Решение
13-06-2014

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 16

 

София, 13.06.2014 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ: полк.  ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                              полк.  ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ

 

 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора подп. НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа наказателно дело № 23 по описа за 2014 година

докладвано от съдията  полк. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ,

образувано по жалба от защитника на подсъдимия офицерски кандидат С. А. С. от в. формирование ... А. и от Министерство на отбраната, срещу присъда № 16 от 08. 04. 2014 г. по нохд № 12/2014 г. на Пловдивския военен съд.

 

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК Военно-апелативният съд установи следното:

Въззивният съд се произнася по подадени жалби от защитника на С. А. С. от в. формирование ... А. и от Министерство на отбраната.

Първоинстанционната присъда е със следното основно съдържание:

Подсъдимият офицерски кандидат С. А. С. e признат за виновен в това, че:

През периода 16.01.2006 г. до 20.02.2008 г. включително, във военно формирование ... А. при продължавано престъпление на двадесет и шест пъти, се е ползвал от документи с невярно съдържание : три броя молби - декларации от дати - 2006 г. без конкретен ден и година,  от 16. 04. 2007 г. и от 15. 10. 2007 г., към чл. 15, ал. 2 от Наредба № 3 от 19. 08. 1998 г., подадени до жилищната комисия на горното формирование, в които в раздел ІV „Сделки с недвижими имоти” е декларирал невярното обстоятелство, че не е извършвал такива, а в действителност на 27. 10. 2005 г. продал свой собствен недвижим имот : жилище-апартамент номер 5 /пети/, находящо се в гр. С., на ул. „И. А.“, както, и че на 04. 08. 2006 г. продал още един свой собствен недвижим имот  : апартамент № ... находящ се в гр. Д. на ул. „Х.“ в жилищна сграда на блок № ..., вход ...,  вследствие на което получил, без правно основание, чуждо движимо имущество - компенсационни суми (пари) полагащи се на живеещите на свободен наем военнослужещи, собственост на Министерство на отбраната, изплатени му по банков път, на основание заповеди на командира на военното формирование, в един общ размер от 1 430.00 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б” вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК е осъден на наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки :

- задължителна регистрация по настоящ адрес : гр. Х., ул. „Б.“ № ..., ет. ..., ап. ..., за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител, два пъти седмично

- задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,

като на основание чл. 304, пр. 1 от НПК е признат за невинен  и е  оправдан по първоначално повдигнатото му обвинението, да е извършил деянието през периода от 21.10.2005 г. до 27.12.2005 г. и да е получил, без правно основание, сумата от 165.00 /сто шестдесет и пет/ лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на Министерство на отбраната на РБ сумата от 1 430.00 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, определена на всеки дължим падеж от БНБ, считано от 20. 02. 2008 г., до окончателното й изплащане, а в полза държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 57.00 /петдесет и седем/ лева държавна такса, върху уважената част от иска, като отхвърлил иска, в останалата му част, до пълния предявен размер от 1 595 лева, като неоснователен.

Съдът се разпоредил с приложените по делото веществени доказателства.

За да постанови гореописаната присъда съдът е приел фактическа обстановка /обстоятелствена част на присъдата по чл. 305 ал. 3 НПК/, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното повторно излагане в настоящото решение.

Жалбата  на подсъдимия е със следното основно съдържание:

Твърди се, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон  и са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че не е налице наличието за умисъл за извършване на престъплението. Твърди се, че са налице противоречиви доказателства и са нарушени изискванията на чл. 102 и 107 от НПК, което довело до нарушаване на правото на защита. Прави си искане за постановяването на оправдателна присъда.

В представени допълнителни писмени изложения се излагат следните съображения:

Твърди се, че е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като не е доказана користната цел на поведението на подсъдимия. В мотивите към присъдата не е дал отговор на възраженията на подсъдимия по отношение на имотите и защо не е отразил сделките с тях в декларациите. Твърди се, че договорът за наем и останалите документи към него са основание за получаване на сумите, а не декларациите. По този начин се твърди, че по делото липсват мотиви към присъдата. Твърди се, че е нарушен и материалният закон. Подсъдимият е имал предвид, че вписва в декларациите имоти в населеното място където служи. Поради това неотразените в декларациите сделки са без правно значение за картотекирането на подсъдимия. Затова липсва и субективния елемент на документната измама, тъй като подсъдимият не е имал намерение да заблуди когото и да е. Прави се искане за постановяването на оправдателна присъда.

Жалбата  на гражданския ищец е със следното основно съдържание:

Прави се искане за уважаване на гражданския иск до пълния му размер от 1595 лв. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото не е подаден протест от прокурора.

В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна.

Представител на гражданския ищец не се явява, редовно призован.

В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави искане за постановяването на нова оправдателна присъда или отмяна на присъдата с връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящата инстанция счете, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.

Не е налице соченото нарушение на материалния закон. От безспорно установената фактическа обстановка по делото се вижда, че подсъдимият е подал инкриминираните по делото три декларации. В тях не е отразил извършени от него сделки с недвижими имоти.  Съгласно разпоредбите на Наредба № 3 от 19. 08. 1998 г. – чл. 8 /л.47 от съдебното дело/, за да отговаря на условията за картотекиране подсъдимият трябва да не е прехвърлял жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г. За установяване на това обстоятелство той е подал въпросните декларации на л. 44, 48 и 55 от досъдебното производство, в които не е отразил да е извършил такива сделки. Видно от приложените нотариални актове, в действителност той е извършвал сделки с недвижими имоти през този период. Така с помощта на декларациите с невярно отразени в тях обстоятелства, той е бил картотекиран и започнал да получава сумите, предмет на обвинението. Очевидно, че ако беше обявил сключените от него сделки, то той не би получил съответните суми, тъй като предпоставка за това е именно картотекирането като нуждаещ се. Така с помощта на тези декларации той е въвел в заблуждение съответните длъжностни лица от комисията и командира на военното формирование и получил неследващи му се парични суми. Тезата, че той имал разбирането, че следва да декларира само такива сделки, които са имали за предмет недвижимост получени от Министерство на отбраната или се намират в мястото на службата му не намира подкрепа в доказателствата по делото и се явява голословна защитна позиция. Разпоредбата на Наредба 3 е ясна и категорична и там няма такова изискване. Този общ нормативен акт е публикуван в Държавен вестник и след като е започнал процедура по него подсъдимият е бил длъжен да го познава. Видно от приложените молби-декларации никъде в тях не се говори, че следва да се обявяват само сделки с имоти придобити от МО или в определено населено място. Там изрично и ясно е посочено, че следва да се обявяват всички сделки с недвижими имоти без значение къде се намират или дали са придобити от МО.

Основанието за получаването на компенсационните пари се явява не само договорът за наем и придружаващите го документи. Първа предпоставка на сложния фактически състав е картотекирането на подсъдимия като нуждаещ се. За да се извърши това е необходимо той да не е разполагал със собствен имот, който да е отчуждил след 13 март 1990 г. Затова когато е въвел в заблуждение посредством инкриминираните декларации длъжностните лица във формированието от обективна страна подсъдимият си е осигурил възможността да получи парични средства, които не му се следват. Ако не бе картотекиран, то е без значение дали ще живее под наем и какъв наем ще плаща, защото въобще не би бил разглеждан въпросът за компенсирането на тези суми или част от тях. Затова е налице пряка и непосредствена връзка между подаването на неверните декларации, последвалото от това картотекиране и съответно получаването на компенсационните суми. От субективна страна също е категорично доказано, че подсъдимият е имал съзнанието, че е извършил посочените сделки с неговите два недвижими имота. От приложените декларации е видно, че напълно съзнателно подсъдимият не е посочил за извършените от него сделки. Тезата, че имал съзнанието, че трябва да посочи сделки извършени на определено място и с имоти придобити от МО не почива на каквито и да реални факти и като защитна позиция правилно е отхвърлена.

Затова правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице както обективната така и субективната страна на престъплението по чл. 212 НК.

Не са налице и твърдените нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил всички доказателства от значение за решаване на делото. Очевидно е, че без въпросните декларации въобще не би могло да се осъществи картотекирането на подсъдимия и от там той да претендира за получаването на паричните средства. На направените от подсъдимия възражения е даден подробен отговор на стр. 7, 8 и 9 от мотивите. Затова не са допуснати твърдените непълноти на доказателствата и липсата на мотиви и от там да е нарушено правото на защита на подсъдимия.

Жалбата на гражданския ищец също  е неоснователна.

След постановяването на оправдателната част на присъдата при липса на протест на прокурора не може по жалба на гражданския ищец да се утежни положението на подсъдимия – чл. 336 ал. 2 НПК. В случая правилно първоинстанционният съд е оправдал частично подсъдимия за получени средства преди да е подал декларация с невярно съдържание. Тъй като гражданският иск по наказателното дело трябва да  съответства на обвинението е невъзможно в конкретния случай да се иска признаването на тази част от иска като основателна. При наличието на частично оправдателна присъда за престъплението, което непосредствено поражда гражданската отговорност на подсъдимия поради липса на престъпно поведение, то основанието за подобна претенция би могло да бъде извън предмета на доказване по настоящото дело и затова правилно първоинстанционният съд е отхвърлил гражданският иск в тази му част.

По отношение на неизплатеното възнаграждение на участвалия в процеса юрисконсулт отразеното в жалбата съответства на истината. Първоинстанционният съд неоснователно в мотивите към присъдата е заел становище, че липсват доказателства какви разноски е направил юрисконсулта и не е конкретизирал размера на претендираното възнаграждение. И затова „съдът не се е произнесъл по това искане“ /стр. 10 от мотивите/. Подобна теза на първоинстанционния съд е недопустима. Съдът е длъжен да се произнесе със съответен акт по всяко искане на страните, което се отнася по делото. Той следва със съответен акт – определение, присъда или решение да уважи искането или да го отхвърли, а не да отказва въобще да се произнася по него, което по същество представлява отказ от правосъдие. В чл. 78 ал. 8 от ГПК изрично е указано, че  „в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. Размерът на това възнаграждение следва да бъде определено от съда като се съобрази с изискването на чл. 78 ал. 1 ГПК, а също и с наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да се изисква представянето на някакви допълнителни доказателства. Тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе за направените разноски по делото в тази им част, той е длъжен да стори това по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК след връщането на делото.

Определеното на подсъдимия наказание с прилагането на чл. 55 НК и замяната му с по-леко по вид е справедливо и не са налице основания за неговото намаляване.

Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314 ал. 1 НПК и независимо от основанията, посочени от страните провери присъдата и не установи други нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Поради това присъдата е правилна и законосъобразна и по гореизложените съображения следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 от 08. 04. 2014 г. по нохд № 12/2014 г. на Пловдивския военен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg