Определение
28-04-2014

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

9

 

гр. София, 28 април 2014 година

 

 

  В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       

Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

              ЧЛЕНОВЕ:  полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ 

   полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

                                              

 

при секретар Емилия Стоянова

разгледа частно наказателно дело № 11 по описа за 2014 година,

докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по частен протест на прокурор от Софийската военно-окръжна прокуратура против разпореждане от 31.03.2014 г., по нохд № 15/2014 г., на съдия-докладчик от Софийския военен съд.

 

С разпореждане от 31.03.2014 г., по нохд № 15/2014 г. на Софийския военен съд, съдията-докладчик на основание чл. 249, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство  и е върнал делото на Софийската военно-окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Недоволна от това разпореждане е останала Софийската военно-окръжна прокуратура, която го е протестирала пред настоящата инстанция. В протеста се изтъкват съображения, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. На първо място прокурорът счита, че съдът не следва да прекратява съдебното производство и да връща делото на прокурора за допълнително разследване, когато допуснатите на предварителното разследване нарушения не водят до ограничаване правата на обвиняемия и другите страни в процеса. На второ място обвинението счита, че не са допуснати и сочените нарушения на процесуалните правила, тъй като в обвинителния акт са посочени както размерът на значителните вредни последици, така и държавния орган, издал Наредба № 7/14.11.1997 г..Изразява се и съмнение по кое наказателно дело е постановено въпросното разпореждане. Съобразявайки изложеното, прокурорът прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато за разглеждане по същество.

Военно-апелативният съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази изложените в протеста доводи, намира за установено следното:

Протестът е неоснователен.

        Съгласно Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС № 2/2002 г., т.т. 4. 1 и 4. 2, посочването на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, са задължителни реквизити на постановлението за привличане на лицето като обвиняем, а непосочването в обвинителния акт на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредитесъставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза при условие, че става въпрос за елементи на престъпния състав.

В настоящият случай сме изправени пред същата хипотеза. Правилно съдията-докладчик е констатирал, че в поддържаното от прокуратурата обвинение срещу двамата обвиняеми, повдигнато чрез съответното постановление по време на досъдебното производство и развито в пълнота чрез внесения обвинителен акт пред решаващия съдебен орган, не е отразен размерът на значителните имуществени вредни последици, настъпили за МО, още повече че същите в конкретния случай са и признак на квалифицирани състави, предмет на обвинението. На практика органът на предварителното производство не е изпълнил задължението си по чл. 219, ал. 3 и ал. 4 НПК - при повдигане на обвинението така да формулира същото и да посочи доказателствата, на които се основава привличането, че то да бъде ясно за обвиняемия и същият да може да упражни гарантираното му от закона право на защита. От друга страна, доколкото вредните последици представляват елемент от  състава на предявените престъпления, чиято липса е установена в диспозитива на обвинителния акт, то в конкретния случай е налице и несъответствие между неговата обстоятелствена и диспозитивна част. Размерът на въпросните последици е следвало да бъде посочен на установените от съдията-докладчик места, тъй като същите са били взети предвид и при определяне на другите квалифициращи съставомерни признаци, а именно – особено тежък случай и особено големи размери (виж постановление за привличане на обвиняем на л. 18-19 и л. 21-22, том 11 от ДП). В хода на досъдебното производство е бил реализиран институтът на изменение на обвинението, но въпросните постановления на практика са били последното формулирано обвинение, по което прокурорът е решил да внесе обвинителния акт, и същото е следвало да бъде прецизирано откъм необходимата пълнота, яснота и точност.

Не на последно място, непосочването размера на настъпилите вредни последици не само води до неточност и неяснота на обвинението, но и лишава в нарушение на чл. 84, ал. 1 от НПК, пострадалия, или в конкретния случай юридическото лице, което е претърпяло вреди от престъплението, от възможността да предяви граждански иск за обезщетение на вредите и да се установи като граждански ищец в процеса.

Вярно е, че разследващият орган не е посочил в постановлението за привличане като обвиняем и в диспозитива на обвинителния акт органа, който е издал въпросната Наредба, но същата е била конкретно индивидуализирана чрез посочване на нейното наименование и дата на издаване, поради което това обстоятелство не би могло също да играе ролята на самостоятелно основание за връщане на делото.

Досежно това, по кое наказателно дело се е произнесъл съдията-докладчик, в заглавието на разпореждането изрично е написано, че същото е по нохд 15/2014 г. и същото е с пореден прошнурован № 22 именно от нохд № 15/14 г. по описа на Софийския военен съд.

Описаните нарушения на процесуалните правила са отстраними и правилно първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото за отстраняването им, тъй като същите водят до ограничаване правото на защита на обвиняемите, които не биха могли да се защитават при едно непълно, неточно и неясно обвинение.

Изложеното налага атакуваното разпореждане да бъде потвърдено, а делото върнато на Софийската военно окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите неясноти и непълноти в постановлението за привличане като обвиняем и в обвинителния акт.

Водим от горното и на основание чл. 345 НПК Военно- апелативният съд

 

                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.03.2014 г., по нохд № 15/2014 г. на съдия-докладчик от Софийския военен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато за допълнително разследване на Софийската военно окръжна прокуратура.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

       ЧЛЕНОВЕ

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg