Решение
08-09-2014
РЕШЕНИЕ № 22 гр.София, 08.09.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЪР СТОЯНОВ майор ЛИДИЯ ЕВЛОГИЕВА при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ разгледа наказателно общ характер дело № 19 по описа за 2014 година докладвано от съдията полк. Странджански, образувано по жалби на адвокат В. Я. от АК - гр. В. като пълномощник на подсъдимия редник И. Б. Б. от в.ф. …… - гр. В., и на адвокат А. К. от АК - гр. В. като защитник на подсъдимия К. И. Д. от гр. В., срещу присъда № 21/21.05.2013г. по нохд № 21/2013г. на Варненския военен съд. С присъда № 21/21.05.2013г. по нохд № 21/2013г. Варненският военен съд е признал подсъдимите редник И. Б. Б. от в. ф. …. - гр. В., гр. л. Б. К. Г. от с. П., В. област, гр. л. К. И. Д. от гр. ….., за виновни в това, че на 22 февруари 2012 год. в гр. В., в немаловажен случай, след предварително сговаряне помежду си и с осъдения Г., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство, отнели от владението на собственика й чужда движима вещ за 57.50 лева, като това е станало без негово съгласие и с намерение да я присвоят, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.З, т.4, пр.1 и 2, т.5 вр. чл. 194 ал.1 и вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК ги е осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца за Б., 4/четири/ месеца за Г. и 4 /четири/ месеца за Д., условно за всеки един от тях с по З/три/ години изпитателен срок за всеки един от тях като на основание чл. 53 ал.1 б.“а“ от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „М. К.“ с per. № ……и с номер на рамата ……… и ги е осъдил да заплатят направените по делото съдебни разноски. По жалби на защитниците на подсъдимите Б. и Д. с решение № 29/25.07.2013 г. по въззивно нохд № 33/2013 г. състав на Военно-апелативния съд е потвърдил посочената присъда на Варненския военен съд. По касационна жалба на защитата на подсъдимия Д. с решение № 596/15.05.2014 г. по касационно наказателно дело № 1885/2013 г. състав на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, е отменил посоченото решение на Военно-апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав като е дал указания по реда на чл. 355 от НПК. В подадените въззивни жалби на двамата подсъдими и в допълнителните изложения към тях се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане в жалбите за отмяна на постановената присъда и за постановяване на нова, с която тези подсъдими да бъдат оправдани. В съдебното заседание пред въззивния съд при новото разглеждане на делото представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и иска същата да бъде потвърдена, а по отношение на подадените жалби счита, че същите са неоснователни и иска да бъдат оставени без уважение. Подсъдимият Г. иска да бъде оневинен. Съставът на Военно-апелативния съд като взе предвид становищата на страните по делото, съобрази дадените задължителни указания с посоченото по-горе решение на състава на Върховния касационен съд и служебно провери правилността на обжалваната първоинстанционна присъда на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира, че от състава на първоинстанционния съд при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отменяването на обжалваната присъда и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Така императивните разпоредби на НПК задължават съда при постановяването на своя съдебен акт да изложи мотиви, в които да посочи кои обстоятелства по делото приема за установени и въз основа на кои събрани по делото доказателства е приел за установени тези обстоятелства — т.е. това е императивното задължение на съда да опише в мотивите си приетата от него за установена фактическа обстановка по делото, а така също и да обоснове съображенията си за приемането за установена на тази фактическа обстановка като направи подробен анализ и обсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства по делото. Точно това свое основно задължение не е изпълнил първоинстанционния съд при постановяването на обжалваната присъда. Точно в тази насока са и констатациите на състава на Върховния касационен съд в посоченото по-горе отменително решение. Както основателно е посочил състава на ВКС /на стр. 3, 4 и 5 от цит. решение/, правилното решаване на въпросите от предвидените в чл. 301 от НПК е възможно, ако инстанциите по същество са изпълнили задълженията си да вземат всички мерки в пределите на тяхната компетентност да съберат достатъчно доказателства, които да подложат на внимателна проверка, а оценката да направят по начина, предвиден в чл. 107 ал.З и чл. 305 ал.З от НПК и да формират вътрешното си убеждение след обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като изрично посочва, че анализът на доказателствения материал от страна на първоинстанционния съд не е задълбочен и не е пълен. Така съдът е пренебрегнал процесуалното си задължение да съпостави показанията на св. Г. с останалия доказателствен материал, да ги обсъди и анализира - включително с обясненията на подсъдимите, да даде ясен и категоричен отговор за кои обстоятелства и в каква част ги приема за достоверни и има ли основание да ги отхвърли изцяло или отчасти като непоследователни и тенденциозни, за което да изложи подробни съображения. От мотивите на съда следва, че не е мотивирал решението си да приеме наличие на предварителен сговор между подсъдимите, нито защо е приел, че случаят не е маловажен предвид данните за стойността на вещта, за личността на подсъдимите! за резултата от извършеното и последиците, както и за всички останали и установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства според определението по чл. 93 т.9 от НК. Позоваването на Тълкувателното решение има теоретична оценка, която не е подкрепена с фактически и правни изводи за конкретния случай. Немотивирано, поради което и неясно е решението на съда дали подсъдимите са действали като съучастници по смисъла на чл. 20 от НК с разпределение на ролите, която всеки следва фактически да изпълни, или при условията на предварителен сговор по смисъла на чл. 93 т.12 от НК, когато престъплението е извършено „от две или повече лица“ и в самото изпълнително деяние, изразяващо се в прякото отнемане на вещта,прекъсването на чуждото владение без съгласието на владелеца и установяването на трайно владение за себе си са участвали най-малко две лица. От съдържанието на мотивите може да се направи извод за нелогичност, противоречивост и неяснота при решаването на този въпрос с оглед на обвинението, повдигнато на подсъдимите и за липсата на ясен и категоричен извод какво точно е приел съда. Безмотивно е решението за приложението на чл. 53 от НК относно автомобила на подсъдимия Д. като решаването на този въпрос е свързано с доказаност на обвинението, но и с преценката за съответствието между стойността на инкриминираното имущество и цената на МПС. От всичко изложено, както правилно е изтъкнал състава на ВКС, може да се направи извода, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина според изискванията на чл. 13 от НПК и е изградил вътрешното си убеждение в разрез с разпоредбата на чл.14 от НПК и в резултат на допуснати нарушения по чл. 107 ал.З и 5 от НПК. При което следва извода, че ако не бяха допуснати тези съществени нарушения на процесуалните правила, съдът би могъл да стигне до друга правна оценка на извършеното от подсъдимите. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло констатациите и задължителните указания на Върховния касационен съд в цитираното отменително решение и счита, че неизпълнението на задълженията на първоинстанционния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди наличните противоречия в доказателствения материал да аргументира убедително становището си на кои доказателствени материали дава вяра и защо, е довело до необоснованост и незаконосъобразност на фактическите и правни изводи на постановената присъда и на практика е оставило тази присъда без мотиви по съществото на делото, което е пречка въззивната инстанция да изпълни задълженията си и да провери законосъобразността на постановената присъда. Това налага обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изцяло дадените задължителни указания от състава на Върховния касационен съд в цитираното отменително касационно решение по делото, а също и би следвало прецизно да отговори на поставените с обвинителния акт въпроси, както го задължават императивните разпоредби на чл. 301 ал. 1 от НПК. С оглед реорганизацията на военните съдилища и закриването на Варненския военен съд и поемането на подсъдността на същия от Сливенския военен съд, делото следва да бъде изпратено за ново разглеждане от състав на Сливенския военен съд. По тези изложени съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. чл. 334 т.1 от НПК, Военно-апелативният съд РЕШИ: ОТМЕНЯВА присъда № 21/21.05.2013г. по нохд № 21/2013г. на Варненския военен съд и ВРЪЩА делото на Сливенския военен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата на съдебното заседание с указания, както е посочено в обстоятелствената част на решението. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg