Определение
24-06-2014

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 12

 

гр. София, 24 юни 2014 година

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                    ЧЛЕНОВЕ:  полк. ХРИСТО  СТРАНДЖАНСКИ

                                          полк. ПЕТЬО  Сл.  ПЕТКОВ

 

при секретар Катя Симова

разгледа частно наказателно дело № 7 по описа за 2014 година

докладвано от съдията полк. Странджански

образувано по протест на капитан А. Ж. – военен прокурор при ВОП - гр. София, против разпореждане от 10.03.2014 г. по наказателно общ характер дело № 10/2014 г. по описа на Софийския военен съд.

 

          С протестираното разпореждане Софийският военен съд е прекратил съдебното производство по нохд № 10/2014г. по описа на същия съд и е върнал делото на прокурора на основание чл. 249  вр. чл. 248 ал.2 т.3 от НПК.

          В протеста на военния прокурор се твърди, че разпореждането, с което се прекратява съдебното производство е неправилно и при постановяването на разпореждането са допуснати съществени процесуални нарушения. С протеста се иска да бъде отменено посоченото разпореждане на Софийския военен съд и делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане.

          Военно-апелативният съд намира, че подадения протест срещу посоченото разпореждане на Софийския военен съд е неоснователен.

          В първоинстанционния съд е внесен обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Много подробно – на три страници от разпореждането, съдът е изложил аргументирани съображения в тази насока. В чл. 246 ал.2 от НПК е поставено категорично изискване в обстоятелствената част на обвинителния акт да се  посочи всяко едно престъпление, извършено от подсъдимия, конкретизирано по време, място, начин на извършване, пострадало лице и размер на вредите, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността му, както и изрично посочване на доказателствените материали, от които се установяват всички тези обстоятелства, касаещи всяко едно описано в обвинителния акт престъпление. Правилни са при това положение констатациите на първоинстанционния съд в атакуваното разпореждане, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са отразени основни съставомерни признаци определящи, както от обективна, така и от субективна страна, състава на инкриминираните деяния като престъпления. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че освен нарушение на императивната разпоредба на чл. 246 от НПК, в конкретния случай е нарушено и правото на защита на подсъдимите, тъй като за да осъществят на практика това свое право, гарантирано им от закона – чл. 55 ал.1 от НПК, те трябва да бъдат уведомени в какво точно се състои обвинението срещу тях, конкретизирано както бе посочено по-горе съобразно изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК. Още повече, че съдът е констатирал и сериозни нарушения на процесуалните правила още на досъдебното производство при предявяването на материалите по делото на подсъдимите. Тези процесуални нарушения са свързани пряко с правото на защита на всяка от страните в процеса – както на подсъдимия, така и на пострадалите лица, точно поради което и тези процесуални нарушения са винаги съществени и тяхното допускане от разследващите органи води като последица до резултат, какъвто е посочен в атакуваното разпореждане на съда. Съставът на въззивния съд, намира, че   дадените в разпореждането указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения са достатъчни и достатъчно ясни, за да бъдат отстранени същите, а така също и за да може да бъде извършена съответната процесуално-следствена дейност по конкретизиране и прецизиране на обвинението.

          Законосъобразен при това положение се явява и изводът на първоинстанционния съд, че са налице условията на чл. 249 ал.1 и ал.2 вр. чл. 248 ал.2 т. 3 от НПК и правилно същият е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора с указания да бъдат изпълнени изискванията на закона при провеждането на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт.

          Съставът на въззивния съд счита, че „абсолютно недопустима“ е изразената в протеста „поучителна преценка“ на действията на първоинстанционния съд относно това какво може и какво трябва да проверява състава на съда в представените пред него актове на органите на досъдебното производство, а не дадените в рамките на законовите му правомощия указания на първоинстанционния съд към тези органи. Осъществяването на процесуално-следствени действия при воденето на досъдебното производство е строго законово регламентирана дейност с оглед гарантиране на правовия характер на държавната дейност съобразно изискванията на Конституцията на Република България. Нарушаването на законовите изисквания при осъществяването на досъдебното разследване води не само до нарушаване на конституционно гарантираните права на гражданите на държавата, но е  и пряко нарушаване на правовия характер на държавата и води до подриване на държавността. Поради това основно задължение на съда е да проконтролира законосъобразното провеждане на досъдебното разследване като гаранция срещу произвол против правата на гражданите и правовия характер на държавата. Едва след като органите на досъдебното производство в съответствие с изискванията на процесуалния закон са изпълнили задълженията си по събиране на необходимите доказателства имащи отношение към предмета на доказване по конкретното дело, съдът може да изпълни компетентно задълженията си при условията на публичност, гласност, равнопоставеност на страните по делото и в съответствие с всички останали изисквания на процесуалния закон за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото да постанови своя съдебен акт съгласно своето вътрешно убеждение изградено въз основа на всички доказателства по делото и съобразно изискванията на закона.

Ето защо и на основание чл.345 ал.1 от НПК Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.03.2014 г. по наказателно общ характер дело № 10/2014 г. на Софийския военен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, като обосновано, законосъобразно и правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:   

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg