Решение-ІІ
16-06-2014

...Д. не е заявявал за участие на други освен него и „Б.“.“  В подкрепа на този извод са и веществените доказателства – иззетите по делото части от дървена пръчка и сапове, които са разпознати от свидетелите и по които са открити биологични следи от подсъдимите. Възраженията на защитата на подсъдимите  И. и Н. относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите, а именно, че се касае евентуално за деяние по чл. 124 от НК или за такова по чл. 118 от НК са обсъждани от първоинстанционния съд и правилно са оставени без уважение като неоснователни. Въззивният съд намира, че съображенията на първоинстанционния съд са основателни и тези възражения на двамата подсъдими и техните защитници пред въззивния съд също са неоснователни.  В това отношение – относно възражението за чл. 118 от НК, заключението на съдебно-психиатричната експертиза е ясно, недвусмислено и категорично: „ … При това твърдението за обидата, отправена му от пазача и непотвърдено от никой от свидетелите, заедно със смисловия си заряд е трудно да определим като сериозна обида, засягаща важна част от ценностната система на извършителя. При условие, че с него /И./ на язовира са майка и дъщеря, с които има интимни отношения е твърде съмнително възприемането на казаното от пострадалия и насочено към семейството му да може да бъде възприето като пусков механизъм на последващата агресия. Т. е. липсват условията за приемане на състояние, не само на патологичен афект, но и на физиологичен такъв. Осв. изпада в състояние, което може да се определи като такова на силно емоционално и психическо напрежение и гняв, родили насилие като компенсация за нанесените щети. В цялостното поведение се афишира амбиция да се докаже виновността на пострадалия за щетите … Липсват каквито и да е данни за неподреденост, хаотичност и странност в поведението, или постъпка извън контекста на саморазправата. До голяма степен деянието може да се интерпретира и като показно за надмощие и сила, предназначени да повишат самочувствието на извършителя пред присъстващите жени… Към времето на деянието, както и към настоящия момент на изследването, осв. е бил и е в състояние на ясно съзнание, без данни за психотични изживявания, в състояние да възприема и отразява правилно и пълноценно реалните факти и събития и да реагира съответно на възприетото. Липсват данни за дефицит в интелектуалната или паметовата сфери. …“ – относно подсъдимия И. и относно подсъдимия Н.: „…Осв. Б.Ч.Н. не е бил в състояние на силно раздразнение или физиологичен афект преди или по време на инцидента. … осв. под влияние на състоянието на обикновено алкохолно опИ.е и улесненост за импулсивни действия и лабилност на емоционалните си изживявания, предприема участие в разправата с пострадалия под въздействието на солидарност към приятеля си, който е решил да малтретира лице, за което има съмнение, че краде от него. Осв. изпада в агресивно състояние, проява на вътрешната му напрегнатост и стремеж за разрушение и изява, изтъкване на своето превъзходство над иначе безпомощния пазач на язовира. …“. Освен ясното заключение на експертизата по този въпрос, освен чисто житейски нелогичното и неоправдано „обиждане“ на семейна чест от страна на човек, който в този момент е в компанията на жени, с които е в извънбрачна връзка, това възражение се опровергава и от доказателствата по делото – свидетелят очевидец В. пред съда е категоричен: „…Докато го дърпаха и удряха, И. не е псувал и не е отправял заплахи и закани. …“, свидетелят очевидец К. пред съда е категоричен: „…Вечерта, към 12.00 часа дойдоха с „...“-а цяла компания и още със слизането Д. каза: „ела тук бе, зърнения бос“ и започна да бие И. като го удари с шамар, И. падна. … Колата спря отпред, почти до фургона. Още със слизането не е имало никакъв диалог … Д. издърпа И. и го удари и той падна. …“. Освен елиминирането на възраженията за евентуална преквалификация на деянието по чл. 118 от НК, заключението на съдебно психиатричната експертиза е категорично и относно психическото състояние на двамата подсъдими преди, по време и след осъществяване на деянието – и И., и Н. са били в състояние да разбират свойството и значението на постъпките си и да ръководят действията си – т.е. изводът на първоинстанционния съд относно субективната страна на деянието на подсъдимите И. и Н. е обоснован, законосъобразен и правилен. В този смисъл основателно първоинстанционният съд е оставил без уважение и възражението за евентуално приложение на чл. 124 от НК – посоченото по-горе в заключението на съдебно медицинската експертиза относно локализираните следи от нанесения побой и установеното с цитираните показания на свидетелите очевидци, а именно – голямото множество на нанесените удари с юмруци, ритници, с пръчки, сапове от земеделски сечива, голямата сила, с която са нанесени тези удари,  голямата интензивност на тези удари, локализирането на тези удари не само по цялото тяло и крайниците на пострадалия, но и в особено важни – жизнено важни центрове на организма на пострадалия като главата, гърдите, корема, обективират и умисъла на двамата подсъдими, който е насочен към настъпването на смъртта на пострадалия, с настъпването на който резултат двамата подсъдими се съгласяват. Освен изложените вече аргументи в тази насока, би могло да се добави и поведението на подсъдимия И. след деянието – на два пъти по телефона същият е уведомен от свидетеля К. за тежкото състояние на пострадалия от побоя И. без да реагира за оказване на спешна медицинска помощ, като трети път свидетелите К. и В. били принудени да вървят пеша през нощта до близкото село, за да уведомят подсъдимия И. за много тежкото състояние на пострадалия И. чрез свидетеля П. и в резултат на това, подсъдимият И. след като установява безжизненото състояние на пострадалия, обяснява пред съда: „ …отидох  в гр. Б. да търся адвокат, за да се срещна с него … и да се предам. …“.  Убедително са аргументирани и правните изводи на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства „с особена жестокост“ и „по особено мъчителен начин“.  Въззивният съд възприема изцяло като правилни тези изводи, които съответстват напълно на събраните по делото доказателства – цитираните по-горе показания на свидетелите очевидци, които описват яростния побой над пострадалия, при който побой и самите свидетели очевидци са били заплашени и са се почувствали застрашени от жестоката агресивност на двамата подсъдими, както и описаните в съдебно медицинската експертиза множество тежки поражения на организма на пострадалия в резултат на този побой, категорично доказват тези квалифициращи обстоятелства като и съдебно медицинската експертиза е ясна и категорична: „ …Описаните увреждания са били получени приживе … През цялото време на нанасянето им пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания. … Смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено, е бил дълъг и мъчителен процес. …“. Поради това и възраженията в тази насока правени и пред въззивния съд се явяват неоснователни и също следва да бъдат оставени без уважение. Изложеното е основание да бъде отхвърлено и възражението на подсъдимия Н. за ексцес от страна на подсъдимия И.. В посочения смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд изразена в  решения № 184/12.06.2013 г. по к. н. д. № 353/2013 г., ІІІ НО, № 513/03.12.2013 г. по к.н.д. № 1850/2013 г., ІІІ НО, № 510/05.08.2013  г. по к.н.д. №814/2013 г., ІІ НО, и др.

          При определянето на вида и размера на наложените наказания на всеки един от двамата подсъдими първоинстанционният съд е събрал в съответствие с изискванията на процесуалния закон необходимите съобразно изискванията на чл. 54 от НК за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност като е определил справедливо и дори снизходително за всеки един от двамата подсъдими наказание лишаване от свобода към минималния размер на предвиденото в рамките на закона. При определянето на вида и размера на наказанието за всеки един от подсъдимите съдът правилно е преценил както степента на обществена опасност на личността на всеки един от двамата подсъдими, определени от съдебното им минало, характеристичните данни за всеки от тях, семейното им положение, така и степента на обществена опасност на извършеното деяние характеризиращо се с няколко квалифициращи признака, като е отчел и съответно приноса на всеки един от тях и най-вече водещата роля в побоя над пострадалия И. от страна на подсъдимия И.. Поради това въззивният съд счита, че възраженията по въззивните протест и жалби в тази насока – за увеличаване на наложените наказания от страна на прокурора и защитата на частните обвинители и граждански ищци и респ. за намаляване на тези наказания от страна на защитата на двамата подсъдими,  се явяват неоснователни и следва като такива да бъдат оставени без уважение. Законосъобразно са приложени разпоредбите на чл.61 т.2 от ЗИНЗС и на чл. 59 ал.1 от НК.

          По отношение на предявените граждански искове от страна на гражданските ищци – правилно и законосъобразно съдът е приел, че същите са основателни и доказани до размера на стойността на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди на гражданските ищци. Безспорно е доказано, че с престъплението, осъществено от двамата подсъдими, гражданските ищци са загубили своя баща и с неговата смърт са претърпели болки и страдания, които първоинстанционният съд е преценил законосъобразно и справедливо е диференцирал с оглед отношенията между ищците и техния родител. Законосъобразно е отхвърлил гражданските искове в останалата им част като недоказани. Поради това и възраженията както на защитата на гражданските ищци с искане за завишаване размера на присъденото обезщетение за причинените с престъплението неимуществени щети, така и на защитата на подсъдимите с искане за намаляване в значителна степен на обезщетенията за причинените на наследниците на починалия неимуществени вреди, се явяват неоснователни и също следва да бъдат оставени без уважение.

          При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната и протестирана присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Сливенския  военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадените въззивни протест и жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

          По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9/11.11.2013г. по нохд № 12/2013г. по описа на Сливенския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

          РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg