Решение
16-02-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр.София, 16.02.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора полк. Бенчев разгледа наказателно дело от общ характер № 16 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба от адв. Й. Ч. – защитник на подсъдимия м-с р. Р. В. Т. и жалба от подсъдимия гр. л. Т. Р. Р. чрез адв. Г. Я. срещу присъда № 28/11.03.2014 г. по нохд № 28/2013 г. на Варненския военен съд. С обжалваната присъда Варненският военен съд е признал подсъдимите м-с от резерва Р. В. Т. от в. ф. ... – В. и гр. лице Т. Р. Р. за виновни в това, че: За времето от началото на месец януари 2012 г. до края на месец февруари 2012 г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1, б. „б” НК, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у гр. л. Т. И. П. от гр. В., ст. м-с Л. Р. Р., м-с Д. И. Т., р-к Н. Ж. Т. и м-с Т. Ж. Т., четиримата от в.ф. ... – В. и с това им причинили имотни вреди както следва – на гр. л. Т. П. в размер на 2 500.00 лева; на ст. м-с Л. Р. в размер на 2 660.00 лева; на м-с Д. Т. в размер на 2 113.13 лева; на р-к Н. Т. в размер на 4 692.36 лева и на м-с Т. Т. в размер на 4 847.43 лева, или общо в размер на 16 812.92 лева, поР. което и на основание: - чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК за подсъдимия м-с от резерва Р. Т. е осъден на две години лишаване от свобода, - чл. 211, пр. 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, вр. чл. 54 НК за подсъдимия гр. л. Т. Р. е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание за подсъдимия м-с от резерва Р. Т. е отложено с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС на подсъдимия гр. л. Т. Р. е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимите м-с р. Р. В. Т. и гр. л. Т. Р. Р. са осъдени да заплатят на ст. м-с Л. Р. Р. сумата от 2 660.00 лева, представляваща имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, както и сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по водене на делото за адвокатска защита. Подсъдимите м-с р. Р. В. Т. и гр. л. Т. Р. Р. са осъдени да заплатят на м-с Д. И. Т. сумата от 2 113.13 лева, представляваща имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, както и сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по водене на делото за адвокатска защита. Подсъдимите м-с р. Р. В. Т. и гр. л. Т. Р. Р. са осъдени да заплатят на р-к Н. Ж. Т. сумата от 4 692.36 лева, представляваща имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, както и сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по водене на делото за адвокатска защита. Подсъдимите м-с р. Р. В. Т. и гр. л. Т. Р. Р. са осъдени да заплатят на м-с Т. Ж. Т. сумата от 4 847.43 лева, представляваща имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, както и сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по водене на делото за адвокатска защита. Варненският военен съд се е разпоредил с веществените доказателства. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от по 166.70 лева, представляваща разноски по водене на делото. Подсъдимият м-с Р. В. Т. е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 286.26 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове. Подсъдимият гр. лице Т. Р. Р. е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 286.26 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове. В бланкетната въззивна жалба на подсъдимия Т. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяна и постановяване на друга оправдателна присъда, с отхвърляне като неоснователни на предявените граждански искове. Основната защитна теза на подсъдимия в хода на процеса е, че деянието му е несъставомерно, тъй като липсва умисъл за измама. През инкриминирания период от време той се е нуждаел от пари, което го е мотивирало да сключва договори за заем, с намерението да върне заетите пари. Липсват доказателства за наличието на предварителен сговор с подсъдимия Р.. Алтернативно се иска изменяване на присъдата с намаляване на наказанието и корекция на гражданските искове с оглед частичното възстановяване на сумите. Въззивната жалба на подсъдимия Р. има бланкетен характер. Защитната му теза е намерила развитие в съдебно заседание, като се застъпват три алтернативни искания. Едното е за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна, като се отхвърлят и предявените граждански искове. Липсват доказателства, че подсъдимият Р., в съучастие с другия подсъдим, да е извършвал конкретни измамливи действия по отношение на пострадалите. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона. Освен това присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като делото не е подсъдно на военен съд. Ако съдът счете, че подсъдимият Р. е виновен, то присъдата следва да се измени, с оглед на новосъбраните доказателства. В съдебно заседание прокурорът твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. От доказателствата по делото не се установява наличието на облогационноправни отношения между пострадалите и подсъдимите, както твърдят последните. Вземайки парите от пострадалите, подсъдимите не са имали намерението да ги връщат, с което е реализирана наказателноправната измама. Възстановяването на част от щетите не променя правната квалификация на извършеното, тъй като престъплението е довършено с получаването на облагата. Повереникът на гражданските ищци Р., П., Н.Т. и Т.Т. твърди, че е налице наказателноправна измама и счита, че присъдата следва да бъде потвърдена. Предлага сумата по уважените граждански искове да бъде редуцирана с размера на възстановените суми. Военно-апелативният съд като взе предвид становището на страните и съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното: Подсъдимият м-с от резерва Р. Т. е постъпил на военна служба в БА на 01.12.2004 г. във в. ф. ... – В. на длъжност „шофьор”. По време на службата му в БА изпълнявал функционалните си задължения задоволително, поставените му задачи и разпореждания изпълнявал точно и в срок. Наказван е два пъти с мъмрене и един път със строго мъмрене. Неженен, неосъждан, средно образование. Подсъдимият гр. лице Т. Р. Р. от гр. В. е български гражданин, средно образование, женен. От изготвената справка от ІІ РПУ – В. се установява, че е имал криминална регистрация в полицията и заведени четири заявителски материала за извършени различни деяния. Осъждан, както следва: 1. С присъда по НОХД № 1914/1997 г. на Районен съд – В., в сила от 9 март 1998 г., за деяние, извършено през месец декември 1997 г. в гр. В., на основание чл. 215, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66 НК е отложено с тригодишен изпитателен срок. Реабилитиран, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК на 9 март 2001 г. 2. Със споразумение по НОХД № 350/2005 г. от 16.06.2005 г. на Районен съд – В., в сила от 16 юни 2005 г. за деяние, извършено за периода от 25.07.2003 г. до 19.08.2003 г. в гр. В., на основание чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. Изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от четири години. С определение от 19.06.2008 г. по ЧНД № 2424/2008 г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 5 юли 2008 г., на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 350/3005 г. на Варненски районен съд – две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. 3. С присъда по НОХД № 326/2008 г. на Варненски районен съд, в сила от 22 юли 2008 г., за деяние, извършено за периода 20 април 2007 г. до 30.07.2007 г. в гр. В., за престъпление по чл. 201, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване. С Решение № 176/22.07.2008 г. на Варненски окръжен съд присъдата е потвърдена и съдебният акт е в сила на 22 юли 2008 г. Наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 17.02.2011 г., видно от служебна бележка на Варненска районна прокуратура от 21.02.2011 г. Двамата свидетели – ст. м-с Л. Р. Р. от в. ф. ... – В. и гр. л. Т. И. П. са братя и от 1990 г. се познавали с подсъдимия Т. Р., тъй като живеели в гр. В. и били съседи. Ст. м-с Л. Р. се познавал и с другия подсъдим м-с Р. В. Т. от 2005 г., тъй като служели заедно в едно военно формирование. По-късно свидетелят запознал брат си с подсъдимия Р. Т., а през 2011 г., също така запознал и двамата подсъдими, като последните оттогава започнали да поддържат приятелски отношения. През месец януари 2012 г. подсъдимият Т. Р. споделил пред свидетеля Л. Р., че на Р. Т. му трябвали пари, за да изплати някакъв заем на брат си, след което да ипотекират жилището си и го помолил да му направи тази услуга. Свидетелят му отговорил, че не разполага с пари, но ако трябва, би следвало подсъдимият Р. Т. да му се обади лично и да говорят по въпроса. В резултат на това през месец януари 2012 г. подсъдимият Т. се обадил по мобилния телефон на свидетеля Л. Р. и го помолил да му даде в заем сумата от 2 500.00 лв. Потвърдил, че парите му трябват, за да погаси заем на брат си и след това, като ипотекират жилището си, ще му ги върне. Свидетелят не разполагал с налични средства, но се съгласил да му помогне, тъй като били колеги, а и самият той преди това му станал гарант за вземане на заем. Уговорката между тях бил да изтегли заем от „П. К.” България ООД, но при условие, че Т. ще погаси главницата и всички други съпътстващи задължения като такси и лихви. Подсъдимият Т. приел условието и обещал, че ще върне заема в срок от най-много една седмица и нямало да се стигне до плащане от негова страна дори на първата вноска, тъй като чакал брат му, който работел в Англия да му изпрати пари. В изпълнение на това решение на 01.02.2012 г. свидетелят ст. м-с Л. Р. сключил револвиращ договор с Дружество за отпускане на заеми „П. К.” България ООД за сумата от 2150.00 лв., като се задължил да го изплати на 48 вноски по 145.00 лв. Междувременно също през месец януари 2012 г. подсъдимият Т. Р. се срещнал със свидетеля гр. л. Т. П. и му казал, че на подсъдимия м-с Р. Т. му трябвали 5000.00 лв., за да погаси кредит на брат си, за да могат да направят ипотека на жилището си, след което парите ще му бъдат върнати. Въпреки че познавал Т. само визуално, свидетелят се съгласил да му помогне, тъй като се доверил на подсъдимия Т. Р., с когото се познавали, както беше посочено по-горе, от 1990 г. като съседи, а още повече че били в добри приятелски отношения и до 2011 г. работели съвместно по строителни обекти. Подсъдимият го уверил, че ако даде парите на Т., те ще му бъдат върнати след 3-4 дни и ще получи лихва върху тях в двоен размер около осем-десет хиляди лева. Свидетелят се съгласил да даде парите на подсъдимия Т., но тъй като не разполагал с налични средства, му било предложено от подсъдимия Т. Р. да си заложи автомобила в заложна къща „П. П.”, чийто услуги бил ползвал и преди това. Гр. л. Т. П. приел предложението и на 02.02.2012 г. двамата отишли в заложната къща, намираща се в гр. В., на ул. „Б.”. Там свидетелят заложил собствения си лек автомобил марка „Ш. О.” с рег. № ..., за което бил изготвен договор за покупко-продажба на МПС /т. І, л. 18 от д. пр./ и получил сумата от 3500.00 лв. След това заедно отишли в жилището на подсъдимия Р. Т., където свидетелят П. му предал сумата от 2500.00 лв. При проведения разговор, подсъдимият Р. заявил на другия подсъдими, че заради услугата следва да върне на свидетеля П. сумата от 8000.00 лв. Р. Т. се съгласил, като поел и ангажимента, че ще върне въпросната сума най-много след 3-4 дни, но не е изпълнил задължението си. Няколко дни по-късно, на 06.02.2012 г. подсъдимият Т. Р. се видял със свидетеля Л. Р. пред дома му и поискал да му даде парите, които му били отпуснати от „П. К.” България ООД, за да ги предаде на подсъдимия Р. Т.. Свидетелят не се съгласил, като му отговорил, че държи лично да ги предаде, след което отишъл до банкомата и ги изтеглил. По-късно заедно отишли в дома на подсъдимия Т., където свидетелят му предал сумата от 2100.00 лв. с уговорката, че ще му я върне след няколко дни, най-много до една седмица, след като ипотекира жилището си. След като изтекъл уговореният срок за връщане на заема, свидетелят Л. Р. на няколко пъти разговарял с подсъдимия Т. и настоявал да му върне парите. Последният му заявил, че има проблеми и ще ги върне по-късно. По принцип не отказал да върне заема, но продължил да изтъква различни причини, в това число, че очаквал брат му, който работел в Англия да му изпрати пари и тогава ще се издължи. В края на месец април двамата братя свидетелите Л. Р. и Т. П. успели отново да се срещнат с подсъдимият Т., който за пореден път обещал да им върне заемите. Междувременно свидетелят Т. П. също многократно разговарял с другия подсъдим Т. Р. и го попитал кога Т. ще му върне парите, на което той му отговорил да не се притеснява, тъй като брат му работел в Англия и ще му изпрати пари, за да се издължи. По това време последните разбрали, че Т. вземал в заем пари и стоки на лизинг и от други военнослужещи и също не се издължавал. Тогава разбрали, че били измамени, за което подали жалби във военна полиция. Поради това свидетелят Л. Р. рефинансирал заема си от „Е.” гр. В., като погасил задължението си по сключени преди това договор за револвиращ заем с „П. К.” България ООД, а свидетелят П. изкупил обратно автомобила си от заложната къща. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ст. м-с Л. Р. сключил договор на 01.02.2012 г. за потребителски заем с „П.” на стойност 2 150.00 лева, които следвало да изплати на 48 вноски по 145.00 лева. Солидарен длъжник по договора станал Р. В. Т.. Вноските по погасяване на заема от Л. Р. са с дати 12.04.2012 г. – 150.00 лева; 25.04.2012 г. – 60.00 лева; 07.05.2012 г. – 6 950.08 лева по банков път от сметката на титуляра. На 10.05.2012 г. му е възстановена сумата от 4 486.64 лева. Общият размер на сумата, погасена по кредита от Л. Р. е в размер на 2 660.00 лева. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че гр. лице Т. И. П. сключил договор за покупко-продажба на 02.02.2012 г. на лек автомобил „Ш. О.”, рег. № .... От данните по делото е видно, че същият е предал сумата в размер на 2 500.00 лева. Сумата от 2 500.00 лв., която свидетелят Т. П. предал на подс. Т. е била възстановена от последния през месец февруари 2014 г., т.е. преди съдебното заседание, проведено на 11.03.2014 г., поради което съдът е прекратил производството по предявения граждански иск в тази му част поради оттегляне на иска. Въпреки обещанията, до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, получената сума от свидетеля Л. Р. в размер на 2 660.00 лв., представляваща предмет на извършеното деяние, не му е възстановена. Свидетелят м-с Д. И. Т. се познавал с подсъдимия м-с Р. Т. от 2006 г., когато започнал да служи във военното формирование. В средата на месец февруари и по-точно на 15.02.2012 г. Т. му се обадил по телефона и го помолил да му даде на заем сумата от 2000 лв. Обяснил му, че парите са му необходими за закупуване на жилище и че ще ги върне след една-две седмици, без обаче да му каже, че преди това е вземал пари и от други колеги. Т. отначало му отказал, но подсъдимият продължил да настоява, като му предложил ако няма пари в наличност, то да закупи някаква стока на лизинг и да му а даде, а той имал познат, на когото да я продаде на същата цена. За да бъде по-убедителен, му заявил, че парите ще му бъдат върнати със сигурност, тъй като брат му работел в Англия и очаквал до една-две седмици да му ги изпрати, като му обещал, че за услугата ще получи процент отгоре – около 400-500 лв. Свидетелят се съгласил и същия ден заедно с подсъдимия отишли в магазин „Т.”, намиращ се в гр. В., бул. „Ц. О.”. Сключил договор за лизинг № .... с „Е.– МО” – ЕООД гр. С. и закупил телевизор марка „С.”, модел ... за сумата от 2049.00 лв., с обща лизингова стойност 2466.48 лв., която следвало да изплати на 24 вноски по 102.77 лв. Така закупеният телевизор двамата го изнесли от магазина и отишли на паркинга, където се срещнали с подсъдимия Т. Р., на когото преди това Т. се обадил да ги чака. Договорът останал в свидетеля, а двамата подсъдими натоварили телевизора заедно с документите в автомобила на подсъдимия Р.. Т. отново потвърдил на свидетеля, че ще му върне парите преди да се стигне до заплащане от негова страна на първата вноска и се разделили. След това двамата подсъдими занесли телевизора в заложна къща „...” в гр. В. и го заложили за неустановена сума. След като изтекъл уговореният срок за връщане на заема, свидетелят на няколко пъти си искал парите от подсъдимия Т., но последният изтъквал различни причини, поради което не могъл да се издължи. По-късно разбрал, че няма да си получи парите, че бил измамен и тъй като започнал да плаща дължимите вноски, на 22.03.2012 г. погасил лизинга по сключения договор чрез паричен превод от банка .... От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че м-с Д. И. Т. с договор за лизинг № ... от 15.02.2012 г. с „Е.” е закупил телевизор „С.” на стойност 2 049.00 лева с обща лизингова стойност 2 466.48 лева, които следвало да изплати на 24 вноски по 102.77 лева. На 16.02.2012 г. е внесена вноска от 102.77 лева, която предвид данните не е заплатена от лицето /лизингополучателя/. Лизингът е погасен на 22.03.2012 г. от Д. Т. чрез паричен превод от Банка .... Общата стойност на изплатената сума от Т. по договора за лизинг е на стойност 2 113.13 лева. Въпреки обещанията до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума, предмет на извършеното деяние, не е възстановена на свидетеля. М-с Т. Ж. Т. и р-к Н. Ж. Т. са братя близнаци. От месец септември 2005 г. служили във в. ф. ... – В., откогато се познавали с подсъдимия Р. Т.. Към края на месец януари, началото на месец февруари 2012 г. подсъдимият Т. се обадил по телефона на свидетеля р-к Т. Т. и му казал, че ще закупува апартамент и му трябват около 2500.00 лв., за да ги даде като капаро. Последният му отказал, като заявил, че не разполага с пари, тъй като и самият той изплащал заем. Въпреки това на 18.02.2012 г. двамата подсъдими Т. и Р. отишли в квартирата на братята Т.и, когато всъщност последният се запознал със свидетелите. Т. им отправил искане, като им казал, че му е необходима сумата от 10 000.00 лв., която да даде като капаро за закупуване на жилище, без обаче да ги уведоми, че преди това е вземал пари и от други хора. Свидетелите отново му отказали с мотива, че не разполагат с пари, но той продължил да ги убеждава. Предложил им след като нямат пари да закупят на тяхно име стоки на лизинг, които да му предадат, а той щял да ги продаде на същите цени и с получената сума да заплати капарото. Заявил им, че ще им възстанови парите в срок от 2-3 дни, най-много до една седмица и няма да се стигне до заплащане от тяхна страна на вноските, тъй като очаквал да получи пари от брат си, който работел в Англия. За да бъде по-убедителен той им обещал, че за услугата ще получат горница, т.е. лихва. При тези уверения от страна подсъдимия Т., двамата братя се съгласили да му направят услугата, за която ги помолил. Същият ден /18.02.2012 г./ подсъдимите Т. и Р., с автомобила на последния – марка „О. Т.”, рег. № ..., завели р-к Н. Т. в магазин „Т.”, намиращ се в гр. В., бул. „Ц. О.”. Там свидетелят сключил договр за лизинг с „Е.” ЕООД гр. С. и закупил на лизинг телевизор марка „С.”, модел ... на стойност 2 299.00 лв., с оскъпяване 14.4%, на обща стойност 2 764.32 лв., избран от подсъдимия Р., който заплатил и първата вноска, в размер на 115.18 лв., тъй като свидетелят не разполагал с пари. След като излезли от магазина, свидетелят предал телевизора на двамата подсъдими, които го натоварили в автомобила на Р. и по-късно го заложили в заложна къща. През месец март и май 2012 г. свидетелят погасил лизинговия договор с превод от банка ..., тъй като сумата не му била възстановена в уговорения срок. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че р-к Н. Т. сключил договор за лизинг № ... от 19.02.2012 г. с „Е.” за закупуване на телевизор „С.” на стойност 2 299.00 лева и на обща лизингова стойност 2 764.32 лева. На 18.02.2012 г. е внесена първоначална вноска от 115.18 лева, която предвид данните не е заплатена от лицето /лизингополучателя/. Лизингът е погасен с вноски на 18.02.2012 г., на 29.03.2012 г. и на 19.05.2012 г. с превод от Банка ... от сметката на титуляра Н. Т., или общо същият е заплатил сумата в размер на 2 414.36 лева. Въпреки обещанията, до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, получената сума, предмет на извършеното деяние, не е възстановена на свидетеля. Същият ден, на 18.02.2012 г., м-с Т. Т. заедно с брат си и двамата подсъдими отишли до офис на Акционерно дружество „Уникредит консумюмър файненсинг”. Там Т. Т. сключил договор за отпускане на стоков кредит № ...18.02.2012 г. на стойност 1 899.00 лв., който следвало да погаси на 36 вноски по 68.65 лв. С така отпуснатия кредит той закупил телевизор марка „С.”, модел ... и след като излезли от магазина, го натоварили в автомобила на подсъдимия Т. Р.. Същия ден подсъдимият Р. го заложил със заложен билет в заложна къща „...”, намираща се в гр. В., ул. „Г. Б.” № ..., с размер на заема 1 150.00 лв. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че м-с Т. Т. е сключил договор за отпускане на стоков кредит № ... от 18.02.2012 г. с „У. К. Ф.” на стойност 1 899.00 лева, който следвало да изплати на 36 вноски по 68.65 лева, с което лицето закупило телевизор марка „С.”. На 20.02.2012 г. е внесена първоначална вноска от 64.16 лева, която предвид данните не е заплатена от лицето. Т. е заплатил общо по стоковия кредит сумата в размер на 1992.72 лева. Въпреки обещанията до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума, предмет на извършеното деяние, не е възстановена на свидетеля. На 20.02.2012 г. подсъдимият Т. се обадил по телефона на свидетеля м-с Т. Т. и се уговорили да отидат до магазин за техника, откъдето да вземе такава на лизинг. Според уговорката двамата подсъдими завели свидетеля до магазин „Т.”, намиращ се в гр. В., бул. „Ц. О.”. Там Т. сключил договор за лизинг № .../20.02.2012 г. с „Е.” ЕООД гр. С. и закупил на лизинг преносим компютър „A.” на стойност 999.00 лв. и обща лизингова стойност 1 154.88 лв. При подписването на договора, първата вноска за покупката в размер на 64.15 лв. била заплатена от подсъдимия Т.. След като излезли от магазина, свидетелят Т. предал компютъра на подсъдимите Т. и Р., които след това го оставили в заложна къща. По този лизингов договор свидетелят Т. Т. погасил задължението си през месеците февруари, март и юни 2012 г., тъй като сумата не му била възстановена в уговорения срок. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че м-с Т. Т. е сключил договор за лизинг № ... от 20.02.2012 г. с „Е.” за закупуване на преносим компютър „А.” на стойност 999.00 лв. и обща лизингова стойност 1 154.88 лв., които следвало да изплати на 18 вноски по 64.14 лева. Същият е погасена с вноски на 20.02.2012 г., 29.03.2012 г., 11.06.2012 г. и на 26.06.2012 г. с превод от Банка ... от сметката на титуляра. Същият е заплатил общо сумата в размер на 1 090.72 лева. Въпреки обещанията до приключване на съдебното следствие в първонистанционния съд получената сума, предмет на извършеното деяние, не е възстановена на свидетеля. Същия ден, на 20.02.2012 г., подсъдимите Т. и Р. завели свидетеля р-к Н. Т. до офис на Дружество за отпускане на заеми „П. К.” България ЕООД, намиращ се в гр. В. на ул. „С.” № .... Обяснили му, че трябва да кандидатства в този офис и със сигурност ще му бъде отпуснат кредит, при което свидетелят се съгласил. Поради това на 24.02.2012 г. подсъдимият Т. Р. завел свидетеля Н. Т. и брат му в същия офис. За да му бъде отпуснат кредит, били необходими двама поръчители, които да станат солидарни длъжници. Подсъдимият Р. поел ангажимента да осигури такива, като се обадил по телефона на м-с К. А., който малко по-късно пристигнал в офиса. Той заедно със свидетеля Т. Т. станали гаранти по договора за кредит. Свидетелят Н. Т. сключил договор за кредит № ...24.02.2012 г., като му била отпусната сумата от 1 900.00, която следвало да изплати на 36 вноски по 128.00 лв. След като излезли от офиса на дружеството свидетелят Н. Т. предал получената сума на подсъдимия Р., който малко по-късно същия ден я предал на подсъдимия Т. според уговорката, направена преди това между тях. По този кредит свидетелят Н. Т. погасил задължението си през месеците април и май 2012 г., тъй като сумата не му била възстановена в уговорения срок. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с паричен кредит от „П.” по договор за кредит ... от 24.02.2012 г. на Т. е отпусната сумата от 1 900.00 лева, която следвало да изплати на 36 вноски по 128.00 лева. Солидарни длъжници по кредита са лицата Т. Т. и К. А.. Общото задължение по кредита е в размер на 6 191.81 лева. Същият е погасен с вноски на 06.04.2012 г. – 128.00 лева и на 22.05.2012 г. в размер на 2 145.00 лева с превод от Банка ... по сметката на титуляра и на 11.06.2012 г. – 5.00 лева. Кредитополучателят е изплатил на „П.” за погасяване на кредита сумата в размер на 2 278.00 лева. Общият размер на заплатените суми от р-к Н. Т. по двата пункта от обвинителния акт са в размер на 4 692.36 лева. Въпреки обещанията до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума, предмет на извършеното деяние, не е възстановена на свидетеля. На 25.02.2012 г. м-с Т. Т. според предварителната уговорка заедно с брат си – свидетелят Н. Т. и подсъдимия Т., отишли в магазин „Т.”, намиращ се в Г. м. – гр. В.. Свидетелят Т. Т. сключил договор за потребителски кредит № ...25.02.2012 г. с „...” и закупил преносим компютър марка „...” за сумата от 1680.82 лв. с общ размер на финансиране от 2084.26 лв., който следвало да изплати на 24 вноски по 86.00 лв. След като излезли от магазина свидетелят предал преносимия компютър на подсъдимия Т. Р., който ги чакал на паркинга. Същия ден подсъдимият м-с Т. го заложил в заложна къща „И. З. К. ООД”, намираща се в гр. В., бул. „О. П. П.” № ... със заложен билет № ... с размер на заема 700.00 лв. Свидетелят Т. Т. погасил предсрочно сключения потребителски кредит на 26.06.2012 г., поради това че подсъдимият Т. не изпълнил задължението си да му възстанови в срок сумата по сключения договор, което не е сторил и към настоящия момент. Около една седмица по-късно /началото на месец март/ двамата свидетели – Н. Т. и Т. Т. разговаряли с подсъдимия Т. и си поискали парите, които преди това му били дали. Подсъдимият им обещал, че ще изпълни задължението си, но след няколко дни, тъй като имал затруднения. Въпреки обещанието, това не се случило и опитите на свидетелите в тази насока продължили многократно. При един от разговорите двамата свидетели се уговорили и се срещнали с подсъдимите Р. Т. и Т. Р.. Последните им заявили, че не става въпрос за закупуване на жилище от страна на подсъдимия Т., а за някаква „врътка” по схема и след като спечелят щели да им върнат парите с горница от 1000-2000 лв. Въпреки обещанията на двамата подсъдими до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, получените суми, предмет на извършените деяния, не са възстановени на свидетелите м-с Т. Т. и р-к Н. Т., поради което подали жалби във военна полиция, тъй като разбрали, че са били измамени. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с договор за потребителски кредит № ....от 25.02.2012 г., сключен с „T.” за 1 680.82 лева св. Т. Т. закупил преносим компютър марка „D.” с общ размер на финансиране 2 084.26 лева, който следвало да изплати на 24 вноски по 86.00 лева. Договорът бил погасен предсрочно на 26.02.2012 г. Кредитополучателят е изплатил по банкова сметка на „T..” сумата в размер 1 763.99 лева. Общият размер на заплатените суми от м-с Т. Т. по трите пункта от обвинителния акт са в размер на 4 847.43 лева. От заключението на съдебно-почерковата експертиза /т. 2, л. 191-196 от д.п./ се установява следното: 1. Подписите, положени на позиция „заемател” и „декларатор” в представените в оригинал заложен билет № 2359 от 15.02.2012 г. – 1 брой; в билет № 2167 от 04.01.2012 г. – 1 брой; в оригинал заложен билет № 2216 от 13.01.2012 г. – 1 брой – предадени с протокол за доброволно предаване от Т. В. Т. – собственик и управител на заложна къща „...”. Подписите, положени с оригинален заложен билет № ... от 19.01.2012 г. – 1 брой; в оригинал заложен билет № ... от 14.01.2012 г. – 1 брой; в оригинал заложен билет № ... от 04.02.2012 г. – 1 брой; в оригинал заложен билет № ... от 04.02.2012 г. – 1 брой, не са изпълнени от лицето Т. Р. Р.. 2. Подписите, положени на позиция „заемател” и „декларатор” в представения оригинален заложен билет № ... от 03.03.2012 г. – 1 брой са изпълнени от лицето Р. В. Т.. Подписите, положени в оригинал заложен билет № ... от 19.01.2012 г. – 1 брой; в оригинал заложен билет № ... от 14.01.2012 г. – 1 брой; в оригинал заложен билет № ... от 04.02.2012 г. – 1 брой; в оригинал заложен билет № ... от 04.02.2012 г. – 1 брой, не са изпълнени от лицето Р. В. Т.. 3. Подписите, положени на позиция „заемател” и декларатор” в оригинали на заложен билет № ... от 19.03.2012 г.; ... от 08.03.2012 г.; ... от 01.03.2012 г.; ... от 28.02.2012 г.; ... от 27.02.2012 г.; ... от 27.02.2012 г. и ... от 27.02.2012 г., предадени с протокол за доброволно предаване от Н. Р. Н. – управител на „Й. – з. К.” ООД-В., са изпълнени от лицето Т. Р. Р.. Подписите, положени на позиция „клиент” в представените – оригинал договор за покупко-продажба ... от 28.03.2012 г.; № ... от 18.06.2012 г.; № ... от 15.05.2012 г.; № ... от 13.05.2012 г.; № ... от 13.06.2012 г. и № ... от 19.03.2012 г. не са изпълнени от лицето Т. Р. Р.. 4. Подписите на позиция „заемател” и „декларатор” в оригинален заложен билет № ... от 25.02.2012 г. – 1 брой, предадени с протокол за доброволно предаване от Н. Р. Н. – Управител на „Й. – . к.” ООД – В., са изпълнени от лицето Р. В. Т.. Подписите, положени на позиция „клиент” в представените – оригинал договор за покупко-продажба № ... от 28.02.2012 г.; № ... от 18.06.2012 г.; № ... от 15.05.2012 г.; № ... от 13.05.2012 г.; № ... от 13.06.2012 г. и № ... от 19.03.2012 г. не са изпълнени от лицето Р. В. Т.. Приетите от съда фактически положения се основават на събраните по делото доказателства и се възприемат от въззивната инстанция. При тази правилно установена фактическа обстановка деянието на подсъдимите е квалифицирано в престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.с чл. 209, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК за подсъдимия м-с р. Т. и по чл. 211, пр.2, вр. с чл.210, ал.1, т.2, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, буква „б” НК за подсъдимия Р.- измама, извършена от двамата подсъдими след предварителен сговор, при условията на продължавано престъпление, като по отношение на подсъдимия Т. Р. деянието е извършено при условията на опасен рецидив. По жалбите на подсъдимите Т. и Р.. По същество фактическата обстановка по делото не се оспорва от страните. Пред въззивната инстанция бяха проведени следствени действия – разпит на свидетелите и подсъдимите Последните потвърдиха дадените от тях и преди обяснения. Свидетелите Л. Р. и Д. Т. заявиха, че подс. Т. е възстановил изцяло сумите, които са предмет на предявените от тях искове, а на свидетелите Н.й и Т. Т.и съответно по 200 лв. на всеки. Жалбата на подсъдимия Р. В. Т. е неоснователна. Първоинстанционният съд убедително е отговорил на възражението относно липсата на умисъл за извършване на измама при получаване на средствата и това негово становище се споделя напълно от настоящата инстанция. Броят на случаите и начинът на получаване на средствата сочи, че двамата подсъдими премислено и съзнателно са въвеждали в заблуждение пострадалите, като от последващото им поведение е ясно, че не са имали намерение да възстановяват взетите средства. От това се вижда, че впоследствие и то след започването на наказателното преследване Т. се е опитвал поне частично да възстанови придобитото по измамлив начин, но това по никакъв начин не променя правната оценка на деянията му. Опитите за последващо възстановяване на причинените по измамлив начин имуществени вреди не води до погасяване на наказателната отговорност за измамата. Затова правната квалификация на извършеното от двамата подсъдими е правилна. Затова е неоснователно възражението, че се касае за гражданскоправни отношения и изпадане на длъжника във временна невъзможност да погасява дължимото от него. Наказанието на този подсъдим е определено правилно по вид и размер и е отчетено чистото му съдебно минало и стремежът му да възстанови причинените щети с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Затова не са налице основания за промяна на наказанието. Жалбата на подсъдимия Т. Р. Р. също е неоснователна. Твърдението, че непосочването в обвинителния акт на формата на съучастие по чл. 20 НК води до промяна на подсъдността на делото е необосновано. Правната квалификация на обвинението срещу двамата подсъдими е по чл. 210, ал. 1, т. 2 НК – измамата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване. Тази квалификация обхваща еднозначно обстоятелството, че измамата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително, когато в самото й изпълнение са участвували най-малко двамата извършители. Затова не е необходимо и даже е неправилно в такива случаи още един път да се добавя и изтъква формата на съучастие по чл. 20, ал. 2 НК, тъй като тя се обхваща от разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 2 НК. Затова предвид разпоредбата на чл. 396, ал. 2 НПК делото е подсъдно на военен съд и не е допуснато твърдяното в жалбата нарушение на правилата за подсъдност. Не е основателно и оплакването за липсата на доказателства за виновното поведение на този подсъдим. Налице са доказателства по делото – показанията на пострадалите, че той реално е участвал във въвеждането им в заблуждение и при осъществяването на измамите. Действително измамените са били познати на Т., но това не променя и не заличава ролята на Р. във въвежданото им в заблуждение относно истинските цели на вземаните от тях средства. Той лично е искал парите от св. Р. и фактически е изиграл активната роля във въвеждането в заблуждение на този пострадал. Активна е била ролята на този подсъдим и при измамата на св. П.. Той го е убеждавал, че Т. ще му върне парите, той го е водил при получаване на сумата от заложната къща и пр. Несъмнено е участието на този подсъдим и при измамата на св. Д. Т., когато е получил вещта –телевизор от пострадалия и с автомобила си го е откарал. По същата схема и с активното участие на Р. е извършена и измамата на св. Н. Т., където този подсъдим е получил сумата предмет на престъплението. Отново активна роля в измамата на св. Т. Т. е имал подс. Р., който е взел и откарал новозакупения телевизор. Всичките свидетели слабо са познавали Р. и няма данни да имат някакви лични неприязнени чувства към него. Правилно първоинстанционният съд им е дал вяра и е правилен правният извод, че двамата подсъдими са действали координирано и съгласувано. По този начин – от тяхното обективно поведение и действия, е направен правният извод за наличието на предварителен сговор за извършване на поредицата измамливи действия. Фактът на предишните осъждания на този подсъдим правилно е бил обсъден от първоинстанционния съд и макар, че пряко не се явява доказателство за поведението му, представлява обстоятелство, подкрепящо наличните факти, че точно този подсъдим е изиграл съществена роля в престъпната дейност на двамата. Тезата, че лично подс. Р. не е получил средства от измамите, е правно ирелевантна. От правна страна, как подсъдимите са си разпределяла полученото неправомерно имущество, е без значение. От друга страна, това е тяхна защитна теза, че са имали намерение да върнат парите и че са ги вземали само за нуждите на Т.. Това се опровергава от доказателствата по делото и затова е без значение как и кой каква част от придобитото по престъпен начин е изразходвал. Не са основателни и възраженията относно законността на състава на първоинстанционния съд. По този въпрос обстоятелствено и обосновано се е произнесъл първоинстанционният съд със свое определение на л. 188-189 от съдебното дело на Варненския военен съд. По делото жалбоподателят не изнесе каквито и да е конкретни факти и доказателства за някаква предубеденост или заинтересованост на този съдебен заседател от изхода не делото, поради което и това оплакване е неоснователно. Наказанието на подс. Р. е определено правилно по вид и размер. Предвид съдебното му минало и утежнената правна квалификация, размерът на наказанието му е близо до минималния и няма основания за намаляването му. Гражданските искове са били предявени своевременно и доказани по основания и размер. Предвид обстоятелството, че част от причинените щети на пострадалите са възстановени след произнасяне на първоинстанционната присъда, следва да бъде направена корекция в гражданската част, като се отчете погасяването на претенциите по гражданските искове. Сумите от 2600 лв. - дължима на св. Л. Р. и 2113,13 лв. - дължима на Д. Т. са възстановени изцяло и затова първоинстанционната присъда в тази й част следва да бъде изменена, като бъде отменено осъждането на подсъдимите да им заплатят посочените суми, а предявените граждански искове отхвърлени изцяло. На св. Н. и Т. Т.и са възстановени по 200 лв. на всеки и затова присъдата в частта, с която се уважени граждански искове за тези граждански ищци следва да бъде изменена като присъдените суми бъдат намалени с по 200 лв. за всеки. Така сумите, които следва да се заплатят от подсъдимите на тези ищци възлиза на 4492, 36 лв. за Н. Ж. Т. и 4647, 43 лв. за гражданския ищец Т. Ж. Т., ведно със законните лихви, като исковете за останалата им част до пълния им размер следва да бъдат отхвърлени. Това налага и промяна на присъдената държавна такса, която следва да бъде определена в размер на по 182, 80 лв. за всеки от подсъдимите поотделно. При служебната проверка въззивният съд установи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, че в случаите на непозволено увреждане, ако то е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Така съдът не е присъдил уважените граждански искове със солидарна отговорност на подсъдимите. Този недостатък на присъдата не може да бъде отстранен от настоящата инстанция поради липса на жалба от страна ищците или протест на прокурора, а такава промяна би утежнила положението на лицата, които са подали жалбите по настоящето дело. При служебната проверка не бяха установени други нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат отмяна на присъдата. Предвид горното и на основание чл. 334, т. 4 и чл. 337, ал. 3 НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 28/11.03.2014 г. по нохд № 28/2013 г. на Варненския военен съд само в гражданската част като я ОТМЕНЯВА в частта, с която подсъдимите м-с р. Р. В. Т. гр. л. Т. Р. Р. са осъдени да заплатят на ст. м-с Л. Р. Р. сумата от 2 660.00 лева и на м-с Д. И. Т. сумата от 2 113.13 лева като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от ст. м-с Л. Р. Р. за сумата от 2 660.00 лева и от м-с Д. И. Т. за сумата от 2 113.13 лева срещу двамата подсъдими, тъй като щетите са възстановени. ИЗМЕНЯ в частта относно размера на присъденото обезщетение на р-к Н. Ж. Т. като намалява сумата от 4692.36 лева на 4492,36 лв. /четири хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 36 стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 200 лв. /двеста лева/, тъй като за тази сума щетите са възстановени. ИЗМЕНЯ в частта относно размера на присъденото обезщетение на м-с Т. Ж. Т. като намалява сумата от 4847.43 лева на 4647.43 лв. /четири хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 36 стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 200 лв. /двеста лева/, тъй като за тази сума щетите са възстановени. ИЗМЕНЯ в частта относно размера на дължимата държавна такса като осъжда всеки от подсъдимите - м-с р. Р. В. Т. и гр. л. Т. Р. Р. да заплати на държавата такса върху уважените граждански искове от по 182,80 лв. /сто осемдесет и два лева и 80 ст./. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg