Решение
27-05-2014
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 6

 

София, 27.05.2014 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                          полк.  ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

 

при секретар МАРГАРИТА ПЕТРОВА

и с участието на прокурора полк.  Данов

разгледа административно наказателно дело № 5 по описа за 2014 година докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

образувано по жалба от защитника на обвиняемия цивилен служител Ц. А. М. от Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация към ВМА срещу решение № 16 от 18. 03. 2014 г. по анд № 16/2014 г. на Софийския военен съд.

 

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подадена жалба защитника на обвиняемия цивилен служител Ц. А. М. от Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация към ВМА.

Първоинстанционното решение е със следното основно съдържание:

Обвиняемият старшина Х. А. П. от в.ф. ХХХ – с. С. е признат за виновен в това, че:

Около 9, 30 ч. на 01. 10. 2013 г. в гр. Б., ул. „И. В.“ № Х, в коридора на 5-ти етаж, в сградата на Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация към ВМА – гр. С., в качеството си на длъжностно лице главен бюджетен счетоводител при същата болница при и по повод изпълнението на службата си причинил на Е. Ж. П., в качеството и на длъжностно лице счетоводител н същата болница, при и по повод изпълнение на службата й лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 пр. 1 и т. 2 пр. 1 вр. чл. 130 ал. 2 НК като на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.

С решението съдът присъдил деловодните разноски да бъдат заплатени от обвиняемия.

За да постанови гореописаното решение съдът е приел фактическа обстановка, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Твърди се, че извършеното не съставлява престъпление, а съдът не обсъдил всички представени по делото доказателства. Твърди се, че обвиняемият не бил длъжностно лице и нямало връзка между деянието му и служебните му задължения. Сочи се, че е невъзможно едновременно да се извършат действия при и по повод на службата. Такова правно невъзможно обвинение не е дало възможност на обвиняемия да се защити срещу него. Оспорва се и твърдението, че обвиняемият е действал умишлено по отношение на последиците и че е действал по непредпазливост. Твърди се, че постановяването на решението без мотиви е съществено нарушение на права на обвиняемия да подава жалба. Прави се искане за постановяването на оправдателно решение.

По делото не е подаден протест от прокурора.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът дава заключение, че решението следва да бъде потвърдено като правилно.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззивният съд провери изцяло правилността на решението и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е частично основателна.                                                                                                               

Категорично е установено, че обвиняемият е извършил действието, за което е обвинен – хванал, стиснал и държал лявата ръка на пострадалата. В резултат на това негово действие са настъпили вредоносните последици – болки и страдания за нея. Това основно за решаване на делото обстоятелство се доказва несъмнено от показанията на пострадалата св. Е. П. и очевидката П.. Косвено потвърждават приетата от първоинстанционния съд свидетелките В.,  Т. П., Я., Б..  Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил твърденията на обвиняемия, че не държал, дърпал или бутал пострадалата. Тези негови твърдения се опровергават от горепосочените свидетели и обективно намерените следи по ръката на пострадалата.

Не са основателни възраженията, че са били нарушени процесуалните права на обвиняемия. По делото са без значение данните за предишни оплаквания на пострадалата срещу други лица или срещу обвиняемия по друг повод. Очевидно е, че те са имали влошени лични отношения, но това обстоятелство не оневинява обвиняемия.

Мотивите към решението са изготвени и приложени към атакуваното решение. Видно от движението по делото решението е постановено на 18. 03. 2014 г., а делото е изпратено ведно с мотивите и след разменянето на книжата за връчване и призоваване на Военно-апелативния съд на 23. 04. 2014 г. Не е налице забавяне или липса на мотиви, които да бъдат приети за съществено нарушение на правото на защита на обвиняемия.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че с действията си обвиняемият е причинил лека телесна повреда на пострадалата. От начина на причиняване на увреждането се вижда, че той е хванал умишлено пострадалата за ръката и от това е настъпил инкриминирания резултат. Това му действие не е случайно събитие, нито той може да го извърши неволево. Затова следва да се приеме, че след умишления контакт с ръката на пострадалата обвиняемият е допускал и съзнавал настъпването на болките и страданието от това му действие и въпреки това е продължил с него. Това обуславя наличието на евентуален умисъл в поведението му и ангажира неговата наказателна отговорност.

Съдът обсъди и евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК и прецени, че въпреки неинтензивното увреждане на пострадалата, поведението на обвиняемия е укоримо и не може да бъде разгледано като малозначително. То съдържа достатъчна степен на обществена опасност, която да наложи неговото наказание. Недопустимо е между служителите в Министерство на отбраната да се извършват подобни действия и физически съприкосновения и всяко такова поведение следва да бъде санкционирано.

Не е основателно твърдението, че обвиняемият не бил действал в длъжностно качество и че действията му били несвързани с работата му и тази на пострадалата. Видно от приложените по делото доказателства и двамата са били длъжностни лица и целият инцидент се е разиграл в работно време и на територията на местоработата им, която обхваща не само конкретната канцелария и работно място, а цялата сграда и прилежащия й район. Така, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че престъплението е извършено при изпълнение на служебните задължения както на обвиняемия така и на пострадалата.

Жалбата е основателна относно правната квалификация на обвинението и постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за невъзможността деянието да е извършено едновременно при и по повод изпълнението на службата. Ведно от съдържанието на текстовете на чл. 131 т. 1 и 2 НК хипотезите на престъплението при и по повод изпълнение на службата са дадени алтернативно – „при или по повод на службата“. Това означава, че е невъзможно и двете обстоятелства да са налице едновременно при едноактно деяние, каквото е това по настоящето дело. В този смисъл е и дефинициите на тези понятия съдържаща се в § 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили – т. 8 "Загинали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата" са, когато смъртта или телесната повреда е настъпила при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача и т. 9. "Загинали или претърпели телесна повреда по повод изпълнение на службата" са, когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на военната служба, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея. По настоящето дело обвиняемият и пострадалата са длъжностни лица и целият инцидент е протекъл по време на изпълнение служебните им задължения и работно време и на общото им работно място. Затова и за двамата следва да се приеме, че деянието е извършено при изпълнение на служебните им задължения. Обвинението, че престъплението е извършено по повод на служебните задължения на двамата е незаконосъобразно и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а обвиняемият – оправдан в тази му част.

Това обстоятелство не налага цялостна отмяна на атакуваното решение или промяна на наказанието. Независимо от логически противоречивото обвинение, то очевидно не е попречило на защитата на обвиняемия в конкретния случай и не може да си квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила. Цитираното в жалбата решение е от 2005 г. при друга редакция на НПК и е несъотносимо към конкретния случай. Наложеното административно наказание на обвиняемия е минимално по размер и не е налице възможност за неговата корекция с оглед частичното му оправдаване.

Водим от изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК Военно-апелативният съд

                                           

Р  Е  Ш  И :

 

            ИЗМЕНЯВА решение№ 16 от 18. 03. 2014 г. по анд № 16/2014 г. на Софийския военен съд в частта, с която обвиняемият е признат за виновен да е извършил деянието по повод изпълнението на службата си и причинил телесното увреждане на Е. Ж. П. по повод изпълнение на службата й, като го признава за НЕВИНЕН по обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 1 пр. 1 и т. 2 пр. 1 вр. чл. 130 ал. 2 НК и го ОПРАВДАВА в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 16 от 18. 03. 2014 г. по анд № 16/2014 г. на Софийския военен съд в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                             ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg