Решение
27-03-2014

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 4

                                  

                                гр.София, 27 март 2014 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

    полк. ПЕТЬО  Сл. ПЕТКОВ

                     

                                

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора    полк. ВЕСЕЛИН СТОЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 6 по описа за 2014г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по жалба на подсъдимия ст. л-т Ж.В.В. от в.ф. ..... – Б., чрез неговия защитник адвокат Н. Д. от АК – Б., срещу присъда № 13/18.12.2013г. по нак. общ характер дело № 92/2013г. по описа на Сливенския военен съд.

 

          С присъда № 13/18.12.2013г. по нохд № 92/2013г. състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия  старши лейтенант Ж.В.В. от в.ф. ..... – гр. Б., за виновен в това, че в периода от началото на м. септември 2011 г. до 03.10.2011 г. във в.ф. ..... – Б., чрез използване на документи с невярно съдържание – фактура № 32/29.08.2011 г. и фискален бон към нея, издадени от ЕТ „М.Г. – З.П.“ – гр. В., е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари за транспортни разходи за превоз на покъщнина в размер на 400 лева, собственост на Министерство на отбраната с намерение да го присвои, като до приключване на съдебното следствие са възстановени, в маловажен случай – престъпление по чл. 212б ал.1 т.4 вр. чл. 212 ал.6 вр. ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева. С решението подсъдимия е осъден и да заплати направените по делото съдебни разноски.

          В подадената въззивна жалба на подсъдимия ст. л-т В. чрез неговия адвокат Д. срещу посочената присъда на Сливенския военен съд се твърди, че същата е неправилна и се иска същата да бъде отменена като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия В. да бъде оправдан по предявеното му обвинение или алтернативно да бъде намалено наложеното административно наказание глоба към минимално възможния размер.

          Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен съдебен акт следва да бъде потвърден.

          Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, намира следното:

          С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият старши лейтенант Ж.В.В. е постъпил на кадрова военна служба в БА през 2011 година след завършване на курса на обучение във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. В.. От 14.08.2011 г. бил назначен като офицер – лейтенант във в.ф. ..... – Б., а към настоящия момент е на длъжност „помощник командир на кораб във в.ф. ..... – Б. с военно звание „старши лейтенант“. Същият е охарактеризиран положително като дисциплиниран и професионално подготвен офицер. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредба Н-18/20.07.2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на военнослужещите и техните семейства, при преместване на военнослужещи в друго населено място транспортните разходи за превозване на покъщнина им са за сметка на военното формирование по новото местослужене.  Размерът на транспортните разходи се определял за пътуване в една посока по най-късото разстояние между двете населени места, съгласно представени надлежно оформени разходо-оправдателни документи – билети и/или фактури, но на стойност не повече от 400 лева. Подсъдимият В. знаел, че има право да му бъдат изплатени транспортни разходи за превозване на покъщнината му при преместване на служба от едно населено място в друго. След като била издадена заповед за преместването му – МЗ № КВ – ..../11.08.2011 г. във в.ф. ..... – Б., подсъдимият В. решил да се снабди с фактура, с която да докаже извършването на такава транспортна услуга за превозване на покъщнината си от гр. В. до гр. Б., без реално да бъде осъществен такъв превоз. В края на месец август 2011 г. ст. л-т В. отишъл на пиацата за товарни таксита, находяща се в ж.к.  „Т.“ в гр. В.. Там се срещнал със свидетеля А.К.Ч., който работел по граждански договор към ЕТ“М.Г. – З.П.“ – гр. В., като шофьор на товарен автомобил марка „Ивеко“. Посочената фирма по предмета си на дейност, освен като пицария, извършвала и транспортни услуги. Подсъдимият В. поискал от Ч. да бъде извършена транспортна услуга – превоз на багаж от гр. В. до гр. Б., като В. поискал първо да му бъде издадена фактура за бъдещата услуга, за която да заплати, а останалата част от сумата обещал да му даде впоследствие, след като бъде осребрена фактурата му от работодателя. Свидетелят Ч. се съгласил да издаде от името на ЕТ „М.Г. – З.П.“ – гр. В., фактура за извършена транспортна услуга, като ст. л-т В. дал на Ч. общо сумата в размер на 150 лева, от които 30 лева капаро и 120 лева дължим ДДС и данните за фактурата. Няколко дни по-късно, след като изготвил фактура № 32/29.08.2011 г., както и фискален бон от същата дата за сумата от 720 лева, Ч. ги дал на подсъдимия като двамата се уговорили превозът на багажа да се извърши в рамките на десетина дни, след като работодателя заплати на В. сумата по фактурата. Впоследствие подсъдимият В. повече не потърсил Ч., за да му бъде извършена транспортната услуга и изобщо не се е срещал с него. През м. септември  2011 г. ст. л-т В. представил фактурата и фискалния бон във в.ф. ..... – Б., на свидетеля к-н И. Д. К. – началник складов район във военното формирование. На 30.09.2011 г. к-н К. докладвал ст. л-т В. в докладната книга на в.ф. ..... – Б., за изплащане на дължимите транспортни разходи по фактурата в размер на 400 лева. В доклада било посочено, че за извършения превоз на покъщнина В. е представил фактура № 32/29.08.2011 година. Въз основа на изготвения доклад и представените документи била издадена заповед № 288/30.09.2011 г. на командира на в.ф. ..... – Б., с която било разпоредено да бъде заплатена сума в размер на 400 лева за преместване на покъщнината на ст. л-т В. от гр. В. до гр. Б. срещу представената от него фактура. В изпълнение на заповедта с разходен касов ордер № 529/03.10.2011 г. на финансовата служба на в.ф. .... – Б., в чийто състав било в.ф. ..... – Б., на ст. л-т В. била изплатена сумата в размер на 400 лева. В действителност и впоследствие такъв превоз на покъщнина не бил извършен по издадената фактура на ЕТ „М.Г. – З.П.“ – гр. В. и допълнителна сума не е плащана на свидетеля Ч.. По този начин, чрез представената във в.ф. ..... – Б., фактура и фискален бон към нея, подсъдимият ст. л-т Ж.В.В. е въвел в заблуждение командира на военното формирование за това, че му е извършен превоз на покъщнина от ЕТ „М.Г. – З.П.“ – В., и със заповед на командира на поделението му била изплатена сумата от 400 лева. С квитанция към ПКО № 440 от 14.12.2013 г. и квитанция към ПКО № 441 от 16.12.2013 г. подсъдимият В. е възстановил във в.ф. .... – Б., сумата от 400 лева, причинени имуществени вреди и 86.85 лева лихва върху тази сума.

Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото – частично от обясненията на подсъдимия В., от  показанията на разпитаните по делото свидетели А.К.Ч., З.П., к-н И. К., м-р Г.Б. и др., писмените и веществени доказателства като заповеди, рапорти, разписки, протоколи, справки,  разходни касови ордери, фактури, фискални бонове и др. писмени доказателства. Правилно при тази така установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия В. деяние. Въззивният съд възприема изцяло както правилно установената по делото фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, така също и законосъобразната правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние. Възраженията, които правят пред въззивния съд подсъдимия и неговия защитник са идентични с направените възражения пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил много подробно и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Въззивният съд намира, че съображенията, с които са отхвърлени възраженията на подсъдимия и неговата защита от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни – изцяло се основават на  доказателствата по делото и са в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон.

Така възражението на подсъдимия и неговата защита, че  е извършил превоз на багаж и че щом е извършил този  превоз и е получил предвидените по наредбата пари за такъв превоз, значи не е виновен, е неоснователно. По делото е категорично доказано и не се отрича и от подсъдимия и неговата защита, че същият е представил процесната фактура № 32/29.08.2011 г. и фискален бон към нея, издадени от ЕТ „М.Г. – З.П.“ – гр. В. пред командването на поделението и въз основа на тази точно фактура и приложения към нея фискален бон е получил чрез разходен касов ордер № 529/03.10.2011 г. сумата от 400 лева от финансовата служба на поделението. След подробно и внимателно обсъждане на доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че по тази фактура и приложения към нея фискален бон не е извършвана посочената в същата фактура транспортна услуга. Въззивният съд споделя изцяло този извод на първоинстанционния съд, тъй като този извод е в съответствие с доказателствата по делото – категоричните показания на свидетелите А.К.Ч. и З.П., че по тази фактура не е извършена транспортната услуга. Това означава, че получените по тази фактура пари от финансовата служба на поделението са без право основание, тъй като представената от подсъдимия процесна фактура се явява документ с невярно съдържание. Това всъщност е и инкриминираното деяние на подсъдимия В.. И към това деяние нямат никакво отношение, освен като защитна позиция, която обаче в случая е неоснователна и не го оправдава, твърденията на подсъдимия, че е извършил превоз на багаж и че е заплатил този превоз, защото документа, въз основа на който същият е получил сумата от 400 лева от касата на поделението, е с невярно съдържание – точно по този документ не е извършен превоз на багаж на подсъдимия и това е категорично доказано по делото.

          При определянето на вида и размера на наложеното на подсъдимия В. наказание за това извършено от него престъпление първоинстанционният съд е събрал необходимите съобразно изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност и законосъобразно е определил справедливо по вид и размер  наказание в съответствие с предвиденото от закона в чл. 78а от НК и при условията на чл. 54 от НК. Съставът на въззивния съд констатира, че размера на наложеното наказание е към минималния предвиден в закона, което дори е снизходително с оглед на обществената опасност на конкретното деяние, поради което и оплакването по въззивната жалба и алтернативното искане за намаляване на размера на наложената глоба се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

          При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, поради което въззивният съд счита, че присъдата на Сливенския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователена.

 

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/18.12.2013г. по наказателно общ характер дело № 92/2013г. по описа на Сливенския военен съд като обосновано, законосъобразно и правилно.

 

          РЕШЕНИЕТО  не подлежи на жалба или протест.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg