд, поради което ги е оправдал. Този извод на съда е в съответствие с доказателствената съвкупност и се подкрепя от същата. Настоящият състав при проверката и анализа на доказателствата, изходи от обстоятелствата какъв е фактическият състав и доказателствената съвкупност по делото. В изпълнение на писмените указания на решение на ВКС, както и на базата на направено искане от защитата на подсъдимия Б. М. и самият подсъдим, които правят искане за прилагане от съда на нормата на чл. 289, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК по отношение на обвинението по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК – настъпила абсолютна давност. Съставът на съда споделя тази императивна норма на НПК и следва служебно да я приложи, тоест да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и прекрати наказателното производство по отношение на подс. Б. М. за обвинението по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК – налице е настъпила абсолютна давност. Деянието е извършено на 31.01.1998г. като към датата на постановяване на настоящото решение е изтекъл срок надвишаващ лимитирания в ал. 1, т. 1 - т. 5 на чл. 80 от НК, като съставът на съда констатира, че срокът е изтекъл още на 31.01.2013г. Това обстоятелство, обаче не следва да игнорира доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното и съдебното производство. Настоящият състав е на мнение, че наличието и на най-незначителното доказателство в подкрепа на авторството на някой от подсъдимите по отношение на обвинението по чл. 152 от НК по отношение на двете пострадали – Р. и Н. Г., несъмнено би довело и до обоснован извод в авторството на основното обвинение по чл. 199 от НК спрямо подсъдимите. Но както в присъдата си на решаващия съд, така и в двете потвърдителни решения на въззивния съд, не са констатирани такива уличаващи доказателства по делото. По отношение на обвинението по чл. 199 от НК за подсъдимите, съдът констатира от доказателствения материал по делото, че веднага след извършването на инкриминираните деяния от страна на седем неизвестни лица /по обвинителния акт/, органите на досъдебното производство са направили щателен оглед на местопроизшествието. Разпитани са били щателно четиримата пострадали по делото със съответни протоколи за разпит, както и редица свидетели. Направени са били съответните съдебномедицински експертизи на пострадалите. Иззет бил сравнителен материал – семенна течност от влагалищата на изнасилените сестри. Иззети били два чифта „бели бикини”. / виж докладна записка от 01.02.1998г.- т. І, л. 2 от ДП/, както и материал от дюшека на леглото, където е станало изнасилването. От свидетелските показания на пострадалите не се установява извършителите да са ползвали ръкавици, т.е. безспорно извършителите трябва да са оставили дактилоскопни следи. Намерените, както дактилоскопни следи, така и много други веществени доказателства, които били иззети по съответния ред са отразени в протокол за оглед от 31.01.1998г. / виж л. 3-6, т. І от ДП/, са били обект на изследване от назначените по делото съдебно медицински и други технически експертизи. Всички веществени доказателства по делото и взетите сравнителни материали от подсъдимите не съвпадат. Явно се касае за друга група от извършители, различна от подсъдимите по делото. Първоначалните показания на пострадалите свидетели не са дали никаква насока на разследващите органи кой може да е извършител на престъпленията, тъй като са заявили, че не могат да разпознаят извършителите. Тези им показания намират отражение, както във въпросната Докладна записка на ОР ст. л-т П. К. от СДВР, така и в разпитите им като свидетели. Оперативният работник сочи на базата на показанията на пострадалите, че извършители на трите престъпления били 4-5 човека, които били с маски на главите. В показанията си от 01.02.1998г. пострадалият В. А. / л. 7-8, т. І от ДП/ изрично заявява: „Не мога да дам описание на нападателите, но си спомням, че този, който ме удряше в кухнята и беше без маска, имаше белег от порезна рана в областта на брадата от лявата страна. Белега беше много стар. Възможно да е бил и в близост до носа под дясното око. Големината на белега беше около 3-4 см. Повече нищо не мога да си спомня по случая”. Този разпит е направен от ОР – Д., който бил служебно ангажиран от Второ РУП-СДВР. Съставът на съда констатира съществено противоречие, както между показанията на свидетеля и докладната записка, която безспорно е писмено доказателство, така и в показанията му, протоколирани от ОР Д., както по отношение на това, дали би могъл да разпознае извършителите, така също за наличието на белег на лицето на единия от извършителите. Изключително неопределени са показанията относно този извършител за наличието на белег по лицето, като самият свидетел, както е протоколирано мести белега на нападателя по цялото лице видно в последващите му разпити. На 11.02.1998 г. пострадалият А. е бил разпитан от следовател от Столична следствена служба – В. С.. Свидетелят заявява, че нито може да опише двамата нападатели, нито може да даде някакви характерни белези, с изключение на вмъкнатото и в първия разпит, че единият нападател имал белег от 3-4 сантиметра, но дали на брадата или под дясното или лявото око, не можел да определи и не бил сигурен. На 30.04.199 г. непосредствено преди разпознаването св. А. е посочил, че лицето с маска било с тъмни очи, черни или кафяви, като посочва, че веждите му били гъсти и почти слети над носа. Съставът на съда не кредитира тези му показания, тъй като е необяснимо, как може А. да е видял веждите, след като извършителят е бил с маска и с „две дупки на очите”, а не с процеп на двете очи. Точно маска с дупки на очите скрива веждите и е невъзможно по този белег да бъде разпознат извършителя. По отношение на втория и третия нападатели практически няма описание. По отношение на четвъртия подсъдим, който имал белег под лявото око, без свидетелят да бил на сто процента сигурен, че белегът бил от порезна рана, но дълъг около 3.5-4 см. на въпроса на разпитващия следовател Величкова, защо на разпита от 11.02.98 г. е заявил, че не може да даде описание на лицата, пострадалият отговаря, че не бил заявявал такова нещо и не бил чел какво било записано, макар че се бил подписал. На 14.06.1999 г. /година и половина след деянията/свидетелят бил разпитан от следовател И. В., след като е било извършено процесуално следственото действие – разпознаване на 30.04.1999 г. Пострадалият А. е разпознал единствено лицето, което е било с маска на лицето. Разпознал го по веждите, по лицето, по фигурата и по тъмните очи. Съставът на съда приема това следствено действие за опорочено, тъй като посоченият белег – слетите над носа вежди не са били видими, каквито са били предишните му показания, както и показанията на другите пострадали. Отделно съставът на съда счита, че показанията на пострадалия не могат да бъдат точни и поради обстоятелството, че това било единственото лице с маска на главата, а описанията, дадени от пострадалия са именно по отношение на това лице. На трето основание, за това следствено действие няма изготвен фотоалбум, за да се убеди и съставът на съда в законосъобразността на разпознаването по отношение на лицата участвали в него. Прави впечатление, че три лица от разпознаваните са арестанти и само разпознатото лице - не, което в още по-голяма степен буди съмнение в законността на това следствено действие и съставът на съда не може не го приема, като извършено при спазване нормите на НПК. На четвърто място в протоколите за разпознаване от 30.04.1999 г. е налице видимо допълване - виж. т. І, стр. 138 гърба на реда „бележки и възражения”, думите „Няма. Всички лица…” са на необичайно място и видимо редовете са разместени, обстоятелството, че конкретно е описано, че разпознаваните, които са били арестанти и самият П. С. били облечени в „арестантски дрехи”. Разпознаването приключва със забележката или „няма”, или „нямаме искания, бележки и възражения” и след това се допълва ново изречение, че разпознаваните лица били с арестантски дрехи /съставът на съда подлага и това обстоятелство на съмнение, дали през 1998г. следствените са били обличани в „арестантски дрехи”/и дали подс. П. С. е бил с такива дрехи. В третото разпознаване от 03.06.1999 г., на което присъства и адвокат, подс. П. С. вече е бил арестант, т.е. му е била взета мярка за неотклонение и това обстоятелство не е допълвано, явно не е било необходимо да се допълва. На следващо място подс. П. С. е бил видян от пострадалите с маска, а разпознаването е извършено без маски. Третото извършено разпознаване – на 03.06.1999 г. съставът на съда също намира за опорочено, поради самия факт, че е извършено два месеца по-късно, като спокойно бащата и майката на пострадалата Н. Г. са могли да опишат лицето, което са разпознали преди това и Н. Г. да го посочи по един белег - веждите, който обаче сам по себе си е несъстоятелен по изложените мотиви. Съставът на съда констатира и още едно противоречие, което е в полза на подсъдимия П. С.. След привличането му в качеството на обвиняем – 30.04.1999 г. в разпит на 21.05.1999 г. подс. С. е заявил, че при задържането му на 29.04.1999 г. е участвал ОР Д., а пострадалите В. и М. А.и са го видяли във Второ РУП и са били същите, които са го разпознали на 30.04.1999 г. Тези обяснения на подс. С., макар и средство за защита, са и годно доказателствено средство и потвърждават за пореден път на извода, че разпознаванията на 30.04.1999 г. не са били обективни и са предварително опорочени / виж т. І, л. 123 от ДП/. На следващо място, необяснимо по документи, на 29.04.1999 г. в 02.05 часа подс. С. бил задържан за 24 часа първо в ареста на Второ РУП, а впоследствие и в нарушение на ЗМВР е задържан още веднъж в ареста на Трето РУП – СДВР в 18.20 часа – т.е. до 18.20 часа на 30.04.1999 г. /виж т. І, л. 104 – 110 от ДП/. По същото време лицето е било подложено на следствени действия – разпознаване и привличане в качеството на обвиняем в помещенията на Столична следствена служба, находяща се на ул. „Майор Векилски” № 2 във времето от 16.00 до 17.20 часа / виж т. І, л. 138-139, л. 119-122 от ДП/. Не е ясно, кога и по какъв начин подс. П. С. е бил изведен от ареста на Трето РУП-СДВР, кога е бил заведен в следствената служба, ако е бил заведен и кога и по какъв начин са извършени следствените действия при спазване нормите на НПК, при условие че по делото няма такива писмени данни подс. С. да е бил извеждан от ареста на Трето РУП-СДВР, а още повече, кога е бил преобличан в арестантски дрехи. На следващо място подс. П. С. е бил привлечен като обвиняем по сл. дело № 35/99 г. по описа на ССлС и разпитан като такъв, а разпознаванията са извършени незнайно по кое досъдебно производство,
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg