Определение
11-04-2014

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

8

 

гр. София, 11.04.2014 година

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д  А

 

          Военно-апелативният съд на Република България в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЪР ПЕТКОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

при секретарТеодора Спасова

разгледа частно наказателно дело№ 6 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. ПЕТЪР Г. ПЕТКОВ, образувано по жалба от П. Х. Д. от с. П., обл. В., чрез адв. Н. Д. срещу определение от 04.03.2014 г. по чнд № 18/2014 г. на Варненския военен съд.

         

Производството е по реда на чл.242,ал.6 и 7 НПК.

          С обжалваното определение състав на Варненския военен съд е потвърдил постановление от 29.01.2014г. на Варненската военно-окръжна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 46-Рп/2013г.

         В жалбата се правят доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението. Твърди се, че в обжалвания съдебен акт не става ясно каква фактическа обстановка е приета за установена от съда и въз основа на кои доказателства. Неоснователно не са кредитирани показанията на свидетелите: Д., П., Х. и С., а това е сторено по отношение на свидетели, които обективно не са имали възможност да възприемат случилото се. В тази връзка не са предприети действия от разследващите за проверка на показанията на им, чрез извършване на следствен експеримент. Неправилен е извода на съда, че полицейските служители за осъществели по отношение на св. М. незаконен арест. Същите са действали правомерно и в рамките на правомощията си са предприели действия по преустановяване противозаконните действия на М., който е възпрепятствал изпълнение на служебните им задължения. В тази връзка  са останали неизяснени и обстоятелствата относно телесните повреди, които са причинени  на двамата полицейски служители, в качеството им на длъжностни лица. Прави се искане за отмяна на определението и постановлението на прокурора, като делото се върне на прокурора за  провеждане на всестранно, пълно и обективно разследване.

          За да се произнесе по жалбата, Военно-апелативният съд взе предвид следното:

           Първоинстанционният съд при постановяване на съдебния си акт е възприел изцяло приетата за установена от прокурора фактическа обстановка, изразяваща се в следното:

          С. Х. живеел в гр.В., местност Б. – юг №... Вечерта на 26.09.2013 г., около 23 часа се обадил по телефона в оперативната дежурна част на Четвърто РУП – В. и съобщил, че негов съсед дошъл пред къщата и започнал да хвърля в двора му камъни, парчета тухли и други твърди предмети.

          На място бил изпратен полицейски автопатрул на Четвърто РУП – В., в състав полицай П. Х. Д. и полицай Ф. В. П..

          Около 23.45ч. полицейските служители пристигнали в местността Б. – юг и се срещнали с подалия сигнала- гражданско лице Х., който посочил къщата, в която живеел съседа, срещу когото подал сигнал в полицията.

          Полицейските служители били облечени в униформено облекло и с автомобил, който имал опознавателните знаци на Националната полиция. След като позвънили на звънеца на № 556 от къщата излязъл П. З. М., който бил военнослужещ с военно звание „мичман” и служел във военно формирование ... – В.. По това време на денонощието в къщата се намирали военнослужещият, съпругата му и ст. л-т Е. М. Г. от в.ф. ... – В..

          Полицейските служители поискали мичман М. да им представи документ за самоличност. М. видял, че на входната двама има двама униформени полицейски служители и влязъл в къщата, откъдето взел черна кожена чанта, в която съхранявал личната си карта и мобилния си телефон. М. попитал полицейските служители от къде са и те му отговорили, че са от Четвърто районно управление „Полиция” и срещу него имало подаден сигнал от съсед. Полицейските служители повторно поискали личната карта на М., а той поискал от тях да се легитимират със служебните си карти.

          Полицейските служители докладвали по телефона на оперативния дежурен в Четвърто РУП – В., че са намерили лицето, срещу което е бил подаден сигнал, но то отказвало да представи документ за самоличност, държало се агресивно и отправяло към тях обиди и заплахи. От дежурната част разпоредили на автопатрула да продължи обхода на маршрута, а служителите да изготвят писмена докладна за посетения адрес. Двамата полицаи влезли в служебния автомобил, водача запалил двигателя и в това време пред автомобила застанал мичман М., който се обадил от мобилния си телефон на единния европейски телефон за спешни и аварийни обаждания 112, където съобщил, че пред дома му има двама полицейски служители и искал да провери дали в действителност лицата са служители на полицията. От телефон 112 поискали от М. да им продиктува регистрационния номер на полицейския автомобил. М. застанал пред полицейската кола, за да види табелата на регистрационния номер, която се намирала на предната броня на автомобила.

          Полицейските служители Д. и П. възприели поведението на М. като опит за преграждане пътя на полицейския автомобил. Те излезли от колата и предприели действия по физическото задържане на лицето, чрез поставяне на белезници около китките на ръцете. М. не се подчинил и при физическия контакт между него и двамата полицейски служители той паднал на земята, заедно с полицай П.. Двамата полицаи успели да поставят белезници на М., качили го в служебния автомобил и го отвели в сградата на Четвърто РУП – В.. Там, на военнослужещия били съставени два акта за установяване на административно нарушение по чл. 275 и чл. 55, ал.4 от Закона за МВР и по чл.6 от Закона за българските лични документи. Била издадена и заповед за задържане до 24 часа на основание чл. 63, ал.1, т.2 от Закона за МВР.

          След приключване на дежурството полицейския служител Д. посетил съдебен лекар, който му издал удостоверение за причинена травма на палеца на лявата ръка. Полицейския служител П. посетил съдебен лекар, който му издал медицинско удостоверение за получена травма в главата, в областта на лявата вежда.

         Въз основа на тази фактическа обстановка, решаващият съд се е съгласил с извода на прокурора, че по делото не са събрани доказателства за извършено престъпление от мичман М. по чл.325,ал1 и 2 от НК и е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

           Жалбата е основателна.

           Досъдебното производство е образувано срещу мичман П. З. М. от в.ф. ...-В. за извършено престъпление по чл.325,ал.2 от НК. За изясняване на обстоятелствата  за възникналия инцидент между него и двамата полицейски служители на 26.09.2013г., са разпитани в качеството на свидетели осем лица.  Една част от тях са преки участници, а останалите са очевидци на случилото се.  В зависимост от начина, по който пресъздават в показанията си   възникването, развитието и приключването на инцидента, свидетелите оформят две групи. При наличието на такова противоречие в доказателствените материали, разследващият орган е бил длъжен да вземе мерки за   неговото отстраняване, чрез предвидените в НПК способи- очни ставки, оглед на местопроизшествието и евентуално следствен експеримент/ за установяване възможността свидетелите да възприемат  случилото се/.   Вместо да извърши тези процесуално-следствени действия, за да изпълни задължението си за осигуряване разкриването на обективната истина по делото, прокурорът се е произнесъл с акта си за прекратяване на наказателното производство.  Този пропуск се е отразил и на процесуалната годност на самото постановление, което по същество представлява  преразказ на показанията на разпитаните по делото свидетелите. Липсва изискуемия от закона анализ на доказателствата, още повече при съществуващото противоречие между тях не е мотивирано  приемането на едните и отхвърлянето на другите. За това не става ясно въз основа на кои доказателства по делото прокурорът е приел за установени фактите по делото. Като резултат са последвали и неправилни правни изводи за липсата на съставомерни последици от деянието на мичман М..

        Правилно е възражението на жалбоподателя, че по делото са останали неизяснени обстоятелствата за  причинените на полицейските служители телесни повреди при задържането на М.. Видно от съдебно-медицинските експертизи/л.54-55, 59 от д.пр-во/ при прегледа на полицейския служител П. Д. е установено изкълчване на дланно-пръстната става на първи пръст на лявата ръка, травматичен оток и кръвонасядане в същата област, което е довело до трайно затрудняване в движението на горния крайник за период от около 5-6 седмици, а на полицейския служител Ф. П.- травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявата вежда, които са обусловили чувство на болка и страдание. В постановлението на прокурора в това отношение/л.8 от същото/, е налице само лаконична констатация, че няма безспорни доказателства мичман М. да е причинил умишлено телесна повреда на длъжностно лице - полицай П. при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Липсва каквото и да е произнасяне за  посочената по-горе телесна повреда на другия полицейски служител П. Д..

         При упражняване на правомощията си по чл.243,ал.4 и  5 от НПК, първоинстанционният съд не е констатирал описаните  непълноти при разследваното и нарушения на процесуалните правила, допуснати при постановяване на проверявания прокурорски акт, като даже ги е преповторил и задълбочил. За това описаното относно неправилността на постановлението за прекратяване, в пълна степен се отнася и за обжалваното определение. На непълнотата на разследването и липсващия анализ на доказателствата по делото,  се дължи и неправилния извод на съда, че действията на полицейските служители  са  неправомерни.

        Изложеното налага извода за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и на потвърденото с него   постановление за прекратяване на наказателно производство, което е основание за тяхната отмяна. Делото следва да се върне на прокурора за продължаване на разследването, в хода на което се подложат на проверка, чрез способите на НПК, показанията на разпитаните свидетели и се положат усилия за отстраняване на противоречията между тях. За установяване механизма на причиняване на телесни повреди на полицейските служители би следвало да се назначи допълнителна съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице изготви заключението си след запознаване и с допълнително събраните доказателства по делото. Едва след извършване на тези процесуално-следствени действия, събрания доказателствен  материал подлежи на анализ и преценка от прокурора за съставомерността на деянието на мичман М., включително и за престъпления по чл.131,ал.1,т. 1 и 269,ал.1 от НК.

           С Решение по протокол № 6/ 06.02.2014г. на Висшия съдебен съвет са закрити Варненския военен съд и прокуратура, като този съдебен район преминава към съдебния район на  Сливенския военен съд, съответно Военно-окръжна прокуратура- Сливен. Това налага делото да се изпрати за изпълнение на горепосочените указания по приложение на закона на прокурор от  Военно-окръжна прокуратура-Сливен.

Предвид горното и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, Военно-апелативният съд

                  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

          ОТМЕНЯ определение от 04.03.2014 г. по чнд № 18/2014 г. на Варненския военен съд.

         ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.01.2014г. по ДП №46-Рп/2013т. на Военно-окръжна прокуратура-Варна.

         ВРЪЩА делото на прокурора от Сливенската военно-окръжна прокуратура, с указания за прилагането на закона, съдържащи се в обстоятелствената част на определението.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg