Решение
10-03-2014

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 9

                                  

гр. София, 10.03.2014 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година  в състав:

 

                             

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.КИРИЛ ТОДОРОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: полк.ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                    м-р МАЯ ЙОРДАНОВА

                                                                                 

 

 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора подп. Евгени И.ов

разгледа наказателно дело от общ характер № 8 по описа за 2014 година, докладвано от съдията м-р Мая Йорданова,

образувано по протест протест на прокурор от Софийската военноокръжна прокуратура против Присъда № 214/10.12.2013г. по НОХД № 4/2013г. по описа на Софийския военен съд.

 

С протестираната присъда подсъдимият бивш главен сержант И. С. Б. от РГС гр. П. е признат за невинен в това, че:

На 29.08.2001 г., за времето от 20.00 часа до 22.55 часа, на ГПП „К.” при РГС –  П., на трасе „Излизане леки автомобили”, в качеството му на лице от сержантския състав на МВР като главен сержант на длъжност „граничен полицай в Граничен контрол” на ГКПП „К.” при РГС – П., умишлено не изпълнил задълженията си по служба, посочени в чл.10 ал.1 и чл.16 ал.1 т.4 от Инструкция № І-187/27.11.1998 г. за работа с АИС „Граничен контрол” на ГКПП, а именно: чл.10 ал.1 – „за преминаващи български граждани, чужденци и използваните от тях задгранични паспорти и МРС по чл.2 ал.2 се осъществява автоматична проверка в АИС „Граничен контрол” на ГКПП” и чл.16 ал.1 т.4 – „паспортният контрольор въвежда данни за преминаващи български граждани, чужденци, използваните от тях документи за задгранично пътуване и транспортни средства, с което осъществява и автоматизирана проверка в системата”, като не въвел в системата данните за преминаващото в посока от Република България към Република Гърция, МПС – лек автомобил с повишена проходимост „С. М.”, модел ..., с ДК№ ..., собственост на Търговско дружество „М.” АД – С. /заличено от Търговския регистър при МП/, управляван от гр.л.А. Б. Р. от гр.П., който автомобил е бил обявен за общодържавно издирване от Дирекция „Национална полиция” при МВР с телеграма № 14180/25.08.2001г. и пропуснал водача и автомобила да напуснат пределите на Република България, след като умишлено въвел само личните данни на водача в автоматизираната система в категория „пешеходец” и от деянието са произлезли тежки вредни последици, изразяващи се в умишлено създаване на невярна база данни в АИС „Граничен контрол” за осуетяване на автоматичен контрол от автоматизираната система „Граничен контрол” и е извършено с цел деецът да набави за другиго – управляващия автомобила А. Б. Р. от гр.П., имотна облага в размер на 30 458.18 лева /тридесет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и 18 ст./, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.387 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

Разноските по делото в размер на 781 лева /седемстотин осемдесет и един лева/, съдът е оставил за сметка на държавата.

Писменото доказателство по делото – дневник за вписване на излизащи от страната товарни автомобили за периода 28.08.2001г. до 30.09.2001г., състоящ се от 98 листа /намиращ се в плик на л.71, т.ІІ от ДП/, съдът е присъдил да бъде върнат на Граничен полицейски участък П. служба „Деловодство”, след влизане на присъдата в сила.

В протеста на Софийската военнокръжна прокуратура и в допълнителното изложение се прави искане да бъде отменена присъдата на Софийския военен съд № 214/2013 г. по НОХД № 214/2013г. по описа на съда и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по предявеното му обвинение по чл.387 ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК или да бъде отменена присъдата и да бъде върнато делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Към протеста са представени подробни писмени съображения в подкрепа на искането.

По делото не е подадена жалба от подсъдимия.

В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа протеста на Военноокръжна прокуратура – София и допълнителното изложение към него. Представителят на прокуратурата счита, че присъда № 214/2013г. на Софийски военен съд следва да бъде отменена като незаконосъобразна и необснована. Прокурорът намира, че следва да бъде постановена нова присъда, с която да се признае подсъдимият за виновен за обвинение по чл.387 ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК, като бъде определено наказание, предложено от прокурора пред първоинстанционния съд.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия и подсъдимият считат, че присъдата на пъровинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а протестът да бъде оставен без уважение, тъй като е необоснован и немотивиран, като сочат доводи и съображения за това.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата на основание чл.314 от НПК и констатира следното:

С протестираната присъда първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият бивш главен сержант И. С. Б. е постъпил на работа в органите на МВР на 19.04.1984г. От 1999г. е сътрудник по охраната на ГКПП „К.”, като за периода от 27.09.2000г. до 12.10.2001г. е старши граничен полицай от „Граничен контрол” на ГКПП „К.” І-ва степен. Уволнен дисциплинарно на 12.10.2001г. по повод случая, предмет на разглеждане на настоящото дело. Награждаван със „служебна благодарност” приз 1997г. По време на работата си е показал добри лични резултати в провежданите изпитни тестове. При необходимост е съдействал и помагал на колегите си, а при поставяне на персонални задачи е показвал добри резултати и демонстрирал находчивост и съобразителност за постигане на възложените му цели. Женен. Неосъждан.

На 24.08.2001г. около 20.00 часа, в гр.С. свидетелят Б. А. – член на съвета на директорите на фирма „М.” АД – гр.С., паркирал управлявания от него лек автомобил с повишена проходимост „С. М.” 2.9Д, с ДК № С 80 08 КК, на бул.Д. Б., пред хотел „К. З.”. Около 23.00 часа същата вечер свидетелят А. установил, че автомобилът го няма и веднага подал молба в ІV РПУ – СДВР, където било образувано дознание № 3953/2001г. по описа на ІV РПУ-СДВР. Дознанието било водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.346 ал.1 от НК. Противозанно отнетия автомобил бил собственост на фирма „М.” АД гр.С. /т.І л.140 от ДП/. Инкриминираният автомобил бил обявен за общодържавно издирване с телеграма на ДНП № 14180/25.08.2001г. Впоследствие, тъй като автомобилът не бил открит, застрахователна компания „Л. С.” АД изплатила стойността на същия на фирма „М.” АД гр.С..

На 29.08.2001 г. подсъдимият Б. застъпил на смяна по график като паспортен контрольор на трасе „излизане на леки автомобили” на ГКПП „К.” при РГС гр.П.. При застъпването си на смяна той бил вписан в оперативния дневник на ГКПП „К.” и положил персоналния си служебен печат „BG 21038-1” в него /т.І л.43 и т.ІІ л.73-74 от ДП/. Смяната му била от 20.00 ч. на 29.08.2001 г. до 08.00 ч. на 30.08.2001 г. На това трасе подсъдимият работил до 22.55 часа, след което застъпил на трасе „тежки товарни автомобили” /т.ІІ л.71 – стр.5 от дневника, от ДП/. Задълженията на подсъдимия били, при преминаване на пешеходци за Гърция, да проверява задграничните им паспорти и да ги въвежда в системата АИС Граничен контрол, като напускащи България и да полага печат в паспорта им. Ако границата се преминава от лице с лек автомобил отново паспортния контрольор е длъжен да провери задграничния му паспорт, да го въведе в системата като напускащ България и да сложи печат в паспорта му, като данните на автомобила също се въвеждат в системата АИС Граничен контрол. Проверяват се талона и зелената карта на автомобила, а ако водачът не е собственик се изисква нотариално заверено пълномощно за управление на автомобила. Ако един автомобил е бил обявен за издирване, това обявяване излиза на екрана на контрольора, след въвеждане на данните на автомобила. За периода от 20.00 ч. до 22.55 ч. на 29.08.2001г., когато подсъдимият бил на трасе „излизане на леки автомобили” на ГКПП „К.”, през пункта преминал като пешеходец свидетелят А. Б. Р.. Той бил обработен от подсъдимия като бил въведен в АИС Граничен контрол като пешеходец, напускащ България за Гърция, а така също в задграничния му паспорт бил поставен печат от подсъдимия. На 29.08.2001 г. в 23.11 часа свидетелят Р. влязъл в Гърция през ГКПП „Промахон” като водач на лек автомобил „С.” модел „М.” 2.9Д, с ДК № С 80 08 КК.

От заключението на оценителната експертиза /т.І л.143-146 от ДП/ се установява, че стойността на противозаконно отнетия автомобил „С. М.” ..., с ДК № ..., е 30 458.18 лв.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен по повдигнатото от ВОП гр.София обвинение по чл.387 ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК и оправдан по него, тъй като не се установява, че деянието е извършено от подсъдимия.

Военно-апелативният съд намира, че при разглеждане и решаване на делото в първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С Решение № 55/15.04.2009г. на ВАпС гр.София е била отменена Присъда № 123/31.03.2008г. по НОХД № 123/2008г. по описа на Софийски военен съд и делото е било върнато за ново разглеждане на Софийската военноокръжна прокуратура. На 13.05.2009г. ВОП гр.София е внесла с обвинителен акт делото за разглеждане в Районен съд гр.П.. С протоколно определение № 464/27.04.2011г., съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 1081/2009г. по описа на Районен съд гр.П. и е изпратил делото на ВОП гр.София, тъй като е намерил, че делото е подсъдно на военен съд, съгласно разпоредбата на чл.42 ал.2 от НПК. ВОП гр.София е внесла с обвинителен акт делото за разглеждане във Военен съд гр.София на 17.06.2011г. С Присъда № 214/10.12.2013г. по НОХД № 214/2013г. по описа на Софийския военен съд, съдът е признал подсъдимият Б. за невиновен за обвинението по чл.387 ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК и го е оправдал по това обвинение.

Към датата на извършване на деянието 29.08.2001г. подсъдимият б.гл.серж.И. С. Б. е бил старши граничен полицай в Граничен контрол на ГКПП 01 степен – К. в отдел ГКПД при РГС – П., която е част от структурата на Министерство на вътрешните работи. Следователно, към тази дата, той е бил военизиран служител от МВР. В подкрепа на това обстоятелство е кадровата му справка и оценка за служебната му дейност, приложени на л.75-79 в т.І от ДП. На 01.05.2006г. е влязъл в сила новият устройствен закон на МВР, по силата на който тези лица са били девоенизирани и за тях важат правилата за общата цивилна подсъдност, след измененията на чл.396 ал.1 от НПК с ДВ бр.109/23.12.2008г., в сила от 27.12.2008г., съгласно разпоредбата на чл.3 от НПК. С отменяне на постановената от първостепенния съд Присъда № 123/31.01.2008г. от Военно-апелативния съд на 15.04.2009г. /с Решение № 55 на ВАпС/ и връщането му за ново разглеждане на Софийската военноокръжна прокуратура, наказателното производство се явява висящо на досъдебната фаза след тази дата – 15.04.2009 година, т.е. след датата на влизане в сила на измененията на чл.396 ал.1 НПК /27.12.2008г./. По-нататъшното образуване на съдебно производство /в случай на преценка на прокурора/ ще трябва да бъде отнесено към актуалните правила за подсъдност към момента на постъпване на производството пред съдебен орган. В конкретния случай, на 13.05.2009г. Военноокръжна прокуратура София е внесла с обвинителен акт делото за разглеждане в РС – гр.П.. Районен съд гр.П. е намерил, че делото е подсъдно на военен съд и на 27.04.2011г. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВОП – гр.София, съгласно чл.42 ал.2 от НПК. На 17.06.2011г. ВОП-София е внесла делото с обвинителен акт във ВС – София.

Военно-апелативният съда намира, че след внасянето на делото във Военен съд – гр. София, съдът е следвало на основание чл.44 от НПК да повдигне спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Аргументи за това са, че с измененията в разпоредбата на чл.396 ал.1 от НПК, ДВ бл.109/23.12.2008г., в сила от 27.12.2008г., подсъдимият б.гл.серж.И. С. Б. вече подлежи на съдене по правилата на общата цивилна подсъдност. Видно от параграф 37 на процесуалния закон, неприключените наказателни дела се разглеждат от съдилищата, в които са образувани, а неприключилите досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи. Отнесено към настоящото производство това означава, че законосъобразно досъдебната процедура е довършена от ВОП – София, след като въззивното решение от 15.04.2009г. е сложило край на образуваното пред съда наказателно дело, поради което е отпаднала и обвързаността на военния съд, произтичаща от разпоредбата на пар.37 ал.1 от ПЗР на ЗИДНПК /ДВ бр.109/23.12.2008г./. Поради това и за съдебното производство, образувано след отменителното решение на Военно-апелативния съд от 15.04.2009 година, е нужно да се приложи актуалната съдопроизводствена процедура. В този смисъл, Военно-апелативният съд намира, че компетентен да разглежда процесното дело е Районен съд гр.П.. Следвало е, след изпращане на делото от Районен съд гр.П. на ВОП гр.София и внасянето му във Военен съд гр.София на 17.06.2011г., Софийският военен съд, съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 от НПК, да се произнесе по въпроса за подсъдността, изхождайки от обстоятелствената част на обвинението и да повдигне спор за подсъдност на основание чл.44 от НПК пред ВКС. Разглеждайки делото и постановявайки присъда, Софийският военен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като делото не е подсъдно на военен съд и в частност на Военен съд гр. София, и понеже военният съд не е компетентен да разглежда делото, то това означава, че делото е разгледано и присъдата постановена от незаконен състав. Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.3 т.3 от НПК, разглеждането и решаването на делото от незаконен състав е винаги съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда № 214/10.12.2013г. на Военен съд гр.София.

При това положение е безпредметно обсъждането на релевираните от прокурора оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваната присъда, които следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения, Военно-апелативният съд намира, че протестираната присъда следва да се отмени и делото да се върна на първа инстанция за повдигане на спор за подсъдност пред ВКС.

 

Водим от горното и на основание чл.334 т.1, вр. чл. 335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.3 от НПК, Военно-апелативния съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 214/10.12.2013г. по НОХД № 214/2013г. по описа на Софийския военен съд.

 

ВРЪЩА делото на Софийски военен съд за повдигане на спор за подсъдност.

 

Решението на подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                             2.

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg