Решение
10-02-2014
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 7

 

София, 10.02.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на  трети  февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: полк.  ДИМИТЪР ФИКИИН

                                                            полк.  РУМЕН ПЕТКОВ

 

при секретар Маргарита Петрова

и с участието на прокурора полк.  ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно дело  3  по описа за 2014 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

образувано по протест на Пловдивската военно-окръжна прокуратура против присъда № 113/11. 11. 2013 година по    н о х д № 375/2013 година на Пловдивския военен съд.

 

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подаден протест прокурор от Пловдивската военно-окръжна прокуратура.

С протестираната присъда подсъдимата редник Е. К. Д. е призната за невинна както следва:

В периода 13. 02. 2009 г. до 29. 06. 2010 г. включително, при продължавано престъпление на десет пъти  във в. ф. – гр. Х., чрез използване на документи с невярно съдържание: рапорт вх. рег. № 2 – 705 от 18. 12. 2008 г. и рапорт вх. рег. № 2 – 639 от 08. 12 .2009 г. до командир на в. ф.  – гр. Х., в които заявила желание да пътува с автобус по направление от гр. Д. до гр. Х. и обратно, на основание на които била включена в утвърдения списък на кадровите военнослужещи от в. ф. – гр. Х, имащи право на транспортни разходи и справки за извършените пътувания и полагащи се пътни пари по междуградски транспорт от гр. Д. до гр. Х. и обратно, с приложени билети за автобусен превоз с допълнително поставен върху тях номинал, и въз основа на отдадени заповеди на Командира на в. ф. – гр. Х, да е получила без правно основание чуждо движимо имущество, 90% от стойността на транспортните разходи /пътни пари/ за пътуване с автобус от гр. Д. до гр. Х.о и обратно, с намерение противозаконно да ги присвои общо в размер на 691.20  собственост на МО, поради което и на основание 304 пр. 4  НПК е оправдана по обвинението по чл. 212 ал. 1 алт. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от Министерство на отбраната граждански иск за сумата от 691, 20 лв. като неоснователен и недоказан.

С присъдата съдът се произнесъл какво да се прави с веществените доказателства и възложил разноските по делото да останат за сметка на държавата.

За да постанови гореописаната присъда съдът е приел фактическа обстановка /обстоятелствена част на присъдата по чл. 305 ал. 3 НПК/, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

 

Протестът  е със следното основно съдържание:

Твърди се, че присъдата е неправилна и в разрез с доказаната фактическа обстановка. Прави се оценка на атакувания акт като мотивите му са квалифицирани като казуистични и поставили в първостепенна роля единствено формалното тълкуване на понятието „документ“ за сметка на обективната действителност и справедливостта. Твърди се, че в съзнанието на длъжностните лица от формированието представените рапорти и справки представляват документи, съставени и употребени от подсъдимата с цел формиране на  вътрешно убеждение у тези лица, че тя има основание да получава пари. Не се оспорва фактическата обстановка приета от съда и не се правят искания за събиране на нови доказателства. Прави се искане за постановяването на осъдителна присъда и налагането на адекватно наказание.

По делото не са подадени жалби от гражданския ищец и подсъдимата.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Твърди, че подсъдимата се е възползвала от преправените билети и така се е облагодетелствала.

Представител на гражданския ищец не се явява, редовно призован.

Защитникът на подсъдимата считат, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

 

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Изнесеното в протеста твърдение, че посочените рапорти и справки не били третирани като документи от съда не съответства на съдържанието на мотивите на присъдата където никъде не е посочено, че те не са документи. В мотивите към присъдата те са квалифицирани като документи, но нямащи отношение към обвинението и според разбирането на съда негодни да обосноват наличието на престъпление по чл. 212 НК. Поради това протестът е неоснователен на това основание. В него в допълнение се изтъква, че съдът допуснал формално тълкуване на нормите, което се изтъква като недостатък на присъдата. Това основание за атакуване на съдебен акт е незаконосъобразно. Цялата дейност на правозащитните и правораздавателните органи е строго формална – чл. 1 ал. 1, чл. 2 ал. 1, чл. 13 ал. 2  и др. НПК, чл. 1 ал. 2, чл. 9 ал. 1 НК. Недопустимо е да се изисква от съдебен орган в организирано и уредено със закони общество да налага наказания на хора на базата на субективни и непочиващи на строго формални правни норми схващания за „обективна действителност и справедливост“. Затова основанията за атакуването на съдебен акт и основанията за отмяната му могат да бъдат само такива, които са посочени в закона, а такива не са изтъкнати конкретно в протеста.

Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314 ал. 1 НПК и независимо от основанията, посочени от страните провери присъдата и обстоятелствата по делото.

Основен въпрос на доказване при така повдигнатото обвинение се явява обстоятелството дали подсъдимата е живеела в различно от местоработата си населено място и дали за пътуването между двете места е ползвала обществен транспорт, съобразно изискването на заповед № ОХ 448/23. 06. 1999 г. на министъра на отбраната, респективно  ПМС 23/1999 г. С обвинителния акт и в хода на съдебното заседание не са посочени на какви доказателства се основава обвинителната теза, че подсъдимата не е пътувала с обществен автобусен превоз до местоработата си – било, защото е живеела на друго място в близост до службата си или пък е използвала друг вид транспорт – напр. лично превозно средство нейно или на друго лице. Основно задължение на прокурора е да подкрепи обвинителната теза с доказателства и той да ги представи такива пред съда, докато обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен – чл. 103 ал. 1 и 2 НПК. Правилно първоинстанционният съд е приел за доказано, че подсъдимата е пътувала действително с автобусен превоз като се е позовал на нейните обяснения, които са годни доказателствени средства, така и на показанията на св. Р. М. /л. 139-140 от съдебното дело/. Тази свидетелка заявява, че многократно е пътувала заедно с подсъдимата в автобусен превоз в инкриминирания период от време. С.. К. Д. също свидетелства, че многократно е виждала подсъдимата да пристига в гр. Х. с автобус от гр. Д. /л. 141 от съд. дело/. При липсата на каквито и да е други данни, включително твърдения от страна на обвинителната власт, че подсъдимата е пътувала по друг начин следва да се приеме, че безспорно е доказано, че подсъдимата се е придвижвала на работа с обществен превоз – автобусен транспорт. В случая действително извършеното пътуване до местоработата с обществен транспорт е фактическо основание, което е приравнено на правно основание по смисъла на чл. 212 НК за получаване на част от стойността на билетите. При така събраните доказателства относно това обстоятелство е налице липсата на получаване на парите, предмет на обвинението без правно основание с намерение подсъдимата да ги присвои. След като тя е получила следващи й се суми, то липсва имуществена щета и е налице несъставомерност на деянието по чл. 212 НК.

Вторият юридически факт, необходим за изплащане на сумите е представянето на съответните оправдателни документи по т. 4 от заповед № ОХ 448/23. 06. 1999 г. на министъра на отбраната – фактури, билети и абонаментни карти удостоверяващи осъществяването на пътуването и размера на направените разноски /л. 61 т. II от досъдебното производство/. В това отношение съжденията на съда, че инкриминираните рапорти не се отнасят към обвинението по никакъв начин са правилни доколкото отразеното в тях не е основание за извършване на плащанията, а само за вписване в списъка на лицата, които имат право на това. За реализирането на правото на получаване на пари  е необходимо не само вписването в списъка, но и представянето на посочените по вид оправдателни документи и удостоверителни знаци. В случая представените изготвени и подписани от подсъдимата справки представляват частен документ, който може да бъде използван, ако отразеното в него е невярно, за извършването на документна измама. В това отношение първоинстанционният съд е направил изводи, които не почиват на закона и правото и не се споделят от настоящата инстанция. Плащането от страна на командира не би могло да бъде извършено без да са налице фактури, билети и абонаментни карти удостоверяващи осъществяването на пътуването. Когато се представят билети, които са удостоверителни знаци, с вътрешна заповед е било регламентирано това да се извършва като те се прилагат към справки, изготвяни от лицето, което е пътувало и в тях то е отразявало обстоятелството, че е извършвало действително това пътуване и какви разходи е направило за това, видно от приложените билети. Независимо, че това е станало с вътрешна заповед, ако пътуване не е извършвано или посочените в приложените билети стойности са по-високи от реално заплатените военнослужещият, който е представил такива справки с невярно съдържание относно тези обстоятелства въвежда в заблуждение командира си и получава парични средства без правно основание, което съответства на съставите на престъплението по чл. 212 НК. Въззивният съд провери и в тази част присъдата и установи, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимата е извършила манипулации по билетите или е отразила неверни обстоятелства в справките. Видно от показанията на св. Р. М. /л. 139-140 от съдебното дело/ тя заявява, че е закупувала билети от шофьори на автобуси с променена цена, както и че е имало практика да се връщат от пътниците билети обратно на шофьора за следваща повторна продажба. За механизъм за промяна на цените и издаване на билети без печати от страна на недобросъвестни шофьори и ръководители на фирми и кондуктори с цел укриване на данъци свидетелства св. Х.. Г. /л. 140 – 141 от съд. дело/. Нейните твърдения не се опровергани по никакъв начин. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на свидетелите – собственици на транспортни фирми, че те не са завишавали цените на билетите. От една страна, ако това е ставало с тяхно знание то е очевидно, че те не биха съобщили за извършено от тях нарушение, тъй като биха се уличили сами себе си. От друга страна по никакъв начин не е изключена възможността други лица – шофьори, кондуктори без знанието и съгласието на ръководителите и собствениците са транспортните средства самоволно с цел да се облагодетелстват да са поставяли завишени цени с печат на билетите. Тези обстоятелства не могат да бъдат вменени във вина на подсъдимата и тя да носи отговорност за разликата в цените, които са нанесени от трети лица и без нейното знание. По делото липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимата е знаела, че са завишени цените на билетите, тя да е заплащала по-ниската цена и разликата да е присвоявала. При неустановеното авторство на подсъдимата да е подправяла по номинал представените от нея в поделението билети и при съществуващата твърдяна възможност други, неустановени по делото лица /извършващи пряко транспортната дейност/ да са манипулирали билетите за транспорт, с цел лично облагодетелстване първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че обвинението е недоказано, както от обективна, така и от субективна страна. По сходни съображения е постановено и реш. № 641 от 29. 02. 2012 г. по н. д. № 2869/2011 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен и недоказан като присъдата в гражданската част не е обжалвана.

При служебната проверка не бяха установени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата.

Поради това присъдата е правилна и законосъобразна и по гореизложените съображения следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 113/11. 11. 2013 година по    н о х д № 375/2013 година на Пловдивския военен съд

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg