Решение
20-02-2014

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 1

 

гр.София,  20.02.2014 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ  

        ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНКО ГРОЗЕВ

                                  майор ЛИДИЯ ЕВЛОГИЕВА 

 

 

при секретар Катя Симова

и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 4 по описа за 2014 г., докладвано от съдията  полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест на Сливенската военно-окръжна прокуратура и жалби от подсъдимия серж. от резерва Ж. Й. С.от в.ф. ХХ- Б. чрез пълномощника си адв. Д. А. Н. от АК-Я. и  от адв. А. К. и адв. Д. М. от САК, защитници на подсъдимия о.р. майор Н. С. Н. от в.ф. ХХ–Б. срещу присъда № 10 от 15.11.2013 г. по нохд № 48/2013 г. по описа на Сливенския военен съд.

 

 

 

С протестираната и обжалвана присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимите:

I. о.р. майор Н. С. Н. от в.ф. ХХ– с.Б., обл. Я., за виновен в това, че

1. На  07.06.2012 г., към 11.00 часа, във  в.ф. ХХ- Б., като началник отделение „Логистика”, в съучастие със серж.Ж. Й. С. - завеждащ „Хранилище” в секция „ААВ” в качеството му на съизвършител, предал на гр.л. Й. Л. Л. – шофьор във ВМЗ – ЕАД гр.С., боеприпаси за огнестрелно оръжие - реактивно авиационно оръдие от типа УБ-16 и УБ-32 с калибър 57 мм, неуправляеми авиационни ракети  С-5КР – 6 бр. с взриватели, собственост на ВМЗ – ЕАД гр.С., в голямо количество без да има за това надлежно разрешение, като го е оправдал по обвинението за 97 броя неуправляеми авиационни ракети без взриватели, поради което и на основание  чл.339 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.54 от НК го е осъдил  на три години лишаване от свобода.

2. На 07.06.2012 г., във в.ф. ХХ- Б., обл.Я., не изпълнил заповед на началника си, поради което и на основание чл.372 ал.1, вр. чл.54  от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода.

3. За периода от м.април 2012 г. до 07.06.2012 г. във в.ф. ХХ– с.Б., обл.Я., в качеството му на длъжностно лице – началник отделение „Логистика”, в условията на продължавано престъпление, умишлено не изпълнил задълженията си по военна служба и превишил властта си като от това произлезли вредни последици, поради което и на основание чл.387 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил  на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК, Сливенският военен съд е определил най-тежкото от така наложените наказания, а именно три години  лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

II. Сержант от резерва Ж. Й. С.от в.ф. ХХ– с. Б., обл. Я.,  за виновен в това, че на 07.06.2012 г., към 11.00 часа, във в. ф. ХХ – с. Б., обл. Я. като завеждащ „Хранилище” в секция „ААВ”, в съучастие с м-р Н. С. Н. – н-к отделение „Логистика”, в качеството му на съизвършител, предал на гр.л.Й. Л. Л. – шофьор във ВМЗ – ЕАД – гр.С. боеприпаси за огнестрелно оръжие – реактивно авиационно оръдие от типа УБ-16 и УБ-32 с калибър 57 мм, в голямо количество без да има за това надлежно разрешение неуправляеми авиационни ракети С-5КР - 6 бр. с взриватели, като го е оправдал по обвинението за 97 броя неуправляеми авиационни ракети без взриватели, поради което и на основание чл.339 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.55 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

Сливенският военен съд е осъдил подсъдимите да заплатят направените деловодни разноски в размер на по 395 /триста деветдесет и пет лева/ за всеки поотделно.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

В протеста пред въззивната инстанция се сочат доводи за неправилност поради нарушения на закона и несъобразяване с доказателствата по делото в частта на присъдата, с която двамата подсъдими са оправдани за 97 броя авиационни ракети. Твърди се, че е направен неправилен анализ на събрания доказателствен материал, което е довело до нарушаване на процесуалните правила относно разкриването на обективната истина и вземането на отношение по вътрешно убеждение. Сочи се, че съдът след като е установил, че авиационните ракети са негодни боеприпаси, той е следвало да установи дали са неизползваеми с друго качество, например като взрив, който може да се извлече от тях. В тази насока се сочи и твърдението от заключението на вещото лице по делото.

Обстоятелството, че тези авиационни ракети са без взриватели не следва да се приема, че това ги прави негодни за използване и по предназначение боеприпаси или пък по-малко опасни.

Прави се искане за изменение на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по обвинението им по чл. 339, ал 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за останалите 97 броя неуправляеми авиационни ракети, или да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато на Сливенския военен съд за ново разглеждане.

 В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста на  Сливенската военно-окръжна прокуратура по изложените в него съображения. Акцентира, че престъпленията на двамата подсъдими са доказани от доказателствата по делото.

В жалбата на подсъдимия Ж. Й. С. пред настоящата инстанция се прави довод, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна.

Твърди се, че процесните боеприпаси са собственост на ВМЗ-С., които са се намирали във в.ф. ХХ – Б. и е била спазена на практика нормативната процедура по предаването им.

Отношенията с другия подсъдим м-р Н. са били на ниво началник и подчинен, поради което няма общност на умисъла. Единствено и само подсъдимият е изпълнявал заповедите на другия подсъдим, които не са налагали, че се извършва престъпления. Твърди се, че в тази насока безспорно е установено, че не се е знаело каква е уговорката с представителите на ВМЗ-С., тъй като тя е била между подсъдимия м-р Н. и представителите на завода.

Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява, а се представлява от неговия редовно упълномощен адвокат Димитър Ников.

Жалбата пред въззивната инстанция се поддържа, като се развиват доводите, посочени в нея.

Добавя се и нов аргумент, че се касае за две държавни структури ВМЗ-С. и военно формирование на БА и няма как при предаване на боеприпаси да се приеме, че е налице разпоредбата на чл. 339 НК.

В жалбата от защитниците на подсъдимия Н. С. Н. пред настоящата инстанция се навеждат доводи, че присъдата в осъдителната част е неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Посочени са 12 въпроси, по които се смята, че не са разгледани (правилно) от първоинстанционният съд. (Не е нужно същите да бъдат подробно описвани в мотивите.)

Прави се искане присъдата да бъде отменена в обжалваната част и да бъде постановена нова оправдателна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият Н. се явява с адвокатите К. и М.  от САК, редовно упълномощени. Подадената пред въззивната инстанция жалба се поддържа по изложените в нея съображения.

Конкретно се развиват доводите, изложени в жалбата.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

На 18.08.2011 г. командир на в.ф. ХХ– Б., обл. Я. – полк. Д. А. Д. издал заповед № 931 от същата дата  за извършване на инвентаризация на отбранителни продукти в склад „Авиационно въоръжение” във формированието. За целта назначил комисия с председател кап. С. И. Л. и още трима военнослужещи. След приключване на инвентаризацията комисията констатирала наличие на 1167 броя патрони различен калибър в повече от числящите се на в.ф. ХХ– Б.. Боеприпасите били открити в склад № 230 „АВиБ” с МОЛ подсъдимия серж. Ж. Й. С.. По случая била назначена проверка и на длъжностните лица, отговорни за отчета и съхранението на бойните припаси и въоръжението във в.ф. ХХ– Б. и им били наложени наказания със Заповед № ХХ/05.12.2011 г. на командира на в.ф. ХХ- Б.. По този повод подсъдимият серж.  С. бил наказан с предупреждение за понижаване във военно звание една степен, за срок от една година, а подсъдимият м-р Н. бил наказан със строго мъмрене.

            Със Заповед № ХХ/06.01.2012 г. на командира на в.ф. ХХ полк. Д. била назначена комисия, отново с председател кап. Л. и трима военнослужещи, за извършване на периодични проверки на състоянието и наличността на отбранителните продукти в склад „Авиационно въоръжение”. Комисията не си е изпълнила задължението за проверка в срока, определен от командира поради отсъствие от работа поради отпуск в болест и домашен отпуск на МОЛ на склада подсъдимият С., който отпуск продължил от края на м. декември 2011 г. до 01.04.2012 г. На 02.04.2012 г. серж.  С.се е явил на работа и непосредствено след завръщането си от отпуск е извършил лична проверка на наличностите в числящите му се складове. В резултат на тази лична проверка той установил излишъци от боеприпаси на 103 броя НУРС от типа С-5, повече от числящите му се, намиращи се в склад № 240. За тази констатация той докладвал устно на началника на отделение „Логистика” на в.ф. ХХ м-р Н. С. Н..

За да действа правомерно и съгласно нормативната уредба, м-р Н. е трябвало незабавно след доклада на серж. С. за наличие на голямо количество боеприпаси, които са незаведени в отчетните книги, да изпълни задължението си, като уведоми писмено командира на формированието, който от своя страна да назначи проверка от комисия, която съгласно чл. 176, ал. 13 от Счетоводния документооборот да ги заведе на отчет. След завеждането им на отчет боеприпасите могат да бъдат включени в сведението по чл. 176, т. 2 и съответно сведенията и описите по т. 3 и т. 4 от Счетоводния документооборот, и да бъдат реализирани, ако е необходимо, по съответния ред. Процесните 103 броя НАРС С-5 не са снемани от отчет и не е била откривана процедура за търговска реализация или утилизация. Сделки с такива боеприпаси се извършват само и единствено по реда на глава шест от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от Въоръжените сили на Република България, приета с ПМС № 278/30.11.2010 г. след снемането им от отчет и чрез сключване на договор за покупко-продажба между Министъра на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице с кандидат-купувач, предложил най-висока цена. Този процес е централизиран и не е било в пълномощията на подсъдимия м-р Н. да предава отбранителни продукти без разрешение на Министерство на отбраната и старшата инстанция Командването на ВВС. Редът за снемане от употреба на оръжие, боеприпаси и взривни вещества в МО е регламентиран в Раздел Втори от Правилник П-7/2011 год. за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти (отм. 19.07.2013г.). Съгласно чл. 95, ал.1, т. 2 от същия правилник командирите на в.ф. ХХ ежегодно до 10 януари на текущата година изготвят и изпращат сведения по команден ред за излишните бойни припаси в два раздела – за утилизация и за търговска реализация, съгласно изискването на чл. 86, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията и боеприпасите във ВС на РБ. За да изготви това сведение, до знанието на командира на формированието следва да бъде сведена информация за наличие на такива боеприпаси точно от подсъдимия м-р Н.. В чл. 96 от Правилник П-7/2011 г. до 20 януари на текущата година командванията на видовете въоръжени сили обобщават постъпилите сведения и съставят списъци на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за снемане от употреба, които изпращат в дирекция „Логистика” на МО. До 31 януари от дирекция „Логистика” се изготвя списък на излишните за българската армия оръжия и боеприпаси, подлежащи на снемане от употреба и го представя на Министъра на отбраната за утвърждаване. Съгласно чл. 98 от Правилник П-7 едва след утвърждаването му от министъра, списъкът се изпраща на дирекция „Финанси” – МО, която изготвя мотивирано предложение до министъра за определяне на способа за разпореждане със ОБВВПИ и на дирекция Инвестиции в отбраната на МО за организиране на процедури за възлагане на обществени поръчки при условията и по реда на Закона за обществените поръчки за утилизация на такива продукти.

 М-р Н. не е изпълнил задължението си. Предположил е, че шест броя НАРС-С5КАО от тези 103 броя НАРС, които обвиняемият серж.  С.открил при личната си проверка, са останали във формированието след проведени експериментални стрелби на 28.01.2003 год. по искане на ВМЗ – С.. Затова е решил, че тези шест броя НАРС-С5КАО са собственост на ВМЗ – С.. Без да уведоми командира на формированието подсъдимият м-р Н. е влязъл във връзка с ръководството на ВМЗ-С. и в периода 04 ? 07 юни 2012 г. е провел няколко телефонни разговора с ръководството на ВМЗ-С. с оглед връщането на техните боеприпаси. По време на  разговорите, които провел с изпълнителния и зам. изпълнителния директор на ВМЗ-С. - свидетелите С. и Н., той бил пренасочен за контакт със свидетеля Б. Т. – представител на ВМЗ–С., с когото да организира транспортирането на боеприпасите. На 04.06.2012 г. свидетелят С. – директор на ВМЗ-С. поръчал на свидетеля Тодоров да се свърже по телефона с подсъдимия м-р Н. и да организира получаването на 6 броя НУРС-ове, останали след експериментални стрелби във в.ф. ХХ– Б.. Същия ден след обяд свидетелят Б. Т. се свързал по телефона с подсъдимия м-р Н. за да уточни подробностите по НУРС-овете. По телефона м-р Н. съобщил на свидетеля Тодоров за няколко групи изделия, като съобщил за цифрата от 26 броя НУРС-ове, след което свидетелят Т. започнал организация по издаване на разрешително от служба КОС на МВР за превоз на 26 броя НУРС-ове от в.ф. ХХ - Б. до ВМЗ-С.. На следващия ден 05.06.2012 г. свидетелят Тодоров се обадил по мобилния телефон на подсъдимия м-р Н., че на 07.06.2012 г. може да изпрати транспорт за получаване на НУРС-овете. На 06.06.2012 г. диспечерът на ВМЗ-С. уведомил свидетеля Й.Л. – шофьор във ВМЗ – С., че на следващия ден 07.06.2012 г. трябва да пътува до Б. за получаване на продукция за завода, като действията си трябва да координира със свидетеля Боян Тодоров.

            На 04.06.2012 г. подсъдимият м-р Н.Н. докладвал на Зам. командира по логистика на в.ф. ХХ  - подп. Д. Б. за наличието на 6 броя НУРС от типа С-5. Подп. Б. му казал, че трябва да се заведат на отчет, но м-р Н. се е възпротивил като казал, че са собственост на „ВМЗ-С.” ЕАД. Подп. Б. го попитал дали има документи доказващи собствеността на завода, при което м-р Н. му отговорил, че няма, като изразил предположение, че са останали от проведени експериментални стрелби и предложил на подп. Б. да върнат НУРС-овете на ВМЗ-С.. Подп. Б. предложил на м-р Н. да доложи лично на командира на формированието за констатираните излишъци, тъй като той е специалиста в тази област. В един по-късен момент подп. Б. докладвал на командира на в.ф. ХХ – подп. Д. А. Д.  за констатираните незаведени 6 броя НУРС и за предположението, че същите са собственост на ВМЗ-С.. Полк.Д.  запитал подп. Б. има ли документи удостоверяващи, че НУРС-овете са собственост на ВМЗ-С., на което подп. Б. му отговорил, че няма. Тогава полк. Д.  му наредил, че след като няма документи, НУРС-овете да не се предават на ВМЗ-С..         

            На 06.06.2012 г. м-р Н. докладва и на командира на в.ф. ХХ – полк. Д. А.Д.  същата информация, без да уточнява бройката на боеприпасите, като отново докладва, че НУРС-овете са собственост на ВМЗ-С., както и че е уговорил да дойдат и да ги получат. Полк.Д.  му наредил, ако няма нареждане от командването на ВВС и надлежно оформени документи от завода, да не се издават боеприпасите. След което заминал в служебна командировка за три дни, считано от 07.06.2013 г., като за времето през което отсъствал за командир на в.ф. ХХ бил назначен подп. В. Ж. Й. – зам. командир на формированието.

На 07.06.2012 г. към 9 часа подсъдимият м-р Н. се обадил по служебния телефон в КПП-то на в.ф. ХХ и уведомил дежурната по КПП – р-к Д. П. П., че към 10 часа на портала на формированието ще пристигне бял бус марка Мерцедес с пловдивска регистрация, като ? съобщил името на шофьора Й. Л. Л.. Малко след това по телефона на КПП-то се обажда и подп. Б., който нарежда на р-к П. при пристигането на белия бус, тя да го уведоми по телефона. Към 10 часа на КПП на в.ф. ХХ - Б. пристига бял лекотоварен автомобил марка Мерцедес с регистрационен номер РВ9812МК, управляван от свидетеля Й. Л. Л., заедно с охранителя от ВМЗ-С. Д. М. Г.. Редник П. се обажда на м-р Н., който ? нарежда да изчака неговото пристигане на КПП, след което докладва и на подп. Б., който ? казва, че със случая ще се заеме м-р Н.. В това време м-р Н. нарежда на серж. С., който към този момент бил дежурен по парк, да отиде на портала и да посрещне автомобила от ВМЗ-С., превишавайки правата си тъй като не искал разрешение от подп. Й. за допускане на цивилния автомобил в района на формированието. Серж.  С.наредил на р-к И. И. да го закара до портала с дежурния автомобил УАЗ. На портала серж.  С.заявил, че той ще съпроводи автомобила, след което на свидетеля Й.Л. бил издаден временен пропуск и в 10.27 часаЛ. влязъл в района на в.ф. ХХ, като управлявал лекотоварния автомобил Мерцедес. Двата автомобила са отишли до щаба на формированието, където ги чакал м-р Н.. Охранителят Д. Г. останал извън района на военното формирование, тъй като носел със себе си служебно оръжие и по тази причина не му бил издаден пропуск за района на формированието. М-р Н. наредил на серж.  С.и р-к И. да отидат до ААВ складовете с дежурната уазка, където да го изчакат, а той от своя страна взел от свидетеля Л. „Анекс към разрешение Приложение № 7”, заверено към Разрешение за транспорт № 54/30.03.2012 г. от РУП – К., който анекс заедно с командировъчните на свидетелите Л. и И. подпечатал в канцеларията на Личен състав и административно-правно обслужване, преди да е попълнен и подписан от него. След това двата автомобила отишли в складов район на отделение „Логистика” и без да се обадят на началника на караул № 2 навлизат и спират пред хранилище № 3А на складовия район. Подсъдимият серж.  С. извикал свидетеля серж. Н. Г. А. да отиде с мотокар в складовия район и с помощта на мотокара да отворят вратите на хранилището. Подсъдимият м-р Н. без да има надлежно разрешение за предаване на боеприпаси, наредил на серж. А. с помощта на ръчна количка да извади сандъци с НУРС-ове от хранилище № 3А. В предаването на боеприпасите се включил и серж. С., въпреки че не е получил и не е поискал документ, с които да отчисли и да удостовери, че от склада, който му е поверен, са предадени боеприпаси. Серж. Арнаудов и серж.  С.с помощта на ръчната количка извадили от хранилището и натоварили на лекотоварния автомобил Мерцедес 14 броя сандъци, като всеки един от сандъците бил отварян от свидетеляЛ., при което изброили общо 103 броя НУРС-ове. След което пломбирали 13 сандъка и един останал непломбиран. След изброяване на НУРС-овете подсъдимият м-р Н. попълнил „Анекс към разрешение Приложение № 7”, в който написал „07.06.2012 неуправляеми ав. ракети – 103 броя”, който анекс той предварително подпечатал. Натоварили са 14 броя сандъци, съдържащи 103 броя ракети, както следва: С-5КР – 6 броя с взриватели, собственост на ВМЗ-С.; С-5М – 13 броя без взриватели, собственост на МО; С-5К – 26 броя без взриватели, собственост на МО; С-5КО – 58 броя без взриватели, собственост на МО. След натоварването каросерията на лекотоварния автомобил била запечатана. Междувременно серж.  С.се обадил по мобилния телефон на р-к Петрова - дежурна по КПП, като ? наредил лекотоварният автомобил да бъде пропуснат и личната карта на водача да бъде върната. Във 11.26 часа лекотоварният автомобил Мерцедес напуснал района на в. ф. ХХ без да му бъде извършена проверка на товара и придружаващите го документи. Малко преди да стигне главния път Бургас – София водачът на натоварения с боеприпаси автомобил бил спрян от служители на МВР за проверка и след като е било установено, че товарът е военна продукция е била уведомена РС „Военна полиция” – Сливен.

От назначените съдебно-балистически експертизи е видно, че се касае за НАРС С-5 от типовете С-5М, С-5К, С-5КО, С-5МО, С-5КП, С-5МП. Това са неуправляеми авиационни реактивни ракети (снаряди) с калибър 57 мм. Предназначени са за унищожаване на живата сила на противника, леки и до 40 мм. бронирани цели. Изстрелват се от самолети и вертолети, от въздуха, по въздушни и наземни цели. За прецизно изстрелване на ракетите същите се снарядяват в специални устройства на самолетите и вертолетите, така наречените реактивни оръдия от типа УБ-16 и УБ-32, като цифрите показват броя на цевите, които се поставят. Изстрелването се осъществява чрез натискане на бойна кнопна от пилотската кабина и подаване на напрежение 27 волта. Реактивното авиационно оръдие УБ-16 и УБ-32 е огнестрелно оръжие, а процесните НАРС С-5 са боеприпаси за това оръжие. Съгласно разпоредбите на чл. 81, т. 3 и т. 4 и §1, т. 1 от ПЗР от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от ВС на РБ и § 1, т. 1 от ПЗР – реактивните снаряди са боеприпаси. Намерените НУРС-ове без взриватели не могат да бъдат взривени. Двигателят може да работи, но бойната част не може да работи. Деветдесет  и седем броя от процесните НУРС-ове са без взриватели и само шест от тях имат взривател. Ракетите могат да бъдат изстреляни с батерия от 6 волта, след което да изминат известно разстояние и ако нямат взривател да не се взривят, т.е. тези НУРС-ове, които нямат взриватели представляват негодни боеприпаси за огнестрелно оръжие.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил присъдата си.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира протестът и жалбите на подсъдимите за неоснователни.

По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на защитата на подсъдимите и е отговорил на тях в мотивите си, които настоящата инстанция изцяло възприема. Някои от тях са направени и пред настоящата инстанция. Правилно е констатирано, че дейността, свързана с оръжията и боеприпасите във военните формирования на МО се осъществява по реда на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, т.е. този закон не се прилага, а се прилагат актовете на Министерския съвет, като един от тях е Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от Въоръжените сили на Република България.

За това не е вярно твърдението в поставения въпрос № 1 в жалбата, че подсъдимият Н. не е наказателно отговорен за престъпление по чл. 339, ал. 2 НК и който е доразвит в пледоарията пред настоящата инстанция, че изразът „без надлежно разрешение“ следва да се тълкува единствено в съответствие със ЗОБВВПИ. В случая подс. м-р Н. е нарушил разпоредбите на чл. 21 и чл. 35 от Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от Въоръжените сили на Република България. За него е налице хипотезата на чл. 339, ал. 1 от НК, а именно „предаде другиму боеприпаси за огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение“.

Не е вярно твърдението посочено във въпрос № 2 от жалбата на подс. Н., че невъзможността му да осъществи предаване на нещо, което не е във фактическата му власт. Процесните НУРС-ове са били във в.ф. ХХ – Б., и са се намирали в хранилище № 3А на складовия район. За това хранилище МОЛ е бил подс. серж. С., като пряк командир му е бил подс. м-р Н., който също е отговарял пряко за работата и имуществото на подчинения си. Процесните боеприпаси за огнестрелно оръжие са били във владението на двамата подсъдими.

Не е вярно твърдението в поставения въпрос № 3 в жалбата, че подсъдимият Н. е предал НУРС-ове на законния собственик - ВМЗ-С.. В случая следва да се отбележи, че собствеността не е от значение относно неспазване на подзаконовите нормативни актове относно предаването на НУРС-овете. Не е спазен редът, предвиден в тях от двамата подсъдими и е без значение кой е реалният собственик, след като военното формирование е разполагало и се е разпореждало с тях. Обстоятелството, че собственик на процесните НУРС-ове е ВМЗ-С. не е доказано по категоричен начин, а е само една хипотеза, изразена от подс. Н., на която дори се е противопоставил командира на военното формирование подп. Димитър Алексиев Д. . В случая се касае за „особен вид“ имущество и строго определен ред на предаване и приемане.

Без значение за наказателната отговорност на подсъдимите е твърдението в поставения въпрос № 4 в жалбата на подсъдимия Н., че собственикът на ракетите ВМЗ-С. е имал всички изискуеми по закон разрешения да ги получи. Важното в случая е, че подсъдимите се нямали право да предават боеприпасите за огнестрелни оръжия. Прокуратурата е преценила, че представителят на ВМЗ-С. не носи наказателна отговорност, което дава основание да се приеме, че е възможно той да е разполагал с всички изискуеми документи, защото в противен случай за него би следвало да се важи хипотезата „… придобие по какъвто и да е начин… боеприпаси за огнестрелни оръжия…“ (чл. 339, ал. 1 НК).

Не е вярно твърдението в поставения въпрос № 5 в жалбата на подсъдимия Н., че е налице разпореждане на командира ракетите да се предадат на собственика. Точно обратното, има разпореждане ракетите да не се предават на ВМЗ-С., а да се спази редът, предвиден в чл. 94-100 от Правилника за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти.

Не е вярно твърдението в поставения въпрос № 6 в жалбата на подс. Н., че са съставени необходимите документи за предаването на ракетите. Отговорът на този въпрос се съдържа в отговора на предишните въпроси, с което подсъдимите са нарушили както посочените подзаконови нормативни актове, така и са предали, без да са снети от употреба и без да има издадено Нареждане за движение на активи форма ПД243 от Счетоводен документооборот в МО, БА и структурите пряко подчинени на министъра на отбраната.

Не е вярно твърдението в поставения въпрос № 7 в жалбата на подс. Н., че не е изяснено съдържанието на понятието боеприпаси и влизат ли в него НАР. Поставеният въпрос е некоректен, защото това е старо понятие в закона (чл.339, ал. 1 НК), което е изменено и обвинението на подсъдимите е за новото понятие „боеприпаси за огнестрелни оръжия“. Заключението на експерта е категорично, че в случая се касае за 6 броя годни неуправляеми авиационни ракети (НАР) С-5КР, които са боеприпаси за огнестрелно оръжие – реактивно авиационно оръдие от типа УБ-16 и УБ-32 с калибър 35 мм (л. 142-145, том II, л.68-70, том V, дос.пр., л. 128, 169-170, н.д.).

В тази насока на разсъждение е неверен и доводът, посочен в протеста, че останалите 97 броя неуправляеми авиационни ракети без взриватели са също боеприпаси за огнестрелни оръжия.

Не е вярно твърдението в поставения в жалбата на подс. Н. въпрос № 8, че е изпълнил разпореждането на командира да предаде НАР на собственика. Точно обратното. Не е имало такава заповед. Имало е заповед да не се предават процесните НАР и за това неизпълнение на заповед подсъдимият е осъден по чл. 372, ал. 1 НК.

Не е вярно твърдението в поставения в жалбата на подс. Н. въпрос № 9, че няма данни за неосъществен контрол в процесните складове на военното формирование, за които е отговарял подсъдимия. Има доказателства в тази насока, както това е посочено от експерта на л. 144, гърба, том II, дос.пр. Подробно е посочено какви нарушения са допуснати от страна на двамата подсъдими относно боравенето с документацията в складовете.

Не е вярно твърдението в поставения в жалбата на подс. Н. въпрос № 10, че „съзнателно неизпълнение на задълженията при съзнателно неупражнен контрол е въобще доказано от обвинението, нито е правен опит дори да се твърди, че доверителят ни е знаел за състоянието на складовете и съзнателно не е осъществявал контрол, нито е установено към какво е било насочено това съзнание“. Доста неясен въпрос, но явно се има предвид следвало ли е подс. Н. да оказва контрол върху своя подчинен, който е съхранявал процесните складове за боеприпаси. Отговорът на този въпрос е, че е следвало подсъдимият да оказва контрол, но той не го е осъществил по предвидените в нормативните актове ред и затова се е стигнало процесните НАР да не бъдат заведени в книгите на формированието и изобщо за тях не е спазен документооборота в тази насока.

Не е вярно твърдението в поставения в жалбата на подс. Н. въпрос № 11, че „при всички доказателства  в обратната посока е прието, че доверителят ни е превишил властта си, без да е посочено по какъв начин и с какви действия“. Подсъдимият Н. не е изпълнил задълженията си и е превишил властта си, като не е изпълнил заповедта, която му е отдал командирът на формированието относно процесните НАР, както и че е предприел действия същите да бъдат изнесени от района на военното формирование без съответните документи и предадени на ВМЗ-С..

Не е вярно твърдението в поставения в жалбата на подс. Н. въпрос № 12, че не е издавал разпореждане за допускане на МПС на ВМЗ-С. във военното формирование. Касае се за сложен ред за допускане на МПС във военно формирование. Подсъдимият м-р Н. активно е участвал в допускането на МПС, дори е издал разпореждане същият камион да бъде натоварен и е попълнил „Анекс към разрешение Приложение № 7“.

Подсъдимият м-р Н. С. Н. умишлено е превишил властта си, като е извършил действия извън рамките на неговата компетентност във военно формирование ХХ  – Б., като е нарушил чл. 154, т. 17 и чл. 324, т.3 от УВС на ВС на РБ и заповед № ХХ г. на командира на военно формирование ХХ – Б. и се е разпоредил еднолично на дежурния на КПП на военното формирование да допусне автомобил с гражданска регистрация на територията му след като това би могло и следвало да става само с разрешение на командира и е предал без позволение 6 бр. НАР на гражданско лице в нарушение на разпоредбите на чл. 94 – 100 от Правилник П-7/2011 г. за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти и чл. 21 и чл. 35 от Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от Въоръжените сили на РБ, приета с ПМС № 278/30.11.2010 г., без да са снети от употреба и без да има издадено Нареждане за движение на активи форма ПД-243 от „Счетоводен документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната“, обявен със заповед № ХХг.

От неизпълнението на служебните  си задължения (бездействието по служба) и умишлено превишаване на властта от страна на подсъдимия м-р Н. са произлезли вредни последици, което реално се изразява в посегателство над имущество, собственост на МО, в размер на 2160 лева (6 бр. НАР С-5СР, всеки на стойност по 360 лв. – л.144, том II, дос.пр.).  Поставил е в невъзможност командира на военното формирование да вземе правилното решение и мерки, като назначи комисия, която на основание чл. 186, ал. 13 от Счетоводния документооборот да заведе боеприпасите на отчети и така е създал условия за допускане на реална злоупотреба с тях – изнасянето им извън военното формирование и разпореждането им без наличие на разрешение и компетентност. Лишил е военното формирование да използва по предназначение и да се разпорежда с процесните боеприпаси за огнестрелно оръжие, като по този начин е довел до смущаване правилното функциониране на формированието, а това от своя страна е довело до подронване авторитета и доверието на обществото във Въоръжените сили на Република България.

Правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия м-р Н., че е извършил престъпления по чл.339 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, чл. 372, ал.1 и чл. 387, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Не се подкрепят от доказателствата по делото доводите в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание на подс. серж. Ж. Й. С.. Същият е действал като съизвършител (чл.20, ал. 2 НК) в извършване на престъплението по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 НК с подс. м-р Н.. Те има общност на умисъла, тъй като двамата са предали НАР-овете на цивилното лице, представител на ВМЗ-С.. Подс. С. е посрещнал и съпроводи автомобила до своя склад, отключил го и лично е участвал в процеса на товаренето. Подс. Н. е положил грижата автомобилът да влезе безпрепятствено във военното формирование и двамата с подс. С. са създали необходимата организация за бързото предаване на боеприпасите за огнестрелни оръжия на ВМЗ-С. без да имат надлежното разрешение за това. Те много добре са съзнавали, че нямат необходимото разрешение, но са проявили упоритост при извършване на престъплението, с цел да укрият боеприпасите за огнестрелни оръжия, като при предстоящата проверка на склада би се констатирало, че те са излишък и не са били заприходени по законния ред. Това от своя страна би довело до административно наказание спрямо двамата подсъдими, каквото на подс. серж. С. е било наложено по-рано за друго подобно нарушение.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приложил закона и е осъдил подс. серж. С. по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за боеприпаси за огнестрелно оръжие в големи количества, тъй като освен бройката е налице и значително по-голямо поразяващо действие на тези от обикновените – патрони, снаряди и др. Попаднали в неправилни ръце, същите могат да нанесат големи материални щети и поражения на жива сила.

Наложените наказания на подс. м-р Н. по настоящото дело са минималните предвидени от закона. Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК и правилно първоинстанционнят съд го е приложил, като е определил също минималния срок, с което е отложил изтърпяването на най-тежкото наказание – 3 години.

Обосновано първоинстанционният съд е приложил за подс. серж. Ж. С. разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му е наложил наказание под най-ниския предел – 2 години лишаване от свобода, на което е отложил изпълнението с изпитателен срок от 3 години.

По-голяма снизходителност не е нужна, а и ще обезсмисли наказателната превенция.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че са налице основанията, предвидени в закона присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а протестът на прокурора и жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 15.11.2013 г. по нохд № 48/2013 г. на Сливенския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му.

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg